Всеки делничен ден от 14.00 го 17.00 на тел.0893/49 31 38 можете да получите безплатна данъчна, счетоводна или трудово-правна консултация. Телефонният номер е с корпоративен абонаментен план към Globul, цената на телефонните разговори е според абонаментния Ви план. Очакваме Ви!

[Нагоре]

Фирмите внасят авансовия данък на своите хазяи

Фирмите и самоосигуряващите се лица, които ползват помещения под наем, са задължени да внасят авансовия данък върху доходите на своите хазяи. Размерът на дължимия авансов данък се определя, като наемът се намали с 10% нормативно признати разходи и разликата се умножи по данъчна ставка от 10 на сто.

Когато удържи авансовия данък върху дохода от наем, предприятието или самоосигуряващото се лице е задължено да издаде на своя хазяин и сметка за изплатени суми и служебна бележка за изплатените доходи и удържания данък.

Данъкът, който платецът на дохода е задължен да удържа, се внася до 10-то число на месеца, следващ месеца, през който е удържан.

Физическите лицата, които са отдавали помещения под наем през изминалата 2011 г., трябва да декларират доходите си пред НАП до 2 май 2012 година. При подаването на годишната декларация наемодателите попълват приложение № 4, което е неразделна част от годишната данъчна декларация.

Тези от тях, които подадат декларацията си за доходите и внесат дължимия по декларацията данък до 10 февруари 2012 г., ползват 5% отстъпка. Когато задължението за удържане и внасяне на авансовия данък е на наемодателя, отстъпката се ползва при условие, че дължимият от лицето авансов данък през 2011 г. е внесен в срок, а именно:
до 15 април 2011 г. за доходи, придобити през първото тримесечие на годината;
до 15 юли 2011 г. за доходи, придобити през второто тримесечие на годината; и
17 октомври 2011 г. за доходи, придобити през третото тримесечие на годината.
Отстъпка от 5% при същите условия ползват и тези, които изпратят декларацията си по електронен път, подписана с електронен подпис и внесат дължимия данък в срок до 2 май 2012 г. Ползва се една от двете отстъпки.

Декларацията за доходите и всички нейни приложения във формат, който позволява да бъдат попълнени електронно. Най-лесният и достъпен начин за плащането на данъка е по интернет. Плащането на данъци по този начин изисква наличието на дебитна карта, регистрация в една от двете електронни системи за разплащане - еPay или еBg, както и в интернет-страницата на приходната администрация.

[Нагоре]

И фирмите без дейност подават годишни декларации

Годишна декларация за облагане с корпоративен данък са длъжни да подават и фирмите, които не са осъществявали дейност през 2011 година. Те попълват отделен формуляр - образец 1010а. В него фирмите декларират, че за предишната година не са имали дейност и не са отчели приходи или разходи съгласно счетоводното законодателство. Към тази декларация не се прилага годишен отчет за дейността. Декларациите се подават в офисите на НАП по мястото на регистрация на фирмите, по пощата с обратна разписка или по интернет.

Декларацията, с БАРКОД, по чл. 92 от ЗКПО за лицата, НЕизвършвали дейност през 2011 г (обр. 1010а), с указание за ползване

Тази година, срокът за подаване на годишната данъчна декларация за корпоративни данъци е 2 април, тъй като 31 март е в събота. Този срок важи както за фирмите, които дължат данък, така и за тези, които не са извършвали дейност.
2 април е и крайният срок, в който трябва да се плати дължимият корпоративен данък, след приспадането на направените авансови вноски. Фирмите, които подадат декларациите си по електронен път ползват 1% отстъпка от дължимия годишен корпоративен данък (но не повече от 1000 лв.). Тази отстъпка се ползва, само ако и данъкът е внесен в срок до 2 април 2012 г.
Плащането на задължението към хазната може да стане във всяка банка с попълване на вносна бележка за плащане към бюджета. Други вариант за плащане са с пощенски запис или чрез интернет.
Неподаването на декларациите се санкционира, като минималната глоба е 500 лева за юридическото лице и 200 лева за управителя на фирмата.

[Нагоре]

Право на приспадане на данъчен кредит за закупени или наети леки автомобили - методика

Методиката се намира на следния адрес:

http://dox.bg/files/dw?a=1a71e0dace/

И една статия от в-к Капитал: ДДС на "търкалета"

http://www.capital.bg/biznes/

Един почти апокрифен документ, разпространяван буквално от ръка на ръка през последните седмици, смущава съня както на вносителите на автомобили, така и на хиляди други фирми. Въпросният текст на Националната агенция за приходите (НАП) е всъщност разяснение до данъчните инспектори със сложното заглавие "методика за правото на данъчен кредит за закупен или нает лек автомобил". И е поредният опит на данъчните да определят точно коя фирмена кола подлежи на връщане на ДДС и коя не.

До края на 2009 г. много хора си купуваха луксозни джипове и лимузини и ги "префасонираха" само докато мине регистрацията в КАТ в т.нар. баничарки, за да си възстановят данък добавена стойност. Тази вратичка в закона беше ограничена с промяна от началото на 2010 г., когато беше определено, че "нелеки автомобили" са само онези модели, които имат "трайно вградено техническо оборудване", както и онези автомобили с фабрично поставени 6+1 седалки. Така беше сложен краят на фалшивите баничарки.

По-сложен се оказа въпросът с колите от категория N1, които в по-голямата си част де факто са пътнически автомобили, но според специален оригинален заводски сертификат се водят "товарни" и досега подлежаха на данъчен кредит както при покупката, така и при последвалите разходи за гориво, поддръжка и ремонти. Тъй като в Закона за ДДС липсва дефиниция на понятието "предназначени за товар", е въпрос на тълкуване дали всички описани в категория N модификации действително са предназначени за товари. Същевременно в Закона за движение по пътищата колите от същата тази категория са определени за товарни, но Законът за ДДС не препраща директно към този акт. Така се получава объркване и с новата "методика" за първи път от НАП добавят като уточнение, че при определяне кои автомобили от N1 са товарни би трябвало да се използва т.нар. Комбинирана номенклатура на ЕС, която е част от общото митническо право на общността. Според НАП тя би следвало да се прилага при класифициране на леките автомобили. А това стестнява значително групата на позволените за ДДС кредит автомобили.

Според данъчни консултанти новите разпоредби може да предизвикат редица трудности при ревизии на фирми, след които се изисква връщане на вече ползван ДДС кредит. Фирмите ще могат да опитат да обжалват с аргумента, че Законът за движение по пътищата е нормативен акт с по-висок ранг от Комбинираната номенклатура на ЕС.

Има и информационна мъгла около новата методика. Разпоредбите до данъчните инспектори не са качени официално на сайта на агенцията. Остава въпросът дали подобни препоръки не трябва навреме да бъдат публично оповестявани. От НАП заявиха, че методиката не представлява нищо ново, а има само разяснителен характер и до месец ще бъде публикувана на сайта на агенцията като официално решение на изпълнителния директор.

Без съмнение новата методика ще удари вносителите. По неофициални данни при някои от тях автомобилите от N1 носят до 80% от продажбите именно заради данъчния кредит. Александър Костадинов, директор маркетинг и продажби в "Мото-Пфое", казва, че в сектора искат промени в законодателството, което окончателно и ясно да определи кои автомобили са "средство за производство" и следователно подлежат на данъчен кредит. Те посочват, че в някои страни в ЕС всяка корпоративна кола има право на облекчения с изключение на автомобилите на висшия мениджмънт.

Но за България подобно решение е трудно постижимо, тъй като ще лиши бюджета от съществени приходи, защото на всеки е ясно, че тогава покупката на всеки автомобил ще минава през фирма. Сред другите предложения са налагането на горна цена на корпоративните автомобили с право на данъчен кредит - примерно 30 000 лева, за да се избегнат злоупотреби. Друг вариант е и въвеждането на еко такса за по-мощните автомобили.

"По действащото европейско законодателство имаме ясна дефиниция при тълкуването на категория N1. Ако прилагаме това законодателство, без да го утежняваме, цялата система би била по-ясна", заявиха от "Рено Нисан България". Според официалния вносител на Renault, Nissan и Dacia новата методика ще повлияе негативно на фирмите клиенти на N1 автомобили и ще утежни техния бюджет, като така индиректно ще даде негативен ефект и върху икономиката.

В Европейския съюз няма единна практика за данъчен кредит за корпоративни автомобили. В някои държави се възстановява частично ДДС, в други целият автопарк на компаниите се ползва с облекчения. Но за България във време на нестабилност е важно както да не се оказва натиск върху фирмите с нови непредвидени разходи, така и да се осигурят постъпления в бюджета. Важното е да се намери златната среда между тези две цели. И ако има промяна, тя да не е чрез методика, а в закон.

[Нагоре]

При напускане работодателите задължително издават служебна бележка за платените доходи

http://www.nap.bg/news?id=1525/

Работодателите имат задължение да издадат служебна бележка на служителите си в случаите, когато няма да извършват годишно преизчисляване на данъка от доходите им по трудови правоотношения. Тази промяна в Закона за данъците върху доходите на физическите лица влиза в сила от началото на 2012 г.
Така например ако сте работили на трудов договор, при напускането, служебната бележка се издава в срок от един месец след последното изплащане на заплатата, но не по-късно от 31 декември. Служебна бележка се издава и в случаите, когато имате повече от един работодател. Например ако имате основен такъв и работите на втори трудов договор, вторият е длъжен да издаде служебна бележка до 10 януари 2012 г.

Заради тези новости през 2012 г. са утвърдени два образеца на служебни бележки за изплатените доходи. Първият образец се издава от основният работодател и отразява резултатите от годишното преизчисляване на данъка, а вторият - в останалите случаи. Образците на служебни бележки са публикувани в рубриката Данъци ---> Документи за изтегляне

От тази година е въведена и парична санкция за работодатели, които откажат издаването на служебна бележка в размер до 250 лева, а при повторно нарушение, глобата е до 500 лв.
ОТ НАП напомнят, че декларация за облагане на доходите през 2012 г. не подават тези граждани, които са имали доходи само от трудови правоотношения и нямат данък за довнасяне или възстановяване и в същото време няма да ползват данъчни облекчения.

Годишните декларации за доходите могат да се подадат по интернет, подписани с електронен подпис, на място в офиса на НАП в цялата страна, по пощата, с обратна разписка и на място срещу входящ номер в някои пощенски станции.

Още информация за плащането на данъци и осигурителни вноски, банковите сметки и кодовете за вид плащане, е публикувана в рубриката Плащане. Всеки клиент може да се консултира как да попълни данъчната си декларация на цената на градски разговор, избирайки информационния телефон на НАП 0700 18 700.

[Нагоре]

Указание относно прилагането на Наредба Н-8

Изх.№ 20-00-16
Дата.21.01.2012

КОПИЕ: ДИРЕКЦИЯ„ОБЖАЛВАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО”
ГР. _____________________________

Относно: Измененията и допълненията в Наредба № Н-8 от 2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица

Във връзка с измененията и допълненията в Наредба № Н-8 от 2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, направени с наредбата за изменение и допълнение на цитираната наредба, (обн. в ДВ. бр. 5 от 17 януари 2012г.) на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
O В чл. 3, ал. 1 е създадена нова точка 5. Декларация обр. №1 се подава след 30 април на годината, следваща годината, за която се отнася от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения само след издадени задължителни предписания от контролните органи на Националния осигурителен институт. Без да бъде необходимо издаване на задължителни предписания от контролните органи на Националния осигурителен институт след посочения срок (30 април на годината, следваща годината, за която се отнася), декларация обр. №1 може да се подава, когато в нея се съдържат:
- данни за лица, чиито осигурителен стаж се зачита на основание чл. 9, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване;
- данни само за здравно осигуряване или данък по чл. 42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица,
т.е. когато в полето на т. 12 – Код за вид осигурен примерно е попълнен някой от следните кодове:
- 18 - за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 6; чл. 4, ал. 2 и чл. 4а от Кодекса за социално осигуряване, за които за осигурителен стаж се зачита времето, през което не са работили поради неправилно недопускане или отстраняване от работа или са били без работа поради уволнение, което е признато като незаконно от компетентните органи;
- 19 - за лица, на които за осигурителен стаж се зачита времето по чл. 9, ал. 3, т. 3 КСО;
- 20 - за трудоустроени лица, на които за осигурителен стаж се зачита времето, през което не работят, тъй като не е предоставена подходяща работа от работодателя;
- 28 - за лица, които внасят само здравноосигурителни вноски;
- 90 - за лицата, получаващи доходи по § 1, т. 26, буква "и" от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, за които не се подават данни за държавното обществено осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване и здравно осигуряване (осигурителен доход, осигурителни вноски, дни в осигуряване и др.), но задължително се подава информация за данъка по чл. 42 от закона; за лицата, полагащи труда си на територията на Република България, за които се прилага осигурителното законодателство на друга държава, но се дължи данък по чл. 42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
и в други случаи.
Следва да бъде обърнато внимание, че лицата по т. 2, 3 и 4 от същата разпоредба (чл. 3, ал. 1) не попадат в хипотезата на т. 5.
O Във връзка с новата т. 5 в чл. 3, ал. 1 е допълнен чл. 6, ал. 1, т. 1 от наредбата като е въведено условие в тези случаи (по чл. 3, ал. 1, т. 5) декларация обр. №1 да се подава само на електронен или хартиен носител.
O В чл. 3, ал. 2 е създадена нова точка 8, с която се регламентира задължението на общините да подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларация образец № 3 за лицата, на които от общината се предоставят социални услуги - резидентен тип при условие, че същите лица отговарят на изискванията, определени с чл. 40, ал. 3, т. 5 от Закона за здравното осигуряване.
Понятието "Социална услуга - резидентен тип" е дефинирано в § 1, ал. 1, т. 16а от допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане – това е форма на социална услуга за задоволяване на ежедневните потребности за ограничен брой лица - не повече от 15, които предоставят възможност за живеене в среда, близка до семейната.
В тази връзка и в съответствие с посочената разпоредба от Закона за здравното осигуряване (чл. 40, ал. 3, т. 5) е допълнена и позиция 52 в Указанията за попълване на декларация № 3, приложение № 2 към чл. 2, ал. 1 от наредбата.
O С изменението на чл. 6, ал. 2, т. 2 от наредбата е променен критерият, свързан с определяне на задължението за подаване на декларации образец № 1, 3 и 6 по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя. Работодателите и осигурителите, клоновете и поделенията, които имат месечно повече от 30 осигурени лица подават декларации образец № 1, 3 и 6 само по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя. До 2012г. това задължение имаха работодателите и осигурителите, клоновете и поделенията, с повече от 40 осигурени лица.
O Допълнена е дефиницията, дадена с § 2, т. 1 от Допълнителните разпоредби за „осигурител” по смисъла на наредбата, като се добавя посредника, който внася осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване.
O В преходните и заключителните разпоредби към наредбата, в съответствие с разпоредбата на чл. 16 от Закона за бюджета на ДОО за 2012г. е създаден § 7. Съгласно същият параграф в декларация образец № 1 за 2012г. не се попълват - т. 12.4 (Работодателят дължи вноски за месеца по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя) и т. 30 (Процент вноска за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите").
O Направени са изменения и допълнения в декларация обр. № 1 (приложение № 1 към чл. 2, ал. 1), по - съществени от които са следните:
В съответствие с разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от КСО са направени допълнения в т. 14 и 15 от декларацията и в Указания за попълване на декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице". Съгласно направените допълнения в декларацията следва да се попълват и дните, когато осигуряването се прекъсва и възобновява.
Също в Указания за попълване на декларация образец № 1 е заличена позиция 85 от т. 12 – код за вид осигурен. От 2007г. паричните обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, бременност и раждане, трудова злополука или професионална болест се изчисляват и изплащат от НОИ, следователно отпада необходимостта за подаване на данни с този код за вид осигурен. Задължените по смисъла на наредбата лица подаваха данни с код за вид осигурен 85 за получаващите обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, бременност и раждане, трудова злополука или професионална болест след прекратяване на осигуряването, когато осигурителния случай е възникнал преди 1.01.2007 г. и продължава без прекъсване и след тази дата.

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ:

Красимир СТЕФАНОВ

[Нагоре]

До интрастат операторите

http://www.nap.bg/news?id=1521/

Във връзка с множество запитвания от търговци по отношение на годишно задължение по система Интрастат, моля да се има предвид следното.
Няма годишни декларации по система Интрастат.

Съществува понятието годишно задължение по система Интрастат.
Годишно задължение за деклариране по система Интрастат означава, че операторът има задължение през цялата следваща година (в случая 2012 г.) да подава ежемесечни Интрастат декларации по определения поток или по двата потока.

Годишно задължение за деклариране по система Интрастат поотделно за всеки търговски поток за дадена календарна година (в случая 2012) възниква, когато обемът на вътрешнообщностна търговия със стоки /ВОТС/ поотделно за всеки търговски поток за предходната година (в случая 2011), надхвърли прага за съответния поток за дадената календарна година (в случая 2012).

Пример:
От януари до ноември 2011 г. включително даден търговец е натрупал обем вътрешнообщностни придобивания на стоки /ВОП/ в размер на 160 000 лв.
През декември 2011 г. същият търговец осъществява ВОП в размер на 45 000 лв.
Общо за календарната 2011 г. търговецът е осъществил ВОП в размер на 205 000 лв.
В този случай за търговеца е възникнало текущо задължение за 2011 г. по поток пристигания с първи референтен период декември 2011 г. и срок за подаване на първа декларация 10. 01. 2012 г. Това е така, защото през декември 2011 г. търговецът е надхвърлил прага за 2011 г. , който по поток пристигания е бил 180 000 лв.
Също така в този случай за търговеца е възникнало и годишно задължение за 2012 г. за ежемесечно подаване на Интрастат декларации по поток пристигания, с първи референтен период януари 2012 г. и срок за подаване на първа декларация 10. 02. 2012 г. Това е така, защото през декември 2011 г. въпросният търговец е надхвърлил прага за 2012 г., който по поток пристигания е 200 000 лв. Търговецът има задължение да подава ежемесечно интрастат декларации по поток пристигания до края на 2012 г.

Аналогично е определянето на задължението по поток изпращания, като следва да се има предвид, че прагът за 2012 г. е 230 000 лв. При поток изпращания годишният обем се получава от осъществените вътрешнообщностни доставки на стоки /ВОД/ за 2011 г.
От казаното дотук следва, че НЕ всички Интрастат оператори, които са получили текущо задължение през 2011 г. или са били годишно задължени за 2011 г., са годишно задължени за 2012 г, тъй като праговете за 2012 г. са завишени спрямо 2011 г. За сравнение:

*Пристигания :*	Изпращания :
2011 г. – 200 000 лв.	2011 г. – 180 000 лв.
2012 г. – 230 000 лв.	2012 г. – 200 000 лв.

От 01. 02. 2012 г. можете да проверявате актуалния си годишен статус по система „Интрастат” в Информационна система „Интрастат”, Модул събиращ орган /МСО/ ----> Задължения. Справка може да се прави само за фирми, които притежават квалифициран електронен подпис (КЕП), регистриран в НАП с права за подаване на справки декларации по ДДС.
ВАЖНО за операторите, чийто оборот за предходната година е спаднал под праговете за деклариране: Не се подава Искане за дерегистрация, ако при справка в "Задължения" след 01. 02. 2012 г. видите, че сте със статус Незадължен.

[Нагоре]

НАП "чисти" непререгистрирани фирми

Благодарение на http://www.dir.bg/

До 16 януари всяко търговско дружество или кооперация, което не е пререгистрирано в Агенцията по вписванията или не е заявило това до края на миналата година и има регистрация по ДДС, трябва да подаде в НАП заявление, с което да се дерегистрира по ДДС.

Ако не направи това в посочения срок, инспекторите на НАП ще го заличат служебно от ДДС регистрите, съобщиха от НАП.

По данни на приходната агенция процедурата засяга около 6000 фирми.

Едноличните търговци, които не са се пререгистрирали до края на миналата година, се считат за заличени по смисъла на търговския закон. Собствениците им обаче могат до 14 януари 2012 г. да подадат заявление и да останат регистрирани по ДДС като физическо лице (т. нар. доброволна регистрация).

Повече подробности за новите правила могат да се получат на телефона на Информационния център на НАП 0700 18 700.

В края на миналата година пред Агенцията по вписванията се извиха дълги опашки за пререгистрация на фирми.

[Нагоре]

Изменения и допълнения на закона за данъка върху добавената стойност

Благодарение на http://www.kik-info.com/forum/

"ИЗМЕНЕНИЯ И ДОПЪЛНЕНИЯ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ"

Росен Иванов - директор на дирекция в НАП

Със Закона за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, обнародван в ДВ бр. 99 от 16 декември 2011 г, в сила от 01.01.2012 г., са направени някои промени по същество, налагащи се от необходимостта от отстраняване на установени несъответствия с Директива на Съвета 2006/112/ ЕО, включително такива, установени при изследване практиката на Съда на ЕО. Налице са и някои изменения, насочени към по-доброто администриране на данъка.

1. С изменението на чл. 27, ал. 1 и 3 от ЗДДС се съобразява българският ЗДДС с чл. 80 от Директива на Съвета 2006/112/ ЕО. Става въпрос за определяне на данъчната основа при доставки на недвижими имоти и сделки между свързани лица. Съгласно изменението на чл. 27, ал. 1 от ЗДДС особената регулация на данъчната основа, която не може да бъде по-ниска данъчна основа при придобиването, съответно вноса, или от себестойността на стоката, вече ще се прилага само в хипотезите на предоставяне за лични нужди, безвъзмездно прехвърляне и изпращане до друга държава-членка1 (чл. 6, ал. 3 от ЗДДС). По този начин тази особена регулация на данъчната основа отпада за доставките на урегулирани поземлени имоти и нови сгради2. В тези случаи данъчната основа поначало ще се определя по общия ред, т.е при прилагане на чл. 26 от ЗДДС и най-общо тя ще бъде дължимото възнаграждение.

1.1. С изменението на чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС отпада общата регулация на данъчната основа при доставките между свързани лица. При старата редакция на разпоредбата при всички доставки между свързани лица данъчната основа следваше да бъде пазарната цена. Тази регулация обаче няма особен смисъл в обичайния случай на облагаеми доставки между данъчно задължени лица, тъй като получателят по доставката има право на данъчен кредит, което от своя страна неутрализира регулацията. От друга страна практическото прилагане на разпоредбата е поставено под заплаха от спорове върху правилното определяне на пазарната цена, при което е възможно както доначисляване на данък на доставчика, така и отказване правото на данъчен кредит на получателя при положение, че ако липсват някакви особености на самата доставка не е налице ощетяване на фиска. Отклонението от общото положение, че данъчната основа представлява дължимото възнаграждение, при доставките между свързани лица е допустимо съгласно чл. 80 от Директива на Съвета 2006/112/ ЕО само с оглед предотвратяване неплащането и избягването на данъчното облагане3. Именно при съобразяване на това несъответствие между чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС в старата й редакция и Общностното право са приети и съответните изменения.

1.2 Съгласно новата редакция на чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС регулацията на данъчната основа на доставката чрез определянето й въз основа на пазарната цена ще е допустимо само в случаите, когато определянето на данъчната основа по общия ред води до заплащането на по-малко данък. Посочените в разпоредбата хипотези обхващат случаите, в които чрез манипулиране на дължимото възнаграждение, или иначе казано цената4, се постига избягване на данъчно облагане. Това избягване се постига или чрез занижаване на цената, когато получателят по облагаема иначе доставка, няма право на данъчен кредит по някаква причина, например защото не е данъчно задължено лице, или има право само на частичен данъчен кредит, например защото ще използва предмета на доставката и за освободени доставки (чл. 27, ал. 3, т. 1, б. "а" от ЗДДС). Другите две хипотези, посочени в чл. 27, ал. 3, т. 1, б. "б" и "в" се отнасят до манипулиране на знаменателя, съответно числителя на коефициента5 за изчисляване корекции на данъчния кредит по чл. 73 от ЗДДС, така щото доставчикът да увеличи чрез подмяна на действителния коефициент правото си на частичен данъчен кредит в първия случай изкуствено намалявайки обема на освободените доставки, съответно във втория - изкуствено завишавайки обема на облагаемите доставки.

2. С изменениeто на чл. 45, ал. 2 се променя момента, до който учредяването и прехвърляне на право на строеж се смята за освободена доставка, като след изменението това вече е датата на издаването на разрешението за строеж. В стара редакция на разпоредбата тази дата беше завършването на сградата в груб строеж. Целта на изменението очевидно е да ограничи приложното поле на особения режим на освободено прехвърляне на право на строеж с оглед намаляване на възможността за продажба на сгради под формата на съвкупност от прехвърляне на право на строеж и строителна услуга като комбинация от освободена и облагаема доставка. Тази комбинация от своя страна даваше възможност за насочване на по-голямата част от печалбата по сделката към освободената доставка, а именно тази с правото на строеж, като всъщност добавената стойност остане необложена с ДДС въпреки защитната клауза на чл. 45, ал. 2, изречение второ6.

2.1 Идеята на освобождаването на доставките с право на строеж преди построяването на сградата всъщност е да не затруднява обичайното усвояване на земята от нейните собственици чрез учредяване на право на строеж на инвеститор, който обезщетява собствениците с построяването за тях на част от обектите в новата сграда. Тъй като подобна замяна на право на строеж срещу построяване обичайно надхвърля облагаемия оборот за целите на задължителната регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, ако всяка доставка с право на строеж би била облагаема, това означава на практика задължителна регистрация на всички собственици на урегулирана земя, въпреки че всъщност голямата част от тях няма да извършват независима икономическа дейност извън самото учредяване на правото на строеж. Именно с оглед избягване на подобна ненужна регистрация е налице освобождаване на доставката с предмет право на строеж до определен момент от строителството. С изместването на този момент на далеч по-ранния етап на издаването на разрешението за строеж едновременно се запазва освобождаването, необходимо за облекчаване на собствениците на земя и силно се ограничава възможността за продажба на обекти от сградата без облагане на добавената стойност, тъй като крайните клиенти се очаква далеч по-рядко да приемат риска от покупка на зелено, ако липсва дори разрешение за строеж на бъдещата сграда, в която всъщност искат да закупят недвижим имот.

3. Изменението на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС е по-скоро уточняващо и въвежда яснота относно приложимостта на намалената ставка за хотелско настаняване. В новата редакция на разпоредбата отпада посочването на лицето, което предоставя доставката7, като вместо това се набляга на същността на предоставената услуга, а именно самото настаняване на най-общо казано хотелски начала, без значение качеството на доставчика на услугата по настаняване8.

4. С изменението на чл. 92, ал. 8 от ЗДДС срокът на изискваното обезпечение в пари, държавни ценни книжа или безусловна и неотменяема банкова гаранция за целите на незабавното възстановяването на данък при наличие на образувано ревизионно производство е променен, като новото изискване е обезпечението да е предоставено за срок не по-кратък шест месеца. Тази промяна е обусловена от измененията в чл. 114 от ДОПК, където е въведен единен срок за извършване на всички ревизионни производства в размер на три месеца с възможност за удължаването му без особени изисквания с още два месеца9.

5. Изменението на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС отстранява допуснат законов пропуск, като въвежда данъчно задължение за данък върху добавената стойност за получените вътреобщностни услуги, когато данъчно задълженото или частично10 данъчно задълженото лице не е изпълнило задължението си за регистрация по чл. 97а от ЗДДС преди извършването на подобни услуги, съответно задълженията си за самоначисляване на данъка. След изменението на разпоредбата за лицата, които не спазили законовите изисквания за регистрация и облагане чрез самоначисляване на така получените услуги от данъчно задължени лица от Общността, възниква данъчно задължение за неначисления и невнесен данък върху между датата, на която е следвало да се регистрират и дата на действителната им регистрация, съответно отпадане на основанието за регистрация.

6. С измененията на чл. 107, ал. 3 от ЗДДС също се отстранява допуснат пропуск в закона изцяло в полза на данъчно задължените лица. Става въпрос за случаите на заличаване на едноличен търговец от търговския регистър. С новата редакция на разпоредбата изрично се уточнява, че в тези случаи лицето остава регистрирано за целите на ЗДДС, ако за извършваната от него независима икономическа дейност11 са налице изискванията за задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС или лицето е регистрирано доброволно и минималния срок за такава регистрация по чл. 108, ал. 2 от ЗДДС не е изтекъл към датата на заличаване на търговската регистрация. Ако посочените хипотези не са налице за данъчно задълженото лице възниква право да избере дали да се дерегистрира за целите на ЗДДС или да подаде в 14-дневен срок от вписването на заличаването на търговската регистрация в търговския регистър заявление да остане като доброволно регистрирано по ЗДДС. Естествено, ако подаде такова заявление, за него ще се приложи правилото на чл. 108, ал. 2 от ЗДДС, т.е. налице е минимален срок от две години, през който лицето ще продължи да бъде регистрирано.

7. Изменението на чл. 111, ал. 2, т. 5 от ЗДДС уточнява приложимостта на уредбата на начисляването на данък при дерегистрация и последваща регистрация на данъчно задължените лица, настъпила в един и същ данъчен период. Става въпрос за начисляване на данък върху наличните активи към датата на дерегистрацията. Съгласно ал. 2 на чл. 111, данъчно задължените лица не начисляват на данък на наличните стоки и услуги към датата на дерегистрация, когато последва регистрация за целите на ЗДДС през същия данъчен период. След изменението се уточнява, че това освобождаване от задължението за начисляване на данък се прилага само за стоките и услугите, които са налични и към двете дати – тази на дерегистрация и тази на регистрация.

