Счетоводна къща Прима Интелект

София, ул. "Перник" 121

Промоция

 • Полезна информация

BG   EN

Безплатни данъчни и счетоводни консултации

Нови промени в данъчното и осигурителното законодателство, в сила от 2014 г.

Промени в ППЗДДС, ППЗАДС, Наредба № Н-8

Информация на НАП за самосигуряващите се лица

Информация на НАП относно законодателните промени през 2014 г.

Становище относно изменения и допълнения в Наредба № Н-8 от 2005 г.

ЗБДОО за 2014 г., ЗБНЗОК за 2014 г., промени в КСО, ЗЗО и ДОПК

Промени в КТ, КСО и ЗДДС

Обнародвани ЗИД ЗДДС, ЗИД ЗМДТ, ЗИД ЗАДС. Нова СИДДО с Швейцария

Обнародвани ЗД ЗСч, ЗИД ЗДДФЛ и ЗИД ЗКПО

Промени в ДОПК, ЗДДС, КСО - Промените са в сила от 01. 12. 2013 г.

Сливане на офис Студентска и офис Младост на НАП от 01.10.2013

БСК намери пробойни в новия Закон за ДДС

Указание относно право на приспадане на данъчен кредит за начислен ДДС за доставки по договор за лизинг или отдаване под наем на лек автомобил

Всеки, който е удържал данък за доходи извън трудов договор, подава новата декларация за дължими данъци

Промени в нормативни актове, свързани с осигурителното законодателство

Промени в ППЗДДС, ТЗ, КЗ, КСО и ЗЗО. Срок за плащане на задължения.

Наемодателите подават нова декларация в НАП

Данъчен календар 2013 г.

Отговори на най-често задавани въпроси за новости при плащане на данъци и осигурителни вноски от началото на 2013 г.

Становище относно изменения и допълнения в Наредба № Н-8 от 2005 г.

Данъчна декларация за облагане с патентен данък

И още едно обобщение на промените в данъчните закони считано от 01.01.2013

Промени в ЗДДФЛ, в сила 01.01.2013

Проверяваме задълженията си за данъци и осигуровки онлайн

Пресмятаме в интернет каква ще ни е пенсията, ще плащат болничните по-рано

Промени в КСО, в сила от 01.01.2013

Промени в ЗКПО, в сила от 01.01.2013

Промени в ЗДДС, в сила от 01.01.2013

Отпуски се чистят 2 години

Отпуск при двама работодатели

Проекто - закон за изменение и допълнение на закона за данък върху добавената стойност

Отпуск може да се ползва и по време на предизвестие

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Дв, бр. 106 от 2006 г.)

Промени в ЗАДС, ЗДДС, ЗМДТ и Наредба № Н-18

Допълнение към становище за данъчното третиране по ЗДДС на “задатък” и други предварителни плащания по доставки

По време на майчинство може да се работи другаде

След майчинство работното време може да се промени

Законът пази от уволнение майка на дете до 3-годишна възраст

Наръчник по ДДС за 2012 година

Как да възстановя здравноосигурителните си права

НАП проверява 3000 фирми със съмнителни доходи

Промени в Наредба № Н-18 за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства

Един много полезен сайт за он-лайн попълване на банкови и счетоводни документи

Три ключа към успешното развитие на вашата малка счетоводна къща

Наръчник по ДОПК - ІІ част

Лихвена амнистия за неплатени данъци?

Становище на НАП общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица

9 или 20 - В кои случаи може да се използва ниската ставка на ДДС в туризма?

Поне още 5 дни отпуск за ненормирано работно време

Промени в ППЗДДС, обнародвани в бр.15 на ДВ от 21.02.2012

Осигуряване на регистриран земеделски производител

Прилагането на чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица

Фирмите внасят авансовия данък на своите хазяи

И фирмите без дейност подават годишни декларации

Право на приспадане на данъчен кредит за закупени или наети леки автомобили

При напускане работодателите задължително издават служебна бележка за платените доходи

Указание относно прилагането на Наредба Н-8

До интрастат операторите

Изменения и допълнения на закона за данъка върху добавената стойност

Промените в ЗДДС, засягащи облагането на туристическите услуги, ще направят фирмите равнопоставени

Ще правим справки в НАП с персонален код

Някои налож(ени)ителни ДДС промени през новата година

Сделки с непререгистрирани дружества считано от 01.01.2012 г.

Закон за държавния бюджет на Република България за 2012 г.

Промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, в сила от 01. 01. 2012 г.

Промените в Закона за корпоративното подоходно облагане, в сила от 01. 01. 2012 г.

Промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, в сила от 01. 01. 2012 г.

Промени в Закона за здравното осигуряване, в сила от 01. 01. 2012 г.

Промени в Закона за акцизите и данъчните складове считано от 01.01.2012

Промените в Закона за данък върху добавената стойност, в сила от 01. 01. 2012 г.

Нови кодове за вид плащане за бюджетни преводи считано от 01.01.2012

ДДС-декларациите само по електронен път

Самоосигуряващите се лица плащат осигурителни вноски по ЕГН

Становище относно: преотстъпване на корпоративен данък и на данък върху годишната данъчна основа по ЗДДФЛ

Стажът за клас може да е от различни длъжности във фирмата

Данъчно третиране по ЗДДС на дейност по полагане срещу възнаграждение в търговски или в адвокатски дружества на личен труд, различен от дейност по управление и контрол, от физически лица

Установяване статута и местоположението на получател съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност

Право на данъчен кредит за разходи за хотелско настаняване

Промени в КТ, ЗМ и ЗАДС ДВ бр.82/21.10.2011

Указание относно данъчния контрол при вътреобщностните доставки

Данъчно третиране на доставките на обща туристическа услуга според практиката на Европейския съд в Люксембург

Предизвестието тече и по време на отпуск

Неплатеният отпуск за гледане на дете е трудов стаж

Продажба на УПИ и определяне на данъчна основа по ЗДДС

Относно: данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност на авансово получени суми във връзка с доставка на стоки за трети страни

При уволнение срещу обезщетение се полагат пари за безработица

Данъчни погнаха и длъжници на длъжници

Разяснение № 2-2025 от 22.07.2008 г. относно данъчно третиране на неустойки с обезщетителен характер

Становище относно ЗИД на Кодекса за социално осигуряване

За по-ниско платена работа заболелият служител получава обезщетение

Уволнението се оспорва в двумесечен срок

Становище относно прилагане на чл. 122 от ДОПК

Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба Н-18 за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти

НАП: Фирмите в България, които начисляват доходи на чуждестранни юридически лица, трябва да удържат и внасят данък при източника

Парите за сделка - през нотариуса

Всяка фирма с къртица - глобяват счетоводителите, ако не докладват на ДАНС за афери

Закрила при уволнение на бременните

Отчитане на придобиването и амортизирането на активи от дарение

Нов образец на болничен лист от 01.07.2011

Безплатни съвети: Как да затрудните максимално счетоводителя си – схема в няколко стъпки

11 съвета за това как да намерите подходящата за вас счетоводна къща

 

Безплатни данъчни и счетоводни консултации

Уважаеми приятели и клиенти, уведомяваме Ви че всеки делничен ден от 14.00 го 17.00 на тел. 0884 / 734 460 можете да получите безплатна данъчна, счетоводна или трудово-правна консултация. Телефонният номер е с корпоративен абонаментен план към Mtel, цената на телефонните разговори е според абонаментния Ви план. Очакваме Ви!

[Нагоре]

Нови промени в данъчното и осигурителното законодателство, в сила от 2014 г.

Благодарение на http://www.tita.bg/

В ДВ, бр. 1 от 03. 01. 2014 г. са публикувани:
•нов Закон за икономическите и финансови взаимоотношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици, като с преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на закона се правят промени в Данъчно - осигурителния процесуален кодекс, Закона за корпоративното подходно облагане (ЗКПО), Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за акцизите и данъчните складове и Закона за данък върху добавената стойност;
•Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, с ПЗР на който се правят промени в Кодекса на труда и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО);
•Закон за изменение и допълнение на Закон за хазарта, с ПЗР на който се правят промени в ЗКПО и редакционна поправка в Закона за мерките срещу изпирането на пари;
•Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето, с ПЗР на който са направени и промени в ЗЗО;
•Закон за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, със ЗР на който се прави допълнение в Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2014 г.

Закон за икономическите и финансови взаимоотношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и
техните действителни собственици (ЗИФОДРЮПДРСТЛТДС)

Целта на новия закон е:
•недопускане дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици до усвояване на публични средства и управление на финансов ресурс в противоречие с обществения интерес и
•предотвратяване отклонението от данъчно облагане.

"Юрисдикции с преференциален данъчен режим" са юрисдикциите по смисъла на § 1, т. 64 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане (т. 2 от § 1 на ДР на закона).


Новият закон въвежда забрана за дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, да участват в:
•конкурси за обществени поръчки,
•приватизационни сделки,
•конкурси за получаване на концесии, придобиване на държавно или общинско имущество,
•процедури за получаване на лицензии за кредитна институция, застрахователна дейност, хазартна дейност, пенсионен или здравноосигурителен фонд, мобилен оператор, радио- и телевизионен оператор и т.н. (чл. 3 от закона).