8. Измененията на чл. 118, ал. 4, чл. 185, ал. 2, и чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС изрично посочват задълженията за съхраняване на документите, издавани при използване и отчитане на фискалните устройства, въвеждането на подобни задължения с Наредба № Н-18 на министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

9. С изменението на чл. 125 от ЗДДС и създаването на новата ал. 12 регистрираните по ЗДДС лица вече ще са задължени да подадат всички отчетни документи (справка-декларация и дневници за покупки и продажби), когато в дневника за продажби или дневника за покупки се съдържат повече от пет записа. Разпоредбата очевидно цели да улесни администрирането на данъка и обработката на информацията

10. Изменението на чл. 131, ал. 1, т. 1 от ЗДДС също цели подобряване администрирането на данъка, като променя мястото на внасяне на данъка при особените случаи на начисляване на данък от съдебни изпълнители, публични изпълнители и заложни кредитори. Очевидно с оглед улесняване на тези лица данъкът вече ще се внася в териториалната дирекция на НАП, където те са регистрирани, а не в тази, където е регистриран собственикът на вещта, послужила за обезпечение.

11. С измененията в чл. 136, чл. 137, чл. 138, ал. 1, чл. 139, ал. 1, чл. 140, ал. 1 и 2, чл. 141 и § 1, нова т. 37а и изменението на т. 45 от ЗДДС се въвеждат съществени изменения в режима на облагане на услугите по организиране на най-общо казано пътувания и престой, предоставяни от туроператори, за които е приложим особената правна уредба за облагане на разликата в цените, т.нар. облагане на маржа на цената12. Промените са в две насоки.

11.1 Най-напред следва да се отбележи изменението на определението на получателя на услугата. Съгласно новата т. 37а от § 1 на ДР получателят на услугите е определен като всяко лице, което придобива правото да ползва обща туристическа услуга, стига услугата да не е придобита с цел последваща препродажба. Това означава, че особеният режим за прилагане на облагане с данък на маржа ще е приложим винаги, когато услугата се доставя на получател, който ще се ползва пряко от услугата, без значение, дали същият е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Единственото условие е, получателят да не използва услугата с цел по-нататъшна препродажба13.

11.2 Другата промяна по същество, е че съгласно чл. 136, ал. 3, т. 2 от ЗДДС режимът на маржа не е допустимо да се прилага при доставка от туроператор към друг туроператор. Иначе казано, когато получателят на обща туристическа услуга я закупува с цел последваща продажба, неговият доставчик няма право да прилага облагане на марж, а следва да се приложи общия ред на облагана съобразно същността на услугата, нейното мястото на изпълнение и пр. Това правило, обаче, може да доведе до съществени практически затруднения, особено когато става въпрос за услуги, предоставяни между туроператори от различни държави-членки. Така например, ако туроператор, установен в България, закупи настаняване в хотел, намиращ се в друга държава-членка, който препродава тази услуга не на пътуващо лице14, а на друг туроператор и следователно следва да приложи общия ред на облагане, ще извършва доставки, свързани с недвижим имот, чието място на изпълнение съответно е различно и се определя по местонахождение на недвижимия имот15. Тогава, обаче, в посочения пример, този туроператор е твърде възможно да се окаже задължен за регистрация за целите на ДДС в другата държава-членка и съобразно нейното законодателство16. Обратното важи за туроператори, установени в други държави, които закупуват услуги по настаняване в хотели, находящи се на територията на страната. При комбинация от повече от една услуга е възможно да се стигне до твърде сериозни усложнения17,18.

12. Измененията на чл. 147 (нови ал. 6 и 7) и чл. 151, ал. 4 от ЗДДС, както и § 22 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС уточняват уредбата на облагането на доставките, извършени от дилъри на стоки втора употреба. Най-напред се уточнява изрично правото на данъчен кредит по общия ред19 за стоките втора употреба, които са предмет на внос. Уточнява се също така момента на упражняване на същото това право на данъчен кредит при вноса на произведения на изкуството, колекции и антикварни предмети, когато дилърът не е упражнил правото си по чл. 143, ал. 3 от ЗДДС да обложи последващите доставки на тези особени предмети при прилагане на режима на облагане на разликата в цената, т. нар. режим на маржа. Когато не е упражнен такъв избор, правото на данъчен кредит при внос също така ще се упражни по общия ред на закона. В тази връзка обаче следва да се отбележи, че след измененията на чл. 143, ал. 1, чл. 147 (отмяната на ал. 2, 3 и 4) и чл. 151, ал. 3 от ЗДДС, в сила от 01.01.2010 г. това правоприлагане се постига чрез тълкуване на закона. Поради отпадането изобщо на възможността за прилагане на режим на марж за внесените стоки втора употреба20, беше ясно, че правото на данъчен кредит се упражнява по общия ред, тъй като чл. 151, ал. 4 отлага упражняването му до извършване на последваща доставка само когато дилърът има право на избор. Както вече бе посочено такъв избор при внесени стоки втора употреба дилърът няма, така че отлагането на упражняване на правото на данъчен кредит е неприложимо21.

13. Съгласно § 23 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС при получени авансови плащания до 31.12.2011 г. за доставки с данъчно събитие след датата на влизане в сила на измененията, когато с приетия ЗИД на ЗДДС е променено данъчното третиране на доставката и същата е станала облагаема, се прилага по отношение на доставката и цялата данъчна основа данъчният режим към датата на данъчното събитие, т.е. прилага се новият режим на облагаема доставка. Тази разпоредба ще се приложи то отношение на доставките с предмет право на строеж, за които данъчното събитие настъпва след издаване разрешението за строеж.22

14. Съгласно § 25 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС измененията влизат в сила от 01.01.2012 г.

Забележка:
1 Включително когато изпращането представлява вътрешна за предприятието вътреобщностна доставка, срв. чл. 7, ал. 4 от ЗДДС.
2 Срв. чл. 27, ал. 1 т. 2 и 3 в старата редакция на разпоредбата.
3 Срв. чл. 80, ал. 1 от Директива на Съвета 2006/112/ ЕО
4 Именно възможността за изкуствено договаряне и изкривена информация стои изобщо в основата на облагането на сделките между свързани лица. В този смисъл срв. Transfer Pricing Guidelines for Multinational Enterprises and Tax Administrations,, OECD, Paris, 1995
5 Най-общо коефициентът се изчислява като съотношение между облагаемите доставки и сбора от облагаемите и освободените доставки.
6 Практическото приложение на тази разпоредба е твърде усложнено поради необходимостта от преразпределяне на възнаграждението по две юридически отделни доставки въз основа на неясно какъв критерий. Аргумент за това е и по същество липсващата съдебна практика по въпроса.
7 Настаняване, предоставено от хотелиер при старта редакция на разпоредбата.
8 Все пак и при старата редакция на разпоредбата не е налице съществено разминаване в същността на услугата предвид разпоредбите на § 1, т. 2 и 3 от ДР на Закона за туризма и предвид факта, че мястото на изпълнение е винаги там, където се намира недвижимия имот, където се предоставя наставянето съгласно чл. 21, ал. 4, т. 1, б. "в". Всъщност след изменението законът се съобразява с практиката на Съда на ЕО, която изключва качеството на доставчика или получателя като определящ белег на доставката, освен ако това не е изрично предвидено в Общностното прово, а по начало се изследва същността на доставаката. Срв. напр. решение по дело С-281/ 91 и С-2/ 95.
9 С това изменение на ДОПК всъщност отпада разделението на сроковете за извършване на ревизия според това, дали ревизираното лице е участвало или не във вътреобщностната търговия.
10 Данъчно задължени лица, които извършват както облагаеми, така и освободени или извън независимата икономическа дейност доставки.
11 Която всъщност обхваща всички дейности на лицето и тази, извършвана в качеството му на едноличен търговец , е само една част.
12 Съгласно тази особена уредба става въпрос за услуги, които туроператорът е закупил и те действително се предоставят от други данъчно задължени лица като хотелиери, превозвачи, ресторантьори и пр., но които туроператорът предлага на клиенти от свое име и без изменение, срв. чл. 136 от ЗДДС.
13 За сравнение с по-рано действалия режим, когато получателят е данъчно задължено лице, туроператорът начисляваше данък по общия ред. В този смисъл, срв. писмо № 24-00-33/18.05.2007 г. на изпълнителния директор на НАП, т. ІІ, 1, http://www.nap.bg/, Това се дължеше на обстоятелството, че получателят на услугата, облагане на марж се определяше като турист, т.е само физическо лице по силата на § 1, т. 37 от ДР на ЗДДС в старата й редакция във връзка с § 1, т. 1 от ДР на Закона за туризма.
14 В този случай приложение намира облагането на марж, като мястото на изпълнение се определя според установяването на туроператора съгласно чл. 137 от ЗДДС.
15 Срв. чл. 45 от Директива на Съвета 2006/112/ ЕО, съответно чл. 21, ал. 4 б. "в" от ЗДДС.
16 Свързано с всички задължения и отговорности по начисляване, деклариране, отчитане и пр.
17 Например в услугата се включва и участие в развлекателно мероприятие в трета държава членка. Въобще когато е налице туристически пакет, който комбинира множество услуги, предоставяни на крайния клиент се поставят редица въпроси, чийто отговор не винаги е ясен и лесен. Например има ли налице основна или няколко основни доставки, налице ли са съпътстващи доставки, ако да, кои са те, към коя от основните доставки са съпътстващи и пр., къде е мястото на изпълнение на всяка една от основните доставки и т.н.
18 Общият ред обаче няма да се приложи, ако единият туроператор действа като посредник (агент) на другия или иначе казано предлага услугите от чуждо име като посредник. В този случай приложим ще остане режима на маржа, тъй като доставката ще е между първия туроператор и пътуващото лице, а само за комисионното възнаграждение ще се приложи общия ред.
19 В контекста на измененията това означава незабавно упражняване на правото на данъчен кредит, без то да се отлага до момента на продажбата на стоките. Срв. чл. 143, ал. 1 в редакцията действала до 01.01.2010 г. във връзка с чл. 151, ал. 4 в предишната му редакция.
20 С изключение на посочените произведения на изкуството и антики, срв. 143, ал. 3 от ЗДДС
21 Подобни уточняващи изменения на законодателството всъщност, макар и да внасят по-голяма яснота, винаги водят до въпроса за правоприлагането и тълкуването на разпоредбите в старата им редакция и защо, ако законът е бил същия и преди изменението, то изобщо се прави изменение. Подобни редакционни и уточняващи изменения по-скоро следва да се избягват, защото е възможно да предизвикат по-голяма правна несигурност и освен това съществено засягат стабилността на законодателството.
22 Срв. т. 2 по-горе.

[Нагоре]

Промените в ЗДДС, засягащи облагането на туристическите услуги, ще направят фирмите равнопоставени

Благодарение на http://www.factor-bs.com/

Настоящата статия няма за цел да дава тълкувания и предписания на занимаващите се с бизнес лица в областта на предлагането, най-общо казано, на туристически услуги, тъй като всеки казус и дейност трябва да се разглежда в конкретния случай. В тази област се занимават достатъчно компетентни счетоводители, счетоводни фирми, адвокати и други, които могат да ви дадат за всеки конкретен случай компетентна и полезна консултация и информация.

Статията има за цел да заостри вашето внимание, че от 1 януари 2012 г. в областта на предлагането на туристически услуги има промени и те ще засегнат твърде много фирми, занимаващи се с този вид бизнес.

През 2011 година в областта на облагане с ДДС в туризма бяха направени няколко промени, които засягаха както ставката, така и сферата на облагане. Тъй като промените бяха въведени в хода на календарната година и засягаха една част от занимаващите се с този бизнес, част от тях, и то предимно от малкия, семеен бизнес, неправилно тълкуваха и прилагаха промените в ЗДДС. Идеята с направените промени, обнародвани в ДВ бр.99/2011 г. е всички потребители на туристически услуги да бъдат равнопоставени.

По-долу ще се опитам да покажа част от направените промени в ЗДДС, касаещи облагането на предлаганите туристически услуги.

§3.Чл. 66, ал. 2 от ЗДДС се изменя така:

„(2) Данъчната ставка за настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани, е в размер 9 на сто.“

Текстът на чл. 136. гласи: (1) Когато туроператор предоставя от свое име стоки или услуги във връзка с пътуването на пътуващо лице, за осъществяването на което се използват стоки или услуги, от които пътуващото лице се възползва пряко, смята се, че се извършва една доставка на обща туристическа услуга.

(2) Стоките и услугите по ал. 1, от които пътуващото лице се възползва пряко, са тези, които туроператорът е получил от други данъчно задължени лица и е предоставил на пътуващото лице без изменение.
(3) Разпоредбите на тази глава не се прилагат по отношение на:

1. доставките на туристически агенти, когато те действат от името и за сметка на друго лице;
2. доставка от туроператор към туроператор.“

С измененията в цитираните текстове, по отношение облагането с ДДС на хотелиерските услуги, от началото на 2012 г. ще настъпят по същество няколко промени:

1. Ставката за облагане на услугите по настаняване, когато са част от организирано пътуване (вкл. и съпътстващите го други туристически услуги, като неделима част от основната доставка по настаняване и с общо определено плащане), е уеднаквена и тя е 9 %.
2. Намалена е ставката на услуги по настаняване, предоставено от хотелиери, което не е част от организирано пътуване. Намалението е от 20 % на 9 %.

3. Премахнато е различното третиране на хотелиерските услуги в зависимост от това кой е клиент на хотелиера – туроператор или самото физическо лице – турист. Услугите по настаняване, предоставяни от хотелиери, ще се облагат с една и съща ставка на данъка – 9 на сто. Постигнато е изравняване на данъчните ставки за организирания групов туризъм и за пътуванията на отделните туристи, които не ползват услугите на туроператори.

4. Отсядането в хотел по време на командировка също ще се облага с намалената туристическа ставка от 9 % ДДС. По-ниската ставка на ДДС ще се ползва от всяко „пътуващо лице“, а не само от туристите, както беше досега.

5. По-ниската ставка ще се ползва не само за нощувка в хотел, както е в момента, а също и при настаняване в средства за подслон и места за настаняване.

При доказване настаняване, предоставено от хотелиер, което не е част от организирано пътуване по чл. 66, ал. 2 от закона, доставчикът следва да разполага със следните документи:
1. копие от регистъра на настанените туристи;
2. удостоверение за категоризация на туристическия обект;
3. фактура за доставката, с изключение на случаите, когато издаването й не е задължително съгласно чл. 113, ал. 3 от закона./чл. 40 ППЗДДС/.

Трябва обаче да се има предвид, че същото не засяга услугите, оказвани на туристи, които директно контактуват с хотелиерите, без да прибягват до услугите на туроператори и да ползват предлаганите от тях туристически пакети.

Прилагането на промените в ЗДДС тепърва предстои и като по правило предполагам, че ще има много тълкувания и указания. В закона има и други изменения и въведени нови понятия, така че моят съвет е да прочетете внимателно ДВ, бр.99/ 2011 г.

[Нагоре]

Ще правим справки в НАП с персонален код

Благодарение на http://dnes.dir.bg/news/

Трудовите договори, осигурителният доход, задължителното пенсионно осигуряване и други услуги вече могат да се проверяват в НАП чрез безплатен персонален идентификационен код.

Гражданите и фирмите могат да подадат от утре заявление в агенцията и лично да получат кода си, което ще отнеме минути, съобщи на брифинг в НАП Боряна Георгиева, шеф на дирекция "Обслужване", предаде БТА.

С уникалния код ще се спести време за достъп до информацията, похвалиха се от агенцията.
На практика с такъв код лицето ще влезе с идентификатор - БУЛСТАТ или ЕГН, и ще се проверява например дали трудовият му договор е депозиран.
"Кодът ще ни позволи да виждаме своите лични данни в интернет. Стартираме тази година с 3 услуги, достъпни с персонален код - какъв трудов договор е декларирал съответният ни работодател, на какво работно време се трудим, да видим осигурителния си доход и парите, платени за допълнително пенсионно осигуряване", уточни и говорителят на НАП Росен Бъчваров.

В бъдеще може да се подават удостоверения и за достъп до сметката на лицата и за определени плащания.

[Нагоре]

Някои налож(ени)ителни ДДС промени през новата година

Благодарение на http://www.capital.bg/

В края на всяка календарна година специалистите, практикуващи в областта на счетоводството и данъците, по традиция очакват поредната порция промени в данъчното законодателство, влизащи в сила през следващата година. И тази година, разбира се, не беше изключение.

Така например приетите промени в ЗДДС бяха обусловени основно от необходимостта да се отстранят противоречия между българското и европейското ДДС законодателство. Естествено имаше и неизбежните дребни (или недотам) корекции от редакционно-технически характер.

Интересната тенденция, която вече се очертава, е, че в количествено отношение промените намаляват, а в качествено - съществени са само промените във връзка с хармонизирането с европейското законодателство.

Въпроси без отговор

Логично възникват няколко въпроса:
Продължава ли да има несъответствия между ЗДДС и европейската ДДС директива? На какво се дължат тези несъответствия? Очевидно неточно транспониране на текстовете от директивата, грешно интерпретиране на разпоредбата на директивата, непознаване на европейска съдебна практика, други причини?

Колко време ще отнеме да се отстранят несъответствията (или поне очевидните такива) предвид факта, че България е член на Европейския съюз вече пет години?

Нови сгради и УПИ

В опит да хвърля светлина върху тези въпроси ще разгледам в поредица от статии промените в ЗДДС в сила от 01 януари 2012 г., касаещи специфични случаи на определяне на данъчната основа за ДДС цели. По-конкретно това са: отпадане на ограничението за данъчната основа на нови сгради и урегулирани поземлени имоти (УПИ) и данъчна основа при сделки между свързани лица.

Това, което желая да демонстрирам, е един нерадостен факт, а именно, че членството на България в ЕС е онзи фактор, който допринася за справедливостта на българската данъчна система изобщо и неутралността на ДДС системата в частност.

Заобикаляне на европейското законодателство

Данъчното третиране при доставки на нови сгради и УПИ до края на 2011 г. изискваше данъчната им основа да не бъде по-ниска от данъчната основа при придобиването им. С други думи, при продажбата им трябва да начислиш ДДС поне толкова, колкото ти е било начислено при покупката им, независимо от реалните (договорените) покупни и продажни цени.

Важно е да отбележим, че този ограничителен режим (с някои изключения) беше приложим за всички стоки до края на 2006 г. Онова, което се случи на 01.01.2007 г. и наложи отмяната на универсалния ограничителен режим, бе, че България се присъедини към ЕС и вече трябваше да спазва изискванията на европейското ДДС законодателство. А в него такова ограничение на данъчната основа не съществува.

Логично възниква въпросът дали след като ограничителният режим е бил запазен само за нови сгради и УПИ, в европейското ДДС законодателство е съществувал релевантен специален режим (изключение). Отговорът е - не. В такъв случай получила ли бе България разрешение за дерогация от това европейско правило? Отговорът oтново e не!

Тогава как така България не спазваше ясно европейско правило, без да е получила изрично разрешение за това? Тук мога да посоча вероятно поне две причини, обясняващи подобно поведение: подозрение за евентуални данъчни измами при сделки с такива активи и очакване, че европейците няма да забележат (или поне не скоро).

Данъчна основа

Схващането, че ограничението на данъчната основа е средство за борба с данъчни измами, е широко разпространено не само сред законотворците и органите на НАП, но и сред самите данъкоплатци. В преходния петгодишен период (от 2007 г. до 2011 г.) често в практиката възникваха смущения как така бихме могли да имаме право да начислим ДДС, по-ниско от това, което сме ползвали като данъчен кредит (напр. продажба на използвана машина, камион и подобни). Така не се ли ощетява държавният бюджет? Ясният отговор е - не.

За да обясня този отговор, трябва да припомним, че идеята на ДДС като данък е да облага крайното потребление, т.е. реалният бюджетен приход от ДДС (с известна условност) е начисленият данък при продажбата на краен потребител. В тази връзка всяко начислено и платено ДДС на предходен етап от веригата на доставки (т.е. покупка за целите на икономическата дейност на лицето/фирмата) подлежи на възстановяване чрез системата на данъчния кредит, т.е. не представлява реален бюджетен приход.

Така продажбата на вече употребяван актив на цена, по-ниска от покупната му, не само е икономически оправдано предвид амортизирането му, но и не води до отклоняване от ДДС, тъй като приходът от ДДС произтича от данъка, начислен върху продажната цена на стоките/услугите, произвеждани/предоставяни посредством този актив, а не от продажната цена на самия актив (още повече че, ако е напълно амортизиран и се бракува, продажната му цена всъщност е нула).

В допълнение, ако получател по доставката на употребяван актив е друго данъчно задължено лице, имащо право на данъчен кредит, то липсата на реален бюджетен приход е очевидна, а оттам и липсата на необходимост от режими на корекция на данъчната основа.

Абсолютно същата логика на разсъждения е приложима и за новите сгради и УПИ (макар, разбира се, УПИ да не са амортизируеми активи). Ако се продава на данъчно задължено лице, имащо право на данъчен кредит, то регулацията на данъчната основа е безсмислена. Ако се продава на краен потребител, нямащ право на данъчен кредит, то ДДС следва да се дължи върху реално договорената цена по сделката, независимо от това каква е била предходната покупна цена за същия имот.

Отново възниква въпросът дали ако се продава на загуба (напр. разходите по строежа са по-високи от продажната цена на имота), така не се ощетява бюджетът, тъй като в крайна сметка възстановеното ДДС ще е по-голямо от начисленото. И отново отговорът е не. Реалният бюджетен приход е данъкът върху крайната цена на имота, а всеки начислен данък на предходни етапи подлежи на възстановяване.

В условията на финансово-икономическа криза е нормално цените на имотите да се понижават и предприемачи в сектора да реализират загуби. Само че ДДС е потребителски данък, а не е система за наказване на икономическата неефективност или пазарната недалновидност.
Въпросите за съществуващите все пак измами и намесата на ЕС ще разгледаме в продължението на статията.

[Нагоре]

Годишна отчетност за 2011 година

През 2012 година ще продължи да функционира изграденият от НСИ и НАП единен вход за подаване на годишната данъчна декларация и годишния отчет за дейността, т.е. ще можете да подадете данъчната си декларация и годишния отчет за дейността на едно място съгласно Заповед за определянето на реда, начина и сроковете за подаване на годишния отчет за дейността на задължените лица (респонденти).
За да получите съответните указания и инструкции за попълването на годишния отчет за дейността, моля, изберете съответната група, в която попадате:
1. Нефинансови предприятия, несъставящи баланс (ЕТ);

2. Нефинансови предприятия, съставящи баланс;

3. Предприятия в ликвидация или в несъстоятелност;

4. Предприятия с нестопанска цел - сдружения и фондации, вкл. политически партии, църкви, читалища и др.;

5. Застрахователи;

6. Инвестиционни предприятия - инвестиционни посредници, инвестиционни дружества, управляващи дружества, договорни фондове и дружества със специална инвестиционна цел;

7. Здравноосигурителни дружества;

8. Пенсионноосигурителни дружества;

9. Пенсионни фондове;

10. Бюджетни предприятия;

11. Банки;

12. Икономически неактивни предприятия.
Ако Вие сте били икономически неактивно лице през отчетната 2011 г., не се изисква да представите празен Годишен отчет за дейността. Необходимо е да попълните Декларация за неактивност през 2011 година (Приложение 12).Всички лица, които нямат задължение за подаване на годишна данъчна декларация за 2011 г., но са длъжни да представят годишен отчет за дейността си през 2011 г. или декларация за неактивност, съгласно чл. 20 от Закона за статистиката, подават отчета (декларацията за неактивност) единствено в информационната система на НСИ (ИС „Бизнес статистика“) или в съответното ТСБ на хартия.

На интернет страницата на НСИ, в рубриката За респондентите ---> Годишна отчетност за 2011 година са публикувани указания, инструкции и подробна информация по темата.

[Нагоре]

Сделки с непререгистрирани дружества считано от 01.01.2012 г.

Уважаеми клиенти, на 31.12.2011 изтече срокът за пререгистрация на търговските дружества и едноличните търговци в Търговския Регистър Въпреки няколкократно удължавания срок, към момента непререгистрирани са около 500 000 дружества. В тази връзка и след консултация с нашия адвокат, считано от 01.01.2012 НЯМАТЕ ПРАВО да извършвате търговска дейност с непререгистрирани дружества, като :

1. Фактури получени от такива дружества ще се считат за нищожни;
2. Няма да се признават за данъчни и счетоводни цели направените към такива дружества разходи;
3. Няма да се признава правото на ДДС ( данъчен кредит) формиран от фактури, получени от непререгистрирани дружества ( регистрирани към 31.12.2011 по ЗДДС)

В тази връзка съветвам всички да проверят контрагентите си за направена пререгистрация на следния адрес:

https://public.brra.bg/CheckUps/Verifications/ActiveCondition.ra

Имайте в предвид, че е възможно даден контрагент да е внесъл документи за пререгистрация, но поради натовареността на регистъра заявката все още да не е обработена. Очаква се до 31.01.2012 всички забавени заявки да бъдат обработени!

[Нагоре]

Закон за държавния бюджет на Република България за 2012 г.

Законът за държавния бюджет на Република България за 2012 г. (ЗДБРБ за 2012 г.) е обнародван ДВ, бр. 99 от 16. 12. 2011 г. С него се:

утвърждава коефициент за определяне на месечните авансови вноски за корпоративни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане в размер 1,1 (§ 5 от ПЗР на ЗДБРБ за 2012 г.);
утвърждава обща годишна квота за предоставяне на ваучери за храна по чл. 209, ал. 7 от Закона за корпоративното подоходно облагане в размер на 180,0 млн.лв. (§ 6 от ПЗР на ЗДБРБ за 2012 г.);
утвърждава минимален размер на основната заплата за най-ниската длъжност, предвидена за заемане от държавен служител по Закона за държавния служител - 335 лв.от 1 януари 2012 г. (§ 8 от ПЗР на ЗДБРБ за 2012 г.);
утвърждава база за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на лицата по чл. 212, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 199, ал. 3 и чл. 203, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 22 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и чл. 71, ал. 2 и чл. 73, ал. 2 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" - 376 лв. от 1 януари 2012 г. (§ 9 от ПЗР на ЗДБРБ за 2012 г.);
утвърждава във връзка със Закона за семейни помощи за деца (§ 10, ал. 1-10 от ПЗР на ЗДБРБ за 2012 г.);
- средномесечен доход по чл. 4 от Закона за семейни помощи за деца за 2012 г. - 350лв.
- размер на месечните помощи за дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2012 г. - 35 лв. за всяко дете. При едновременно раждане от майката на две и повече деца помощта всяко от тях се определя и изплаща в размер 150 на сто от посочения размер.
- размер на еднократната помощ при бременност по чл. 5а от Закона за семейни помощи за децаза 2012 г. - 150 лв.
- размер на еднократната помощ при раждане на живо дете по чл. 6, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца за 2012 г. е, както следва:
1. за първо дете - по 250 лв.;
2. за второ дете - по 600 лв.;
3. за трето и всяко следващо дете - по 200 лв.;
- размер на допълнителната еднократна помощ за дете с установени трайни увреждания 50 и над 50 на сто до навършване на 2-годишна възраст по чл. 6, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца за 2012 г. – 100 лв.;
- размер на месечните помощи за отглеждане на дете до една година по чл. 8, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2012 г. е 100 лв.;
- размер на еднократната помощ за близнаци по чл. 6а от Закона за семейни помощи за деца за 2012 г. - 1200 лв. за всяко дете;
- размер на еднократната помощ по чл. 8в от Закона за семейни помощи за деца за 2012 г. -2880 лв.;
- размер на месечната добавка по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца за 2012 г. - 189 лв.;
утвърждава размер на обезщетенията по чл. 230, ал. 1 и чл. 231, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за 2012 г. - 270 лв. (§ 10, ал. 11 от ПЗР на ЗДБРБ за 2012 г.);
утвърждава максимален размер на присъдената издръжка, която се изплаща от държавата по чл. 152, ал. 1 от Семейния кодекс, за 2012 г. - 60 лв. (§ 11 от ПЗР на ЗДБРБ за 2012 г.).

С § 19 от ПЗР на ЗДБРБ за 2012 г. се регламентира, че:
държавните и общинските предприятия и едноличните търговски дружества с държавно, съответно с общинско участие, отдали под наем предоставените им застроени или незастроени недвижими имоти, дължат вноска в размер на 50 на сто от получения наем в републиканския бюджет, а общинските - в общинския бюджет (ал. 1);
за имоти, отдадени под наем от дружества с над 50 на сто държавно и/или общинско участие, в съответния бюджет се дължи вноска в размер на 50 на сто от наема, съответстващ на държавното или общинското участие (ал. 2);
алинеи 1 и 2 не се прилагат за юридически лица, когато при тяхното образуване или преобразуване имуществото, което те отдават под наем, е предоставено за извършване на дейности, свързани с отдаването под наем (ал. 3);
държавните или общинските лечебни заведения - еднолични търговски дружества, прилагат чл. 105 от Закона за лечебните заведения. (ал. 4);
сумите по ал. 1 и 2 се внасят от държавните предприятия и дружествата с държавно участие в 10-дневен срок от всяко получаване на суми по наемния договор по сметката за приходите на централния бюджет на териториална дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на съответното държавно предприятие, респективно дружество с държавно участие (ал. 5);
сумите по ал. 1 и 2 се внасят от общинските предприятия и дружествата с общинско участие в 10-дневен срок от всяко получаване на суми по наемния договор по сметката за приходите на общината, която има участие в съответното общинско предприятие или дружество (ал. 6).

[Нагоре]

Промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, в сила от 01. 01. 2012

Благодарение на http://www.tita.bg/

Промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), въведени със Закона за изменение и допълнение на закона (ЗИД ЗДДФЛ), обнародвани в ДВ, бр. 99 от 16. 12. 2011 г. са насочени към:
прецизиране на действащи разпоредби и
попълване на празноти в закона.
Конкретните промени са свързани с:
прецизиране и попълване на празноти при разпоредбите, свързани с документиране на доходи, получени от физически лица по трудови правоотношенния по смисъла на т. 26 от § 1 на ЗДДФЛ (чл. 45, ал. 1 - 3, ал. 6 и ал. 8 от ЗДДФЛ);

въвеждане на санкции за нарушение във връзка с издаването на документите по чл. 45, ал. 1, 2, 4 и 7 от ЗДДФЛ, извършение от предприятие или самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО - платец на доход (чл. 81а от ЗДДФЛ);

прецизиране на разпоредбата на чл. 9 от ЗДДФЛ, с цел освобождаване от изискването за издаване на документи физическите лица, получаващи доходи от рента, аренда или от друго възмездно предоставяне за ползване на земеделска земя (9, ал. 3 от ЗДДФЛ);

промени в разпоредби, свързани с освобождаване от задължение за подаване годишна данъчна декларация лицата, които през годината са придобили само доходи от трудови правоотношения (чл. 52, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 от ЗДДФЛ). Промяната се прилага и при облагане на доходите за 2011 г.;

промени в реда на облагане на доходите от наем на имущество в режим на етажна собственост с форма на управление общо събрание на собствениците, когато платци на доходите са предприятия и самоосигуряващи се лица (чл. 38, ал. 12, чл. 46, ал. 1, чл. 65, ал.1 от ЗДДФЛ);

облекчаване на механизма за определяне на годишния данък чрез въвеждане на правилото данъчното задължение да се закръглява към всеки кръгъл лев (чл. 48, ал. 8 от ЗДДФЛ). Промяната се прилага и при облагане на доходите за 2011 г. (§ 19 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ);

прецизиране на разпоредби, свързани с правото на ползване на отстъпката в размер 5 на сто от дължимия данък при по-ранно подаване на годишната данъчна декларация (до 10 февруари на следващата година) или при подаване на декларацията по електронен път (53, ал. 4 от ЗДДФЛ). Промяната се прилага и при облагане на доходите за 2011 г. (§ 19 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ);

допълване на санкцията за неспазване на задължение за удържане ш внасяне на данък от платец на доход (чл. 81, ал. 2 от ЗДДФЛ);

допълване на обхвата на доходите от трудови парвоотношения, регламентирани в т. 26 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ (т. 26, б. “д” – редактирана и б. “к” – нова от § 1 на ДР на ЗДДФЛ);

въвеждане на преходни разпоредби относно третиране на субсидиите, полагащи се на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, включително извършващите дейност като еднолични търговци, за производство на непреработена растителна и животинска продукция, които е трябвало да бъдат получени през 2009 г. (или предходни години), получени през 2011 г. или следващи години (§ 18 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ);

прецизиране на законовия реглемент относно правото на ползване на облекчението за лице с увреждане, след придобиване на право на пенсия по смисъла на чл. 68 от Кодекса за социалното осигуряване (§ 10а, ал. 3 от ПЗР на ЗДДФЛ);

изменения и допълнения с редакционен характер (чл. 22, ал. 1 т. 3 от ЗДДФЛ, чл. 32 от ЗДДФЛ, чл. 36 от ЗДДФЛ, чл. 38, ал.1 от ЗДДФЛ, чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ, чл. 65, ал. 7 от ЗДДФЛ).

Всички промени влизат в сила от 01.01.2012 г., с изключение на допълнението на чл. 9, ал. 3 от ЗДДФЛ, относно освобождаване от изискването за издаване на документи физическите лица, получаващи доходи от рента, аренда или от друго възмездно предоставяне за ползване на земеделска земя, което влиза в сила от 16. 12. 2012 г. (§ 21 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ, обн. ДВ, бр. 99 от 16.12. 2011 г.).

[Нагоре]

Промените в Закона за корпоративното подоходно облагане, в сила от 01. 01. 2012 г.

Благодарение на http://www.tita.bg/

§ 20 от ПЗР на ЗИД ЗДДФЛ (обн. ДВ, бр. 99 от 16. 12. 2011 г.) са направени и единствените промени в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), в сила от 01. 01. 2012 г.,свързани със синхронизиране на нормите, изискващи подаване на годишeн отчет за дейността, вместо годишен финансов отчет (чл. 158, чл. 160, ал. 3, чл. 162, ал. 6, чл. 276 от ЗКПО).

Направена е и редакционна поправка в чл. 31, ал. 2 от ЗКПО, свързан със закриването на Център „Фонд за трансплантация“.

[Нагоре]

Промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, в сила от 01. 01. 2012 г.

Благодарение на http://www.tita.bg/

Със Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ЗИД ДОПК), обнародван ДВ, бр. 99 от 16. 12. 2011 г., са направени изменения на глава двадесет и седма „а”, регулираща осъществяването на административно сътрудничество между държавите - членки на Европейския съюз, в областта на събирането на вземания от данъци и такси, транспонираща Директива 2008/55/ЕО.

Промените са свързани с обостоятелството, че Директива 2008/55/ЕО се отменя и се въвежда нова Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16 март 2010 г. относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки, като нейните разпоредби следва да бъдат въведени в националното законодателство до 31 декември 2011 г.

Със ЗИД ДОПК се транспонират разпоредбите на новата директива в националното законодателство (§ 2б от ПЗР на ДОПК).

Освен посочените промени са променени и две разпоредби:
разпоредбата на чл. 114 от ДОПК (ал. 2 - редактирана и ал. 3 – отменена) относноудължаването на срока за извършване на ревизия. Регламентира се, че ако срокът за извършване на ревизията се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до два месеца (а не с един, както бе досега) със заповед за удължаване на срока от органа, възложил ревизията. Отменена ал. 3, според която когато през ревизирания период са извършени по смисъла на Закона за данъка върху добавената стойност вътреобщностни доставки, вътреобщностни придобивания или доставки с място на изпълнение на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, срокът по чл. 114, ал. 1 от ДОПК е до 6 месеца, а срокът по чл. 114, ал. 2 от ДОПК ал. 2 е до два месеца. С преходна разпоредбла е уточено, че неприключените към датата на влизането в сила на този закон ревизионни производства по чл. 114, ал. 1 – 3, независимо от датата на започването им, се приключват по досегашния ред, но не по-късно от 5 месеца след влизането в сила на този закон (§ 23 от ПЗР на ЗИДДОПК).

разпоредбата на чл. 178 от ДОПК (ал. 5 редактирана и ал. 6 – нова) относно доброволно изпълнение на публичните задължения.

[Нагоре]

Промени в Закона за здравното осигуряване, в сила от 01. 01. 2012 г.

Благодарение на http://www.tita.bg/

С § 10 от ПЗР на ЗБНЗОК за 2012 г., обнародван ДВ, бр. 99 от 16. 12. 2011 г., са направени промени в Закона за здравното осигуряване. Промените засягат следните разпоредби:

чл. 40, ал. 1, т. 2а от ЗЗО – разпоредбата се изменя, в резултат на което осигурителният доход на морските лица за здравното осигуряване се уеднаквява с дохода, върху който тези лица се осигуряват за ДОО;

чл. 40, ал. 1, т. 3, буква „в” от ЗЗО – разпоредбата се изменя, в резултат на което срокът за внасяне на дължимите здравноосигурителни вноски за лицата, които работят без трудово правоотношение се уеднаквява със срока за внасяне на осигурителните вноски за ДОО - до 10-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението;

чл. 40, ал. 3, т. 10 от ЗЗО – прецизиране на разпоредбата с оглед синхронизиране със съответните разпоредби от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;

чл. 40а, ал. 1 от ЗЗО – думите „включително тези с двойно гражданство” са заличени, тъй като според чл. 33, ал. 1, т. 2 от ЗЗО българските граждани, които са граждани и на друга държава и не живеят постоянно на територията на Република България са извън кръга на задължително осигурените в НЗОК лица, поради което освобождаването от заплащане на здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40а от закона не е необходимо;

създаден е нов § 19п в ПЗР на ЗЗО. Съгласно ал. 1 от тази разпоредба лицата по чл. 40а от закона, които са напуснали страната преди 31 декември 2011 г. и не са подали предварително заявление, могат да подадат заявлението в срок до 31 декември 2012 г.Към заявлението лицата прилагат декларация по образец, изготвена от Националната агенция за приходите, за датата на напускане на страната. Подаването на заявлението и декларацията е уредено в ал. 2 от разпоредбата. Заявлението и декларацията се подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите лично, чрез упълномощено лице, по пощата или по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя.

Декларацията по § 19п от преходните и заключителните разпоредби на Закона за здравното осигуряване,
както и
Заявлението по 40а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване
вече са публикувани на Интернет страницата на НАП.

Във връзка с извършените промени виж становище № 20-00-329 от 20.12.2011 г. относно Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г. (ДВ, бр. 99 от 16.12.2011 г.), публикувано на Интернет страницата на НАП.

Освен посочените промени, в сила от 01. 01. 2012 г. е редактирана и разпоредбата на § 19о от ПЗР на ЗЗО относно заплащането на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, като промяната влиза в сила от 16. 12. 2011 г.

Ще допълним, че с § 10 от ПЗР на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г., обнародван ДВ, бр. 100 от 20. 12. 2011 г. е редактирана разпоредбата на § 19к от ПЗР на ЗЗО, като периодът за който здравноосигурителните вноски върху възнагражденията по § 22о, т. 1 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване се дължат по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО се удължава с още една година - до 31 декември 2012 г.

[Нагоре]

Промени в Закона за акцизите и данъчните складове считано от 01.01.2012

Благодарение на http://www.tita.bg/

Промени в Закона за акцизите и данъчните складове

Промените, въведени със Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове (ЗИДЗАДС), обнародван в ДВ, бр. 99 от 16.12. 2011 г. , в сила от 01. 01. 2012 г. целят:
хармонизация на разпоредбите на закона с изискванията на европейските директиви и решения на Европейската комисия (ЕК) в областта на косвеното облагане;
прецизиране на действащи разпоредби.

Промените са в сила от 01. 01. 2012 г., с изключение на отделни разпоредби (§ 21 от ПЗР на ЗИДЗАДС).

По-важните промени са свързани с:
повишаване на акцизните ставки върху газьола и керосина и въвеждане наположителна акцизна ставка върху природния газ, както следва:
- за газьола и керосина - от 615 на 630 лв. за 1000 литра (чл. 32, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗАДС);
- за природен газ, използван като моторно гориво - 0,85 лв. за 1 гигаджаул (чл. 32, ал. 1, т. 6 от ЗАДС). Промяната е в сила от 01. 06. 2012 г.;
- за природния газ, използван за битови нужди по смисъла на Закона за енергетиката - 0 лв. за гигаджаул (чл. 33, ал. 1, т. 5 от ЗАДС). Промяната е в сила от 01. 06. 2012 г.;
- за природен газ, използван като гориво за отопление - 0,10 лв. за 1 гигаджаул (чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗАДС). Промяната е в сила от 01. 06. 2012 г.

прилагане на намалена акцизна ставка за бира, която се въвежда на територията на страната от независими малки пивоварни, регистрирани на територията на друга държава членка (чл. 31, ал. 2 от ЗАДС);

включване на енергийните продукти с код по КН 3811 11, 3811 19 00 и 3811 90 00 в обхвата на режим отложено плащане на акциз (чл. 14, ал. 1, т. 9 от ЗАДС). Промяната е в сила от 01. 07. 2012 г. Както е посочено в мотивите към проектозакона за ЗИД ЗАДС тези кодове се отнасят за добавки за подобряване на вискозитета, антикорозионни добавки и други подобни, предназначени за прибавяне към моторни горива. Извън обхвата на режим отложено плащане на акциз остават добавките към смазочните масла с код по КН 3811 21 00 (добавки към смазочни масла, съдържащи нефтени масла или масла, получени от битумни минерали) и 38 11 29 00 (други добавки към смазочни масла), доколкото този вид смазочни масла се използват за цели различни от моторни горива или горива за отопление.

определения за „митнически режим с отложено плащане или митническо направление” и „внасяне на акцизни стоки” (чл. 4, т. 47 и 48 от ЗАДС). Както е посочено в мотивите към проектозакона за ЗИД ЗАДС целта е да се постигне пълно съответствие с понятията, които въвежда Директива 2008/118/ЕС относно общия режим на облагане с акциз. В действащите разпоредби на закона дефиницията за митнически режим, регламентирана и в митническото законодателство с чл. 4, т. 16 на Регламент (ЕИО) 2913/92, не включва временно складираните стоки, както и направление свободна зона или свободен склад.

Извършени са и редакционни промени, целящи прецизиране на законови разпоредби.

[Нагоре]

Промените в Закона за данък върху добавената стойност, в сила от 01. 01. 2012 г.

Благодарение на http://www.tita.bg/

Промените в Закона за данък върху добавената стойност, в сила от 01. 01. 2012 г.

В бр. 99 на “Държавен вестник” от 16. 12. 2011 г. е обнародван Законът за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗИДЗДДС).

Всички извършени с него промени влизат в сила от 01. 01. 2012 г.

По-съществените от тях са свързани с открити несъответствия на разпоредби от ЗДДС с Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на ДДС.

По - важните промени са свързани със:
случаите, при които данъчната основа на доставките на стоки не можеше да бъде по-ниска от основата при придобиването им или от тяхната себестойност- премахване на два от тях (чл. 27, ал.1 от ЗДДС);
изискването при сделка със стоки или услуги между свързани лица данъчната основа да бъде равна на тяхната пазарна цена – то не винаги следва да е налице (чл. 27, ал. 3 от ЗДДС);
облагане на услугите по настаняване със занижената ставка от 9 на сто (чл. 66, ал. 2 от ЗДДС и § 1, т. 45 от ДР на ЗДДС);
доставките на обща туристическа услуга (ОТУ):
- доставките, при които получател е друг туроператор, са изключени от приложното поле на режима на маржа, прилаган за доставките на ОТУ (чл. 136, ал. 3 от ЗДДС);
- понятието „турист” е заменено с „пътуващо лице” (§ 1 т. 37а от ДР на ЗДДС);
доставките на стоки втора употреба, извършени от лица – дилъри (чл. 147, ал. 6 и 7 и чл. 151, ал. 4 от ЗДДС);
третирането на учредяването или прехвърлянето на право на строеж като освободена доставка (чл. 45, ал. 2 от ЗДДС, както и преходната разпоредба на § 23 от ПЗР на ЗИДЗДДС).

Със ЗИДЗДДС са направени и някои други промени, от които ще отбележим изричното задължение за подаване на справката-декларация за ДДС и отчетните регистри по електронен път, ако записите в някой от тези регистри – дневник за покупките или за продажбите, са повече от пет; като в такива случаи не е нужно подаването на отчетните регистри на магнитен или оптичен носител (чл. 125, ал. 12 от ЗДДС).

Подаването по електронен път следва да става съгласно условията и по реда на ДОПК, т.е. с квалифициран електронен подпис. Досега упоменатото изискване важеше само тогава, когато регистрираното по ЗДДС лице имаше задължението за определен данъчен период да изготви и представи VIES-декларация. Поради липсата в ЗИДЗДДС на нарочно преходно правило, посоченото изискване следва да се приеме за валидно и по отношение подаването през януари 2012 г. на дневниците за покупки и продажби и справката-декларация за ДДС за декември 2011 г.

За да не създават затруднения на фирмите обаче от НАП предвиждат гратисен период от един месец за въвеждане на новото изискване. Това означава, че правилото ще важи за ДДС-декларациите за януари 2012 г., които се подават до 14 февруари 2012 г. (Виж информацията на Интернет страницата на НАП.)

[Нагоре]

Нови кодове за вид плащане за бюджетни преводи считано от 01.01.2012

Указание на МФ и БНБ от 15.12.2011 - http://dox.bg/files/dw?a=4dbb853b5f

Файлът с новите кодове се намира тук:

http://dox.bg/files/dw?a=d2e721dd30

http://dox.bg/files/dw?a=2040dc120d

[Нагоре]

ДДС-декларациите само по електронен път

От началото на 2012 г. ежемесечните справки-декларации по ДДС, които фирмите подават в НАП, ще се изпращат само по интернет, когато покупките или продажбите на дружеството за месеца са повече от пет.

Промяната е в Закона за данък върху добавената стойност и влиза в сила от 1 януари 2012 г. За да не създават затруднения на фирмите, от НАП предвиждат гратисен период от един месец за въвеждане на новото изискване. Това означава, че правилото ще важи за ДДС-декларациите за януари 2012 г., които се подават до 14 февруари 2012 г.

Подаването на ДДС-документи по електронен път е услуга на приходната администрация, която спестява време и административни разходи. За да се ползва е необходим електронен подпис. Ако представителите на фирмата нямат такъв, то те могат да упълномощят друго дружество, което притежава електронен сертификат (например счетоводна фирма) да подава декларации от тяхно име чрез интернет.

Данните на НАП сочат, че ДДС документи по електронен път изпращат над 80% от регистрираните по ДДС около 210 000 търговци. А общо над 40 милиона декларации постъпват по електронен път годишно в компютърните системи на приходната агенция. Според изчисленията на приходната агенция това означава, че срещу минимална инвестиция в електронен подпис за под 50 лв., гражданите и фирмите спестяват поне 330 млн. лв. на година от това, че не губят времето на своите служители в път и опашки.

Повече подробности за новото изискване могат да се получат и на телефона на Информационния център на агенцията 0700 18 700

[Нагоре]

Самоосигуряващите се лица плащат осигурителни вноски по ЕГН

Всички самоосигуряващи се лица плащат осигурителни вноски в компетентната териториална структура на НАП по ЕГН, а не по БУЛСТАТ номер на дружеството, чрез което са декларирали че се осигуряват. В платежният документ е необходимо да се впише само ЕГН, без да се попълва БУЛСТАТ.

Промяната в осигурителното законодателство влезе в сила още в началото на 2010 г., но все още голяма част от самоосигуряващи се лица правят грешки при попълване на платежните си нареждания и внасят осигуровките си по БУЛСТАТ. От НАП предупреждават, че това прави невъзможно обързването ва декларираните от самоосигуряващите се лица задължения с платените от тях осигурителни вноски и така има вероятност коректните платци да се окажат длъжници. Приходната агенция съветва клиентите си, ако установят подобно разминаване в направените и отразени плащания, да посетят офиса на НАП по постоянния си адрес, като представят и платежни документи за извършените преводи към бюджета.

Плащането на осигурителни вноски става само по банков път, с пощенски запис за плащане към бюджета или по Интернет. Осигурителните вноски се заплащат по банковите сметки на компетентните териториални структури на НАП.

Клиентите на НАП трябва да знаят, че при попълване на преводни нареждания към бюджета е необходимо да се напише точният размер и вид на осигурителните вноски, кодът за вид плащане, като задължително се посочва и периодът, за който се отнася плащането. Важно е да се отбележи, че при попълване на платежните документи самоосигуряващите се лица задължително попълват само полето „ЕГН на задълженото лице”.

Списъкът на кодовете за видове плащане, както и номерата на банковите сметки на териториалните дирекции на НАП се намират в рубриката „Плащане”.

Повече информация, както и помощ при попълване на преводните нареждания и пощенските записи, клиентите на НАП могат да получат на информационния телефон 0700 18 700 на цената на един разговор.

[Нагоре]

Становище относно: преотстъпване на корпоративен данък и на данък върху годишната данъчна основа по ЗДДФЛ

Изх. № 91-00-242

Дата: 24.11.2011 год.

ДО

ДИРЕКЦИЯ ОУИ ГР. .............................

ПРИ ЦУ НА НАП

Относно: преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл. 189б от ЗКПО и на данък върху годишната данъчна основа по реда на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ

Поради възникналите множество въпроси, свързани с прилагането на чл. 189б от ЗКПО и чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:

І. Същност на данъчното облекчение:

С Решение на Европейската комисия (С (2011)863 от 11.02.2011 г.) нотифицираната от България държавна помощ по чл. 189б от ЗКПО се обявява за съвместима с чл. 107, параграф 3, буква „в” от Договора за функционирането на ЕС.

С разпоредбата на чл. 189б от ЗКПО е предоставено данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски производители, което се изразява в преотстъпване на корпоративен данък в размер до 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски производители, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция.

С чл. 189б се въвежда трети тип схема за подпомагане под формата на държавна помощ, различна от държавна помощ за регионално развитие и минимална държавна помощ. Тази схема за подпомагане се подчинява на насоките на Общността за държавна помощ в селскостопанския сектор за 2007 – 2013 г. и в частност – Регламент (ЕО) № 1857/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора към държавната помощ за малки и средни предприятия, осъществяващи дейност в производството на селскостопански продукти, и за изменение на Регламент (ЕО) № 70/2001. Разпоредбата на чл. 189б от ЗКПО попада в обхвата на един от видовете помощ по чл. 4 от Глава втора от посочения Регламент (ЕО) № 1857/2006 – „инвестиции в земеделски стопанства”. В чл. 23 от Регламента е записано, че същият се прилага до 31 декември 2013 г. в унисон с насоките на Общността за 2007 – 2013 г. за този стопански сектор. Същият е и постановеният срок относно действието на чл. 189б от ЗКПО.

ІІ. Условия по отношение на дейността на регистрираните земеделски производители по производство на непреработена растителна и животинска продукция:

Съгласно чл. 189б, ал. 1 от ЗКПО данъчното облекчение се предоставя на регистрирани земеделски производители. Регистрацията на земеделските производители се извършва въз основа на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), където в чл. 7, ал. 1 е постановено, че към Министерството на земеделието и храните се създава и поддържа регистър на земеделските производители. За целта е издадена Наредба № 3 от 29 януари 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители, в която са определени условията и редът за регистрирането им.

С разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПЗП е определено, че "земеделски производители" са физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция и продукция от риба и аквакултури, предназначена за продажба.

Във връзка с прилагането на чл. 189б, ал. 1 от ЗКПО от цитираното определение за земеделски производители се налага изводът, че данъчната печалба на тези лица от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция следва да се формира от продажбата на такава продукция.

Дефиниция за непреработена растителна и животинска продукция е дадена с разпоредбата на § 1, т. 27 от ДР на ЗКПО, където е постановено, че това е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който не е подлаган на никаква технологична обработка или преработка, в резултат на която да са настъпили физико-химични изменения в състава, и е посочен в Приложение I на Договора за създаване на Европейската общност.

Във връзка с определението за непреработена растителна и животинска продукция възникват въпроси относно някои видове такава продукция, като например:

1. Счита ли се за дейност по производство на непреработена животинска продукция дейността по отглеждане на коне – за езда, състезателни и за заплождане?

Този въпрос не е свързан с частта от дефиницията, определяща термина „непреработена”, а с изискването произвежданият продукт да представлява животински продукт, който е посочен в Приложение I на Договора за създаване на Европейската общност.

С оглед спецификата на материята и необходимостта от специализирани познания, беше изпратено запитване до Министерство на земеделието и храните, в резултат на което е получено следното становище:

„Държавната помощ по чл. 189б от ЗКПО се базира на раздел IV. А от Насоките на Общността за държавни помощи в секторите на земеделието и горското стопанство 2007 – 2013 „Помощи за инвестиции в земеделски стопанства”. Точка 27 от Насоките предвижда, че този раздел се прилага по отношение на инвестиции, свързани с първичното производство на продукти, попадащи в обхвата на Приложение I от Договора.

В Приложение I на Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС; предишно Приложение I на ДЕО), където е даден списък на селскостопанските продукти по смисъла на чл. 38 от ДФЕС, е включена цялата глава 1 от Комбинираната номенклатура – „Живи животни”. Конете за разплод, за клане и други попадат в глава 1 от Комбинираната номенклатура.”.

От изразеното становище следва, че дейността по отглеждане на коне, включително когато са за езда, състезателни и за разплод, представлява дейност по производство на животинска продукция. Следва да се има предвид обаче, че ако се отглеждат коне за езда и същевременно се използват за оказване на услуги, например обучение по езда или разходки на туристи, не са налице основания за преотстъпване на корпоративен данък, предвид мотивите, изложени в точка І.

В Приложение I на ДЕО (настоящо Приложение I на ДФЕС) са посочени само определени глави от Брюкселската номенклатура (понастоящем Комбинирана номенклатура). Също така следва да се отбележи, че в това Приложение се съдържа само наименованието на съответните глави, но не и тяхното съдържание. Ето защо, при възникване на неяснота по повод причисляването на даден продукт към някоя от изброените в Приложение I глави от Комбинираната номенклатура, следва да се има предвид, че цялото съдържание на Комбинираната номенклатура може да бъде намерено на интернет страницата на Агенция „Митници” към Министерство на финансите, на адрес http://www.customs.bg/, в раздел Митническа тарифа.

2. Друг, възникнал в практиката въпрос, е дали дейността по отглеждане на охлюви се счита за дейност по производство на непреработена животинска продукция?

Този продукт попада в Приложение I на ДФЕС, в Глава 3 „Риби и ракообразни, мекотели и други водни безгръбначни” от Комбинираната номенклатура (предишно наименование Брюкселска номенклатура, глава „Риба, ракообразни и мекотели”). По-конкретно охлювите са посочени с код по КН 0307 60 00 „Охлюви, различни от морските”. Те са подвид на код по КН 0307 „Мекотели, дори без черупки, живи, пресни, охладени, замразени, сушени, осолени или в саламура; водни безгръбначни, различни от ракообразните и мекотелите, живи, пресни, охладени, замразени, сушени, осолени или в саламура; брашна, прахове и агломерати под форма на гранули, от водни безгръбначни, различни от ракообразните, годни за консумация от човека”.

ІІІ. Условия по отношение на инвестиране на преотстъпения данък:

Съгласно чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО корпоративният данък се преотстъпва, когато са изпълнени едновременно следните условия:

1. преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в ал. 1 дейност, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването;

2. активите по т. 1 са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица;

3. дейността по ал. 1 трябва да продължи да се осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване; това обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на тригодишния срок с годишните данъчни декларации;

4. преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто от стойността на активите по т. 1;

5. активите по т. 1 не заместват съществуващи активи;

6. за активите по т. 1 земеделският производител не е получател (бенефициент) по някоя от следните помощи:

а) помощ по смисъла на чл. 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

б) минимална помощ по смисъла на Регламент (ЕО) № 1535/2007 на Комисията от 20 декември 2007 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност към помощите de minimis в сектора на производството на селскостопански продукти (OB, L 337/35 от 21 декември 2007 г.);

в) финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони;

г) всяка друга публична финансова помощ от националния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз.

Въпросите, които се поставят, най-често са свързани с условията по т. 1, 5 и 6 от ал. 2 на чл. 189б от ЗКПО.

1. По отношение на условието по т. 1 (преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в ал. 1 дейност, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването):

1.1. Относно понятието „нова земеделска техника”:

В ЗКПО е дадено определение на понятието "земеделска техника". Съгласно § 1, т. 60 от ДР на ЗКПО за целите на чл. 189б това са самоходните, несамоходните и стационарните машини, съоръженията, инсталациите и апаратите, използвани в земеделието. Законът не дефинира обаче понятието „нова”, поради което то следва да се тълкува и прилага в общоприетия му смисъл (чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ и чл. 37 от Указ № 883 за прилагане на ЗНА).

В общоприетия си смисъл на понятието „нов” означава: който е направен, купен или е възникнал неотдавна или за пръв път; който е запазил първоначалния си вид, не се е изхабил.

Следователно, когато се касае за земеделска техника, несамоходните и стационарните машини, съоръженията, инсталациите и апаратите, използвани в земеделието, трябва да са фабрично нови. Казано с други думи, те не трябва да са употребявани (използвани). Съответно между датата на производството и придобиването им следва да е изтекъл относително кратък период от време, съотнесен към обичайната продължителност на използване на актива.

Тези изводи се подкрепят и от разпоредбата на чл. 4, т. 1, б. „а” – „в” от Регламент 1857(ЕО)/2006, където е постановено, че инвестициите трябва да преследват по-специално следните цели: намаляване на производствените разходи; подобряване и пренасочване на производството; подобряване на качеството. Видно от т. 9 и т. 33 от Решението на Европейската комисия (С (2011)863 от 11.02.2011 г.), българските власти са потвърдили, че схемата за помощ по чл. 189б от ЗКПО е насочена към изпълнение на тези цели.