С цел предотвратяване отклонението от данъчно облагане в преходните и заключителни разпоредби на закона се правят промени в:


•Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), като се разширява обхвата на дефиницията на свързани лица, в случаите, когато страна по сделката е чуждестранно лице. В тази връзка отпада старата дефиниция, регламентирана в ал. 3 в чл. 116 от ДОПК, прилагана единствено в случаите на ревизионно производство, а се допълва общата разпоредба на § 1, т. 3 "свързани лица" от ДР на § 1 на ДОПК с букви "н" и "о".
Целта е сделките с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим и техните действителни собственици да попаднат в обхвата на санкциониращия режим на третиране на скрито разпределение на печалбата, регламентиран в Закона за корпоративното подходно облагане (§ 2 от ПЗР);
•Закона за корпоративното подходно облагане (ЗКПО) - прередактирана е разпоредбата на чл. 12, ал. 9 от ЗКПО, третираща случаите, при които при сделки с чуждестранни юридически лица от юрисдикции с преференциален данъчен режим винаги се дължи данък при източника (§ 4 от ПЗР);
•Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) - прередактирана е разпоредбата на чл. 8, ал. 11 от ЗДДФЛ, третираща случаите, при които при сделки с чуждестранни физически лица от юрисдикции с преференциален данъчен режим винаги се дължи окончателен данък (§ 3 от ПЗР).

Освен това са направени изменения и в отделни разпоредби на:
•Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) - в § 39 от ПЗР на ЗИД на ЗАДС (ДВ, бр. 101 от 2013 г.) се променя срокът, в който влизат в сила новите ал. 10 и 11 на чл. 73б и новата ал. 3 на чл. 73г от ЗАДС – от 01. 01. 2014 г. на 01. 04. 2014 г. (§ 5 от ПЗР);
•Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) - в чл. 118, ал. 3 на ЗДДС се прецизира изречение второ, свързано с регламентиране начина на издаване на фискалния бон, в случаите на фискални устройства, вградени в автомати за самообслужване (§ 6 от ПЗР).

Новият закон е в сила от 01. 01. 2014 г.

Виж Мотивите към проекто закона на ЗИФОДРЮПДРСТЛТДС.

Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ЗИД КСО)

Промените в КСО са следствие на промените в Кодекса на труда, с който се създаде нов вид отпуск - «Отпуск при осиновяване на дете от 2 до 5-годишна възраст» със съответната регулация. Това наложи този вид отпуск също да се включи в съответните разпоредби на КСО.

Регламентира се, че осигуреното за общо заболяване и майчинство лице, което е осиновило дете от 2- до 5-годишна възраст преди 1 януари 2014 г., има право на парично обезщетение при условията на чл. 53а за остатъка до 365 дни, считано от деня на предаването на детето за осиновяване (§ 9 от ПЗР).

С преходни и заключителни разпоредби на закона са направени кореспондиращи промени и в разпоредби на:
•Кодекса на труда (КТ) - в преходните разпоредби се създава § 3и: Лицето, което е осиновило дете от 2- до 5-годишна възраст преди 1 януари 2014 г., има право на отпуск при условията на чл. 164б за остатъка до 365 дни, считано от деня на предаването на детето за осиновяване (§ 10 от ПЗР);
•Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) - в чл. 40, ал. 1, т. 5 изречение първо се изменя така: "За лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от КТ и отпуск при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст по реда на чл. 164б, ал. 1 и 4 от КТ - минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица (§ 11 от ПЗР).

Промените са в сила от 01. 01. 2014 г.

Виж Мотивите към проектозакона на ЗИД КСО.

Закон за хазарта (ЗХ)

С преходни и заключителни разпоредби на ЗХ за хазарта са направени промени и в:
•Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) – направена е промяна в чл. 4, ал. 3, като се прави препратка към чл. 74, ал. 1 от ЗХ, с което се изисква организаторите на хазартни игри в казино да регистрират и идентифицират клиентите си (§ 27 от ПЗР);
•Закона за корпоративното подоходно облагане, свързани с въвеждане на нови правила на облагане на дейността на организаторите на хазартни игри (§ 28 от ПЗР).Виж:
- чл. 1, т. 6, чл. 5, ал. 4, т. 1, чл. 176а - нов и промените в глава тридесет и втора от ЗКПО, както и

- чл. 30, ал. 3 - 9 от ЗХ – нови относно новите държавни такси, събирани по реда на ЗХ от организаторите на хазартни игри, както и чл. 92, ал. 2 и 3 от ЗХ - нови относно санкциите при неплащане на таксите.

 

Промените са в сила от 01. 01. 2014 г.

Виж Мотивите към проектозакона на ЗИД ЗХ.

Закон за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗИД МСУМА)

Със ЗИД МСУМА са направени промени в начина на определяне на възнагражденията на общинските съветници, като с § 4 от ЗР на закона е направено допълнение в Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2014 г. – текстът на т. 4 "Забележки" на Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 е допълнен в смисъл, че минималният осигурителен доход не се прилага и за общинските съветници.

Промените са в сила от 01. 01. 2014 г.

Закон за изменение и допълнение на закона за здравето (ЗИД ЗЗ)

С §15 от ПЗР на ЗИД на ЗЗ са направени промени в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), свързани преди всичко със създаване в глава втора на закона на нов раздел ХІІ "Трансгранично здравно обслужване" с чл. 80д - чл. 80з.

Става въпрос за здравно обслужване, предоставено или предписано в държава - членка на Европейския съюз, различна от държавата членка по осигуряване.

Промените са в сила от 03. 01. 2014 г.

[Нагоре]

Промени в ППЗДДС, ППЗАДС, Наредба № Н-8

Благодарение на http://www.tita.bg/

ДВ, бр. 110 от 21. 12. 2013 г. са обнародвани:
•Правилникът за изменение и допълнение на правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС);
•Правилникът за изменение и допълнение на правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове (ППЗАДС);
•Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

Промени в ППЗДДС

Промените в Правилника отразяват преди всичко измененията и допълненията в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), приети със:
•Закон за изменение и допълнения на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 98 от 12. 11. 2013 г.) и
•Закон за изменение и допълнения на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 101 от 22. 11.2013 г.).

Основните промени, въведени в ППЗДДС, могат да бъдат групирани като:
•промени, свързани с въведения нов специален режим за касова отчетност на данък върху добавената стойност (глава шестнадесета "а" “Специален режим на касова отчетност на данк върху добавената стойност” с чл. 104а – 104и). С измененията и допълненията в ППЗДДС са:

- създадени правила за регистрация, прекратяване и за прилагане на специалния режим (Раздел I “Регистрация за прилагане на специалния режим и прекратяване на регистрацията” на глава шестнадесета с чл. 104а – 104г, както и чл. 115, ал. 11 - нова );
- въведени са разпоредби за лице, което прилага специалния режим по отношение документиране на доставките, определяне размера на изискуемия данък, както и за определяне размера на данъчния кредит (Раздел ІІ “Документиране и отчитане на доставките от регистрирано лице, което прилага специалния режим” с чл. 104д – 104ж);
- създадени са разпоредби и за регистрирано лице, което не прилага специалния режим, но е получател по доставка от лице прилагащо специалния режим, с цел яснота при отчитане на получените документи (Раздел ІІІ “Отчитане на доставките, за които доставчикът прилага специалния режим, от регистрирано лице, което не прилага специалния режим” с чл. 104з);
- въведени са задължителни изисквания при отразяване в отчетните регистри във връзка с отчитането и декларирането на доставките, включени в обхвата на специалния режим на касова отчетност (Раздел ІV “Отчетни регистри” с чл. 104и);

•промени, свързани с въведения механизъм за обратно начисляване във връзка с приетата Директива 2013/43/ЕС на Съвета от 22 юли 2013 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на незадължителното и временно прилагане на механизъм за обратно начисляване при доставки на определени видове стоки и услуги, при които съществува риск от измами. Механизмът се прилага и за нова категория стоки - зърнени и технически култури. Промените в ППЗДДС целят ясно разграничение при документирането, декларирането и отчитането на доставките, за които се прилага механизма за обратно начисляване, спрямо останалите доставки с оглед последващия контрол и превенцията от измами (раздел IIIа от глава шестнадесета “Доставка на стоки и/или услуги по приложение № 2 към глава деветнадесета "а" от закона, с място на изпълнение на територията на страната, по която данъкът е изискуем от получателя” с чл. 97а);
•промени по отношение на доставките на стоки при условията на финансов лизинг. Регламентирани са правила в случаите на промяна на договор за лизинг, както и при заместване на лизингополучател с нов лизингополучател (чл. 12 ал. 5, чл. 13, ал. 1 и 6);
•промени в правилата за определяне на данъчната основа при внос. Въведена е нова разпоредба, уреждаща реда за корекция на начислен данък с издадени протоколи в случай на самоначисляване, както и необходимите документи за доказване, че са налице условията позволяващи прилагане на нулева ставка (чл. 36а);
•промени в съществуващи приложения към правилника:

- Приложение № 10 (дневника за продажби) - след колона 8 "Вид на стоката/услугата" се добавя колона 8а "Доставка по чл. 163а от ЗДДС"; в колона 17 думите "7/9 %" се заменят с "9 %";
- Приложение № 11 (дневника за покупки) - след колона 8 "Вид на стоката/услугата" се добавя колона 8а "Доставка по чл. 163а от ЗДДС”;
- Приложение 12 (параметри, структура и изисквания към файловете на магнитния или оптичния носител), с които регистрираните лица предоставят информацията относно всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които издават съгласно изискванията на закона и/или правилника;
•създаване на нови приложения към правилника, свързани с прилагане на режима на касова отчетност:
- Приложение № 27 към чл. 104а, ал. 1;
- Приложение № 28 към чл. 104б, ал. 1;
- Приложение № 29 към чл. 104в, ал. 1.