Следва да се отбележи, че по отношение на доказването на това обстоятелство не са налице специални изисквания в ЗКПО, поради което са допустими всички доказателствени средства, предвидени в ДОПК.

Доколкото не могат да бъдат формулирани еднозначни критерии относно това една фабрично нова земеделската машина да не е морално остаряла (изхабена) е необходимо да се анализира всеки индивидуален случай. Преценката следва да зависи от това дали придобиването на земеделската техника не е насочено към отклонение от данъчно облагане посредством формално изпълнение на изискването за инвестиране на преотстъпения данък без тази инвестиция да изпълнява посочените по-горе цели.

В практиката се поставят въпроси дали даден вид машини, съоръжения, инсталации и апарати представляват земеделска техника по смисъла на § 1, т. 60 от ДР на ЗКПО, като например:

1. Във връзка с използвания в § 1, т. 60 от ДР на ЗКПО израз „използвани в земеделието” се поставя въпросът означава ли това, че придобиването на земеделска техника, използвана в животновъдството, не съответства на условието за инвестиране на преотстъпения данък?

Изразът „използвани в земеделието” следва да се разбира в смисъла, вложен в т. 30 от Решението на Европейската комисия (С (2011)863 от 11.02.2011 г.), където е посочено, че глава ІV, част А от Насоките на Общността позволява на държавите-членки да предоставят подпомагане за инвестиции в земеделски стопанства, при спазването на определени условия. В съответствие с т. 27 от Насоките, глава ІV, част А се прилага само за инвестиции, свързани с първично производство на продукти, които попадат в обхвата на Приложение І към Договора.

Тъй като списъкът на това Приложение включва и живи животни, и животински продукти, следва, че изразът „използвани в земеделието” визира както растениевъдството, така и животновъдството.

2. Счита ли се за земеделска техника нова инсталация за производство на фураж при положение, че фуражът като продукт не представлява непреработена растителна продукция, но се използва за отглеждане на животни, които представляват непреработена животинска продукция?

Съгласно чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО преотстъпеният данък следва да се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на дейността по производство на непреработена растителна и животинска продукция. Следователно, доколкото фуражът е необходим за дейността по производство на непреработена животинска продукция и поради това, че инсталацията за неговото производство може да се определи като инсталация, използвана в земеделието (тъй като служи за производство на продукт, посочен в Приложение I към ДФЕС), инвестирането на преотстъпения данък в такава нова инсталация е допустимо за целите на чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО.

3. Във връзка с дейност по отглеждане на охлюви е необходимо теренът, на който се отглеждат, да бъде добре защитен. Поради това към съществуващата ограда, изградена от оградна мрежа и носещи колове, ще бъде изградена „Сигнално-охранителна система за електронна периметрова охрана с инфрачервени бариери”. Оборудването е значително по-евтино и по-надеждно от плътна ограда и дава възможност за обезпечаване на сигурността на обекта от неправомерно проникване. Освен въпросната сигнално-охранителна система ще бъде закупена и нова професионална палцова косачка за обработка на площите, засети с бяла детелина (необходима за храна на охлювите), която трябва да се поддържа в определено състояние. Описаното оборудване и машина изпълняват ли изискването за инвестиране на преотстъпения данък в нова земеделска техника?

а) по отношение на сигнално-охранителната система за електронна периметрова охрана с инфрачервени бариери – с оглед мотивите, изложени по-горе по въпроси 1 и 2, е необходимо да се отбележи, че сигнално-охранителната система не представлява техника, използвана в земеделието. Това е така, защото въпросната сигнално-охранителна система не е специално предназначена за използване в първичното производство на продукти, посочени в Приложение І към ДФЕС, а служи за обезпечаване на сигурността на обекта от неправомерно проникване и като такава намира приложение не само в земеделието, а и във всички останали отрасли на икономиката.

Аргумент в тази насока е и Наредба № 7 от 23 март 2010 г. за условията и реда за регистрация на земеделска техника, горска техника и машини за земни работи (Обн. ДВ. бр. 27 от 9 Април 2010 г. в сила от 01.05.2010 г.). В чл. 2 от същата е предвидено, че в регионалните служби на Контролно-техническата инспекция (РС на КТИ) се регистрират следните видове техника:

1. трактори, тракторни ремаркета, самоходни машини, използвани в земеделието и горите, и самоходни машини за земни работи;

2. несамоходни, преносими и стационарни машини, инсталации, съоръжения и апарати, използвани в земеделието и горите и при земни работи.

б) по отношение на палцовата косачка – с оглед мотивите, изложени по-горе по въпроси 1 и 2, палцовата косачка следва да се смята за машина, използвана в земеделието, т.е. попада в обхвата на определението по § 1, т. 60 от ДР на ЗКПО.

1.2. Относно понятието „нови сгради”:

С оглед на това че в ЗКПО липсва дефиниция за „сгради” се налага изводът, че за целите на този закон не се налага отклонение от общоприетия смисъл на това понятие, който смисъл може да бъде извлечен от нормативната уредба, регулираща устройството на територията, кадастъра и имотния регистър.

Съгласно чл. 23 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) недвижим имот - обект на кадастъра е:

1. поземлен имот;

2. сграда, включително изградена в груб строеж;

3. самостоятелен обект в сграда.

С § 5 т. 46 от ДР на Закона за устройство на територията (ЗУТ) е определено, че "груб строеж" е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или със различна степен на изпълнени довършителни работи.

От цитираните разпоредби е видно, че сграда представлява включително и сграда, изградена в груб строеж.

Следователно изискването за инвестиране на преотстъпения данък ще се смята за изпълнено, ако същият е вложен в придобиването на нова сграда, включително изградена в груб строеж, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването.

2. По отношение на условието по т. 5 (активите по т. 1 /нови сгради и нова земеделска техника/ не заместват съществуващи активи):

ЗКПО не дава отговор на въпроса кога се счита, че даден актив замества съществуващ такъв. Този въпрос обаче е разгледан в Регламент (ЕО) 1857 на Комисията от 15.12.2006 г., където в чл. 2, т. 17 е посочено, че „заместваща инвестиция” означава инвестиция, с която съществуваща сграда или машина или части от нея само се заменя с нова, съвременна сграда или машина без увеличение на производствения капацитет с минимум 25 % или без фундаментална промяна на характера на производството или на използваната технология. За заместващи инвестиции не се считат нито събарянето на селскостопански сгради с възраст 30 години или повече и замяната им със съвременни сгради, нито основното обновяване на селскостопански сгради. Обновяването се счита за основно, когато разходите за него възлизат на минимум 50 % от стойността на новата сграда.

С оглед обстоятелството, че държавната помощ по чл. 189б от ЗКПО е предоставена в съответствие с изискванията на Насоките на Общността за държавна помощ за селскостопанския и горския сектор 2007 – 2013 г. и на Регламент (ЕО) 1857/2006 г., което е посочено в т. 44 от Решението на Европейската комисия (С (2011)863 от 11.02.2011 г.), и доколкото в ЗКПО не са въведени по-рестриктивни изисквания, следва да се приеме, че дефиницията на „заместваща инвестиция”, дадена в чл. 2, т. 17 от Регламента, е приложима за целите на чл. 189б, ал. 2, т. 5 от ЗКПО.

Във връзка с условието за инвестиране на данъка в нови сгради възникват и въпроси, които са свързани с обновяване и разширяване на съществуващи сгради.

С оглед на цитирания чл. 2, т. 17 от Регламент (ЕО) 1857 на Комисията от 15.12.2006 г. и предвид т. 12 от Решението на Европейската комисия (С (2011)863 от 11.02.2011 г.), следва да се приеме, че условията по чл. 189б, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗКПО ще бъдат изпълнени, когато:

§ е извършено събаряне на селскостопански сгради с възраст 30 години или повече и същите са заменени със съвременни сгради, или

§ е извършено основно обновяване на селскостопански сгради, като обновяването се счита за основно, когато разходите за него възлизат на минимум 50 % от стойността на новата сграда, и

§ е налице увеличение на производствения капацитет с минимум 25 % или е налице фундаментална промяна на характера на производството или на използваната технология, и

§ обновяването или подобрението на съществуващи сгради е пряко свързано със земеделската дейност.

3. По отношение на условието по т. 6 (за активите по т. 1 /нови сгради и нова земеделска техника/ земеделският производител не е получател (бенефициент) по някоя от помощите, посочени в б. „а” – „г” на т. 6 от ал. 2 на чл. 189б от ЗКПО):

Най-често в практиката се поставят следните въпроси:

1. Първата група въпроси са свързани с прилагането на т. 6, б. „в” от ал. 2 на чл. 189б, където е постановено, че за активите, в които се инвестира преотстъпения корпоративен данък (нови сгради и нова земеделска техника), земеделският производител не трябва да е получател (бенефициент) на финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Как се тълкува това ограничение – за един и същ актив (например комбайн) или за един и същи вид/група активи (например земеделска техника или сгради)? Как се тълкува ограничението – за целия период на действие на Програмата или само за ползвана помощ по Програмата само в годината, за която се ползва преотстъпването? Значи ли, че ако например през 2008 г. земеделският производител е ползвал помощ по ПРСР, няма да може да ползва преотстъпване на данък за 2010 г. и следващите години? Ако през 2010 г. е ползвал по ПРСР помощ за един актив, например трактор, а с преотстъпен за 2010 г. корпоративен данък закупи до края на 2011 г. друг актив, например сеялка, ще бъде ли това нарушение на условията за преотстъпване след като това са различни активи?

2. Втората група въпроси се отнасят до прилагането на чл. 189б, ал. 2, т. 6, б. „г”, където е постановено, че преотстъпването е недопустимо, ако за активите, в които се инвестира преотстъпения корпоративен данък (нови сгради и нова земеделска техника), земеделският производител е бил получател на „всяка друга публична финансова помощ от националния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз”. Въпросът, който възниква в тази връзка, е третира ли се като такава субсидията по Схемата за единно плащане на площ и националните доплащания към нея, която е за подкрепа на доходите, а не за инвестиции и която ползват почти всички земеделски производители?

Ограничението по чл. 189б, ал. 2, т. 6, б. „в”, където е постановено, че за активите, в които се инвестира преотстъпения корпоративен данък (нови сгради и нова земеделска техника), земеделският производител не е получател (бенефициент) на финансова помощ по ПРСР следва да се разглежда за всеки актив поотделно. Целта на поставеното ограничение е да се избегне двойно публично финансиране за едни и същи приемливи разходи, в случая това са активите по чл. 189б, ал. 2, т. 1 (нови сгради и нова земеделска техника). Това означава, че ако с преотстъпения корпоративен данък е придобит например комбайн, то за същия актив земеделският производител не трябва да е получил помощ по ПРСР. Също така, ако през 2010 и/или 2011 г. земеделският производител е ползвал по ПРСР помощ за един актив, например трактор, а с преотстъпен за 2010 г. корпоративен данък закупи до края на 2011 г. друг актив, например сеялка, това няма да бъде нарушение на условията за преотстъпване, тъй като това са различни активи.

Относно въпроса за периодите, за които е приложимо ограничението, следва да се има предвид отговорът, даден по-горе. Следователно, само по себе си обстоятелството, че земеделският производител е ползвал помощ по ПРСР през 2008 г., не го лишава от правото да ползва преотстъпване на корпоративен данък за 2010 г. и следващите години, при условие, че с този преотстъпен данък той придобие нови сгради или нова земеделска техника, различни от придобитите по ПРСР, и новопридобитите активи не представляват заместваща инвестиция.

За целите на коректното прилагане на чл. 189б от ЗКПО, което е обект на последващ контрол от органите на НАП, е необходимо да бъде осигурена надлежна аналитична отчетност от страна на земеделския производител, чрез която недвусмислено да се докаже, че за един и същ актив не е ползвано двойно публично финансиране.

В допълнение към гореизложеното, по отношение на ограничението по чл. 189б, ал. 2, т. 6, б. „г“ от ЗКПО е необходимо да се уточни, че независимо от широката си формулировка това ограничение се отнася за всяка друга публична финансова помощ от националния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз, по която земеделският производител е бенефициент за активите, в които следва да се инвестира преотстъпения корпоративен данък. В този смисъл и предвид естеството на субсидията по Схемата за единно плащане на площ и националните доплащания към нея, която не се предоставя за придобиване на активи, ограничението по чл. 189б, ал. 2, т. 6, б. „г“ от ЗКПО не е приложимо.

От гореизложеното се налага изводът, че всяка една публична финансова помощ от националния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз е необходимо да се изследва самостоятелно, за да се установи нейното предназначение. В случай, че съответната схема е предназначена за подпомагане на инвестиции в земеделски стопанства, следва да се има предвид становището, изразено във връзка с първата група въпроси.

ІV. Други въпроси:

В тази точка са застъпени други въпроси, поставяни от данъчно задължените лица и от органите по приходите във връзка с прилагането на чл. 189б от ЗКПО, както следва:

1. Как се третира закупуването на нова земеделска техника при условията на финансов лизинг?

По отношение на начина на придобиване на активите, в които следва да се инвестира преотстъпения данък, ЗКПО не поставя други условия освен придобиването да се извърши при съблюдаване на пазарните параметри, съответстващи на такива при несвързани лица.

Следва да се има предвид, че в т. 34 от Решението на Европейската комисия (С (2011)863 от 11.02.2011 г.) е посочено, че чл. 4, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1857/2006 изброява приемливите разходи за инвестиции в земеделски стопанства: а) изграждането, придобиването или подобряването на недвижим имот; б) закупуването или закупуването на лизинг на машини и оборудване, включително компютърен софтуер до пазарната цена на актива; в) общи разходи, свързани със средствата по букви а) и б), като хонорари на архитекти, инженери и консултанти, проучвания на възможности за реализиране, придобиване на патенти и лицензии. В чл. 4 е предвидено освен това, че разходите по договори за лизинг, извън тези, посочени в първа алинея, буква б), като данъци, марж на лизингодателя, разходи за рефинансиране на лихви, допълнителни застраховки, такси и т.н., не са приемливи разходи. Разходите, за които може да бъде предоставена помощ по мярката (описани в т. 12 от Решението на ЕК), са в съответствие с разрешените разходи съгласно букви а) и б) от посочения член.

Следва да се отбележи обаче, че, ако с договор за финансов лизинг се прикрива оперативен лизинг (наем), преотстъпването ще бъде недопустимо поради неизпълнение на условието по чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО (привидните сделки се третират като отклонение от данъчно облагане съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗКПО).

От цитираната т. 34 от Решението на ЕК е видно, че по отношение на компютърния софтуер е направено изрично уточнение, доколкото той не представлява машини или оборудване, както и може да не е предназначен единствено за използване в производството на продукти, посочени в Приложение І към ДФЕС. Следва да се има предвид обаче, че разпоредбата на чл. 189б, ал. 2, т. 1 във връзка с § 1, т. 60 от ДР на ЗКПО, е по-рестриктивна и не допуска инвестиране на преотстъпения данък в активи, различни от дефинираните като земеделска техника. Поради това изброените в чл. 4, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1857/2006 приемливи разходи ще се третират като такива за целите на чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, само когато съгласно приложимите счетоводни стандарти се включват в цената на придобиване на активите (нови сгради и нова земеделска техника), в които следва да бъде инвестиран преотстъпения данък.

2. Каква ще бъде процедурата при наличие на малки разлики между преотстъпения данък и 50% от стойността на направената инвестиция?

Съгласно чл. 189б, ал. 2, т. 4 от ЗКПО преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто от стойността на активите по т. 1 от същата разпоредба. Казано с други думи стойността на придобитите активи (нови сгради и нова земеделска техника) следва да е осигурена поне с 50 на сто самофинансиране от страна на регистрирания земеделски производител. В практически аспект това означава, че за изпълнение на условията за ползване на тази държавна помощ, ако се претендира преотстъпване на 100 000 лв. корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО, то до края на следващата година следва да бъдат придобити упоменатите видове активи на стойност не по-малка от 200 000 лв. Разлика в това съотношение се допуска само в увеличаване на частта от самофинансирането от страна на данъчно задълженото лице.

3. Как следва да се определи реализираната данъчна печалба на земеделския производител – общо като дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция или поотделно – дейност по производство на растителна и дейност по производство на животинска продукция?

В случай, че се извършва единствено дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция, за която е допустимо преотстъпване на корпоративен данък (не се извършват други дейности), разграничаването на данъчната печалба от двете дейности не е необходимо, защото на преотстъпване подлежи до 60 на сто от корпоративния данък, формиран от двете дейности. Независимо от това е необходимо да бъде осигурена надлежна аналитична отчетност, с оглед проследяване спазването на условията за преотстъпване и инвестиране на преотстъпения данък.

4. Как следва да се определи данъчната печалба на земеделски производител от производство на непреработена растителна и животинска продукция, с оглед на това, че дружеството извършва и друга дейност, различна от производство на непреработена растителна и животинска продукция, и до момента е определяло данъчния финансов резултат общо за цялата си дейност?

Данъчният финансов резултат следва да бъде определен съвкупно от цялостната дейност на данъчно задълженото лице. Съгласно чл. 18 от ЗКПО данъчен финансов резултат е счетоводният финансов резултат (вж. § 1, т. 16 от ДР на ЗКПО), преобразуван по реда на този закон. В случай, че е налице положителен данъчен финансов резултат (данъчна печалба) от дейността като цяло, е необходимо да се установи каква част от данъчната печалба е формирана от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция. Върху така определената част от данъчната печалба се изчислява дължимият корпоративен данък и съответно размерът на преотстъпения данък (до 60 на сто).

Примери:

СФР		Увеличения на СФР	Намаления на СФР	ДФР	Дължим КД	Преотстъпен КД
1. От земед.дейност	100 000	20 000	3 000	117 000	х	х
2. От друга дейност	(60 000)	10 000	7 000	(57 000)	х	х
3. От цялата дейност	40 000	30 000	10 000	60 000	6 000 /60 000 х 10%/	3 600 /6 000 х 60%/

СФР		Увеличения на СФР	Намаления на СФР	ДФР	Дължим КД	Преотстъпен КД
1. От земед.дейност	(60 000)	10 000	7 000	(57 000)	х	х
2. От друга дейност	100 000	20 000	3 000	117 000	х	х
3. От цялата дейност	40 000	30 000	10 000	60 000	6 000 /60 000 х 10%/	х

Когато земеделският производител извършва освен дейност, за която се преотстъпва корпоративен данък, така и дейност, за която данъкът не подлежи на преотстъпване, е необходимо да води прецизна аналитична отчетност, за да може правилно да се определи данъчният финансов резултат от двете дейности. За приходите и разходите, както и за сумите, с които се преобразува счетоводният финансов резултат, които не могат да бъдат разпределени между двете дейности, се прилага разпоредбата на чл. 169 от ЗКПО. Понятията „неразпределяеми разходи” и „неразпределяеми приходи” са дефинирани с § 1, т. 17 и 18 от ДР на ЗКПО.

5. При условие, че дейността на земеделския производител се състои единствено в производството отглеждане на тютюн, може ли да се приеме, че със закупуването на земеделска земя, която представлява актив, тясно свързан и необходим за осъществяване на дейността по производство на непреработена растителна продукция, се изпълнява условието за инвестиране на преотстъпения данък?

Отговорът на този въпрос се съдържа в разпоредбата на чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, от която е видно, че земята не е посочена като актив, който удовлетворява изискването за инвестиране на преотстъпения данък.

Изпълнителен Директор на

НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА

ПРИХОДИТЕ:

/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/

[Нагоре]

Стажът за клас може да е от различни длъжности във фирмата

http://www.trud.bg/

Въпрос: Може ли работодателят да ми отнеме правото да получавам допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж, като ме преназначи на друга длъжност в същата фирма?
Г. К., Пловдив
Преназначаването на друга длъжност не води до намаляване на получаваното допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Когато се определя този вид заплащане, работата на различни длъжности в същото предприятие се брои за стаж. За придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Правото на получаване на добавката възниква при придобит стаж и професионален опит не по-малък от една година.
Времето, признато за стаж по Кодекса на труда, през което служителят е работил и продължава да работи в предприятието, в т. ч. на различни работни места и длъжности, се зачита за придобит трудов стаж и професионален опит, когато се преценяват класовете. При определяне на размера на допълнителното възнаграждение за придобит стаж и професионален опит работодателят отчита и трудовия стаж на служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. В този смисъл за стаж се брои и времето, през което без трудово правоотношение лицата са упражнявали трудова дейност и/или професия, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор, и са били задължително осигурени. Стаж и опит за класове се зачитат и в други случаи, посочени в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се заплаща за действително отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време само по основното трудово правоотношение. При непълно работно време класове се плащат по всеки отделен трудов договор до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време.
Размерът на допълнителното възнаграждение се изменя на период, не по-малък от една година придобит трудов стаж и професионален опит.
Справка: чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

[Нагоре]

Данъчно третиране по ЗДДС на дейност по полагане срещу възнаграждение в търговски или в адвокатски дружества на личен труд, различен от дейност по управление и контрол, от физически лица

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ
1000 София, бул. “Княз Дондуков” № 52 Телефон: (02) 98591 Факс: (02) 9870827

изх.№ 04-19-570
дата 16-11-2011 год. ДО
ДИРЕКЦИЯ ОУИ ……………
ПРИ ЦУ НА НАП

Относно: Данъчно третиране по ЗДДС на дейност по полагане срещу възнаграждение в търговски или в адвокатски дружества на личен труд, различен от дейност по управление и контрол, от физически лица

Поради възникналите множество въпроси относно данъчно третиране по ЗДДС на дейност по полагане срещу възнаграждение в търговски или в адвокатски дружества на личен труд, различен от дейност по управление и контрол, от физически лица, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за националната агенция за приходите изразявам следното становище:

1. Правна уредба по ЗДДС и характеристика на независимата икономическа дейност, упражнявана от физически лица
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Ал. 2 от цитирания член на закона определя като независима икономическа дейност дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Изречение второ на същата разпоредба разширява кръга на независимата икономическа дейност, като постановява, че такава дейност “е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение”. В ЗДДС липсва легална дефиниция на понятието “дейност, извършвана редовно или по занятие”. “Редовно или по занятие” предполага, че лицето има намерение да превърне тази дейност в източник на постоянен доход. Това намерение е видно, ако лицето системно, с цел придобиване на доход, извършва определени дейности в свой частен интерес. Системността може да се проявява както чрез системно (регулярно) получаване на доход, така и чрез продължителност и/или многократност на действията/дейностите, при което дали фактически такъв доход е реализиран от лицето от гледна точка на ЗДДС е правно ирелевантно. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, като с оглед на закона са без значение целите и резултатите от нея.
Несъмнено, търговските сделки попадат в обхвата на независимата икономическа дейност. В Търговския закон се въвеждат алтернативно два критерия, за да се определи една сделка като търговска – обективен и субективен. Обективният критерий изхожда от вида на сделките, изрично обявени от закона за търговски – чл. 286, ал. 2 във вр. с чл. 1, ал. 1 от ТЗ. Субективният критерий определя сделката като търговска, с оглед обстоятелството дали същата е извършена от търговец в това му качество.
Изрично като дейност, която не представлява независима икономическа дейност, в чл. 3, ал. 3 от ЗДДС е посочена дейността, осъществявана от физически лица по трудово правоотношение или по правоотношение, приравнено на трудово, както и уредената в закон дейност на физическите лица, които не са еднолични търговци, по управление и контрол на юридически лица.
Видно от посочените законови текстове, в обхвата на данъчно задължените лица по ЗДДС попадат физическите лица, в случаите при които извършваната от тях дейност отговаря на критериите за независима икономическа дейност по ал. 2 на чл. 3 от ЗДДС и не е в изключенията на ал. 3 на същата разпоредба.
Нормата на чл. 3, ал. 3 от ЗДДС кореспондира с тази на чл. 4, ал. 4 от Шеста Директива, понастоящем чл. 10 от Директива 2006/112/ЕО. Съгласно разпоредбата, условието в чл. 9, пар. 1 (от Директива 2006/112/ЕО), че икономическата дейност се извършва “независимо”, изключва наетите и други лица от обхвата на ДДС, дотолкова, доколкото те са обвързани с работодател по договор за работа или с някакви други юридически връзки, създаващи взаимоотношение на работодател и наето лице във връзка с условията на работа, възнаграждението и отговорността на работодателя.

2. Дейност по трудови правоотношения и по правоотношения, приравнени на трудовите
В т. 1 на чл. 3, ал. 3 от ЗДДС е регламентирано, че извън обхвата на независимата икономическа дейност е дейността, осъществявана от физически лица по трудово правоотношение или по правоотношение, приравнено на трудовото. За целите на прилагане на закона е необходимо да се анализират белезите на трудовите и приравнените на тях правоотношения, доколкото няма дадено легално определение на това понятие.

2.1. Дейност по трудови правоотношения
Трудовите правоотношения могат да бъдат охарактеризирани съобразно разпоредбите на Кодекса на труда, като отношения по предоставяне на работна сила. Понятието “предоставяне на работна сила” цели разграничаването на трудовите от другите гражданскоправни правоотношения, при което при трудовите правоотношения работната сила е предмет на използване за изпълнение на конкретни трудови задължения, възложени от работодателя. Физическо лице, което се намира в трудови правоотношения, извършва всички работи от името и за сметка на работодателя по силата на трудов или сходен на него договор.
Следва да се има предвид, че изброяването на трудовите правоотношения в т. 26 от § 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) е за целите на облагане на получените доходи по реда на този закон и не е обвързващо при преценката на даден вид правоотношения за целите на ЗДДС и по-конкретно с оглед преценката дали съответната дейност е “независима икономическа дейност”.
Безспорно дейността, извършвана по силата на трудовото правоотношение между работник/служител и дружество е извън обхвата на независимата икономическа дейност, включително и в случаите, когато лицата, извършващи тази дейност/услуги, са и съдружници или акционери в дружеството (дело С-355/06 на СЕО).

2.2. Дейности по правоотношения, които са “трудови” съгласно ЗДДФЛ, по отношение на които следва да се извършва анализ на характера им с оглед принадлежността им към независима икономическа дейност
С промените в § 1, т. 26 от ДР на ЗДДФЛ, даваща легално определение на понятието “трудови правоотношения”, считано от 01.01.2010г. е в сила нова буква “и”, съгласно която трудови правоотношения за целите на този закон са и “правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери”.
За целите на ЗДДС обаче притежаването от едно лице на дялово участие в дружество не следва да се приема като определящ фактор при характеризиране на дейността, която лицето извършва от името и за сметка на това дружество в аспект дали същата има характер на независима икономическа дейност. Дейността на съдружниците не е изрично посочена сред изключенията, но при тълкуването на характера на същата следва да се имат предвид някои особености.
Съгласно чл. 123 от Търговския закон (ТЗ) съдружникът притежава съвкупност от права, имуществени и неимуществени, каквото е и правото да участва в управлението на дружеството. Същевременно в изпълнение на чл. 124 от ТЗ той има и задължение както да участва в управлението, така и да оказва съдействие за осъществяване дейността на дружеството. Следователно, съдружникът дори само в това си качество осъществява дейност и по обикновено управление на дружеството, както и такава по оказване съдействие за осъществяване на дейността на дружеството за постигане на неговите цели, т.е. фактически и правни действия от името и за сметка на същото. Тези задължения по естеството си са неимуществени и са част от членственото правоотношение на съдружника. Когато с личен труд осъществява дейност от името и за сметка на дружеството, а всичко извършено от него е в полза на дружеството и без насрещна престация – възнаграждение, и тази дейност по аргумент за противното от чл. 2, т. 1 от ЗДДС е извън обхвата на ДДС.
Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данък върху добавената стойност предвижда, че данъчнозадължено лице е всяко лице, което независимо осъществява икономическа дейност. В тази връзка Директивата не отдава значение на това, дали лицето притежава или не притежава дялово участие в дружество, на което извършва услуги – очевидно е, че лицето може да извършва независима икономическа дейност, дори ако притежава съществена част от капитала на дружеството, на което извършва услугите (решение на СЕС по дело С-23/98 Heerma). Съдът на Европейския съюз също приема, че критериите за това кога една дейност е независима са дали с оглед на начина на извършване на дейността, възнаграждението и най-вече на отговорността и риска за дейността, лицето действа независимо (дела С-202/90 и С-355/06). В частност съдът постановява, че доколкото лицето е отговорно към трети лица за вредите, които е причинило при извършване на дейността, както и за задълженията към трети лица, които поема във връзка с дейността, то действа независимо. Решенията сочат, че правото на Общността има собствено понятие за независима икономическа дейност, което не се предопределя от това дали лицето има или няма дялово участие в дружеството, на което предоставя услуги. По принцип критериите за зависимост се свързват с начина на осъществяване на дейността (дали лицето само организира дейността си или не и дали то е организационно свободно), възнаграждението и особено рискът от извършване на дейността – дали носи риска от дейността си и отговаря за задълженията си, поети към доставчици и клиенти при изпълнение на професионална дейност, или този риск се носи от организацията, в която работи.
Предвид изложеното, в случаите при които лица – съдружници, член-кооператори или акционери (по-долу наричани “съдружниците”), полагат срещу възнаграждение личен труд в дружествата и кооперациите (по-долу “дружеството”), в които те са съдружници, преценката относно това дали дейността им представлява независима икономическа дейност следва да се извърши в зависимост от това дали същите носят отговорността и риска спрямо третите лица, по отношение на които извършват услуги от името и за сметка на дружеството, а именно:
· Когато съдружниците във вътрешните отношения с дружеството поемат изцяло риска и отговорността за вредите при неизпълнение или лошо изпълнение на услугите, които извършват от името и за сметка на дружеството спрямо третите лица, следва да се приеме, че съдружниците осъществяват независима икономическа дейност и за същата са данъчно задължени по ЗДДС лица.
· Когато съдружниците във вътрешните отношения с дружеството не поемат риска и отговорността, а същите се носят от самото дружество за вредите при неизпълнение или лошо изпълнение на услугите, които извършват от името и за сметка на дружеството спрямо третите лица, следва да се приеме, че съдружниците не осъществяват независима икономическа дейност и за същата не са данъчно задължени по ЗДДС лица.

Следва да се има предвид, че дружеството може да си назначи управител, който може да е както съдружник, така и друго лице. В случаите когато управителят е и съдружник, уреждането на правоотношенията между същия и дружеството могат да се основават на трудов договор, на граждански договор, на мениджърски договор, или да се основават на закона (чл. 124 от ТЗ). В тези случаи по силата на изричната разпоредба на чл. 3, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, дейността, уредена в закон и свързана с управление и контрол по полагане срещу възнаграждение в търговски дружества на личен труд от физически лица – съдружници или акционери в тези дружества не е независима икономическа дейност.

2.3. Дейност на адвокати – съдружници в адвокатски дружества
Предвид изложеното по-горе относно необвързаността на понятията, използвани от ЗДДФЛ за целите на подоходното облагане на лицата, с понятията по ЗДДС, съответно с данъчното третиране на определени дейности с оглед ЗДДС, с настоящото становище се потвърждава нееднократно вече изразяваното становище, че услугите, предоставяни с личен труд от адвоката - съдружник в адвокатското дружество, за които той получава възнаграждение от това дружество, се считат за независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3 от ЗДДС, извършвана от адвокатите, съответно формират облагаем оборот за същите и подлежат на облагане съобразно този закон. Считам, че изменението на § 1, т. 26, от ЗДДФЛ, с въвеждането на нова б. “и” в сила от 01.01.2010г., е правно ирелевантно относно данъчното третиране по ЗДДС на тази дейност.
Съобразно направения по-горе извод за приравнено на трудовото следва да се счита само правоотношение, при което и трите кумулативно посочени елемента – условия на труд, възнаграждение и отговорност са уредени по начина, който е типичен за трудовите правоотношения.
Отношенията между адвокатското дружество и неговите съдружници за полагането на личен труд в дружеството се уреждат обичайно с договор. Това биха могли да бъдат договори по чл. 77 от Закона за адвокатурата, но е възможно тези отношения да бъдат уредени и с дружествения договор. Във всички тези случаи между адвоката и адвокатското дружество се уговаря възнаграждение. Законът за адвокатурата обаче не регулира нито условия на труд, нито отговорността на адвокатското дружество, което, ако се приеме, че правоотношението е трудово, би било работодател. Съгласно чл. 72, ал. 1 от Закона за адвокатурата всеки съдружник отговаря лично за вредите, причинени на клиента, а адвокатското дружество отговаря солидарно със съдружника само до размера на направените вноски. Чл. 71, ал. 2 от същия закон предвижда, че доверителят има право да избира и да упълномощава адвокат за процесуално представителство независимо от това, че договорът е сключен с адвокатско дружество. Съгласно Закона за адвокатурата адвокатът - съдружник в адвокатското дружество запазва характерната за адвокатската професия независимост и преки доверителни отношения с клиента. Съгласно чл. 40, ал. 5 от същия закон адвокатът е длъжен да бъде безкористен и независим при изпълнение на професионалните си задължения, като не позволява да бъде повлиян от интереси на трети лица, в т.ч. от интересите на дружеството, за което работи. Адвокатите съдружници запазват своите самостоятелни “кантори”. В допълнение, по отношение на договора по чл. 77, ал. 1 от закона, а именно такъв между адвоката и адвокатското дружество, който се сключва “за постоянна работа срещу определено възнаграждение”, което, ако друго не е уговорено, се дължи месечно, намират приложение разпоредбите на договора за поръчка, а не на трудовия договор.
От всичко изложено може да се заключи, че дейността на адвоката - съдружник остава независима и в интерес на крайния клиент без оглед на това дали тя се осъществява съвместно с други адвокати в адвокатското дружество или самостоятелно. Тя е предмет на специфичната законова регламентация по специалния Закон за адвокатурата, и по-специално относно характера на адвокатското дружество, който е различен от този на търговското дружество, създадено по реда на Търговския закон и другите форми за извършване на стопанска дейност, като например кооперациите. Това обуславя и специфика на правоотношенията между съдружниците, адвокатското дружество и клиентите и разграничаването им от тези между съдружниците и търговските дружества.
Идентично становище относно данъчното третиране по ЗДДС на дейността на адвокатите - съдружници в адвокатски дружества е изложено от Висшия адвокатски съвет с писмо изх. № 60/14.01.2011г., адресирано до Национална агенция за приходите (вх.№ 61/00/1 от 17.01.2011г.).
Дейността на управителя и членовете на управителния съвет в адвокатското дружество, когато се извършва срещу възнаграждение, не представлява независима икономическа дейност, на основание чл. 3, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. Ако същата се извършва без насрещна престация, тя е извън обхвата на ЗДДС с оглед разпоредбата на чл. 2, т. 1 от ЗДДС.

Изпълнителен Директор на
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/

[Нагоре]

Установяване статута и местоположението на получател съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ
1000 София, бул. “Княз Дондуков” № 52 Телефон: (02) 98591 Факс: (02) 9859 3099

Изх.№ ………………. Изх. № 15-00-26 ДО
Дата, 16.11.2011 г. ……………………………..
……………………………

КОПИЕ: ДИРЕКЦИЯ ОУИ ГР……………..
КЪМ ЦУ НА НАП

Относно: установяване статута и местоположението на получател съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност

Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 15-00-26/18.07.2011 г. във връзка с дейността на корабните брокери и агенти сте поставили множество въпроси, свързани с установяване статут и местоположение на получател съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламента).
Въпросите Ви са:
1. Как следва доставчикът на услуги да проверява статута на получателя за валиден ДДС номер и свързаното с него име и адрес, че действа в качеството си на ДЗЛ? Достатъчно ли е предоставянето на ДДС номера на получателя и съответното потвърждение за валидност в сайта на ЕС? Много държави членки на ЕС не потвърждават име и адрес при VIES валидация. Трябва ли в тези случаи да се изисква допълнително удостоверение за ДДС или данъчна регистрация, от които безспорно да е видно, че този ДДС номер се свързва с името на клиента?
2. Как съгласно чл.18, т. 2 от Регламента доставчикът ще докаже, че получателят на услугите не му е съобщил идентификационния си номер по ДДС – кое е това доказателство, за да счита получателя за данъчно незадължено лице?
3. Кое е това “каквото и да е друго доказателство”, за това че получателят е данъчно задължено лице, ако получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв?
4. Какво е “проверка в разумна степен” от страна на доставчика за тези цели и как се прави? Колко често трябва да се изискват удостоверения за ДДС или друга данъчна регистрация от клиенти, към които се извършват периодични доставки на услуги: за всяка доставка или за всеки месец или година?
5. Какво свидетелство за регистрация, издадено от компетентен орган на съответната държава би следвало да бъде изисквано при издаване на фактурите към чуждестранните контрагенти в съответната държава, установени извън ЕС (трети страни) – доказващо, че компанията, получател на услугата е регистрирано по ДДС или по някакъв друг вид данък върху оборота в съответната държава лице, или документ, издаден от компетентен орган, доказващ, че дружеството е регистрирано със стопанска цел? Как се тълкува понятието “или всяко друго доказателство за това”?
6. Как се определя мястото на стопанска дейност на получателя, когато ДЗЛ е установено в повече от една държава? Къде е мястото на изпълнение на доставката на услуга?
7. Какви са правилата, за да определи доставчикът постоянния обект на получателя?
8. Как се определя, кой е моментът, в който доставчикът определя статута, качеството и местоположението на получателя?
9. В какво се изразяват често споменаваните в Регламента “обичайни търговски мерки за сигурност, като мерките, свързани с проверките на самоличността и плащанията”, посредством които “доставчикът извършва в разумна степен проверка на точността на информацията, предоставена от получателя”?
10. Дали по-голяма значимост следва да се отдава на документалната обоснованост или на фактическата обстановка?

Предвид липсата на изложена конкретна фактическа обстановка, съобразявайки относимата нормативна уредба, във връзка с поставените от Вас въпроси на основание чл.10, ал.1, т.10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното принципно становище:
Въпросите Ви по същество се отнасят до начина, по който доставчикът на една услуга може да установи статута и местоположението на получателя на същата, в случаите на доставки на услуги, при които мястото на изпълнение на доставката зависи от обстоятелството, дали получателят е данъчнозадължено или данъчно незадължено лице.
Видно от естеството на дейността на членовете на Българската асоциация на корабните брокери и агенти, зададените от Вас въпроси са свързани с посредничество във връзка с доставка на транспортни услуги, осъществявани с плавателни съдове. Мястото на изпълнение при доставка на посредническа /брокерска или агентийска/ услуга във връзка с услуга по транспорт на стоки най-често зависи от статута на лицето - получател на услугата – дали същото е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице. Мястото на изпълнение на услугата от своя страна определя приложимия данъчен закон, приложимата данъчна ставка и лицето-платец на данъка. Поради това от особена важност е правилното и точно определяне на статута на получателя.
В действащите Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Правилник за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС) не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя - дали той е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, в сила от 01.07.2011 г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави-членки, поради което българските дружества, доставчици на брокерски и агентийски услуги във връзка с транспортни услуги следва да се съобразят с правилата, регламентирани в него.
За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице, в регламента са установени доказателствата, които доставчикът следва да получи от получателя. Тези документи са различни в зависимост от това, къде е установен получателя – в Общността или извън нея.

Относно получател на услуги, установен в Общността:
Съгласно член 18, пар.1 от Регламента: освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчнозадължено лице:
· когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност.
В случаите, когато някоя от държавите членки при VIES - валидация не потвърждават име и адрес, от получателя следва да се изисква допълнително удостоверение за регистрацията му за целите на ДДС, от което безспорно да е видно, че този ДДС номер се свързва с името на клиента. С член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета, в сила от 1 януари 2012 г., държавите членки се задължават да потвърждават по електронен път името и адреса на лицето, на което е бил издаден идентификационен номер за целите на ДДС, при което ще отпадне необходимостта от изискване от получателя на допълнително удостоверение за регистрацията му за целите на ДДС.
· когато получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв и доставчикът се сдобива с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС, и извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
В аспекта на цитираната норма, друго доказателство, че получателят е данъчнозадължено лице би могло да бъде например идентификационен номер, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица.
Проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена от получателя следва да включва например проверки в публичните регистри, събиране на информация за получателя, установяване на контакт с управителите или с други лица с ръководни функции на получателя и др. Степента на задълбоченост на проверката е в зависимост от характера на търговските взаимоотношения между страните по сделката – дали същите са с инцидентен или с траен и системен характер.
Съгласно член 18, пар.2 от Регламента, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно незадължено лице, когато докаже, че този получател не му е съобщил идентификационния си номер по ДДС.
Считаме, че за известните на доставчика обстоятелства относно статута на получателя по доставката може да се съди по разменената между страните по сделката търговска кореспонденция, от която да е видно, че получателят на услугите не му е съобщил идентификационния си номер по ДДС.

Относно получател на услуги, установен извън Общността:
Съгласно член 18, пар.3 от Регламента, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчнозадължено лице:
· ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота — правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността
· когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
В случай, че доставчикът разполага с удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, независимо, че същият не притежава идентификационен номер за целите на ДДС или друг подобен данък, следва да се приеме, че получателят е данъчнозадължено лице, разбира се след проверка на точността на информацията, предоставена му от получателя.
Съгласно чл. 25 от Регламента, за прилагане на правилата относно мястото на доставка на услугите се вземат предвид само обстоятелствата, съществуващи в момента на данъчното събитие. Последващите промени в използването на получената услуга не засягат определянето на мястото на доставката, ако не съществува никаква практика на злоупотреба.
Видно от цитираната норма като правило удостоверяването на статута на доставчика следва да се извършва към датата на изискуемост на данъка за съответната доставка. Доставчикът сам следва да прецени, с оглед степента на познаване и доверие в контрагента си, дали е разумно да му се довери, (например при системни търговски взаимоотношения) и да допусне удостоверяването на статута му да не се извършва за всяка доставка, доколкото евентуалните неблагоприятни последици (задължаване с данък върху добавената стойност при данъчен контрол и установяване статут на данъчно незадължено лице на получателя) биха били за сметка на доставчика.
Подчертаваме, че Регламентът, освен предвиденото изискване за доказателство, поставя в тежест на доставчика да положи всички необходими усилия в рамките на обичайната търговска практика, за да се увери в статута на получателя по доставката. Считаме, че тези мерки не са универсални за всеки случай, а биха могли да имат различен обхват и задълбоченост предвид различните контрагенти – получатели по доставката, с оглед предходни търговски взаимоотношения с конкретния получател или неговото търговско реноме.
Доколкото способите за удостоверяване на статута на получателя на услугата не са императивно и лимитативно установени в регламента, и доколкото последващият данъчен контрол се извършва на базата на документи, следва да се приеме, че при преценка на това обстоятелство фактическото положение следва да може да бъде установено документално, независимо от способа за това.

Относно местоположението на получателя:
Съгласно чл. 22 от Регламента, когато получателят на услугата е установен в повече от една държава, с оглед да се определи в полза на кое от местата на установяването му /седалище или постоянен обект/ се предоставят услугите, доставчикът следва да извършва преценка с оглед естеството и използването на предоставената услуга. В случай, че естеството и използването на предоставените услуги не му позволяват да установи получателя на услугите, доставчикът следва да обръща особено внимание дали в договора, във формуляра за поръчка и от идентификационния номер по ДДС, предоставен от държавата-членка на получателя във връзка с доставката на услугата и съобщен му от получателя, постоянният обект се определя като получател на услугите и дали постоянният обект е субектът, който плаща за услугите.
Когато постоянният обект на получателя, на когото са предоставени услугите, не може да бъде определен по така посочения начин или когато услугите са доставени на данъчнозадължено лице по силата на договор, обхващащ една или повече услуги, предназначени за използване по неустановим и количествено неизмерим начин, доставчикът на услуги може с пълно основание да счита, че услугите са доставени там, където получателят е установил стопанската си дейност.

Изпълнителен Директор на НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/

[Нагоре]

Право на данъчен кредит за разходи за хотелско настаняване

Благодарение на http://balans.bg/

Въпрос:

Има ли значение при настаняването с каква цел е туристът в хотела /командиривка, туризъм, почивка/? Според някой мнения, при командировани служители на фирми или при различни фирмени мероприятия, настаняването трябва да е с 20%. Но на какво основание?
Мненията са, че от НАП няма да признават данъчен кредит на фирмите, ако ДДС е 9%, защото ги смятат за представителни разходи. Има ли основания за такова мнение и тълкуване?

Отговор на експерта ПламенДонев:
Здравейте,

Моето мнение е, че независимо от целта на престоя на лицето в хотела хотелиерът винаги следва да начислява 9% ДДС. За мен не съществува нормативно оснавание за различен подход. Считам, че текстът на чл. 66, ал. 2 е ясен и недвусмислен.
Чл. 66. (1) Ставката на данъка е 20 на сто за:
1. облагаемите доставки, освен изрично посочените като облагаеми с нулева ставка;
2. вноса на стоки на територията на страната;
3. облагаемите вътреобщностни придобивания.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.04.2011 г.) Данъчната ставка за настаняване, предоставено от хотелиер, е в размер 9 на сто.
Нека само да напомня, че и в мотивите на Министерство на финансите, подготвило законодателните промени, ясно бе посочено, че се цели уеднаквяване на данъчната ставака за един и същ вид услуги, тъй като досегашният режим бе в противоречие с европейското ДДС законодателство.

Бих бил благодарен да ми изпратите документи (или линкове към тях) на НАП, в които да се твърди, че хотелски фактури с 9% ДДС са представителни разходи без право на данъчен кредит. Считам подобни твърдения за абсолютно необосновани, тъй като не намират никаква опора в настоящите законови текстове.
Чл.68 ал. 1 няма посочено изискване за процента на ставката на ползвания данъчен кредит:
Чл. 68. (1) Данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за:
1. получени от него стоки или услуги по облагаема доставка;
2. извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка;
3. осъществен от него внос;
4. изискуемия от него данък като платец по глава осма.
Предполагам, че объркването сред органи на НАП (надявам се да не е масово все пак) идва от познатото официално становище на НАП по темата за туристическите услуги от 2007 г., в което действително се твърди, че фактури със 7% ДДС (по тогавашната ставка) не дават право на данъчен кредит, тъй като ставката бе приложима само за пакетни туристически услуги, получени от физическо лице за лични нужди. С промяната на ДДС режима, обаче, ставката от 9% е универсално приложима за всички услуги по настаняване, предоставени от хотелиер, и въпросната част от становището на НАП вече не е приложима поради отпаднало нормативно основание.Поздрави,
Пламен Донев

[Нагоре]

Промени в КТ, ЗМ и ЗАДС ДВ бр.82/21.10.2011

Благодарение на http://www.tita.bg/

В ДВ, бр. 82 от 21.10. 2011 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ЗИД КТ), както и ЗИД на Закона за митниците (ЗМ), като със Заключителна разпоредба на ЗИД ЗМ е направена и промяна в Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС).

Промени в Кодекса на труда

Основната промяна е свързана с нормативно уреждане на специфичните трудови правоотношения при работа от разстояние чрез създаване на раздел VIIIб “Допълнителни условия за извършване на работа от разстояние” в глава пета “Възникване и изменение на трудовото правоотношение” на Кодекса на труда, като се приема, че работата от разстояние е форма за организиране на работа, изнесена извън помещения на работодателя, извършвана по трудово правоотношение чрез използването на информационни технологии, която преди изнасянето й е била или би могла да бъде извършвана в помещенията на работодателя, имаща доброволен характер. В тази връзка са допълнени понятията „Работодател” и „Работно място”, регламeнтирани в т. 1 и т. 4 от § 1 на ДР на КТ.

Други промени:

въвеждане на понятие и нова разпоредба, свързани с командироване по реда на чл. 121, ал. 3 от КТ, т. е. командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава - членка на ЕС, ЕИП, или в Конфедерация Швейцария за срок по по-дълъг от 30 календарни дни – дефинирано е понятието „командироване по смисъла на чл. 121, ал. 3” (т. 16 от § 1 ДР на КТ) и е създадена нова ал. 4 към чл. 123 от КТ, а именно: - условията на заплащане в приемащата държава в случаите по чл. 121, ал. 3 от КТ не включват заплащането на пътни, дневни и квартирни пари по българското законодателство.
регламентиране на изискване за задължителни предварителни медицински прегледи на лицата, които кандидатстват за работа, които следва да се заплащат от самите лица (чл. 287 от КТ).

Промени в Закона за митниците

Най-важната част от промените е свързана с:

предоставяне на правомощия на митническите органи за:
- разследване на митнически престъпления чрез създаване на института на разследващия митнически инспектор (чл.10а от ЗМ);
- задържане на лица във връзка с митнически престъпления, валутни престъпления и престъпления против данъчната система, посочени в чл. 234, 242, 242а, 251, 255 и 256 от Наказателния кодекс в срок до 24 часа (чл. 16а и чл.16б от ЗМ).

изискване към митническите органи преди издаване на решение във връзка с прилагането на митническите разпоредби, неблагоприятни за лицето, да му съобщават мотивите за решението си и да му предоставят възможност за изразяване на становище в определен срок (чл. 19, ал. 4 от ЗМ).
Промените са сила от 01. 01. 2012 г.

Промени в Закона за акцизите и данъчните складове

С § 10 от ЗР на ЗИД на ЗМ е направено и изменение на Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), като се създават правомощия за полицейските органи да съставят актове за установяване на административни нарушения при установени от тях случаи на нарушения, регламентрани в чл. 123, ал. 1, 2 и 6 от ЗАДС (нарушения, свързани с продажба на акцизни стоки без бандероли, респ. подправени или с изтекъл срок или облепени с бандерол DUTY FREE извън търговските обекти за безмитна търговия). В тези случаи издаването на наказателните постановления и провеждането на административнонаказателното производство остават в компетентност на Агенция „Митници”. Полицейските органи ще имат компетентност единствено по образуване на административнонаказателното производство (чл. 128, ал. 3 от ЗАДС).

Промяната е сила от 01. 01. 2012 г.

[Нагоре]

Указание относно данъчния контрол при вътреобщностните доставки

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
1000 София, бул. “Княз Дондуков” № 52 Телефон: (02) 98591 Факс: (02) 9870827

До
№ 20-00-53 Териториална дирекция на нап –
Дата 21.02.2011г. гр....................................
териториална дирекция “ГДО”
дирекция “ОУИ”
гр....................................

Относно: действията на органите по приходите при декларирана вътреобщностната доставка /ВОД/, когато при осъществен данъчен контрол се установи, че стоките - предмет на ВОД, не са транспортирани до друга държава членка

В настоящото указание на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Закона за националната агенция за приходите се дават насоки за действия на органите по приходите, когато при осъществяване на производства по повод извършени от задълженото лице ВОД се установи, че стоките - предмет на ВОД, не са транспортирани до друга държава членка. Следва обаче да се има предвид, че тези насоки не са изчерпателни и органите по приходите не следва да се ограничават единствено в установяване на описаните в настоящото становище факти и обстоятелства, а и да следят за проявлението на нови, необхванати до момента такива.

Прилагането на нулева ставка за ВОД е допустимо само когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставката и стоката е изпратена или превозена в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на страната. Тежестта на доказване е за данъчно задълженото лице, тъй като ВОД представляват изключение от общото правило за облагане на всички доставки с място на изпълнение на територията на страната.
С оглед мотивите на Решението на Съда на ЕО по дело С-409/04 („Телеос”) както и с оглед практиката на ВАС (Решение № 15983/22.12.2009 г.) органите по приходите освен доказателства за липса на превозване на стоката извън територията на страната във всички случаи следва да събират доказателства относно поведението на доставчика във връзка с претендираната ВОД.
В този аспект от значителна важност е при упражняването на данъчния контрол органите по приходите да събират доказателства за факти и обстоятелства, от които да може да се направи обоснован извод, че доставчикът не е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности или иначе казано не е положил грижата на добрия търговец, за да се увери, че осъществяваната от него доставка не го довежда до участие в данъчна измама.
Едно от кумулативните условия за прилагане на режима, установен за ВОД за дадена доставка на стоки, е че стоките трябва задължително да бъдат изпратени и транспортът на същите да започва от територия на страната и да завършва на територията на друга държава членка, независимо за чия сметка е осъществен транспортът. В тази връзка са възможни следните три варианта за осъществяване на транспорт на стоките при извършване на вътреобщностна доставка:
O транспортът е извършен от доставчика;
O транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е извършен от трето лице;
O транспортът е извършен от получателя.

В зависимост извършването на транспорта са възможни следните хипотези във връзка с преценката относно добросъвестността на доставчика при недоказан ВОД:

1. Транспорт, извършен от доставчика
Когато транспортът е извършен от доставчика и се установи, че стоките не са напуснали или не биха могли да напуснат територията на страната, това ще бъде достатъчно основание да се откаже прилагането на нулева ставка за декларираната ВОД. Обстоятелството, че доставчикът е следвало да извърши транспорта показва ясно, че той е знаел, че не е налице ВОД, тъй като стоките не са напуснали или не биха могли да напуснат територията на страната.

2. При транспорт, извършен от получателя или от трето лице
В случаите, при които транспортът се извършва от получателя или от трето лице задължително следва да се съберат доказателства и да се предприемат процесуални действия с цел установяване на липсата/наличието на осъществен транспорт на стоките извън територията на страната.
Ако органът по приходите установи, че стоките предмет на доставката не са напуснали или не биха могли да напуснат територията на страната, напр. транспортната фирма не разполага с ресурс за извършването на транспорта – няма служители или транспортни средства или те са недостатъчно или неподходящи за целта, въобще отрича да е извършвала такива превози или фирмата не съществува, то в тези случаи очевидно са налице неистински или с невярно съдържание документи, доколкото или транспортният документ, или писменото потвърждение от получателя или упълномощеното от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка няма да са издадени от посочените в тях лица или ще удостоверяват неистински обстоятелства.
Възможно е да са налице и други обстоятелства, които внасят основателни съмнения в осъществяването на доставката във вида, който е твърдян от доставчика и съответно в документите относно транспортирането на стоките. Такива обстоятелства биха били неоткриването на получателя от страна на администрацията на съответната държава членка или същото е дружество без офис - "пощенска кутия", или дейността му не съответства на характера на доставката или няма средства за осъществяване на такава доставка, налице е липса на складови помещения, персонал, техника за осъществяване на последващи доставки със стоките, по които той се явява получател, непредоставяне на документи от страна на получателя, отричане от негова страна, че е получавал стоки от доставчика, липса на насрещна престация за стоките и/или за транспортирането им, както и др. подобни. Следва да се има предвид, че извод, че доставката не следва да се третира като вътреобщностна, може да бъде направен само след комплексно изследване на всички относими към доставката обстоятелствата, като тяхното тълкуване трябва да бъде цялостно, във взаимна връзка и съвкупност.
Както вече бе посочено, във всички случаи освен липсата на транспорт е необходимо събиране на допълнителни доказателства относно знанието или възможността за знание при полагане грижата на добрия търговец от страна на доставчика относно неизпълнението на условието за транспортиране на стоките като същностен белег на ВОД. Фактите и обстоятелствата, които биха могли да имат значение и при които би могло да се счита, че доставчикът не е положил дължимата от него грижа и не е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от него доставка не го довежда до участие в данъчна измама могат да бъдат различни според конкретния случай. Така например е необходимо да се изследва:
O осъществил ли е доставчикът проучване на получателя, неговата надеждност и платежоспособност и по какъв начин - като например проверки в публичните регистри, събиране на информация за доставчика, установяване на контакт с управителите или с други лица с ръководни функции на получателя и други - при сделки с висока стойност. Кои са сделките с високи стойности на престациите следва да се преценява въз основа на два критерия:
· обективно – надхвърлянето на определена стойност винаги квалифицира сделката като такава с висока стойност. Тази стойност обаче също не може да се определи отнапред, а се дефинира в зависимост от отрасъла и сферата на дейност на задълженото лице. Очевидно е например, че при търговия на плодове и зеленчуци или нефтопродукти от големи компании на едро, особено с акцизни стоки тези стойности ще се различават. Във всеки един конкретен случай това ще се преценява самостоятелно от органа по приходите. Възможно е също отделните сделки да не са с голям обем, но договорът да е с продължително действие и да предвижда извършването на много доставки, които сумарно да формират висока стойност. В този случай те следва да се разглеждат с оглед тяхната съвкупност и предвид очакванията на доставчика за множество сделки по сключения договор;
· субективно – тук определящ е обемът на дейността и осъществяваните от лицето доставки. Така дори и обективно сумите да не са големи, то е възможно за задълженото лице предвид на по-ниския обем на осъществяваните от него доставки, същите да се явят като значителни по стойност и следователно лицето да е следвало да предприеме мерки за установяване надеждността на получателя.
O налице ли е обичайната търговска кореспонденция между страните, удостоверяваща процеса на сключване на сделката;
O сключени ли са писмени договори между страните – особено, когато са налице продължителни правоотношения;
O налице ли са в договорите ясно дефиниране на правата и задълженията на страните и адекватен механизъм за обезщетяване и гарантиране на получателя от недостатъци на стоката, неспазване на сроковете за доставката и други нарушения на предвидените от договора права и задължения на страните;
O обстоятелства относно начина на плащане - получателят заплаща изцяло и преди осъществяването на доставката цената по сделката; не може категорично да се установи извършеното плащане или плащането постъпва от български банки, независимо, че получателят е чуждестранно лице и липсва разумно обяснение за това;
O предприел ли е доставчикът действия по събиране на своето вземане в случай, че не е налице плащане съгласно договореностите между страните;
O обстоятелства относно договорения транспорт – например транспортът следва да се осъществи от чуждестранна транспортна компания, която е непозната за доставчика, но същият не е предприел обичайните действия за проучване надеждността й;
O съответстват ли условията по сделките на нормалната икономическа логика. Налице е несъответствие например когато:
· получателят осъществява сделки с български доставчици за стоки, които традиционно се произвеждат в страната на получателя или е очевидно, че в страната на получателя същите могат да бъдат закупени на по-ниски цени;
· получателят закупува морално остарели, неизползваеми предвид съвременната икономическа или техническа обстановка стоки или такива стоки, които не се търгуват на пазара;
· получателят заплаща по-висока от пазарната цена. Доставчикът следва да е проучил каква е причината получателят да е готов да заплати по-висока цена;
· стоките са доставени на доставчика от лице, което посочва или осъществява контакта с бъдещия получател по ВОД;
· се установят други обстоятелства, които могат да определят доставката като попадаща в общоизвестното стопанско правило „твърде изгодно, за да е вярно”.
O налице ли е общодостъпна информация, включително сигнали от други лица и търговци, че дружествата получатели или техни представители или собственици са свързани с недобросъвестни действия, насочени към увреда на фискалните интереси на държавите членки. Такива данни например биха могли да бъдат публикувани на интернет страницата на съответната приходна администрация на държавата-членка;
O дали собственици, управители или представители на получателя са български физически лица, особено когато лицата притежават или управляват български дружества, които имат дейност, сходна с дейността на доставчика и извършват сделки, съвпадащи с неговия предмет на дейност.