Въведени са и преходни разпоредби (§ 24 и § 25 от ПЗР).

Промените са в сила от 01. 01. 2014 г.

Промени в ППЗАДС

Промените, въведени в ППЗАДС са свързани с приетите изменения и допълнения в Закона за акцизите и данъчните складове (обн. ДВ, бр. 101 от 22. 11. 2013 г.).

Основите промени са свързани с:
•регламентиране на ред и начин за осъществяване на дейности с отпадъци от тютюн, които не попадат в обхвата на чл. 12, ал. 1, т. 2 от закона – в глава втора се създава нов раздел Vб “Ред и начин за осъществяване на дейности с отпадъци от тютюн, които не попадат в обхвата на чл. 12, ал. 1, т. 2 от закона” с чл. 26з - 26н, с който се цели създаване на ясна и приложима процедура, както за лицата, така и за администрацията, в случаите на дейности с отпадъците от тютюн, както и ограничаване чрез превенция на възможността за използване на същите в нарушение на разпоредбите на ЗАДС. В тази връзка са създадени четири нови приложения:

- Приложение № 4в към чл. 26з, ал. 2;
- Приложение № 4г към чл. 26и, ал. 1;
- Приложение № 4д към чл. 26к, ал. 2
- Приложение № 4е към чл. 26л, ал. 3;
•регламентиране условията и редът за издаване на лицензи за управление на данъчен склад за базите на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (чл. 32а – нов);
•въвеждане на ред за разделяне на движението на енергийни продукти под режим отложено плащане на акциз на две или повече движения (55б, ал. 4 – нов, в сила от 01. 04. 2014 г.). В тази връзка е създадено ново Приложение № 7х към чл. 55б, ал. 4. Както е посочено в Мотивите към проектоправилника мярката е насочена към лицата, които осъществяват дейности по доставка/снабдяване с корабни горива (бункероване) и цели да даде законодателно решение на случаите, при които заявено за доставка корабно гориво, изведено от данъчен склад под режим отложено плащане на акциз и поставено под режим износ не може да се получи от получаващия кораб поради липса на вместимост;
•регламентиране на процедурата, в съответствие с предоставената в закона възможност освен лицензираните складодържатели, и регистрираните получатели да могат да получават енергийни продукти на места на директна доставка, различни от местонахождението на обекта, в който се получават и разтоварват стоките (чл. 55в, ал. 3 и 4 – доп.);
•промяна във формулата за определянена размера на обезпечението по отношение на обезпеченията при режим отложено плащане на акциз от лицензираните складодържатели (чл. 58 - изм.);
•регламентиране реда за приспадане на акциз срещу ваучери за гориво под формата на държавна помощ за земеделския сектор - в глава четвърта се създава Раздел ІІІа “Специален ред за приспадане на акциз срещу ваучери за гориво под формата на държавна помощ за земеделския сектор” с чл. 72в - 72е. В тази връзка е създадено ново Приложение № 13а към чл. 72в;
•регламентиране реда по отношение на заявяването на бандероли, когато на пазара се пуска нов продукт (чл. 63, ал. 1 – изр. второ ново, ал. 6 – нова);
•въвеждане на допълнителна разпоредба, с цел постигане яснота по процедурите, свързани с денатурирането по специален метод за целите на чл. 22, ал. 2 от ЗАДС, както за митническите органи, така и за операторите (чл. 93, ал. 2 – нова);

•регламентиране на специален ред, когато на територията на страната се транспортират с войскови транспортни средства маркирани енергийни продукти от специализираните бази за гориво-смазочни материали на Министерство на отбраната до поделенията или обектите на Българската армия (чл. 108б - нов);
•промени в приложения:

- Приложение № 7г към чл. 37б, ал. 1;
- Приложение № 7д към чл. 37б, ал. 3;
- Приложение № 7е към чл. 37б, ал. 6;
- Приложение № 9д към чл. 57, ал. 3. В тази връзка в § 30 от преходните разпоредби е посочено, че в срок до 1 април 2014 г. лицензираните складодържатели, предоставили обезпечение под формата на банкова гаранция, привеждат същата в съответствие с промените в Приложение № 9д към чл. 57, ал. 3.

Въведени са и други промени с редакционен и правно-технически характер, които целят прецизиране на разпоредбите.

Промените са в сила от 01. 01. 2014 г. освен промените в:

- чл. 55б, ал. 4 – нова;
- чл. 55е – доп. (допълнението в разпоредбата е свързано с добавен текст “както и съобщението за получаване по смисъла на чл. 73б, ал. 10, т. 3 от закона”),
- чл. 76 – доп. (ал. 2, т. 3 се допълва , съответно: в буква "ж" след думите "електронния административен документ" се добавя "или митническата декларация за износ, в случаите по чл. 73б, ал. 12 от закона"; в буква "з" след думите "електронния административен документ" се добавя "или митническата декларация за износ, в случаите по чл. 73б, ал. 12 от закона"; в буква "н" накрая се добавя "или дата на съобщението "Резултати при напускане", в случаите по чл. 73б, ал. 13"; в буква "о" след думите "съобщението за получаване" се добавя "или дата на съобщението "Резултати при напускане", в случаите по чл. 73б, ал. 13 от закона"; в ал. 3 се създава т. 14; създават се ал. 9 и 10 – нови), които влизат в сила от 01. 04. 2014 г.

Промени в Наредба № Н-8

Промените са следствие на направените изменения и допълнения в Кодекса за социално осигуряване (КСО)
•с § 4 от ПЗР на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2014 г. (обн. ДВ, бр. 106 от 10. 12. 2013 г.);
•с § 2 от ЗР на ЗИД на Кодекса на труда относно правото на обезщетение при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст (обн. ДВ, бр. 104 от 03. 12. 2013 г.).

Промените в Наредбата са свързани с:

•регламентиране на възможност на самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО да заявят кои задължения за задължителни осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване погасяват (чл. 2а и в приложение № 10 към чл. 2а);
•въвеждане срокове в съответствие с новия чл. 7, ал. 12 от КСО за подаване на данни за дължимите осигурителни вноски за лицата, на които за осигурителен стаж се зачита времето по чл. 9, ал. 3, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от КСО (чл. 3, ал. 1, т. 1);
•промени в текстове във връзка с подавaне на декларация образец № 6 (чл. 3, ал. 3, т. 1 и 4);
•прецизиране разпоредбата на чл. 3, ал. 14, като в обхвата й са включени и самоосигуряващите се лица;
•промени в приложения към наредбата:

- Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 (декларация обр. № 1 ” Данни за осигуреното лице”)
- Приложение № 2 към чл. 2, ал. 1 (декларация обр. № 3 ” Данни за здравно осигуряване на лица, осигурени от държавния бюджет”)
- промени в указанията към приложение № 4 към чл. 2, ал. 2 (Декларация обр. № 6 "Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ"). Въвеждат се специални правила за отразяването на данните за дължимия данък в декларация обр. 6.

Промените са в сила от 01. 01. 2014 г.

Въведена е преходна разпоредба (§ 8) - за удържания до 31 декември 2013 г. включително данък по чл. 42, както и за авансовия данък, дължим до тази дата на основание чл. 42, ал. 6 ЗДДФЛ се прилагат сроковете и редът за подаване и коригиране на декларация образец № 6 до 1 януари 2014 г. В тази връзка е коригиран § 18 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-8 (обн. ДВ, бр. 99 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)

[Нагоре]

Информация на НАП за самосигуряващите се лица

Благодарение на http://www.tita.bg/

На Интернет страницата на НАП е акцентирано върху една от последните промени в Кодекса за социално осигуряване, въведени с преходна разпоредби на ЗИД ДОПК - възможноста самоосигуряващите се лица да могат да посочат, че плащат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, независимо от това, че имат по-стари задължения, например, за данъци (ал. 5, на чл. 7 от КСО).

Обръща се внимание, че за да бъде отнесено плащането за осигурителните вноски за ДОО, самоосигурявнащите се лица, задължително трябва да подадат писмено заявление в офиса на НАП по постоянен адрес преди парите да бъдат наредени по сметките на приходното ведомство.