Следва да се има предвид, че изброените по–горе факти и обстоятелства, свързани с полагането на грижата на добрия търговец от страна на доставчика по ВОД не са изчерпателни, а примерни. В зависимост от условията по конкретната сделка може да са налице и други обстоятелства, които да показват липсата на полагане на дължимата грижа.

Изпълнителен Директор на
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ

/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/

[Нагоре]

Данъчно третиране на доставките на обща туристическа услуга според практиката на Европейския съд в Люксембург

Благодарение на http://www.vedomost.info

В статия за "Труд и право" Ивайло Кондарев разглежда практиката на Европейският съд за прилагането на ДДС при доставки на обща туристическа услуга. Статията е разделена на четири точки:

1. Цел на специалният режим, прилаган за доставките на обща туристическа услуга
2. Лица, които могат да извършват обща туристическа услуга
3. Организиране на образователни мероприятия като туристическа услуга
4. Единична туристическа услуга, третирана като обща
1. Цел на специалния режим, прилаган за доставките на обща туристическа услуга
1.1. Понятието “доставка на обща туристическа услуга” е дефинирано за целите на ДДС в чл. 136, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Според посочената законова разпоредба това е съвкупност от предоставяни от името на туроператор (или туристически агент) стоки или услуги във връзка с пътуване на турист, за осъществяването на което се използват стоки или услуги, от които туристът се възползва пряко. В такива случаи се приема, че е налице една доставка на обща туристическа услуга (ОТУ), а не множество изпълнени отделни сделки, за всяка една от които да се прави самостоятелна преценка за облагаемост и да бъдат отделно определяни нейните данъчни елементи.
С чл. 136-142 ЗДДС (глава 16 от закона) за извършваните от туроператорите доставки на ОТУ се въвеждат особени правила за определяне на повечето от основните данъчни категории, на които се базира облагането на сделките с ДДС. Това важи най-вече по отношение мястото на изпълнение на доставката, данъчната основа и правото на данъчен кредит; а също така за датата на настъпване на събитието и изискуемостта на ДДС за него.
Аналогично третиране на общата туристическа услуга на това в нашия закон съществува и в чл. 26, параграф 1 от Шеста директива на Съвета на ЕИО от 1977 г., съответно - в чл. 306-310 от заменилата я Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС.

1.2. Според практиката на Съда на Европейските общности - СЕО (сега Съд на Европейския съюз - СЕС), с чл. 26, параграф 1 от Шеста директива (респ. с чл. 306, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО) се пояснява, че предвиденият в тази разпоредба специален режим се прилага за сделките на туристически агенти и туроператори, когато те действат от свое име по отношение на пътуващото лице и при предоставяне на туристическата услуга използват стоки и услуги, получени от други данъчно задължени лица. Следователно от самия текст на посочената разпоредба следва, че предвиденият в нея специален режим може да се приложи по отношение на предоставяната от туристически агент услуга, ако същата е свързана с дадено пътуване (т. 14 и 15 от решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 9 декември 2010 г. по дело C-31/10 - Minerva Kulturreisen GmbH).На второ място, в същото свое решение СЕС напомня, че чл. 26 от Шеста директива предвижда изключение от общия режим на данъчната основа за някои сделки на туристически агенти и туроператори; и по тази причина упоменатият член трябва да се прилага само доколкото това е необходимо за постигане на целта на директивата (така е и според решение от 22 октомври 1998 г. по дело C-308/96 - Madgett и Baldwin).
Според СЕС (СЕО), целта на предвидения в чл. 26 от Шеста директива (респективно в чл. 306 - 310 от Директива 2006/112/ЕО) специален режим е приложимите правни норми да бъдат съобразени с особения характер на дейността на туроператорите и туристическите агенти (действащи от свое име). От съдебната практика следва, че тази дейност най-често се състои от доставката на различни услуги - по-специално транспортни услуги и услуги по настаняване, извършвани както извън, така и на територията на държавата - членка, където предприятието е установило своята икономическа дейност (или има постоянен обект). Прилагането на общите разпоредби относно мястото на данъчно облагане, данъчната основа и приспадането на заплатения ДДС по получени доставки би довело, поради големия брой услуги и местата на извършените доставки, до практически трудности за предприятията, съответно до възпрепятстване на тяхната дейност (решение на СЕС от 9 декември 2010 г. по дело Minerva Kulturreisen GmbH - т. 18, и решение от 22 октомври 1998 г. по дело Madgett и Baldwin).
Определяйки едно-единствено място на изпълнение (на облагане) - там, където е установен туроператорът (или където той има постоянен обект, от който е извършил ОТУ), и определяйки за данъчна основа маржа на туристическия агент или туроператора, директивата цели предотвратяването на трудностите и осигуряване на по-лесното упражняване на правото на данъчен кредит, независимо в коя държава е начислен ДДС, предмет на приспадането.
Според практиката на СЕО, тъй като този режим е изключение от предвидения общ режим за облагане с ДДС в Шеста директива, той трябва да бъде прилаган само дотолкова, доколкото да бъдат постигнати целите, които го обуславят. Необходимо е разпоредбите на чл. 26 от Шеста директива (чл. 306-310 от Директива 2006/112/ЕО)да бъдат тълкувани съобразно заложените в тях цели, но и съгласно принципа за неутралитет на данъка, присъщ на общата система на ДДС.

1.3. С въвеждането в закона на специалните правила, предвидени за облагането на доставката на обща туристическа услуга, се постига желан резултат - всеки от нейните елементи да бъде обложен с ДДС, със ставката, предвидена за съответната доставка, включена в състава на общата туристическа услуга.
ПРИМЕР:
Туроператор предлага организирано пътуване на чуждестранни туристи, което включва превоз от Полша до България, храна и нощувки в български хотели, посещение на исторически обекти у нас и развлекателно мероприятие в Гърция.
В случая превозът на туристите до България е облагаем с нулева ставка - чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗДДС, хотелиерите начисляват на туроператора ДДС със ставка 9 на сто (чл. 66, ал. 2 от закона), за посещението на нашите исторически обекти няма начислен ДДС - доставката е освободена съгласно чл. 42, т. 1, буква “г” ЗДДС, а за развлекателното мероприятие в Гърция туроператорът получава фактура с начислен гръцки данък със съответната ставка (за начисления му гръцки ДДС и за този със ставката от 9 на сто туроператорът няма право на данъчен кредит). Същевременно, формирайки данъчната основа на доставката на обща туристическа услуга, туроператорът начислява 20 на сто български ДДС върху маржа по чл. 139, ал. 1 ЗДДС. Така всяка от съставните части на общата туристическа услуга се облага със ставката ДДС, предвидена и приложима в държавата - членка, в която туристът действително ползва отделната конкретна услуга.
2. Лица, които могат да извършват доставка на обща туристическа услуга
От разпоредбите на чл. 136-142 ЗДДС излиза, че същите могат да бъдат прилагани единствено от лица, които се явяват туроператори или туристически агенти (действащи от свое име). Този извод обаче не е съвсем верен.

В решение на СЕО от 22 октомври 1998 г. по дело C-308/96 - Madgett и Baldwin, се посочва, че специалният режим за облагане не трябва да се прилага единствено по отношение на туроператорите и туристическите агенти, които отговарят на условията за такива според приложимите за тази дейност норми и правила. Причината е, че това би довело до различно данъчно третиране на услуги от еднакво естество; и то само поради различие във формалните белези на лицата, които ги извършват. За СЕО подчиняването на разпоредбите на чл. 26 от Шеста директива на предварително дадената характеристика на един икономически оператор би противоречало на целите на тази разпоредба, създавайки несправедливи конкурентни условия между данъчно задължените лица и компрометирайки единното прилагане на директивата.
В тази връзка бе направено и допълнението в нормата на § 1, т. 37 от ДР на ЗДДС (тази промяна е в сила от 08.03.2011 г.). С него се уточни, че за целите на ДДС “туроператор” и “туристически агент” са понятия по смисъла на Закона за туризма (ЗТ), но независимо дали туроператорът и туристическият агент са регистрирани по реда на ЗТ, или не.
Смисълът на промяната е, че режимът на маржа при доставката на ОТУ трябва да бъде прилаган не само когато доставчикът е туристически агент или туроператор, но и когато той официално няма такъв статут. До момента на промяната нашето законодателство ограничаваше ползването на специалния режим за доставките на обща туристическа услуга, тъй като излизаше, че той се прилага само за регистрирани по ЗТ туроператори.
От казаното можем да заключим, че режимът на доставката на ОТУ ще намира приложение не само за регистрираните туроператори, но и (примерно) за лицата, организиращи обучения и семинари, при което те, освен образователната услуга, предлагат и цял друг пакет от услуги (всички с обща цена) - настаняване и/или хранене, и/или транспорт, а в някои случаи и допълнителни туристически услуги (виж и т. 3 по-долу).
3. Организирането на образователни мероприятия като обща туристическа услуга
Тук ще посочим едно неупоменато досега решение на СЕО - решение от 13 октомври 2005 г. по дело C-200/04 -iSt. При него, в резултат на възникнал съдебен спор, СЕО е сезиран с преюдициален въпрос относно условията за прилагане на чл. 26, параграф 1 от Шеста директива. И по-точно дали те ще са налице, когато става въпрос за данъчно задължено лице, което срещу заплащането на пакетна цена предлага на своите клиенти програми, състоящи се основно в престой от три до десет месеца в чужбина с цел придобиване на езикови познания.
Въпросните услуги, предлагани от лицето iSt, са свързани със самолетен транспорт на неговите клиенти и/или с престоя им на територията на страната на пристигане. За да достави свързаните с тази дейност услуги, това лице прибягва към услугите на други данъчно задължени лица, а именно авиокомпании и местна асоциация.
При тези обстоятелства СЕО определя дали извършените доставки от страна на iSt, за които то прибягва към доставки на стоки и услуги, извършвани от други данъчно задължени лица, трябва да се облагат с ДДС съобразно разпоредбите на чл. 26 от Шеста директива - по реда за облагане на доставките на ОТУ.
В тази връзка, от една страна, съдът отбелязва, че в някои случаи стопански субекти извършват услуги, които по принцип са свързани с туристически пътувания, прибягват към услугите на трети лица, но последните заемат несъществен дял предвид глобалната цена на общия пакет. Тези допълнителни услуги, получени от трети лица, не представляват сами по себе си търсен резултат от клиента, а по-скоро са средство за получаване при възможно най-добри условия на основната услуга, предлагана от доставчика. При подобни условия според СЕОполучените услуги от трети лица остават съпътстващи спрямо персонално доставените такива (основни) услуги; и тогава не е необходимо стопанският субект да бъде облаган съобразно режима, предвиден за доставките на ОТУ.
Но от друга страна, от момента, в който един доставчик (като iSt) предлага на своите клиенти освен услугите, свързани с образование и езиково обучение, и услуги, свързани с пътуването (като превоз на клиентите към страната на прием и/или техният престой там), чието извършване не може да бъде лишено от чувствително влияние върху договорената обща пакетна цена, то тези, свързани с пътуването услуги, не могат да се смятат за съпътстващи услуги. За тях ще са валидни правилата за облагане с ДДС на доставките на ОТУ.
В случая въпросните услуги не представляват незначителна част от цената на услугата, свързана с образование и езиково обучение, която iSt предлага на своите клиенти. Затова според СЕО режимът за облагане на туристическите агенти (туроператорите) е приложим по отношение доставките, извършвани от това данъчно задължено лице.
Казано по друг начин, в ситуации като разгледаната лицата трябва да облагат своите услуги по специалния ред, предвиден за доставките на обща туристическа услуга в чл. 136-142 от ЗДДС, респективно в чл. 306-310 от Директива 2006/112/ЕО.
4. Единична туристическа услуга, третирана като обща
Лицето “V” е туристическа агенция. Тя предлага от свое име организирането на автомобилни екскурзии, при които клиентът използва личното си превозно средство, като “V” осигурява само настаняването за отдих. Сградите принадлежат на трети лица, а “V” получава 20% от цената на наема. Лицето начислява и декларира ДДС само за получените от него комисиони.
Данъчната администрация на съответната държава - членка счита, че наемането на сгради за отдих е облагаема доставка върху пълната й стойност (а не върху марж), тъй като става въпрос за отдаване под наем на сграда.
СЕО обаче не споделя това становище. Според съда обстоятелството, че услугата на агенцията “V” се състои единствено в предлагането на място за настаняване, не е достатъчно за нейното изключване от специалния режим за облагане на доставките на обща туристическа услуга. СЕО прави наблюдението, че туристическата агенция може примерно да предложи и консултация относно резервацията на място за отдих (решение от 12 ноември 1992 г. по дело C-163/91 - Van Ginkel).
Според това решение на СЕО (т. 23 от него) съдът приема, че изключването от приложното поле на чл. 26 от Шеста директива на услугите, предоставяни от туристически агент (туроператор), поради това че те обхващат единствено настаняването, но не и превоза на пътуващото лице, би довело до сложен данъчен режим, при който приложимите във връзка с ДДС правила биха зависели от съставните елементи на предлаганите на пътуващото лице услуги. А такъв данъчен режим би противоречал на целите на посочената директива, респ. на Директива 2006/112/ЕО.
От казаното обаче не следва, че според СЕС всяка предоставяна от туристически агент услуга без връзка с пътуването попада в специалния режим на чл. 26 от Шеста директива. Изводът, който следва да се направи, е друг - осигуряваното от туроператор настаняване се обхваща от приложното поле на посочената разпоредба, дори тази услуга да е единична и да включва само настаняване, но не и транспорт.Така в упоменатото по-горе решение от 9 декември 2010 г. по дело Minerva Kulturreisen GmbH се посочва, че чл. 26 от Шеста директива 77/388/ЕИО трябва да се тълкува в смисъл, че същият не се прилага за самостоятелната продажба на билети за опера, извършена от туристически агент без предоставяне на туристическа услуга. Или по-общо казано, след като дадена единична услуга не е придружена от предоставянето на туристически услуги, по-специално - транспорт и настаняване, тя не попада в приложното поле на чл. 26 от Шеста директива, респ. чл. 306-310 от Директива 2006/112/ЕО (т. 22 от решението по дело Minerva Kulturreisen GmbH).
В тази връзка съдът отбелязва, че прилагането на специалния режим на ОТУ по отношение на дейност, при която туристическият агент се ограничава да продава билети за представления, без да предоставя туристически услуги, би довело до нарушаване на конкуренцията. Защото една и съща дейност ще се облага по различен начин в зависимост от това дали продаващият билетите стопански субект е туристически агент, или не. Което е недопустимо и с оглед принципа на неутралност на ДДС.

[Нагоре]

Предизвестието тече и по време на отпуск

http://www.trud.bg/

ВЪПРОС: Подадох предизвестие за напускане на работа, но междувременно ми разрешиха да ползвам платения си годишен отпуск. Удължава ли се срока на предизвестието с дните на разрешения отпуск?
Мария Герасимова, София
ОТГОВОР: Срокът на предизвестието действително не се удължава, ако по време на отправено предизвестие от работника (служителя) му бъде разрешен отпуск за временна нетрудоспособност или платен годишен отпуск. Според Кодекса на труда срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът при срочен трудов договор е три месеца, но не повече от остатъка от срока на трудовия договор.
Според КТ срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му. Предизвестието може да се оттегли, ако работникът съобщи за това преди или едновременно с получаването му. Със съгласието на работодателя то може да се оттегли и до изтичане на неговия срок.
Законът установява само срока на предизвестието при прекратяване на трудовия договор и откога започва да тече. Законовите разпоредби не предвиждат този срок да спира да тече по време на разрешения платен годишен отпуск. Това важи и за издадените болнични листове за временна неработоспособност по време на предизвестието. Трябва да се има предвид, че ползването на платен годишен отпуск става с писмено разрешение на работодателя. При напускане на работа с предизвестие трудовият договор се прекратява с изтичането на срока на предизвестието.
Справка: чл. 173, ал. 1, чл. 326 и чл. 335, ал. 2 от Кодекса на труда

[Нагоре]

Неплатеният отпуск за гледане на дете е трудов стаж

http://www.trud.bg/

ВЪПРОС: Ползвам неплатен отпуск за детето, което е на 3 години. Отпускът ми изтича в края на месеца и след това ще напусна. Имам ли право на обезщетение за неизползван отпуск за тези 6 месеца неплатен отпуск за гледане на дете? Т. Иванова, гр. Шумен
ОТГОВОР: При напускането ще имате право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и за времето, през което сте била в неплатен отпуск за гледане на детето.
След използването на отпуска за гледане на дете до навършване на 2-годишната му възраст всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер на 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст.
Отпускът се ползва след писмено уведомление на работодателя най-малко 10 работни дни предварително. Той може да се вземе наведнъж или на части, но за не по-малко от 5 работни дни.
Времето, през което се ползва отпускът, се зачита за трудов стаж. За това време работникът или служителят има право на платен годишен отпуск. При прекратяване на трудовото му правоотношение той има право на обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.
Времето на неплатения отпуск за отглеждане на дете се признава и за осигурителен стаж.
Справка: чл.167а и чл. 224 от Кодекса на труда и чл. 9, ал. 2 т.1 от Кодекса за социално осигуряване

[Нагоре]

Продажба на УПИ и определяне на данъчна основа по ЗДДС

http://www.account-bg.info/

Във връзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция „ОУИ”-…………….. с вх.№ …….. от 20.01.2010г. е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 02.10.2007г. На 15.10.2007г. е запупен парцел -УПИ на цена без включен ДДС – 351 732,59 лв. и начислен ДДС в размер на 70 333 лв., която сума е ползвана като данъчен кредит. Имотът е закупен с инвестиционни намерения. Нуждата от парични средства води до продажба на този имот, но цените на имотите са ниски и пазарната цена на този имот е около 100 000 лв. Такава е цената и според лицензиран оценител.
Поставен е въпрос за дължимия ДДС при продажба на този имот при цена 100 000 лв. без включен ДДС.
Предвид посочената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададения от Вас въпрос, изразяваме следното становище:
Съгласно разпоредбите на чл. 26 от ЗДДС, данъчна основа по смисъла на този закон е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема или освободена. Данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер.
Следва да се има предвид, че в чл.27 на ЗДДС са разписани особени случаи за определяне на данъчната основа.
Данъчната основа се определя по реда на чл. 27, ал. 1, т.2 от ЗДДС при доставката урегулиран поземлен имот, с изключение на прилежащ терен към сгради, които не са нови. По силата на тази норма данъчната основа на тази доставка не може да е по-ниска от данъчната основа при придобиването на УПИ.
Предвид гореизложеното, независимо от договорената по-ниска продажна цена за УПИ, предвид специфичните ограничения на чл.27, ал.1, т.2 от ЗДДС, данъчната основа при тази доставка не може да е по-ниска от данъчната основа при придобиването/себестойността на имота - УПИ.
При доставка на имота – УПИ на свързано лице, чл. 27, ал. 3 от ЗДДС следва да се прилага във връзка с ал. 1. Данъчната основа в тези случаи е пазарната цена, но не по-ниска от цената на придобиване или себестойността на стоката, предмет на доставката.

[Нагоре]

Относно: данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност на авансово получени суми във връзка с доставка на стоки за трети страни

ЗДДС, чл. 37, ал.3
ППЗДДС, чл. 39

Относно: данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност на авансово получени суми във връзка с доставка на стоки за трети страни

Според изложеното в запитването дружеството осъществява доставки на машини и оборудване за Русия и страните от ОНД. Изработката на машините е с времетраене от 7-8 месеца. През този период се получават авансови плащания за тези доставки. На основание чл. 37, ал. 3 от ЗДДС не следва да се начислява ДДС за тези авансови плащания, което е в противоречие на чл. 39, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДДС. Поставя се въпроса как следва да процедирате при наличието на това противоречие в нормативната уредба?

При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДС /обн. ДВ бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ бр.113 от 28 декември 2007 г./ и ППЗДДС /обн. ДВ, бр.76 от 15 септември 2006г., посл. изм. ДВ, бр.16 от 20.02.2007 г./ по зададения въпрос изразяваме следното становище:
С измененията и допълненията на разпоредбата на чл. 37 от ЗДДС, в сила от 19.12.2007г. се променя режима за облагане на авансовите плащания, свързани с доставки, облагаеми с нулева данъчна ставка по реда на глава трета от с.з. Новите разпоредби отменят задължението за начисляване на ДДС при авансови плащания за доставки, облагаеми с нулева данъчна ставка, в случаите, при които до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът е станал изискуем, доставчикът не се снабди с необходимите документи, изисквани от закона.
Според действащата до 19.12.2007г. разпоредба на чл. 37 от ЗДДС, ако до изтичането на този срок доставчикът не се снабди с документите, посочени в чл. 21 - чл.39 от ППЗДДС, с които се удостоверява наличието на обстоятелствата, даващи му право да приложи нулева данъчна ставка, той е задължен да начисли данък с протокол и за получени авансови плащания за тази доставка. Редът и начинът за начисляване на данък е уреден в чл.39 от ППЗДДС, която разпоредба не е променена в действащата към настоящия момент редакция на ППЗДДС.
Съгласно чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, се прилага по-високия по степен акт.
Принципът за прилагане на нормативния акт от по-висока степен е основен принцип и в Административно процесуалния кодекс, формулиран чрез разпоредбата на чл.5 от същия.
Очевидно в настоящия случай е налице противоречие на разпоредба от ППЗДДС /чл. 39/ и разпоредба на ЗДДС /чл. 37/, касаещи облагането на получени авансови плащания във връзка с доставки, облагаеми с нулева ставка по реда на глава трета от с.з.
Предвид гореизложеното, за получаваните от дружеството авансови плащания във връзка с доставка на машини и оборудване за трети страни ще намери приложение разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от ЗДДС, в сила от 19.12.2007 г.

[Нагоре]

Обсъжда се троен скок на прага за ДДС

http://www.trud.bg/

Прагът за регистрация по ДДС на фирмите в България може да скочи тройно, за да се ограничат злоупотребите.
Финансовият министър Симеон Дянков, шефката на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова и директорът на Националната агенция за приходите Красимир Стефанов са обсъдили въпроса и ще искат позволение от Европейската комисия да се увеличи оборота, който води до задължителна регистрация по ДДС, от сегашните 50 хил. на 100 000 или дори 150 000 лева. Това съобщи Красимир Стефанов в интервю за “Труд”.
Сегашният праг е твърде нисък, а ако бъде увеличен, ще се отсеят сравнително дребните играчи. По-високият праг означава по-малко дружества в системата, които да се изкушават от злоупотреби и точене на държавната хазна, обясни Стефанов. Почти навсякъде в Европа минималният оборот за регистрация е по-висок, отколкото у нас, каза още шефът на данъчните.
Около 10% от фирмите, регистрирани по ДДС, са “мъртви души”, коментираха пред “Труд” данъчни служители. Те твърдят, че има български предприятия, които в продължение на няколко години поддържат оборот от 45 000-49 000 лева, за да избегнат задължителната регистрация.
По данни на експерти от НАП малко над 200 000 фирми у нас са регистрирани по ДДС.
В началото на тази година за втори път беше отменена и задължителната регистрация на търговците с цигари, която действаше около година. Мотивът на депутатите за отмяната беше, че така ще се спасят от фалит хиляди дребни търговци.
Регистрацията по ДДС е свързана с допълнителни разходи за фирмите заради обработката на документи и двустранното счетоводно обслужване. Те са длъжни да поддържат дневници за продажбите и покупките по ДДС.
От началото на 2003 г. прагът за задължителната регистрация беше намален от 75 000 на 50 000 лева. Тогава мотивите на кабинета “Сакскобургготски” бяха, че така дребните производители ще могат да ползват данъчен кредит от бюджета.
Вдигането на прага за регистрация по ДДС до 150 хил. лева не е единствената законодателна промяна, която се подготвя в момента. Другата идея е да се въведе т. нар. обратно начисляване на ДДС в строителството, в търговията с горива и при сделките със селскостопанска продукция, обяви Красимир Стефанов. Това всъщност означава, че в тези браншове данъкът ще се начислява не от доставчика в сделката, а от купувача. Такава практика е въведена при търговията с метали и скрап и там са решени проблемите с ДДС измамите, трупани в продължение на години, каза Стефанов. Той даде пример с Румъния, където чрез този метод са пресечени много злоупотреби в селското стопанство.

[Нагоре]

НАП предлага разсрочването на данъчни задължения да се облекчи

http://www.dnevnik.bg/

Националната агенция за приходите предлага да се облекчат процедурите по разсрочване на данъчни и осигурителни задължения. Това е една от идеите за промени в Данъчно осигурителния кодекс, които вече са изпратени в Министерството на финансите за обсъждане и с които "Дневник" разполага. От НАП потвърдиха за такава идея, но отказаха повече коментари.

В момента в законодателството съществуват възможности за разсрочване на данъчни и осигурителни задължения. Според данъчните има много фирми с отлично данъчно досие, които не са нарушавали законите, но днес изпитват финансови затруднения и подобно облекчаване може да подобри ликвидността им.

Експерти от НАП обясниха, че заложените в момента критерии правят невъзможно разсрочването за тези фирми. Условията в момента включват изпълнение на критерии по коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност за две години назад, както и ред други изисквания.

Освен това разсрочване в момента може да се прави само от директорите на териториални дирекции, изпълнителният директор на НАП и финансовия министър в зависимост от размера им. Идеята е именно тези изисквания да бъдат облекчени. Освен за фирми идеята е това да обхваща и самоосигуряващи се лица.

От Министерството на финансите, което има думата дали това да се предложи на Министерския съвет за одобрение и след това да се гласува в парламента, вчера отказаха коментар, но високопоставен източник от ведомството заяви, че подобна идея би минала трудно по няколко причини - това трудно ще бъде одобрено от Брюксел, облекченото разсрочване може да затрудни изпълнението на бюджета и не на последно място може да създаде предпоставки за субективизъм и корупция на кои фирми да се позволи разсрочване и на кои не.

Против идеята и с подобни мотиви се изказаха депутатите от ГЕРБ Менда Стоянова и Димитър Главчев, които са съответно председател и заместник-председател на бюджетната комисия към парламента. "Разсрочването е вид държавна помощ и сега разписаните текстове са максималното, което позволява Европейската комисия.

Дори и да искаме допълнително облекчаване на режима, ще трябва да се разреши от Брюксел. Не е ясно и кое точно ще се разсрочва - ДДС, което само се събира от фирмите, или корпоративният данък, който и без това се разпределя на месечни вноски. Ако се разсрочат осигурителните вноски, не е ясно откъде ще се плащат пенсиите", коментира Стоянова.

[Нагоре]

При уволнение срещу обезщетение се полагат пари за безработица

http://www.trud.bg/

Приех да ме освободят срещу 4 заплати обезщетение, но се притеснявам дали в такъв случай ще мога да получавам обезщетение за безработица и за какъв период, пита наш читател. Той пояснява, че работи от 8 години в предприятието.
В описания случай е налице прекратяване на трудовото правоотношение срещу обезщетение по чл. 331 от Кодекса на труда. Читателят следва да получава обезщетение за безработица 8 месеца.
Работодателят може да предложи на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение от поне 4 брутни заплати. Работникът има 7-дневен срок, за да реши дали приема.
Срокът за регистрация е 7 работни дни
Обезщетението за безработица се изплаща от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението е подадено в 3-месечен срок от тази дата и лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок до 7 работни дни от уволнението.
Обезщетенията за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат за определен период, в зависимост от продължителността на осигурителния стаж.
За 3 години стаж обезщетение се взема 4 месеца
Ако лицето има до 3 години осигурителен стаж като осигурено за безработица, то получава обезщетението в продължение на 4 месеца; при стаж от 3 до 5 години се полага обезщетение за срок от 6 месеца. Когато стажът е от 5 до 10 години, обезщетението се дава 8 месеца.
Стаж от 10 до 15 години дава право на 9 месеца обезщетение за безработица. Ако стажът е от 15 до 20 години, полага се обезщетение за срок от 10 месеца. При стаж от 20 до 25 години се плаща 11 месеца, а ако стажът е над 25 години, обезщетение се получава 12 месеца.
Дневният размер на обезщетението е 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими вноски във фонд “Безработица” за последните 18 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. То не може да бъде по-малко от 7,20 лв. на ден съгласно чл. 10 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2011 г.
Безработните лица, чиито правоотношения са прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие или поради виновното им поведение на изчерпателно посочени в закона основания, получават минималния размер на обезщетението за безработица за срок 4 месеца.
Прекратяването на трудовия договор срещу обезщетение по чл. 331 от КТ обаче не е сред тези основания, така че парите за безработица в този случай се дължат в пълен размер и за целия срок, за който се полагат според стажа.
В този смисъл са разпоредбите на чл. 54а - чл. 54е от Кодекса за социално осигуряване

[Нагоре]

Данъчни погнаха и длъжници на длъжници

http://dnes.dir.bg/news/

НАП събира пари от длъжници на длъжници, съобщи bTV. Чрез тази схема е намаляла междуфирмената задлъжнялост.

Дори фирмата ви да е изрядна към държавата, може да осъмне със запорирани сметки. Все по-често данъчните събират дълговете чрез трети лица. Само през тази година по схемата в хазната са влезли два и половина милиона лева. Приемаме че фирмата "А" дължи пари на фирмата "Б", която има дългове към хазната. От приходната агенция могат да приберат дължимото като запорират сметките на фирмата "А" и приберат сумата оттам. Или казано иначе - могат да съберат дълговете на длъжниците си от техните длъжници.

Това се е случило цели 120 пъти само за тази година. В резултат са събрани 2 милиона и 400 хиляди лева. За последно схемата е приложена в строителния бранш. От НАП признават, че не стигат далеч в разследването, тъй като изисквало голям ресурс. Най-често се стига до втория в схемата, т.е. изгаря длъжникът на длъжника на хазната.

„Имаме в практиката случаи, в които длъжниците на НАП настояват за прилагането на този способ, защото имат множество неплатени вземания от трети лица", обясни Росен Бъчваров, говорител на агенцията. Така от подобно разчистване на сметки намалява междуфирмената задлъжнялост, която за 2010 година е около 100 милиарда лева, 40 милиарда от тях са просрочени плащания на бизнеса. Държавата също има дългове към бизнеса. Забавените плащания към частния сектор са за около 400 милиона лева. От НАП обаче могат да запорират сметки само на общини, не и на министерства.

[Нагоре]

Разяснение № 2-2025 от 22.07.2008 г. относно данъчно третиране на неустойки с обезщетителен характер

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

Дружеството, което управлявате, е придобило по силата на договор за финансов лизинг товарен автомобил от друго търговско дружество, местно лице за Швеция (страна членка на ЕС), което притежава валиден VAT - номер.
При придобиване на транспортното средство, като получател по ВОП сте начислили ДДС върху цялата главница по лизинговия договор и сте се разчели с бюджета за дължимия данък.
Поради финансови затруднения на предприятието, погасяването на дължимата месечна вноска сте извършвали с просрочие. Съгласно клауза от договора с шведската фирма, последната Ви начислява неустойки, документирани с инвойс, в който няма начислен ДДС.
Поставяте следните въпроси:
1. Следва ли да начислите ДДС върху неустойката, кое е основанието и по какъв начин се документира това.
2. Ако следва да се издава Протокол съгл. чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС следва ли той да се включва в дневника за покупките.
3. Относима ли е към изложения казус хипотезата на чл. 21, ал. 3, т. 2, б. "д" от ЗДДС.
Предвид описаната фактическа обстановка и изхождайки от действащата към момента нормативна уредба, изказваме следното принципно становище:
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката от получателя или от трето лице. Нов момент в ЗДДС, считано от 1.01.2007 г., е уточнението в изречение второ на ал. 2, че не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер.
Съгласно чл. 86 от Закона за задълженията и договорите неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението. Същите, когато имат обезщетителен характер,ясъгласно ЗДДС, не са елемент от данъчната основа.
Ако неустойките имат санкционен характер, съгласно ЗЗД, т.е. уговорени са като допълнителна санкция (в допълнение към тази, която компенсира неизпълнението на договора и представляват заместваща престация), то техния размер следва да бъде включен в данъчната основа на доставката, в конкретния случай в стойността на вътреобщностното придобиване (ВОП), което сте осъществили, тъй като няма да попаднат в обхвата на чл. 26, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС. Съгласно чл. 84 от закона данъкът при вътреобщностните придобивания е изискуем от лицето, което извърши придобиването.
Това разделение на неустойките, според тяхната правна същност, а оттам и задължението за облагане с ДДС, налага да бъде извършена преценка на характера на неустойките съгласно клаузите в конкретния договор.
На основание чл. 84 от ППЗДДС за документирането на неустойки с обезщетителен характер не се издава данъчен документ. Заплащането на обезщетение под формата на неустойка не е доставка по см. на ЗДДС, а паричен поток. За документиране движението на парични средства между контрагентите е достатъчно издаването на документ, удостоверяващ плащането им.
В случай, че заплатената неустойка има санкционен характер и подлежи на облагане, начисляването на данъка следва да се извърши с издаване на Протокол по реда на чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Изхождайки от обстоятелството, че неустойката със санкционен характер представлява част от стойността на реализираното вътреобщностно придобиване, то спрямо нея са приложими разпоредбите в ЗДДС, регламентиращи ВОП, включително:
- чл. 86 - регламентиращ задължението за начисляване на данъка;
- чл. 71 - регламентиращ условията за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит.

http://www.midora.bg

[Нагоре]

Становище относно ЗИД на Кодекса за социално осигуряване

00-210
Дата 11.08.2011 г.
ДО ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
ГР. ……………………………………..

ДО
ДИРЕКЦИЯ „ОБЖАЛВАНЕ
И УПРАВЛЕНИЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО”
ГР. ……………………………………..

Относно: Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ЗИД на КСО), обнародван в ДВ, бр. 60, от 05.08.2011 г.

Във връзка със Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване предвид функциите и правомощията на Национална агенция за приходите изразявам следното становище на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите:

Промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО), направени със Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, които са свързани с вноските за държавното обществено осигуряване (ДОО), са следните:
1. чл. 4, ал. 5 от КСО – разпоредбата се изменя, в резултат на което лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник могат да се осигуряват върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО). До влизане на изменението в сила лицата чл. 4, ал. 5 от КСО можеха да се осигуряват върху избран месечен осигурителен доход между минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и максималния месечен размер на осигурителния доход, определени със ЗБДОО за съответната година.
Изменението е в сила от 05.08.2011 г. – деня на обнародване на ЗИД на КСО в ДВ (основание § 25 от Преходните и заключителни разпоредби към ЗИД на КСО).

2. чл. 6, ал. 1, т. 1 и 2 от КСО – разпоредбите са допълнени вследствие на което в сила от 01.09.2011 г. размерите на осигурителните вноски за фонд „Пенсии” на ДОО, за лицата по чл. 69а от КСО, са определени, както следва:
§ 20,8 на сто за родените преди 1 януари 1960 г.;
§ 15,8 на сто за родените след 31 декември 1959 г.
Съгласно чл. 69а от КСО балерини, балетисти и танцьори придобиват право на пенсия при прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от възрастта им, при 25 години осигурителен стаж на длъжност балерина, балетист или танцьор в културни организации.
Културни организации по смисъла на чл. 69а от КСО са организациите, вписани в регистъра по чл. 14, ал. 4 от Закона за закрила и развитие на културата (чл. 18а, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж). Според чл. 14, ал. 4 от закона министерството на културата създава и поддържа информационен регистър на културните организации и институти, които подават заявление за вписване в регистъра преди започване на дейността си.
В тази връзка следва да се има предвид, че достъпът до информацията в регистъра се осъществява чрез справка. Всеки може да поиска изготвяне на справка за вписаната информация след подаване на писмено искане до министъра на културата. Справката се предоставя в 14-дневен срок от подаване на искането (основание чл. 7, ал. 5 от Наредба № Н-1 от 14 март 2007 г. за информационния регистър на културните организации).
Допълненията в чл. 6, ал. 1, т. 1 и 2 от КСО са във връзка с реда за зачитане на осигурителен стаж на лицата по чл. 69а от КСО. При определяне размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст на тези лица осигурителният стаж, придобит след 31 декември 2010 г., се зачита за трета категория труд (основание чл. 18а, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж).

3. чл. 6, ал. 3 от КСО – измененията и допълнененията на разпоредбата са свързани с осигурителния доход на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 9 от КСО (специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето). В резултат от промените осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 9 от КСО се дължат върху получените възнаграждения, но върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната. До влизане в сила на измененията и допълнененията осигурителните вноски за тези лица се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии.
Измененията и допълнененията на чл. 6, ал. 3 от КСО са в сила от 01.09.2011 г. (основание § 25, т. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към ЗИД на КСО).

Изпълнителен Директор на нап:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/

[Нагоре]

За по-ниско платена работа заболелият служител получава обезщетение

http://www.trud.bg/

ВЪПРОС: Трудоустроиха ме по предписание на здравните органи, но преминах на длъжност с по-ниска заплата. Чух, че в този случай ми се полага обезщетение от НОИ. Вярно ли е това? К. Н., Пловдив
ОТГОВОР: Щом след трудоустрояването сте преминали на длъжност с по-ниско трудово възнаграждение, наистина ви се полага обезщетение от държавното обществено осигуряване (ДОО), което се изплаща от НОИ. То ви се полага за времето на трудоустрояването, но за не повече от 6 месеца.
Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение от ДОО вместо възнаграждение при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Осигурените за трудова злополука и професионална болест имат право на обезщетение при трудоустрояване в тези случаи независимо от продължителността на осигурителния стаж.
При трудоустрояване поради временно намалена работоспособност вследствие на общо заболяване, трудова злополука или професионална болест на осигурения се изплаща парично обезщетение от ДОО, ако на новата работа се намали трудовото му възнаграждение.
От 1.01.2011 г. дневното парично обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение през 12-те календарни месеца, предхождащи месеца на трудоустрояването, но не повече от среднодневния размер на максималния месечен осигурителен доход, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването. Когато осигуреният е работил по-малко от 12 месеца до деня на трудоустрояването, обезщетението се определя като разлика между среднодневното възнаграждение, определено по чл. 41 от Кодекса за социално осигуряване и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването.
Документите, необходими за изплащане на парично обезщетение за трудоустрояване, се представят в съответното териториално поделение на НОИ от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за всеки календарен месец не по-късно от два работни дни след деня на изплащане на дължимите възнаграждения или част от тях. А когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени, документите се представят не по-късно от два работни дни след последния ден на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.
Справка: чл. 40, чл. 40а, чл. 41 и чл. 47 от Кодекса за социално осигуряване.

[Нагоре]

Уволнението се оспорва в двумесечен срок

http://www.trud.bg/

[Нагоре]

Становище относно прилагане на чл. 122 от ДОПК

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ
1000 София, бул. “Княз Дондуков” № 52 Телефон: (02) 98591 Факс: (02) 9870827

Изх.№ 24-00-4
Дата: 25.07.11 ДО
ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ НА НАП
ГР……………………….

ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ „ГДО”

ДИРЕКЦИЯ „оуи” – ГР.……………..

Настоящето становище се издава на основание чл. 10, ал.1, т.10 от ЗНАП и целта му е да даде разяснения във връзка с измененията на чл. 122 от ДОПК, действието на новата разпоредба на чл. 124а от ДОПК и прилагането на указание № 24-00-1/ 08.01.2009 г. на изпълнителния директор на НАП.

І. Общи бележки

Производството по реда на чл. 122 от ДОПК представлява особен процесуален ред, който дава възможност на органите по приходите да установяват задължения и в случаите, когато не са налице необходимите данни за извършване на ревизионното производство по общия ред. По отношение действията на органите по приходите, свързани с прилагането на чл. 122 от ДОПК е издадено подробно указание на Изпълнителния директор на НАП № 24-00-1/ 08.01.2009г.
Със Закона за изменение и допълнение на ДОПК, /обн. ДВ. бр.14 от 15.02.2011г., в сила от 15.02.2011г./ е добавена нова т. 8 в ал. 1 на чл. 122 от ДОПК и бе създадена новата разпоредба на чл. 124а от ДОПК, с която се регламентира възможността за установяване на задължителни осигурителни вноски по реда на чл. 122 – 124 от ДОПК.

ІІ. Действие и времеви обхват на разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 8 и чл. 124а от ДОПК

Следва да се има предвид, че разпоредбите на чл. 122 и сл. от ДОПК по своята правна същност представляват набор от особени доказателствени правила, които позволяват прилагането на материално - правните норми на съответен закон при съществена или пълна липса на необходимите доказателства за настъпване на фактическите състави, според материалния закон. С други думи, разпоредбите на чл. 122 – 124а, от ДОПК представляват специфичен процесуален ред за извършване на ревизионно производство по ДОПК по установяване размера на дължимите данъци, ЗОВ и вноски за Фонд „ГВРС”.
Съдържанието на чл. 122 и следващите от ДОПК определя тези разпоредби като процесуални норми, доколкото те имат за предмет уреждането на специален ред или производство за установяване на предвидените в закона факти. Действието на процесуалните норми по принцип е за в бъдеще или за напред, т. е. спрямо всички ревизионни производства, висящи към или образувани след влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ДОПК, /обн. ДВ. бр.14 от 15.02.2011г., в сила от 15.02.2011г./.
Когато след влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на ДОПК, /обн. ДВ. бр.14 от 15.02.2011г., в сила от 15.02.2011г./ има висящо ревизионно производство, при което се прилага особения ред по чл. 122 - 124 от ДОПК, за да бъдат установени в това производство и задължения за ЗОВ и вноски за Фонд „ГВРС”, в случаите, когато ревизията касае само задължения за данъци, е задължително да бъде издадена нова заповед за възлагане на ревизия по реда на чл. 113, ал.3 от ДОПК /в която да е посочено, че ще се ревизират ЗОВ и да се определи ревизирания период/, която следва да се връчи на задълженото лице. Изменението се смята за извършено от датата на издаване на новата заповед за възлагане на ревизия. Задълженото лице следва да бъде уведомено, че ЗОВ и вноски за Фонд „ГВРС” ще бъдат определени по реда на чл. 122 от ДОПК за периодите, за които са налице основанията на чл. 122, ал.1 и попадат в обхвата на ревизията. Извършените до момента процесуални действия по определянето на данъчната основа не следва да се извършват отново.

ІІІ. Неосигуряване на достъп като основание за прилагане на чл. 122 и следващите от ДОПК

Разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 8 от ДОПК обхваща две хипотези, а именно неосигуряване на достъп до подлежащ на контрол обект и неосигуряване на достъп до счетоводни и/или търговски данни от значение за производството, съхранявани на електронен носител.
Задълженията за осигуряване на достъп и правомощията на органите по приходите на достъп са уредени в разпоредбите на чл. 12, ал. 1, т. 4 във връзка с ал. 3 на същата разпоредба и чл. 13 от ДОПК и чл. 12, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 39 от ДОПК. По същество задължението на задължените лица по отношение представянето на всички данни и доказателствата, относими към установяването на задълженията им стои в основата на администрирането на данъците и задължителните осигурителни вноски. Най-пряк израз на това задължение са данъчните и осигурителните декларации, задълженията за подаването на които са уредени в съответния материален закон. Същевременно чл. 37, ал. 2 от ДОПК урежда по всеобхватен начин задължението на лицата, страни в конкретно административно производство, да представят всички доказателства относими към законосъобразното установяване на задълженията.
Събирането на тези доказателства най-общо се осъществява по два начина – чрез представянето им пред органа по приходите и чрез осигуряване на достъп до подлежащите на контрол обекти и данните на електронен носител. Във всеки случай събирането на доказателства изисква същите да преминат във физическо държане на органа по приходите. Именно и затова правната уредба оправомощава органите по приходите с правомощия за достъп до подлежащи на контрол обекти и достъп до счетоводна и търговска информация на технически носител, от които правомощия органите по приходите могат и следва да се ползват в пълнота.
При преглед на основанията за прилагане на особения ред за доказване на данъчната основа по чл. 122, ал. 1 от ДОПК се установява, че под една или друга форма те уреждат именно случаите, в които не са представени доказателства, например не е подадена данъчна декларация, не е представено редовно счетоводство и т.н. След изменението на разпоредбата и въвеждането на новата т. 8 въпросът с неосигуряването на достъп намира своето разрешение, следвайки общата логика на процеса, а именно, че страната, която препятства или не съдейства за събирането на доказателствата, следва да понесе неблагоприятните процесуални последици от това – в случая това ще бъде възможността за органът по приходите да установи основата за облагане въз основа на други достъпни нему, макар и понякога косвени доказателства.
При всички случаи осигуряването на достъп, както до подлежащ на контрол обект, така и до данни на технически носител, включва осигуряването от страна на съответния участник в производството на възможност по разумен, обичаен и незатруднителен начин да се прегледа мястото или помещението и находящите се там вещи и документи, съответно да се прегледат данните на технически носител. В този смисъл обичайният и разумен начин на достъп най-често е този, който самото лице използва. Осигуряването на достъп по начин, който е очевидно необичаен, излиза извън рамките на разумното или създава излишни или прекомерни затруднения за органа по приходите представлява всъщност отказ за осигуряване на достъп и органът по приходите може да приложи чл. 122, ал. 1, т. 8 от ДОПК.

1. Неосигуряване на достъп на ОП до подлежащ на контрол обект

Това са случаите, в които орган по приходите е възпрепятстван да упражни даденото му в чл. 12, ал. 1, т. 4 от ДОПК правомощие за достъп до подлежащи на контрол обекти, визирани в ал.8 на същия член.
Действията по неосигуряване на достъпа биха могли да бъдат извършени както от самото задължено лице или негови служители, така и от трети лица например охрана. Органите по приходите следва да имат предвид, че разпоредбата на т. 8 не включва случаите, в които те не могат да осъществят контрола в обекта поради неоткриването в него на задълженото лице или негови служители /заключени помещения и други обстоятелства/. Изключение от това би могла да бъде ситуация, при която орган по приходите е изискал от задълженото лице по реда на ДОПК осигуряване на достъп до обекта на определена дата, искането е било надлежно връчено (с изключение на връчване по чл. 28, ал. 3 и 32 от ДОПК) и въпреки това в посочените в него време и място не е открито лицето или негов представител, които да осигурят достъп до обекта.
Горните обстоятелства следва да се констатират в протокол, като същевременно по преценка на органа по приходите следва да се предприемат и действия с цел съхраняване на доказателствата, които се предполага, че се намират в обекта, до който не е осигурен достъп по реда на чл. 40 или 42 от ДОПК.

2. Неосигуряване на достъп на орган по приходите до счетоводни и/или търговски данни от значение за производството, съхранявани на технически носител в електронен вид

Такива са случаите, когато задължени лица не изпълнят задълженията си по чл. 39 от ДОПК за осигуряване на достъп на орган по приходите до автоматизирани информационни системи, продукти или архиви, използвани за събиране, обработка и съхранение на счетоводна, търговска и друга информация от значение за определяне на задълженията им за данъци и задължителни осигурителни вноски например чрез достъп до база данни на лицето или посредством терминал при лицето или другаде, свързан в локална мрежа със сървър, съхраняващ информацията, или посредством интернет базирано приложение. Органът по приходите следва да състави протокол, в който да опише неосигуряването на достъп и в какво се състои то (по какъв начин не е допуснат до всички счетоводни и/или търговски данни от значение за производството, съхранявани в електронен вид; до какви видове информационни системи, продукти и/или архиви не му е осигурен достъп).
С цел запазване на тези данни, които биха могли да послужат като доказателство в производството, по преценка на органа по приходите се предприемат действия по чл. 40 или 42 от ДОПК.
3. Що се отнася до преценката, дали след установяване на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 8 ревизията ще премине по особения ред на чл. 122 и следващите от ДОПК следва да се има предвид посоченото в т. ІІ на края от указание № 24-00-1/ 08.01.2009 г. на изпълнителния директор на НАП, а именно необходимо е извършване на преценка, доколко основанието е повлияло или би могло да повлияе върху възможността за установяване на данъчните задължения по общия ред, като тази преценка е в рамките на оперативната самостоятелност на органа по приходите, като се има предвид, че прилагането на особения ред е изключение от общите правила, същото води до установяване на вероятна данъчна основа и поради това приложното му поле следва да е сравнително ограничено. Отново следва да се подчертае, че разпоредбата на чл. 122 от ДОПК не е санкционна и няма за цел да наказва задължените лица за неправомерно поведение. Действително е почти неизбежно обаче разминаването между действителното положение и само вероятния размер на основата за начисляване на данъци или осигурителни вноски. Това се дължи на самата същност на особения ред по чл. 122 от ДОПК.

ІV. Особености при ревизия по реда на чл. 122 и сл., във вр. с чл. 124а от ДОПК, свързани с характера на задълженията за ЗОВ и вноски за Фонд „ГВРС”

1. С оглед възможността да бъдат установявани задължения за ЗОВ и вноски за Фонд „ГВРС” след влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ДОПК, /обн. ДВ. бр.14 от 15.02.2011г., в сила от 15.02.2011г./, органите по приходите следва да имат предвид, че разпоредбите на чл. 122 - 124 от ДОПК се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски.
Следва да се отбележи, че както основанията за прилагане на реда по чл. 122 и сл. от ДОПК, така и самите процесуални действия по определяне размера на дължимите осигурителни вноски, следва да бъдат съобразени с особеностите на осигурителното законодателство. С оглед на това, органите по приходите в хода на производството по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, трябва да имат предвид всички обстоятелства, свързани с определяне на ЗОВ за осигурените лица, както в случаите, когато са подавани данни за тях, така и когато такива данни липсват.
2. Основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК следва да се прилагат само тогава, когато посочените в т.1 – т.8 на ал.1 хипотези за прилагане на особения ред за извършване на ревизия налагат извода за неспазване на законовите задължения по отношение на определянето на дължимите от лицето задължителни осигурителни вноски.
Така например в хипотезата на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, когато в хода на извършена оперативна проверка в обект на ЗЛ са установени данни за укриване на приходи, например: неотчитане на извършвани продажби чрез издаване на фискален бон, или в резултат на осъществено наблюдение на обекта е установено многократно увеличение на оборота на обекта в сравнение с аналогичен предходен период и едновременно с това е установено някое от следните обстоятелства:
- при извършената проверка е установено, че в обекта работят лица, за които работодателят не е спазил законовото задължение за регистрация на трудовите договори в НАП, или
- при проверката е установено, че работещите в обекта лица се осигуряват на минималния осигурителен доход, а реално им се изплащат по-големи трудови възнаграждения,
може да се направи обоснован извод, че укриваните приходи имат връзка със заплащане на възнаграждения, подлежащи на облагане със задължителни осигурителни вноски и съответно е налице основание за преминаване към ревизия при особени случаи за определяне на техния размер.
Разпоредбата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК е основание за определяне по особения ред на дължими от физическо лице осигурителни вноски, когато в хода на производство по Кодекса е установено, че декларираните от лицето приходи, доходи и източници на финансиране не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за определен период и лицето не е предоставило доказателства за произхода на средствата, необходими за финансиране на това несъответствие. В тези случаи и доколкото анализа на събраните доказателства не дава основания за доказване на противното, органът по приходите следва да приеме, че лицето е извършвало трудова дейност, за която са дължими задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице. Налице е обоснован извод, че установеното несъответствие води до неплащане на задължение за осигурителни вноски, които следва да бъдат определени по реда на чл.122 – 124а от ДОПК.
По отношение на останалите основания на чл.122, ал.1 от ДОПК, като липсваща документация и неосигуряване на достъп, отново следва да става въпрос не просто за някакви нередности в счетоводството или други документи, а или за констатирани груби нарушения в отчетността, които поставят под въпрос редовността на цялото счетоводно отчитане, или за нередности, свързани именно със задължения за осигурителни вноски.
2.1 Същото се отнася и до хипотезите на неосигуряване на достъп. Следва да става въпрос именно за достъп до данни, свързани със задължителни осигурителни вноски, а не до други данни, свързани например със задълженията за ДДС. Така например неосигуряването на достъп до системата за заявки от клиенти няма да представлява достатъчно основание за прилагане на чл. 122 и следващите от ДОПК по отношение на задълженията за осигурителни вноски. Напротив, неосигуряването на достъп до системата за управление на персонала (назначения, заплати и т.н.) е самостоятелно основание за преминаване по особения ред за установяване на задълженията. Същият критерий следва да се приложи по отношение на достъпа до подлежащ на контрол обект. Когато неосигуряването на достъп всъщност възпрепятства установяване на обстоятелства, свързани с работещите в предприятието, например наличните работници на строителен обект, или съвпадението на работещите в ресторант с декларираните като осигурени лица пред органите по приходите, то ще е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 8 от ДОПК. И обратното, ако неосигуряването на достъп препятства извършването на инвентаризация на наличните стоки в склада на предприятието, то няма да е налице основание за преминаване към особения ред по отношение на задължителните осигурителни вноски, тъй като евентуалните липси или излишъци на стоки на предприятието нямат пряко отношение към задълженията за задължителни осигурителни вноски.
2.2 В този смисъл всеки отделен случай следва да се преценява конкретно с оглед всички факти и обстоятелства. По отношение на преценката дали да се премине към особения ред за установяване на основата за начисляване на задължителни осигурителни вноски, следва да се има предвид посоченото по-горе в т. ІІІ.3.

3. При прилагане на чл. 122 и следващите от ДОПК във връзка с установяване на задълженията за задължителни осигурителни вноски по-особен въпрос представлява установяването на задълженията на осигурител за осигурителните вноски, дължими от него, включително в качеството му на лице, задължено да удържи и внесе личните осигурителни вноски за осигурените лица. По-точно в тази връзка са налице две често срещани на практика хипотези.
3.1 При първата от тях се установява наличието на работещи лица, като задълженото лице изобщо не е декларирало наличието на осигурени лица – не са налице регистрирани трудови договори, не са подавани декларации образец 1 и 6. Това например може да се установи при проверка на строителен обект, заведение за хранене или хотел. В тези случаи от една страна органът по приходите следва да изпрати съответната информация на ИА ГИТ с оглед упражняване на правомощията и за обявяване за в бъдеще на налични трудови договори за конкретните лица, съответно възникване на задължения за осигурителя за деклариране и внасяне на съответните дължими вноски. От друга страна, що се отнася до изминалия период от време, през който съответното предприятие е осъществявало дейност, без да изпълнява задълженията си на осигурител, съответно задълженията си за подаване на декларации и поддържане на счетоводна и друга документация (например ведомости за заплати), то именно разпоредбите на чл. 122 и следващите от ДОПК позволяват установяване на неизпълнените задължения за ЗОВ на осигурителя. При това както на тези, при които осигурителят е носител на задължението, така и на онези, по отношение на които той се явява лице, задължено да удържи и внесе личните вноски на заетите лица.
С оглед даването на евентуална възможност за ползване на осигурителни права на осигурените лица, след преминаване към особения ред за установяване на задълженията от ревизираното лице следва изрично да се изиска справка с точно посочване на полагащите труд лица, периодите на полагане на труд и точния размер на техните възнаграждения. Освен това, макар и подадена такава справка, същата следва внимателно да бъде проверена и подкрепена с други достоверни и безспорни доказателства (например пропускателен режим, квалификация на работниците, документи за отчитане на работното време, предоставено от работодателя оборудване и пр.), тъй като справката сама по себе си не е допустимо да замести изискваните от закона декларации. При установена липса на съдействие или основателни съмнения за недостоверност на евентуално представени справки е допустимо и следва да се използва косвен метод за анализ и установяване на брутното задължение на осигурителя, определено общо за всички дължими от него задължителни осигурителни вноски. Това може да стане, например, по данни от други лица с подобна дейност – чл. 122, ал. 2, т. 12 от ДОПК и указание № 24-00-1/ 08.01.2009 г. на изпълнителния директор на НАП, т. ІІІ, т. 4, б. „л”. Така установеното задължение, което подлежи на заплащане във фондовете на ДОО, обаче не се разпределя към точно определени осигурени лица. Подобен подход е допустим с оглед принципа за солидарност и всеобщност на системата на ДОО, прогласен с чл. 3 на КСО.
3.2 При втората хипотеза, макар и да са налице данни за осигурените лица, се установява изплащане на възнаграждения, различни от посочените в трудовите им договори, съответно в подаваните от осигурителя декларации. Типичен пример в това отношение са установени скрити анекси към трудовите договори или скрити счетоводни и платежни документи, включително т.нар. черно счетоводство. В тези случаи освен посочените по-горе в т. 3.1 справки и други потвърждаващи документи следва да се съберат и допълнителни доказателства, например от самите работници и служители. Ако отново не се окаже съдействие, представят се недостоверни доказателства или такива, които не могат да се преценят като безспорни, е допустимо и следва да се премине към използване на косвен метод за определяне на общо брутно задължение на осигурителя, което подлежи на заплащане във фондовете на ДОО, без да се разпределя към точно определени осигурени лица.

4. Следва да се обърне внимание, че в случаите, когато спрямо задълженото лице са извършвани предходни ревизии и е налице влязъл в сила ревизионен акт и предмет на ревизията са били задължения за задължителни осигурителни вноски, прилагането на чл. 124а от ДОПК е възможно само при наличие на основание по чл. 133 от ДОПК за изменение на установените с акта задължения. От друга страна, когато на лицето е издаден ревизионен акт, с който са били определени задължения, включително по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, за данъци, но предмет на ревизията не са били задължения за задължителни осигурителни вноски, прилагането на чл. 122 и сл. от ДОПК във връзка с чл.124а. от ДОПК е възможно.

По отношение на всички въпроси, свързани с прилагането на реда по чл. 122 и сл. от ДОПК, когато органите по приходите определят задължения за ЗОВ и вноски за фонд „ГВРС” следва да прилагат изцяло и указание на изпълнителния директор на НАП изх. № 24-00-1/ 08.01.2009г.