[Нагоре]

Информация на НАП относно законодателните промени през 2014 г.

Благодарение на http://www.tita.bg/

НАП е изготвила за данъкоплатците три информационни материала относно промените в данъчното и осигурителното законодателство през 2014 г:

•Законодателни промени 2014 г.

• Касова отчетност

• Механизъм на обратно начисляване

[Нагоре]

Становище относно изменения и допълнения в Наредба № Н-8 от 2005 г.

Благодарение на http://www.tita.bg/

На Интернет страницата на НАП е публикувано Становище № 29-00-230 от 12. 12. 2013 г. относно измененията и допълненията в Наредба № Н-8 от 2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодатели, осигурители за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващи се лица, в сила от 01.01.2014 г.

[Нагоре]

ЗБДОО за 2014 г., ЗБНЗОК за 2014 г., промени в КСО, ЗЗО и ДОПК

Благодарение на http://www.tita.bg/

В ДВ, бр. 106 от 10. 12. 2013 г. е обнародван: •Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2014 г., с преходни разпоредба на който са направени промени и в:

- Кодекса за социално осигуряване и
- Данъчно осигурителния-процесуален кодекс;
•Закон за бюджета на Националната здравно осигурителна каса за 2014 г., с преходна разпоредба на който са направени промени и в Закона за здравното осигуряване.

Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2014 г.

С разпоредбите на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2014 г. (ЗБДОО 2014 г.):
•се увеличават минималните осигурителни прагове по основните икономически дейности и групи професии, регламентирани в Приложение № 1 (съгласно Мотивите към проектозакона нарастването е средно с 2,6 % за 2014 г. в сравнение с 2013 г.). Най-ниският минимален осигурителен доход е равен на 340 лв. - размерът на минималната работна заплата за 2014 г. (чл. 8, ал. 1, т. 1);
•се запазва минималната и максималната граница (0,1- 0,4 на сто) на осигурителната вноска за фонд "Трудова злополука и професионална болест" по групи основни икономически дейности съгласно Приложение № 2 (чл. 13);
•се запазва същият диференциран размер на осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съобразно облагаемия им доход за 2012 г., съответно 420 лв., 450 лв., 500 лв. и 550 лв. (чл. 8, ал. 1, т. 2);
•се запазва минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не са упражнявали дейност през 2012 г., както и за започналите дейност през 2012 и 2013 г. съответно 420 лв. (чл. 8, ал. 2). Този доход, както и досега, се ползва и от лицата извън посочените в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, за които осигурителният доход е обвързан с минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица (чл. 8, ал. 3);
•се запазва минималният месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители - 240 лв. (чл. 8, ал. 1, т. 3);
•се увеличава максималният месечен размер на осигурителния доход от 2200 лв. на 2 400 лв. (чл. 8, ал. 1, т. 4);
•се запазва нулева вноска за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”, като максималният размер на обезщетението се увеличава на 1200 лв. (чл. 14, ал. 1 и 2);
•се увеличава минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 1 юли 2014 г. от 150 лв. на 154, 50 лв. (чл. 9);
•се запазва минималният дневен размер на обезщетението за безработица - 7,20 лв. (чл. 10);
•се увеличава размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до двегодишна възраст на 340 лв. ( 240 лв.през 2013 г.) (чл. 11);
•запазва се размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице - 540 лв. (чл. 12).

Промени в Кодекса за социално осигуряване

С § 4 от ПЗР на ЗБДОО за 2014 г. се правят промени и в Кодекса за социално осигуряване (КСО), като следва да се има превид, че:

•се запазват размерите и съотношенията на осигурителната вноска за фонд „Пенсии”:
- 17,8 на сто за родените преди 1 януари 1960 г., при запазено съотношение – 9,9 за сметка на работодателя и 7,9 за сметка на работника, и
- 12,8 на сто за лицата, родени след 31 декември 1959 г., съответно при съотношение 7,1 : 5,7, както и размерът на вноската за работещите в специалните ведомства, които се пенсионират по чл. 69 от КСО (чл. 4а, ал. 3, т. 1 и 2 и чл. 6, ал. 1, т. 1, 2 и 3);
•се запазва съотношенията между работодател и работник за останалите осигурителни рискове, като те остават съответно 60 към 40 на сто. За 2014 г. техните размери са, както следва:
- фонд „Общо заболяване и майчинство” – 3,5 на сто;
- фонд „Безработица” – 1,0 на сто;
- фонд „Трудова злополука и професионална болест” - от 0,4 до 1,1 – за сметка на работодателя (чл. 4а, ал. 3, т. 3, 4, 5 и чл. 6, ал. 1, т. 4, 5 и 6);
•не се променят размерите и съотношенията между работодател и работник за вноските за:
- ДЗПО в УПФ, съответно 5 на сто в съотношение 2, 8 за сметка на работодателя на 2,2 за сметка на работника (чл. 157, ал. 1, т. 1, б. "в" и ал. 3), както и
- за професионален пенсионен фонд - съответно 12 на сто - за лицата, работещи при условията на I категория труд и 7 на сто - за лицата, работещи при условията на II категория труд) (чл. 157, ал. 1, т. 2);
•се запазва периодът, от който се изчисляват краткосрочните обезщетения при временна неработоспособност (18 календарни месеца) и безработица (24 месеца), но се намалява при бременност и раждане - от 24 на 18 месеца (чл. 41, ал. 1 и чл. 49, ал. 1 и чл. 54б);
•се запазва периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане - 410 дни (чл. 50, ал. 1);
•се запазва режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 40, ал. 5 от КСО – първите три работни дни се изплащат от осигурителя в размер 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение, а от 4-тия ден на настъпване на неработоспособността - от ДОО.

Освен промени, свързани с изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване, са направени и промени в други текстове на КСО, като по-важните са:

•включване на управителите на клонове на търговски дружества в обхвата на разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО;
•регламентиране срока, в който оситурителите внасят сигурителните вноски за периодите по чл. 9, ал. 3 от КСО, т.е. случаите на незаконно уволнение, незаконно недопускане или отстраняване от работа и т.н. (чл. 7, ал. 12 – нова);
•промени в задължителното пенсионно осигуряване:
- осъвременяването на пенсиите се извършва от 1 юли на съответната година с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година (чл. 100);
- удължаване действието на т.нар. „таван на пенсиите” с 5 години – до 31 декември 2018 г. (§ 6 от ПЗР);
- изрично регламентиране, че през 2014 г. право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 се придобива при навършване на 60 години и 8 месеца от жените и 63 години и 8 месеца от мъжете и осигурителен стаж 34 години и 8 месеца за жените и 37 години и 8 месеца за мъжете, а право на пенсия по чл. 68, ал. 3 се придобива при навършване на 65 години и 8 месеца за жените и мъжете и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж (§ 6б от ПЗР на КСО);

•създаване на нова разпоредба в КСО, изискваща НОИ да създава и поддържа електронен регистър на болничните листове и решенията по обжалването им (чл. 33, ал. 5, т. 12 – нова). В тази връзка се урежда използването на вписваните в него данни при отпускане на парични обезщетения за болест и майчинство, като са направени промени в структурирането и съдържанието на глава четвърта „Обезщетения”;
•промени в текстове от глава пета “Осигуряване на трудова злополука и професионална болест” с цел синхронизирането им с изменения в Кодекса на труда и други нормативни актове;
•промени в текстове от глава седма “Контрол” (чл. 107, ал. 2 – нова, чл. 110, ал. 5 - изм., ал. 8 – изм., чл. 113, ал. 1 – изм., чл. 114 , ал. 3 – доп., ал . 4 – нова, ал. 4 стара - изм. , стара ал. 5 – отм., чл. 114а, ал. 1 и 2 – доп., чл. 115, ал 5 – нова, чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "ж" – изм., ал. 3 - изм.). Както е посочено в Мотивите към проекто закона, целта е повишаване ефективността на упражнявания от органите на НОИ контрол по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на НОИ, и подобряване събираемостта на вземанията на НОИ за неоснователно извършени осигурителни плащания.

Промените са в сила от 01. 01. 2014 г.

Промени в Данъчно осигурителния-процесуален кодекс

С § 5 от ПЗР на ЗБДОО за 2014 г. е променена и разпоредба в Данъчно осигурителния-процесуален кодекс (ДОПК) - чл. 209, ал. 2, т. 7 от ДОПК. Целта е синхронизрането й с промените в глава седма “Контрол” от КСО.

Промените са в сила от 01. 01. 2014 г.

Промени в Закон за бюджета на Националната здравно осигурителна каса за 2014 г.
Със Закона за бюджета на Националната здравно осигурителна каса за 2014 г. (ЗБНЗОК за 2014 г.) се запазва размера на здравноосигурителната вноска - и през 2014 г. той е 8 на сто (чл. 2).

С § 16 от ПЗР на ЗБНЗОК за 2014 г. са направени промени и в отделни разпоредби на Закона за здравното осигуряване:
•нови ал. 2 и 6 на чл. 37, регламентиращи по-ниски суми за всяко посещение при лекаря или при лекаря по дентална медицина на лицата, които са упражнили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и
•отмяна на въведените през 2013 г. т. 16 и 17 - на чл. 45, ал. 1, свързани със заплащане от здравната каса на ваксини за задължителни имунизации и реимунизации и асистирана репродукция.

Промените са в сила от 01. 01. 2014 г.

[Нагоре]

Промени в КТ, КСО и ЗДДС

Благодарение на http://www.tita.bg/

ДВ, бр. 104 от 03. 12. 2013 г. са обнародвани:
•Законът за изменение и допълнение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, с § 6 от Заключителните разпоредби на който началната дата на прилагане на специалния механизъм на обратно начисляване на ДДС при зърнопроизводителите се отлага за 01. 01. 2014 г.;
•Законът за допълнение на Кодекса на труда, с който се въвежда нова разпоредба (164б), регламентираща правото на отпуск при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст. Със заключителна разпоредба на закона е създадена и кореспондираща разпоредба в Кодекса за социално осигуряване (чл. 53а) относно правото на обезщетение при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст. Промените са в сила от 01. 01. 2014 г.

[Нагоре]

Обнародвани ЗИД ЗДДС, ЗИД ЗМДТ, ЗИД ЗАДС. Нова СИДДО с Швейцария

Благодарение на http://www.tita.bg/

В ДВ, бр. 101 от 22. 11. 2013 г. са обнародвани:
•Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗИД ЗДДС);
•Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове (ЗИД ЗАДС);
•Закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (ЗИД ЗМДТ),
регламентиращи законовите промени в сила от 01. 01. 2014 г.

Обнародванa е и новата Спогодба между Република България и Конфедерация Швейцария за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото.

Промени в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

Според мотивите към проекта на ЗИД ЗДДС целта на измененията и допълненията е:
•хармонизиране на българското данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви и решения на Съда на на Европейския съюз (СЕС) в областта на косвеното облагане, както и
•прецизиране на разпоредбите, които създават затруднения при практическото прилагане на закона.

Промени, свързани с хармонизиране на българското данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви

Промените са свързани с:

•транспониране на Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. В тази връзка:
- е въведен нов специален режим за касова отчетност на данъка върху добавената стойност (ДДС). Този режим се прилага по избор от лица с максимален праг на облагаем оборот за не повече от левовата равностойност на 500 000 евро, реализиран за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец. Той позволява отчитането на ДДС към бюджета да става при плащането по доставката от клиента, като правото на приспадане на данъчен кредит възниква от момента, в който е заплатен ДДС върху доставените им стоки или услуги на доставчиците си. Този режим се прилага само за доставките с място на изпълнение в страната, при условие, че съответното лице няма влязъл в сила ревизионен акт по реда на чл. 122 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и/или за отговорност по реда на чл. 177 от ЗДДС, ккато и няма изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски по влезли в сила актове, а при наличие на такива задължения е предоставило обезпечение или му е издадено разрешение за отсрочване или разсрочване. За прилагане на специалния режим се издава разрешение от органите на Националната агенция за приходите. (Глава седемнадесета "а" “Специален режим за касова отчетност на данък върху добавената стойност» с чл. 151а – чл. 151д, чл. 68, ал. 6 – нова, чл. 71, т. 8 и 9 - нови).
- е въведено ново правило за определяне на данъчното събитие и данъчната основа при вътреобщностно придобиване на стоки с продължително изпълнение повече от един месец - при тях данъчното събитие възниква в края на всеки календарен месец (чл. 63, ал. 6 - нова, чл. 64, ал. 5 – нова);
- е въведено задължение за съхраняване на данъчните документи в оригиналния им вид до 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение (чл. 121, ал. 1 – доп.).

•елиминиране на несъответствия на разпоредби на ЗДДС с Директива 2006/112/ ЕС:
- изменения на разпоредбите, които приравняват на възмездна доставка безвъзмездното предоставяне на стоки или услуги за лични нужди или за цели, различни от икономическата дейност на данъчно задълженото лице (чл. 6, ал. 3, т. 1 – изм., чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 – изм., чл. 27, ал. 2 - изр. първо);
- изменение на правилата за определяне на данъчната основа при внос, като се предвижда, че облагаемата стойност е митническата стойност, която се увеличава с присъщи на вноса разходи, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната, доколкото не са били включени в нея (чл. 55, ал. 1 – изм.). Въведена е дефиниция на понятието „Първо местоназначение“ на територията на страната (т. 72 от § 1 на ДР). Във връзка с това е въведена нова разпоредба за доставка на свързани с внос услуги. Доставките на услуги, свързани с внос, ще се облагат с нулева ставка, когато стойността им е включена в данъчната основа по чл. 55 от ЗДДС (чл. 36а – нова);
•дерогация от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС с цел улесняване на пътния и железопътния транспорт по Дунав мост II. Въведен е особен режим на облагане на доставки на стоки и услуги на Граничния комбиниран мост „Видин Калафат“. Мястото на изпълнение на услугите по събиране на таксата за преминаване на моста е на територията на Република България, когато направлението на пътуването е от България към Румъния, или на територията на Румъния, когато направлението на пътуването е от Румъния към България. Доставките по поддръжка/ремонт на моста са с място на изпълнение на територията на страната или на Румъния в зависимост от това, на коя териториална част се извършват (чл. 20а - нов).

Промени, обусловени от решения на СЕС, в областта на косвеното облагане

Промените са свързани с:
•доставките на стоки при условията на финансов лизинг, като са регламентирани критерии в кои случаи сделката по лизингови договори следва да се приравни на придобиването на дълготраен актив (чл. 6, ал. 2, т. 3 – изм.). (Решение на СЕС по дело C - 118/2011 „ЕОН Асет Мениджмънт“ ООД);
нови правила за определяне на данъчната основа:
- при бартер - когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, без страните да са му придали парично изражение, данъчната основа на всяка от доставките към датата на възникване на данъчното събитие е данъчната основа при придобиването или себестойността на предоставената стока, а в случаите на внос – на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за извършване на предоставената услуга. Когато данъчната основа нe може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена (чл. 26, ал. 7 – изм. и ал. 8 - нова). (Решение на СЕС по дело C?549/11 „Орфей България“ ЕООД);
- при дерегистрация - данъчната основа на доставка на стоки и/или услуги по чл. 111, определена към началото на месеца, в който е прекратена регистрацията на лицето, е данъчната основа при придобиването или себестойността на стоката, а в случаите на внос – на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за придобиване на услугата, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоката или услугата. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена (чл. 27, ал. 3, т. 2 – отм., ал. 5 – нова). (Решение на СЕС по дело C?142/12 „Христомир Маринов“);
- промени в срока, в който регистрираното лице може да упражни правото на приспадане на данъчен кредит за наличните към датата на регистрацията активи - от тримесечен срокът се променя на 12-месечен с цел уеднаквяване на сроковете за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит с тези по чл. 72 от ЗДДС (чл. 75, ал. 2 – изм. и чл. 77, ал. 2 – изм.). (Решение на СЕС по дело С-385/09 „Nidera Handelscompagnie“).

Промени, свързани с прецизиране на разпоредби и редакционни промени във връзка с възникнали затруднения при практическото прилагане на закона

Промените са свързани с:
•допълване на случаите, при които не е налице доставка при предоставяне за ползване на имоти от държавата/общините/заявителите за нуждите на частни детски градини, училища, както и на детските градини и училища с чуждестранно участие по Закона за народната просвета - не е налице доставка и при последващото преминаване на имотите към държавата/общините/заявителите в случай на закриване на детските градини и училищата (чл. 10 ал. 1, т. 5 - нова);
•изясняване, че при преминаване на правото на разпореждане от залогодателя към заложния кредитор по смисъла на чл. 32, ал. 4 от Закона за особените залози не е налице доставка за целите на ЗДДС (чл. 6, ал. 5 - нова);
•промяна на правилото за определяне на данъчната основа на безвъзмездно подобрение при прекратяване на договор за наем. Данъчната основа на доставката е сумата от направените преки разходи за извършването им, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на подобрението, а ако не може да се установи сумата на преките разходи, данъчната основа е пазарната цена (чл. 27, ал. 2 - изм., изр. второ);
•ограничаване на изискването за корекции на ползван данъчен кредит при липси на стоки при тяхното съхраняване и транспортиране съгласно нормативен акт или фирмени стандарти и нормали (чл. 80, ал. 2, т. 3 – изм.);
•премахване на разпоредбата относно поредността при прихващане на задължения от органа по приходите и регламенитране на процедурата на възстановявяне на данък по чл. 92, ал. 3 от ЗДДС при възложена проверка и ревизия (чл. 92, ал. 6 - отм. и чл. 92, ал. 11 – нова);
•ввеждане на изрична разпоредба относно документиране с фискален бон в случаите на продажби на стоки чрез фискални устройства, вградени в автомати за самообслужване - фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ (чл. 118, ал. 3, изр. второ - ново). Допълнението е в сила от 22. 11. 2013 г.;
•промени в разпоредбите, свързани с освобождаванията на внос по силата на международни договори и внос на стоки от въоръжени сили на чужди държави, както и на международни договори и доставки, по които получатели са въоръжените сили на чужди държави или институции на ЕС. Вече няма да се прилага нулева ставка за частта от доставката, която е финансирана със средства от републиканския или общинските бюджети или със заеми, по които гарант е държавата (чл. 172, ал. 1 – изм. и чл. 173, ал. 1 – изм.);
•прецизиране на част първа от Приложение № 2, като изрично са дефинирани различните видове отпадъци (т. 73 - 78 от § 1 на ДР).