Изпълнителен Директор на
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ

/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/

[Нагоре]

Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба Н-18 за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти

На Интернет страницата на НАП е публикувана информация относно проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба Н-18 за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, публикувана на Интернет страницата на Министерство на финансите на 15. 07. 2011 г., предвиждаща по - ранно въвеждане на дистанционна връзка с НАП от сроковете, регламентирани в § 59, ал.1, т. 1-3 от ПЗР на наредбата за лица, по отношение на които се констатира нарушение наредбата.

Има се предвид, нарушение изразяващо се:
в неиздаване на фискална касова бележка (фискален бон),
нарушение на реда и начина на регистриране или въвеждане/извеждане във/от експлоатация на фискалните устройства или реда на отчитане на оборотите от извършените продажби.
За тези лица дистанционна връзка с НАП следва да се въведе в десетдневен срок от съставяне на акта за нарушение.

Предложено е наредбата за изменение и допълнение на Наредба Н-18 да влезе в сила от деня на обнародването й в Държавен вестник.

[Нагоре]

За неиздаване на фискален бон свързват предсрочно касовите апарати с НАП

Всеки търговец, който не издаде касова бележка ще бъде задължен да свърже с НАП касовия си апарат в десет дневен срок от установяване на нарушението. Това предвижда проектът на Наредба за изменение на Наредба Н-18 за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, публикуван на интернет страницата на Министерство на финансите.
Предсрочно с данъчните ще трябва да се свържат и всички фискални устройства на търговски обекти, при които инспекторите на НАП констатират нарушение на реда и начина на регистриране, въвеждане или извеждане от експлоатация на касовия апарат. Според предвижданите промени, е-връзка с приходната агенция ще трябва да се осъществи до десет дни след съставяне на акта за нарушение на съответния търговски обект.
Крайният срок за свързването на всички касови апарати с информационната система на НАП е 31 март 2012 г. Изключение правят единствено фискалните устройства на аптеките и търговците на зърно, регистрирани по ДДС. Според последните промени в Наредба Н-18 търговците на дребно с лекарствени средства трябва да осигурят дистанционна връзка на фискалните си устройства с приходната агенция до края на август, а търговците на зърно - до края на ноември 2011 г.
Междувременно стана ясно, че за да бъдат спазени законовите изисквания оттук до края на март 2012 г. НАП трябва да свързва по 330 касови апарата в час. Затова от приходната агенция призовават своите клиенти да не изчакват. Колкото повече приближават крайните срокове, толкова повече се удължава и времето, за което технологично ще става връзката с агенцията.
Освен това вече всеки търговец може да провери дали неговото фискално устройство подлежи на доработка, за да отговори на изискванията на наредбата за отчитане на продажбите с фискални устройства, или ще му се наложи да си купи ново. Това може да стане чрез софтуер, който е публикуван на http://www.nap.bg/, в рубриката „Свържете касовите си апарати с НАП”.
В рубриката търговците могат да намерят още полезна информация за реда, сроковете и начините за осигуряването на е-връзка с НАП. В секцията е публикувана и брошура с отговори на основните въпроси, свързани с осигуряването на електронната връзка, както и списък с номерата и моделите на новите и използваните в момента фискални устройства, които могат да бъдат модифицирани и приведени в съответствие с новите изисквания на наредбата.
26 000 касови устройства вече имат дистанционна връзка с информационната система на НАП. До този момент е-връзка с НАП са осигурили и 700 аптеки и дрогерии. От приходното ведомство съветват всички собственици на обекти за търговия на дребно за продажба на лекарствени средства да не изчакват крайния срок.
Допълнителна информация за това кой модел касов апарат може да се доработи и в кои случаи се налага закупуването на ново устройство може да се намери на http://www.nap.bg/ или на телефон 0700 18 700 на цената на градски разговор от цялата страна.

[Нагоре]

НАП: Фирмите в България, които начисляват доходи на чуждестранни юридически лица, трябва да удържат и внасят данък при източника

1) Кои доходи на чуждестранни юридически лица от източник в страната са облагаеми с данък при източника съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)?
С данък при източника се облагат следните доходи на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната:
· Дивиденти и ликвидационни дялове от участие в местни юридически лица.
Това са доходи, които произтичат от участието на едно чуждестранно юридическо лице в капитала на местно юридическо лице, в качеството му на акционер или съдружник като:
- доход от дивидент е частта от паричното разпределение на балансовата печалба (т.е. след облагане с данъци) в полза на чуждестранно юридическо лице, съобразно неговият дял в капитала на конкретно местно юридическо лице;
- ликвидационен дял е разпределението на дял от имуществото на едно местно юридическо лице, в полза на чуждестранно юридическо лице в качеството му на съдружник/акционер, в случаите на прекратяване на местното лице, или при напускане на чуждестранното юридическо лице.
За дивидент се считат и доходите от дялови участия от неперсонифицирани дружества.

Изключение! – Не се облагат с данък при източника разпределените дивиденти и ликвидационни дялове в полза на чуждестранно юридическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

· Доходи от финансови активи, издадени от местни юридически лица, държавата и общините.
Това могат да бъдат доходи на чуждестранни юридически лица от лихви (премии) по облигации, ДЦК, съкровищни бонове и др.

· Лихви, в това число лихви, съдържащи се във вноските по финансов лизинг.
Лихва е доходът от всякакъв вид вземания за дълг, независимо от това дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, например:
- лихвите по кредити от финансови и нефинансови институции, когато кредитор е чуждестранно юридическо лице;
- лихвите по депозити на чуждестранни юридически лица в местни банки;
- доходите (премиите) от бонове и облигации, издадени от местни юридически лица;

· Доходи от наем или друго предоставяне за ползване на движимо имущество.
Това са доходи от наем на всякакъв вид движими вещи.

· Авторски и лицензионни възнаграждения.
В обхвата на авторските и лицензионни възнаграждения се включват плащанията, получени за:
- правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено, научно произведение, кинофилми, записи на радио-, телевизионно предаване, софтуер; или
- правото на използване на патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес; или
- правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване; или
- информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит (ноу-хау).
Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване.

· Възнаграждения за технически услуги.
В обхвата на възнагражденията за технически услуги се включват плащанията за монтаж или инсталиране на материални активи, както и плащанията за всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно юридическо лице.

· Възнаграждения по договори за франчайз и факторинг.
Възнаграждения по договор за франчайз са плащания за предоставено право на ползване на индустриална или интелектуална собственост, отнасящи се до търговски марки, търговски имена, фирмени знаци, изработени модели, дизайни, авторско право, ноу-хау или патенти.
Договора за факторинг е сделка по прехвърляне на еднократни или периодични парични вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги, независимо дали лицето, придобило вземанията (фактор), поема риска от събирането на тези вземания срещу възнаграждение.

· Възнаграждения за управление или контрол на българско юридическо лице.
Това са доходи, произтичащи от участието на едно чуждестранно юридическо лице в управлението и контрола на местно дружество.

ВАЖНО! - Авансовите плащания във връзка с изброените доходи не се облагат с данък при източника.

2) Как се определя данъчната основа, върху която се дължи данък при източника, за отделните видове доходи?
· Данъчна основа за доходите от: дивиденти, финансови активи, лихви, наем на движимо имущество, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги, доходи по договори за франчайз и факторинг, и доходите от управление и контрол на местно лице, е брутният размер на тези доходи.

ВАЖНО! В случаите, когато при договори за финансов лизинг лихвата не е самостоятелно определена, се приема, че е пазарната лихва.
Пазарна лихва е лихвата, която би била платена при същите условия за предоставен или получен кредит под каквато и да е форма по сделка между лица, които не са свързани. Пазарната лихва се определя според условията на пазара, като се отчитат всички количествени и качествени характеристики на сделката - форма, размер и валута на предоставените средства, срок на предоставянето им, вид, размер и ликвидност на обезпечението, кредитният риск и други рискове, свързани със сделката, профил на кредитополучателя или лизингополучателя, както и всички други условия и обстоятелства, влияещи върху размера на лихвата.

· Данъчна основа за доходите от ликвидационни дялове е разликата между пазарната цена на подлежащото на получаване от съответния акционер или съдружник и документално доказаната цена на придобиване на акциите или дяловете му.

3) С каква данъчна ставка за облагат различните видове доходи на чуждестранни юридически лица според българското законодателство (ЗКПО)?
· Данъчната ставка на данъка върху доходите от дивиденти и ликвидационни дялове е 5 на сто.
· Данъчната ставка при определяне на данъка, за всички останали облагаеми доходи е 10 на сто.

Изключение (чл. 200а от ЗКПО)! – Данъчната ставка на данъка върху доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения е 5 на сто, когато едновременно са изпълнени следните условия:
u Притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз, или място на стопанска дейност в държава - членка на Европейския съюз, на чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз;
u Местното юридическо лице - платец на дохода, или лицето, чието място на стопанска дейност в Република България е платец на дохода, е свързано лице с чуждестранното юридическо лице - притежател на дохода, или с лицето, чието място на стопанска дейност е притежател на дохода.
За целите на прилагането на редуцираната данъчна ставка за доходите от лихви и авторски и лицензионни възнаграждения едно лице е свързано лице с второ лице, ако е изпълнено поне едно от следните условия към момента на начисляване на дохода:
а) първото лице е притежавало непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала на второто лице;
б) второто лице е притежавало непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала на първото лице;
в) трето лице, което е местно юридическо лице или чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз, е притежавало непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала и на първото, и на второто лице

4) В кои случаи местните лица трябва да удържат данък при източника по реда на ЗКПО за начислените от тях доходи на чуждестранни юридически лица?
Местните юридически лица удържат данъка при източника, когато начисляват съответните доходи.
При определяне на дължимия данък при източника за конкретен вид доход на чуждестранно юридическо лице, местното лице – платец на дохода, следва да се съобрази със специфичните разпоредби на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане, ако е налице сключена такава със съответната държава, на която чуждестранното лице, получател на дохода е местно.
Облекченията по СИДДО се ползват след удостоверяване на основанията за това. Удостоверяването на основанията за прилагане на данъчните облекчения, предвидени в съответната СИДДО, може да се извърши:
- в процедурата по чл. 135 от ДОПК;
- в процедурата по прихващане или възстановяване по чл. 129 от ДОПК;
- в хода на ревизионно производство на чуждестранното лице-притежател на дохода или на местното лице – платец на дохода.

Местните лица са задължени да удържат и внасят данък при източника по реда на ЗКПО, когато е налице една от следните хипотези:
· Притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице, което е местно лице на държава, с която Република България няма сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО).
· Притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице, което е местно лице на държава, с която Република България има сключена СИДДО, и в спогодбата е регламентирано, че за съответния вид доход не е налице данъчно облекчение.
· Притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице, което е местно лице на държава, с която Република България има сключена СИДДО, и в спогодбата е регламентирано, че реализраният доход е освободен от облагане в България или подлежи на облагане с редуцирана ставка, но чуждестранното лице не е доказало основанията за прилагане на облекченията по СИДДО по предвидения за това ред.

5) В кои случаи местните лица трябва да удържат данък при източника по реда на съответната СИДДО за начислените от тях доходи на чуждестранни юридически лица?
Данъчната ставка, определена в конкретната СИДДО, се прилага, когато притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице, което е местно лице на държава, с която Република България има сключена СИДДО, и:
- в спогодбата е регламентирано, че доходът е освободен от облагане в България или подлежи на облагане с редуцирана ставка; и
- чуждестранното лице е удостоверило основанията за прилагане на облекченията по СИДДО.

6) В какъв срок местните лица трябва да внесат удържания данък при източника?
Местните юридически лица, които удържат данъка при източника върху доходи от дивиденти и ликвидационни дялове, са длъжни да внесат дължимите данъци, както следва:
- в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца, през който е взето решението за разпределяне на дивиденти или ликвидационни дялове - в случаите, когато притежателят на дохода е местно лице на държава, с която Република България има влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане;
- в срок до края на месеца, следващ месеца, през който е взето решението за разпределяне на дивиденти или ликвидационни дялове - за всички останали случаи.

Местните лица са задължени да удържат и внесат данъка при източника върху всички други доходи на чуждестранни лица, както следва:
- в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляване на дохода - в случаите, когато притежателят на дохода е местно лице на държава, с която Република България има влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане;
- в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляване на дохода - за всички останали случаи.

7) Трябва ли местните лица да декларират пред НАП данни за внесения данък върху доходи на чуждестранни юридически лица и в какъв срок?
Местните лица, удържали и внесли данъка при източника за начислените от тях облагаеми доходи на чуждестранни юридически лица, декларират това обстоятелство пред териториалната дирекция на Националната агенция по месторегистрация чрез декларация по образец.
Декларацията може да бъде изтеглена от web – сайта на НАП на адрес http://portal.nap.bg.
Декларацията се подава за всяко тримесечие в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е внесен данъкът.
В случаите, когато местно лице начислява на чуждестранно лице доходи от източник в страната с общ размер до 500 000 лв. годишно, същото е задължено да декларира до 31 март на следващата година размера на изплатените доходи и на предоставените данъчни облекчения. Декларирането се извършва чрез подаване на декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, в териториалната дирекция, където е регистриран или подлежи на регистрация платецът на доходите.

[Нагоре]

Парите за сделка - през нотариуса

От 1 юли действат нови правила при сделки с имоти. Когато цената е за над 10 000 лв., парите трябва да се преведат по специална банкова сметка на нотариуса или по сметка в избрана от купувача и продавача банка. Това гласят промените в закона за нотариусите, в сила от началото на този месец, съобщава "24 часа".

Според тях при извършване на възмездни сделки, с които се учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, страните декларират, че сумата в нотариалния акт е действително уговореното плащане по сделката. Именно то се превежда по банкова сметка, ако надхвърля 10 000 лв.

Ако става по сметка на нотариуса, преди това и двете страни - купувач и продавач, трябва да подпишат писмено споразумение с него за условията, при които ще се внесе сумата, и за нарежданията за плащания.

В закона изрично е записано, че върху парите в тези сметки не се допуска принудително изпълнение за задължения на нотариуса.

Основните мотиви за промените в закона бяха изсветляване на сектора и прекъсване на възможността за пране на пари. Според експерти обаче мярката е закъсняла, защото пазарът е слаб и масовите сделки са за ниски суми за малки апартаменти, които се купуват от нуждаещи се. Големите инвестиции и трансакции секнаха. Освен това съмненията са, че новите разпоредби лесно може да се прескочат и едва ли ще имат чакания ефект.

[Нагоре]

Всяка фирма с къртица - глобяват счетоводителите, ако не докладват на ДАНС за афери

Счетоводителите стават къртици на ДАНС. Те ще дебнат клиентите си за пране на пари. Счетоводните компании ще трябва да докладват на дирекция "Финансово разузнаване" към агенцията за национална сигурност, ако имат съмнение за нечисти сделки при оформянето на документите. Това гласят промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, които бяха приети на второ четене в бюджетната комисия към парламента. Агенти под прикритие стават и частните съдебни изпълнители, както и пощенските оператори, извършващи парични преводи.
Ако се усъмнят за пране на пари, одиторите ще са длъжни да протакат сделката, докато спецполицаите разкрият цялата схема и се намесят. Ако не го направят, може да отнесат глоба от 5000 до 20 000 лв. ДАНС също ще може да изисква информация за съмнителни операции, сделки или клиенти на счетоводните компании.

[Нагоре]

Минимална заплата 270 лв., вдигат се още 54 плащания

http://www.trud.bg

Минималната заплата да стане 270 лв. от 1 септември при 240 лв. сега, реши правителството. Така чистият доход от нея ще се увеличи с около 24 лв. и ще е над 211 лв., колкото е официалният праг на бедност.
Повишението автоматично ще вдигне още около 54 плащания, свързани с минималната заплата. Таксата при посещение на личния лекар ще стане 2,70 лв., ден престой в болница ще е 5,40 лв. Месечната добавка за деца с увреждания ще е 189 лв., майчинските за отглеждане на дете до 2 годишна възраст - 270 лв., заплатата на приемните родители - 351 лв. Ще нарасне и държавната субсидия за политическите формации, стипендиите, различни такси и т. н.
До края на октомври ще бъдат готови предложенията за промени в данъчни, акцизни и социални закони, които ще позволят голяма част от обвързаностите с минималната заплата да отпаднат от идната година, каза вицепремиерът Симеон Дянков. Той обаче смята, че около 18 социални плащания, зависими от най-ниската заплата, трябва да останат свързани с нея. А да се "отвържат" парите за личния лекар, средствата за партиите и др.
За увеличението на минималната заплата ще са необходими над 15 млн. лв. допълнително. Половината от тези пари ще бъдат дадени на организации с делегирани бюджети, като повече от средствата ще отидат за средното образование и за Агенцията за социално подпомагане, където имало много работещи с минимални заплати.
Дянков обаче заяви, че общините няма да получат допълнително финансиране, за да изплатят повишението, тъй като не били направили необходимите съкращения.
"Оказа се, че в централната администрация има оптимизация от 13,5% през последните 2 г., докато в общините броят на чиновниците се вдига всяка година средно с 2%. Това означава, че имат пари да плащат повишението", каза вицепремиерът. Той съобщи още, че с бюджета за 2012 г. е възможно да има увеличение на детските добавки, на минималната пенсия и други социални плащания.

[Нагоре]

Закрила при уволнение на бременните

http://www.trud.bg

ВЪПРОС: Сключен е срочен трудов договор за завършване на определена работа. Две седмици след сключването му служителката разбира, че е бременна и представя на работодателя документ, издаден от здравните органи. Не е уговорен срок за изпитване. Може ли при това положение служителката да бъде съкратена, или е защитена от закона? Е. Ц., София
ОТГОВОР: Бременна жена, която работи по трудов договор, не може да бъде уволнена поради съкращаване на щата, защото се ползва със специална закрила на закона. От друга страна, е важно да се има предвид, че закрилата не важи при срочен трудов договор, когато той се прекратява поради изтичане на срока, за който е сключен.
Срочният трудов договор, сключен до завършването на определената в него работа, се прекратява без предизвестие със завършването на работата, за която е сключен на специално основание. Законът приема, че още при сключване на договора страните по него са знаели с каква цел и за какъв срок е и затова в тези случаи закрила няма. Преди да бъде приключена работата, за която е сключен договорът, работодателят може да реши да го прекрати по общия ред. Това може да стане само ако са налице предпоставките на някое от законовите основания за прекратяване на трудовото правоотношение. В този случай, ако работничката (служителката) е бременна, тя се ползва със защита при съкращение. Тя може да бъде уволнена с предизвестие само на основание:
- пълна ликвидация на предприятието;
- при отказ да последва предприятието или неговото поделение, в което работи, когато то се премества в друго населено място или местност;
- когато заеманата от нея длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност;
- при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.
Без предизвестие бременна жена може да бъде уволнена само когато бъде задържана за изпълнение на присъда и при дисциплинарно уволнение. Но второто може да стане само чрез и след предварително разрешение на инспекцията по труда.
Бременна или майка, която ползва отпуск поради бременност и раждане, може да бъде уволнена само поради закриване на предприятието.
Справка: Чл. 68, ал. 1, т. 2, чл. 325, т. 4 и чл. 333, ал. 5 и ал. 6 от Кодекса на труда.

[Нагоре]

Удължен е срокът за свързване на касовите апарати с НАП до 31.03.2012

Промяната е в бр. 48/2011 на ДВ в Наредба Н-18

Срокът за всички фирми става 31.12.2012.

Преходни и заключителни разпоредби
„2. Регистрираните по ЗДДС лица, непопадащи
в т. 1:
а) които извършват търговия на дребно с лекарствени
продукти в аптеки и дрогерии съгласно
Закона за лекарствените продукти в хуманната
медицина – в срок до 31 август 2011 г.;
б) търговците на зърно, регистрирани по Закона
за съхранение и търговия със зърно – в срок до
30 ноември 2011 г.;
в) всички останали – в срок до 31 март 2012 г.;“.
§ 34. Наредбата влиза в сила от деня на
обнародването є в „Държавен вестник“.

[Нагоре]

Отчитане на придобиването и амортизирането на активи от дарение

сп. „Експерт”, бр. 9/2010 г.

Как следва да се отчете придобиването и амортизирането на активи, за които като източник на придобиването частично са използвани средства от дарение? Какво изисква ЗКПО в тези случаи?

Действително в ЗКПО има изрични разпоредби в това отношение. За да ги поясним и да посочим счетоводните записвания, предлагаме следния пример.

Пример: Търговско дружество придобива дълготраен материален актив за 20 000 лв. За придобиването му са вложени 8000 лева собствени средства и 12 000 лева финансиране от дарение. За актива е приета амортизационна норма 20%.

Ще се съставят следните счетоводни записвания:

- за получените суми като дарение с условие за придобиване на конкретния ДМА:

Дт с/ка 503 Разплащателна сметка в левове 12 000

Кт с/ка 753 Финансиране за дълготрайни активи 12 000

- за придобиването на актива:

Дт с/ка от група 20 Дълготрайни материални активи 20 000

Кт с/ка 503 Разплащателна сметка в левове 20 000

- ежемесечно се начислява счетоводна амортизация:

Дт с/ка 603 Разходи за амортизация

Кт с/ка 241 Амортизация на ДМА

За пълния срок на амортизиране ще бъдат начислени счетоводно 20 000 лева амортизации, а годишно – по 4000 лева.

Ежегодно ще се отчита приход от финансиране в размер на 60% от начислените счетоводно амор¬тизации - 2400 лв. (за целия срок - 12 000 лв.).

Дт с/ка 753 Финансиране за дълготрайни активи

Кт с/ка 705 Приходи от финансирания

(ежегодно и общо се формира приход от финансиране за 60% от начислените счетоводно амортизации - толкова, колкото е процентът на финансиране в общата стойност на придобиването на ДМА 12 000:20 000 - 60%)

Данъчно третиране по ЗКПО

Ежегодно и общо се признава данъчна аморти¬зация само за частта от стойността на ДМА,

придобита със собствени средства - 40% (8000 : 20 000 х 100 = 40%). Това е така, защото придо¬битият данъчен амортизируем актив с обща стой¬ност 20 000 лв. е включен в данъчния амортиза¬ционен план само за 8000 лева, т.е. с частта, при¬добита със собствени средства.

При тези данни за пълния срок на амортизира¬не счетоводният финансов резултат ще се увелича¬ва при преобразуването му съгласно чл. 54 от ЗКПО със стойността на начислените счетоводно амортизации - 20 000 лева (годишно 4000 лева), а ще се намалява общо с 8000 лева (годишно с 1600 лв.), колкото е признатата данъчна амортизация.

Ако вземем данните за целия срок, виждаме, че счетоводният финансов резултат се увеличава с начислените счетоводни амортизации 20 000 лв., а се намалява с данъчните 8000 лв., но в същото време се увеличава с финансирането от 12 000 лв. Явно има неравновесие. И за да се възстанови равновесието, трябва да се приложи разпоредбата на чл. 68 от ЗКПО. Тя изисква счетоводните при¬ходи и разходи, отчетени по повод на дарение, с които е намалена историческата цена при опре¬деляне на данъчната амортизируема стойност, да не се признават за данъчни цели. В случая приходите, с които е намалена историческата цена (20 000 лв.), са 12 000 лв. (финансирането). Те са отчетени чрез сметка 705 в отчета за приходите и разходите. Именно тази сума трябва да се намали при преобразуването на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 68 от ЗКПО.

[Нагоре]

Нов образец на болничен лист от 01.07.2011

Националният осигурителен институт уведомява осигурителите и самоосигуряващите се лица, че е утвърден нов образец на болничния лист, който е оформен в две части – медицинска част /”лице” на болничния лист/ и списък на причините за временна неработоспособност /”гръб” на болничния лист/. Новият образец на болничния лист е по-добре структуриран и е пригоден за бъдещо получаване на данните от медицинската част по електронен път от органите на медицинската експертиза и за бъдеща електронна обработка. На настоящия етап няма промяна в реда и начина на издаването на болничния лист и в реда и начина за представянето му в ТП на НОИ. Старите образци на болничния лист са валидни до изчерпване на количествата им, но не по-късно от 31 декември 2011 г.
Съгласно изменението в чл. 3, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, което влиза в сила от 01.07.2011 г., към всеки болничен лист задължително се прилага декларация от осигурителя (самоосигуряващия се) по образец, съгласно приложение № 15 с попълнени данни относно правото на парично обезщетение, като “гърба” на стария образец на болничния лист не се попълва.
Приложение № 15 е на хартиен носител и се прилага към всички болнични листове – първични и продължения, които се представят в ТП на НОИ след 30.06.2011 г., независимо от датата на издаването и периода, за който са издадени и независимо от това дали се представят за първи път или преди това са връщани от ТП на НОИ за корекции. Новият образец, приложение № 15, по същество е “гърба” на стария образец на болничния лист, разширен с някои реквизити, необходими за определяне на правото и изплащане на паричните обезщетения.
След 30.06.2011 г. в ТП на НОИ няма да бъдат приемани болнични листове, които не се придружени от приложение № 15.
Направено е допълнение и в описа на документите, приложение № 9 към чл. 11, ал.1 от наредбата, като в номенклатурата на приложенията към раздел І “Болнични листове ...............................броя; приложения .............броя” се добавя нов код 18 – “Декларация от осигурителя/самоосигуряващия се относно правото на парично обезщетение”. В описа на документите в реквизита "в отпуск до..." се вписва последният календарен ден от отпуска за временна неработоспособност или за бременност и раждане по болничния лист, независимо дали бланката на болничния лист е по стария или по новия образец. При връщане от ТП на НОИ на Приложение №15 за корекции винаги ще се връща и болничният лист, поради което Приложение №15 не може да бъде представяно самостоятелно, т.е то не може да се описва в раздел IА., а само в раздел I. на описа.
Образците на приложение № 9 и приложение № 15 към Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване може да разпечатите от сайта на Националния осигурителен институт:
http://www.nssi.bg/, като избирате последователно:
Нормативни актове
Нормативни актове по социалното осигуряване
Наредба за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване
Или избирате последователно:
Парични обезщетения и помощи
Парични обезщетения при болест, майчинство и трудоустрояване и помощи от ДОО
Наредба за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване
С кликване върху съответното приложение се зарежда макета на приложението, който може да разпечатите.
Подробни указания за попълването на Приложение № 9 и Приложение № 15 са публикувани на сайта на НОИ в рубриките "Парични обезщетения и помощи" и "Указания".

[Нагоре]

Безплатни съвети: Как да затрудните максимално счетоводителя си – схема в няколко стъпки

- Винаги закъснявайте с носенето на документите си, знаете че 14-ти е последният срок, значи на 13-ти следобед е тъкмо навреме и то ако ви работи факса !
- Каквото и да ви съветват, не се доверявайте просто така. В крайна сметка нали имате нюх на добър бизнесмен. Когато не се съгласявате с нещо, добавете „ А другите как се оправят и без да спазват това?”
- Бъдете над нещата, не събирайте разходни фактури, не издавайте приходните си навреме – какво са няколко месеца! Банкови извлечения? – „Ама не трябваше ли да ги хвърлям???”
- Не идвайте на срещите, не внасяйте осигуровките и данъците, губете написаните Ви платежни.
- Бъдете горди, за всичко обвинявайте предишната счетоводителка, секретарката, останалите си служители, всички напуснали !
- Бъдете загадъчни, давайте оскъдна информация по всички въпроси. Особено, когато имате по-сложен казус.
- Не отговаряйте на позвънявания, проверявайте имейла си 1-2 пъти в месеца.
- Сменяйте счетоводителите си често, поне 3 пъти в годината, така всичко ще изглежда по- заплетено и безнадеждно.

[Нагоре]

11 съвета за това как да намерите подходящата за вас счетоводна къща

1. Търсете счетоводна къща, която е на пазара поне от 5 години. Опитът е много важен.
2. В цената за абонаментно счетоводно обслужване трябва да е включено и годишното счетоводно приключване.
3. Търсете счетоводна къща в близост до вашия офис. Дългото пътуване изморява.
4. Добре е ако счетоводната къща предлага и събиране на документите от вашия офис. Това спестява много време. Също така попитайте дали може да изпращате документите сканирани на и-мейл адрес.
5. Търсете счетоводна къща, в която има слабо текучество на персонал.
6. Търсете счетоводна къща, в която има специалисти ТРЗ и личен състав, отделно от счетоводителите.
7. Търсете счетоводна къща, която работи в екип и с адвокати и данъчни консултации. Това ще ви създаде чувство на сигурност.
8. Търсете счетоводна къща, която предлага гъвкавост и бързина при решаването на вашите казуси - особено когато става въпрос за технически услуги, за които се иска бърза реакция.
9. Не на последно място търсете такава счетоводна къща, в която работата с и-мейл, Интернет и електронен подпис е на почит.
10. Винаги предпочитайте среща в офиса на счетоводната къща, когато става въпрос за първа опознавателна среща. Обърнете внимание на техническата й обезпеченост и настроението в офиса - дали колегите в съседната стая си говорят и се смеят?
11. Търсете счетоводна къща, която предлага задължително договор за счетоводни услуги.

[Нагоре]

София, ул. "Перник" 121; телефон: 828 0475; 828 0479; факс: 828 0482; е-mail: office@primabg.net