Промени в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ)

Промените са свързани с:
•прецизиране на нормите за освобождаване от данък върху недвижимите имоти за сгради със сертификати за клас на енергопотребление В, C и D по Закона за енергийната ефективност - изрично се установява, че то се извършва за максимален срок от 10 години след преустройство на сградите, водещо до постигане на енергийна ефективност (чл. 24, ал. 6 - нова);
•обвързване на данъчното облекчение при облагане с данък върху превозните средства с екологичните стандарти по отношение на емисионните норми на парникови газове, а именно:
- за превозните средства с мощност на двигателя до 74 kW включително и съответстващи на екологични категории „Евро 3“ и „Евро 4“ данъкът се заплаща с 50 на сто намаление, а за съответстващите на „Евро 5“ и „Евро 6“ – с 60 на сто намаление, от определения по чл. 55, ал. 1 и 3 данък (чл. 59, ал. 2 - нова);
- за автобусите, товарните автомобили, влекачите за ремарке и седловите влекачи с двигатели, съответстващи на екологични категории „Евро 3“ и „Евро 4“, данъкът се заплаща с 40 на сто намаление, а за съответстващите на „Евро 5“, „Евро 6“ и „ЕЕV“ – с 50 на сто намаление, от определения по чл. 55, ал. 5, 6, 7 и 13 данък (чл. 59, ал. 3 - изм.);
- дадена е и възможност за превозните средства с мощност на двигателя до 74 kW включително, снабдени с действащи катализаторни устройства и несъответстващи на екологичните категории „Евро 3“, „Евро 4“, „Евро 5“, „Евро 6“ и „EEV“, определеният по чл. 55 данък за съответната година да се заплаща с намаление от 20 до 40 на сто по решение на общинския съвет (чл. 59, ал. 1 - изм.).

Създадени са разпоредби във връзка с установяване на екологичните категории (чл. 59, ал. 5 – нова и чл. 51, ал. 1 - доп. и § 11 от ЗР);
•отпадане на възможността общините да събират такса битови отпадъци в размер, определен на база данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена (чл. 67, ал. 2 –доп. и § 13, ал. 2 от ЗР). Тази възможност е в сила от 2015 г.;
•освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване и ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота (чл. 71, ал. 1 – доп.);
•освобождаване от облагане с: данък при придобиване на имущества, данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци на храмове, молитвени домове и манастири, които се ползват за извършване на богослужение - собственост на всички регистрирани вероизповедания в страната, както и на поземлените имоти, върху които са построени (чл. 24, ал. 1, т. 9 – изм., чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „ж“ – нова, чл. 71а - нов, т. 36 и т. 37 от § 1 на ДР – нови):
•прецизиране на санкцията във връзка с нарушения, свързани с декларацията по чл. 14 от ЗМДТ – санкцията за едноличните търговци се изравнява с тази за юридическите лица (чл.123, ал. 1 - изм.);
•приравняване на студентските общежития по смисъла на Закона за висшето образование на жилищни имоти за целите на ЗМДТ (§ 1а от ДР - нов).

Промени в Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС)

Най важните промени са свързани с:
•увеличаване на акцизните ставки за природен газ, използван като моторно гориво и гориво за отопление, както и за тежките корабни горива:
- за природен газ, използван като моторно гориво - от 0,85 лв. на 5,10 лв. за 1 гигаджаул (чл. 32, ал. 1, т. 6 - изм.). Като е посочено в Мотивите към проекта на ЗИД ЗАДС до Европейската комисия (ЕК) е изпратена нотификация за прилагане на намалена акцизна ставка върху природен газ, използван като моторно гориво, в размер 0,85 лв. за 1 гигаджаул за период 6 години считано от 1 януари 2014 г. Във връзка с това е регламенитрано, че при одобрение от ЕК до изтичането на срока на действие на акта за одобряване на държавната помощ приложимата акцизна ставка за природен газ с кодове по КН ще се запази на 0,85 лв. за 1 гигаджаул (чл. 32, ал. 11 – нова);
- за тежките корабни горива - от 600 лв. на 645 лв. за 1000 кг. (чл. 32, ал. 1, т. 10 - изм.);
- за природен газ, използван като гориво за отопление – от 0,10 лв. на 0,60 лв. за гигаджаул (чл. 33, ал. 1, т. 6 - изм.);
•регламентиране на ред за лицата, извършващи дейности с „отпадъци от тютюн“ (остатъци от тютюневи листа и вторични продукти, получени при обработката на тютюн или при промишленото производство на тютюневи изделия), тъй като отпадъците от тютюн не са в обхвата на ЗАДС до момента, в който не се установи предлагането им на пазара за продажба на дребно и това даваше възможност за злоупотреби (чл. 12, ал. 1, т. 2 - изм., ал. 4 – 6 – нови). Въведена е и наказателна разпоредба за неспазване на регламентирания ред (чл. 123б – нова):
•регламентиране на възможност на малките винопроизводители в случаите, когато изпращат акцизни стоки до лицензиран складодържател на територията на страната да прилагат режима отложено плащане на акциз (чл. 20, ал. 2, т. 1а – доп.);
•обезпеченията при режим отложено плащане на акциз :
- размерът на обезпечението се определя така, че във всеки момент да покрива размера на акциза, който е възникнал или би могъл да възникне, или е установен при прилагането на режим отложено плащане на акциз (чл. 77, ал. 1 и ал .2 - изм., ал. 3 и 4 – нови);
- намалява се и размерът на обезпечението по чл. 77: за средномесечното количество на складираните стоки - по видове стоки - от 30 на сто на 20 на сто; за средномесечното количество на складираните стоки за количествата съхраняван дестилат или за задължителните количества по Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти, складирани в лицензиран данъчен склад - от 10 на 0 на сто; за средномесечното количество на освободените за потребление стоки - от 150 на 100 на сто (чл. 78, ал. 1, т. 1-3 - изм.);
- допълват се изискванията по отношение на уреждане на обезпечението по чл. 77 с банкова гаранция (чл. 80, ал. 4 – нова);
•намаляване сроковете за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия (чл. 90г, ал. 1, ал. 2 и ал .4 – изм.) – когато предоставените документи отговарят на изискванията и предоставената информация е достатъчна, митническите органи ще издават разрешението в 14-дневен срок от постъпване на искането, а не както досега в едномесечен срок;
•допълнение на дефиниция на „място на директна доставка», като е включен и регистрираният получател на енергийни продукти и съответно са въведени нови разпореби (т. 45 от чл. 4 – доп., чл. 20, ал. 2, т. 11 – доп., чл. 57в, ал. 2, т. 16, 17 и 18 - нови, ал. 8 – нова, чл. 57д, ал. 1, т. 5 – нова, чл. 73а, ал. 1, т. 5 – нова);
•допълване на разпоредби, свързани с документиране на движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз (чл. 73б, ал. 10, 11, 12 и 13 – нови, чл. 73г, ал . 3 – нова);
•допълване на разпоредби, свързани с определяне на броя на предоставените на лицензираните складодържатели и лицата по чл. 64 , ал. 2 и 3 от ЗАДС количество бандероли (чл. 64, ал . 8, т. 1 - изм. и ал .9 – доп.);
•отпадане на изискването за липса на ликвидни и изискуеми публични задължения по отношение на лицензирани складодържател или регистрирано лице в ЗАДС (§ 36 от ДР). Както е посочено в Мотивите към проекта на ЗИД ЗАДС, отпадането на посоченото изискването е породено от обстоятелството, че съгласно действащата към настоящия момент правна уредба данъчно задължените лица, които имат обезпечени вземания по реда на ДОПК, не отговарят на изискванията за лицензиран складодържател или регистрирано лице в ЗАДС, а наличието на обезпечени вземания не следва да създава пречки пред икономическите оператори да продължат да извършват търговската си дейност и това обстоятелство да не бъде предпоставка за прекратяване на разрешителните или лицензионните режими;
•създаване на раздел VІ «Специален ред за приспадане на акциз срещу ваучери за гориво под формата на държавна помощ за земеделския сектор» с чл. 45а – 45г в глава трета на ЗАДС. Едновремнно с това с § 38 от ПЗР на ЗАДС в Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) се създава и нова глава четвърта «а» «Ваучери за гориво» с чл. 47а – 47о, като в т. 46 – 51 от ДР на ЗПЗП са въведени дефиниции на ползваните понятия. Посочените взаимосвързани разпоредби и в двата закона влизат в сила след постановяване на решение на ЕК за удължаване срока на действие на съществуваща разрешена схема на държавна помощ (§ 39 от ПЗР);
•въвеждане на нов раздел ІІа „Лицензиране при особени случаи”с чл. 55б – 55з, съгласно който на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ се предоставя възможност да се лицензира по реда на ЗАДС за осъществяване на специфичните дейности по управление на държавните резерви и военновременни запаси, тяхното създаване, съхраняване, опазване, обновяване, поддържане, освобождаване, ползване, тчитане, финансиране и контролиране. По този начин агенцията ще има възможност да съхранява в складовите бази, които са й предоставени за управление, акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз;
•въвеждане на разпоредба, съгласно която не се инсталира глобална система за позициониране, когато на територията на страната се транспортират с войскови транспортни средства маркирани енергийни продукти от специализираните бази за горивно-смазочни материали на Министерството на отбраната до поделенията или обектите на Българската армия. Транспортирането на тези енергийни продукти ще ставапо специален ред (чл. 93, ал. 8 – нова във връзка с ал. 6):
•правомощията на митническите органи като органи по приходите в производствата по чл. 77 и чл. 78 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) - при откриване на производство по прекратяване, прехвърляне, преобразуване, ликвидация и несъстоятелност на предприятие данъчно задължените лица, да уведомяват и тях (чл. 104, ал. 5 и 6 – нови).

Нова Спогодба между Република България и Конфедерация Швейцария за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото

Новата Спогодба между Република България и Конфедерация Швейцария (СИДДО) влиза в сила от 18 октомври 2013 г.

Съгласно чл. 28 , пар. 2 разпоредбите на новата СИДДО се прилагат по отношение на:

•данъците, удържани при източника, за суми, изплатени или начислени на или след 1 януари на календарната година, следваща влизането в сила на Спогодбата;
•другите данъци за данъчните години, започващи на или след 1 януари на календарната година, следваща влизането в сила на Спогодбата;

Действащата до момента СИДДО, подписани в Берн на 28 октомври 1991 г., ще прекрати своето действие при влизане в сила на новата Спогодба, като разпоредбите й ще продължат да се прилагат за данъчни години и периоди, които са приключили преди момента, в който разпоредбите на новата СИДДО стават приложими (чл. 28 , пар. 3).

[Нагоре]

Обнародвани ЗД ЗСч, ЗИД ЗДДФЛ и ЗИД ЗКПО

Благодарение на http://www.tita.bg/

В ДВ, бр. 100 от 19. 12. 2013 г. са обнародвани:

Закон за допълнение на Закона за счетоводството (ЗСч)

Допълнението е свързано с разпоредбата на чл. 7 от ЗСч, като се регламентира, че при съставяне на вътрешни първичните счетоводни документи чрез автоматични устройства или системи подписът на съставителя може да се замени с цифров или с друг идентификатор, еднозначно разпознаващ и определящ съставителя на първичния счетоводен документ (ал.10 - нова). Понятието „цифров или друг идентификатор” е уточнено с допълнителна разпоредба (т.18 от § 1 на ДР - нова). Промяната влиза в сила от 01. 01. 2014 г.

Закон за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗИД ЗДДФЛ)

Промените са свързани с:
•разширяване обхвата на данъчното облекчение за млади семейства по чл. 22а от ЗДДФЛ. Облекчението ще може да се ползва и от чуждестранни физически лица, установени за данъчни цели в държава - членка на Европейския съюз (ЕС), или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) (ал. 5 на чл. 22а – нова). Във връзка с документалното доказване на правото на облекчение за посочените лица в разпоредбата на чл. 23 от ЗДДФЛ е допълнена т. 5 – (изр. второ - ново) и е създадена нова т. 7. Промяната е породена от открита процедура по нарушение на правото на ЕС от Европейската комисия (ЕК). Според ЕК данъчното облекчение за млади семейства създава преференциално данъчно третиране на доходите, придобити от местни за България физически лица, спрямо такива, които, въпреки че получават по-голяма част от доходите си в България, са установени за данъчни цели в друга държава - членка на Европейския съюз.
•отпадане на термина „тютюнопроизводители” ползван в разпоредби на закона (чл. 13, ал. 5 – изм., чл. 29, ал. 1, т. 1 - изм. § 1, т. 56 от ДР – изм.). Промяната е породена от промяна в Закона за тютюна и тютюневите изделия, съгласно която отпада задължението за отделна регистрация на земеделските производители като тютюнопроизводители. На основание чл. 4 от Закона за тютюна и тютюневите изделия производството на тютюн се извършва от тютюнопроизводители, вписани като земеделски производители в регистъра по чл. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Така, че терминът „регистриран земеделски производител”, включва вече и тютюнопроизводителите;
•промяна в процедурата на избор на облагане по реда на чл. 26 и чл. 28 от ЗДДФЛ, приложим за едноличните търговци (ЕТ) за физическите лица, регистрирани като земеделски производител. Отпада изискването регистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност физически лица, които са регистрирани като земеделски производители, задължително да прилагат механизма на облагане, приложим за ЕТ (чл. 29а – изм.). В тази връзка е въведена преходна разпоредба (§ 11 от ПЗР на ЗИД ЗДДДФЛ);
•поетапно намаляване на данък върху лихвите по депозитни сметки в търговски банки местни физически лица, като за доходите, придобити през 2014 г. данъкът се намалява от 10 на 8 на сто (чл. 46, ал. 1- изм. и ал. 4 – нова).
•изрично регламентиране, че декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ не се подава от предприятия, за които се прилага схема за централизирано разплащане по Закона за публичните финанси на дължимите данъци по този закон (чл. 55, ал. 4 – нова);
•прецизиране текстове на закона - изрично се уточни, че преотстъпването на данък по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, представляващо държавна помощ за земеделски производители, не може да се ползва от лицата извършващи стопанска дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ (чл. 48, ал. 7 от ЗДДФЛ - доп.);
•въвеждане на преходни разпоредби във връзка със:
- субсидиите, изплатени през 2013 г. на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, за производство на непреработена растителна и животинска продукция за 2009 г. или за предходни години (§ 12 от ПЗР на ЗИД ЗДДФЛ) и
- прилагане на данъчното облекчение по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ (§ 13 от ПЗР на ЗИД ЗДДФЛ).

Промените влизат в сила от 01. 01. 2014 г.

Закон за изменение и допълнение на Закона за кор­поративното подоходно облагане (ЗИД ЗКПО)

По-важните промени са са свързани с:
•признаване на приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания. Промяната е свързана с чл. 37 от ЗКПО и включва:
- даване на възможност обръщането на формираните по реда на чл. 34 от ЗКПО временни разлики от непризнати разходи от обезценки и отписвания на вземания да не става единствено точно на годината, в която е настъпило едно от шестте събития, посочени в чл. 37 от ЗКПО, но да може да се отложи и за по-късен период (чл. 37, ал. 1 – изм.);
- изрично се регламентира срокът на обръщане на вземания с тригодишен давностен срок по смисъла на чл. 111 от Закона за задълженията и договорите (чл. 37, ал. 1, т. 1 и 5). В тази връзка се направиха кореспондиращи промени и в разпоредбата на чл. 46 от ЗКПО относно данъчно третиране на неотписани задължения (чл. 46, т. 1 и 5);
- регламентира се изрично начинът на третиране на непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки, когато вземането е уредено ( чл. 37, ал. 2 – нова)]
•разширяване и прецизиране на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от ЗКПО, регулираща разходите, представляващи доходи на местни физически лица, по отношение на случаите, при които те се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, а именно:
- прецизиране на обхвата на случаите на признаване на доходите от допълнителни трудови възнаграждения (чл. 42, ал. 2, т. 2 - нова);
- включване в обхвата на признатити разходи неизплатени обезщетения, определени като задължителни с нормативен акт (чл. 42, ал. 2, т. 3 - нова);
•възможност за прилагане на намалената данъчна ставка от 5 на сто за данъка върху доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения в полза на лица он ЕС и ЕИП и преди да е изтекъл срокът за притежаването на изискуемия минимум от капитала. Това е възможно в случаите, когато към момента на начисляване на дохода притежаването на изискуемия минимум от капитала не е прекъснато. В случай че притежаването на изискуемия минимум от капитала е прекъснато, преди да са изтекли двете години, за начислените доходи от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения дължимият данък при източника се коригира, като се прилага данъчната ставка в размер 10 на сто и се дължи лихва за периода от датата, на която е следвало да бъде внесен данъкът при източника, до датата на внасянето му (чл. 200а, ал. 2 и 3 - нови).
•промяна на съществуващото данъчно облекчение за минимална и регионална държавна помощ, като се разширява обхватът на общините, в които може да се преотстъпва корпоративен данък - като община с висока безработица приема община, в която за предходната година преди текущата има безработица със или над 25 на сто по-висока от средната за страната за същия период, а не 35 на сто, както бе досега. Едновременно с тази промяна се въвеждат нови условия за данъчно задълженото лице, което следва да поддържа през целия данъчен период не по-малко от 10 работни места, от които най-малко 50 на сто да са заети пряко в извършваната производствена дейност. Също така през целия данъчен период 30 на сто от персонала трябва да бъдат лица с постоянен адрес в общини от списъка с общини, в които за предходната година преди текущата има безработица със или над 25 на сто по-висока от средната за страната за същия период. (чл. 184, т. 1 - изм., т. 2 и 3 - нови, чл. 189, ал. 1, т. 3 - изм.). Въведени са преходни разпоредби относно ползване на държавните помощи (§14, § 15 и § 16 от ПЗР на ЗИД ЗКПО).
•освобождаване от облагне с данък при източника на:
- доходите от лихви по облигации или други дългови ценни книжа, издадени от местно юридическо лице и допуснати до търговия на регулиран пазар в страната или в държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
- доходите от лихви по заем, предоставен от чуждестранно лице – емитент на облигации или други дългови ценни книжа, когато са изпълнени едновременно следните условия: а) емитентът е местно лице за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство; б) емитентът е издал облигациите или другите дългови ценни книжа с цел предоставяне на постъпленията от тях назаем на местно юридическо лице; в) облигациите или другите дългови ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар в страната или в държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. (чл. 195, ал. 6 и т. 70 от §1 на ДР на ЗКПО - нова).

Промените влизат в сила от 01. 01. 2014 г.

[Нагоре]

Нов размер на минималната работна заплата

Благодарение на http://www.tita.bg/

В ДВ, бр. 97 от 08. 11. 2013 г. е обнародвано ПМС № 249 от 31. 10. 2013 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната. От 01. 01. 2014 г. се определя нов размер на минималната: •месечна работна заплата за страната 340 лв. и •часова работна заплата 2,03 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица.

[Нагоре]

Промени в ДОПК, ЗДДС, КСО - Промените са в сила от 01. 12. 2013 г.

Благодарение на http://www.tita.bg

В ДВ, бр. 98 от 12. 11. 2013 г. е публикуван Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ЗИД ДОПК).

Промените целят:
•усъвършенстване на единната сметка за плащане на данъци и задължителни осигурителни вноски, а именно:

- при прилагането на чл. 169, ал. 4 от ДОПК се регламентира, че към погасяване на лихви се пристъпва след погасяване на всички главници на задълженията (ал. 5 на чл. 169 – нова). Целта е да се спре начисляването на лихви и да се предотврати натрупването на нови задължения;
- регламентира се, че с недължимо платени до влизането в сила на този закон суми за публични задължения, установявани от Националната агенция за приходите, се погасяват задължения по реда на чл. 169, ал. 4 и 5, освен ако до влизането в сила на този закон е подадено искане по чл. 129, ал. 1 (§ 5 от ПЗР на ЗИД ДОПК);
- отлага се с една година (до 2015 г.) прилагането на реда по чл. 169, ал. 4 от ДОПК за погасяване на публичните задължения, на които срокът за плащане е изтекъл преди 1 януари 2008 г. (§ 46 от ПЗР на ЗИД ЗДДС, ДВ, бр. 94 от 2012 г.- изм.);
•въвежда се възможност в производството по принудително изпълнение по ДОПК да се дава разрешение за извършване на неотложни плащания от длъжника за всички видове публични задължения (т. 3 на чл. 229, ал. 3 - нова);
•уточняват се сроковете, в които следва да се предостави:
- протоколът, съставен от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му на проверяваното лице чл. 50, ал. 3 от ДОПК – доп.);
- заключението, изготвено от експерт на органа по приходите, възложил експертизата, и на субекта (чл. 65 ал. 4 от ДОПК – доп.);

В Преходните и заключителните разпоредби на ЗИД ДОПК са направени промени и в:
•Кодекса за социално осигуряване (КСО) (§ 6 от ПЗР на ЗИД ДОПК). Редактирана е разпоредбата на чл. 159, ал. 4 изречение трето от КСО с цел да се синхронизира с промените в чл. 169 на ДОПК;
•Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) (§ 7 от ПЗР на ЗИД ДОПК).

Направените промени са свързани с въвеждане на механизъм за обратно начисляване на нова категория стоки - зърнени и технически култури, които са най-често използвани в сложни схеми за измами с ДДС. Както е посочено в Мотивите към проектозакона на ЗИД ДОПК основна цел на въвежданата мярка е в краткосрочен план (до края на 2018 г.) да се намали в значителна степен нивото на данъчните измами и да се увеличи събираемостта на приходите. В тази връзка са изменени и допълнени:
•чл. 92 ал. 3, т. 2 - нова,
•чл. 117, ал. 2, т. 9 и 10 - нови,
•чл. 163б, ал. 2, т. 7 - нова,
•чл. 163г – нов,
•Приложение № 2 към глава деветнадесета „а“ - част втора - нова (част първа, свързана с търговия с отпадъци по смисъла на Закона за управление на отпадъците е прецизирана и допълнена.),
•т. 71 от § 1 от ДР на ЗДДС – нова.

Във връзка с промяната са въведени преходни разпоредби (§ 8 и § 9 от ПЗР на ЗИД ДОПК.)

Промените са във връзка с Директива 2013/43/ЕС на Съвета от 22 юли 2013 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на незадължително и временно прилагане на механизма за обратно начисляване във връзка с доставки на някои стоки и услуги, при които съществува риск от измами (§ 1а, т. 7 – нова от ДР на ЗДДС).

[Нагоре]

Сливане на офис Студентска и офис Младост на НАП от 01.10.2013

От 1 октомври офисът на НАП в Студентски град се слива с този в район „Младост“. Всички фирми и физически лица, които сега обслужват своите задължения в офис „Студентска“, ще продължат да ползват услугите на приходната агенция на адреса на офис „Младост“: София, бул. „Цариградско шосе“ № 111 (в сградата на Изпълнителна агенция „Държавна собственост" към Министерство на отбраната). От НАП напомнят, че всеки клиент може да се възползва също и от напълно безплатните електронни услуги на Агенцията. По този начин фирмите и гражданите могат да си спестят средства и време.

След сливането на двата офиса, от 1 октомври 2013 г. клиентите на офис „Студентска“ ще плащат дължимите суми по банковата сметка на офис „Младост“. От НАП, уточняват още, че в обслужването на клиентите на офис „Младост“ няма да има никаква промяна.

В офиса на НАП в Студентски град се обслужват 30500 физически лица и 7590 фирми, от които близо 2000 са регистрирани по ЗДДС. На посочилите електронен адрес за кореспонденция с НАП, вече са изпратени съобщения за предстоящата промяна.

Допълнителна информация за сливането на двата офиса, за банковите сметки за плащане на данъци и осигурителни вноски, клиентите на НАП могат да получат на телефон 0700 18 700, на цената на стандартен градски разговор.

[Нагоре]

БСК намери пробойни в новия Закон за ДДС

Благодарение на http://banks.dir.bg

От БСК изразиха опасения от готвените промени при отчитането на данък добавена стойност (ДДС). Според камарата ползите от тях могат да бъдат доста по-малки, отколкото административната тежест, която ще донесат.
БСК извежда четири възможни проблема, които ще затруднят работата на компаниите, след като промените бъдат приети от Народното събрание.

В края на миналата седмица Министерският съвет внесе в парламента проект за промяна на Закона за ДДС. В мотивите към текстовете е написано, че въвеждането на специалния режим има за цел подпомагане на малките компании, които изпитват трудности при плащането на данъка към бюджета, преди да са получили плащане по извършени от тях доставки или услуги.

От БСК обаче коментират, че някои неуточнени момента в концепцията ще доведат до проблеми за компаниите. Работодателската организация например посочва, че не е ясен механизмът за водене на дневниците по ДДС. Съставянето на дневници е задължително според разпоредбите на Закона за ДДС и в него се описват фактурите по направените покупки и съответно продажби през месеца.

С въвеждането на касовата отчетност ще има три вида издадени или получени фактури – с получено пълно плащане, които се отразяват в дневника, с получено частично плащане, които също се отразят в дневника, но с изчислен коефициент на дължимия данък и фактури, които не са платени и които не трябва да се отразят в дневниците.

От БСК коментират, че няма предвидена разпоредба как да се документират фактури при продължително просрочие и докога една фактура може да не бъде отразена в дневниците на компаниите. На практика автоматизираното водене на дневниците за ДДС ще стане почти невъзможно, а бизнесът ще плаща по-големи разходи за счетоводни услуги, смятат от работодателската организация.

Касовата отчетност ще създаде проблеми и при ревизиите на предприятията, посочват още от БСК. Според тях заради необходимостта да бъде установено пълно или частично плащане, срокът за данъчната проверка ще бъде значително по-дълъг.

Касовата отчетност би трябвало да намали междуфирмената задлъжнялост, но според БСК има вероятност и някои компании да не търсят вземанията си навреме, тъй като няма да са длъжни да начислят в бюджета дължимия данък. Така е възможно обемът на просрочените задължения и сроковете за тяхното погасяване да се увеличават, предупреждават от камарата.

Четвъртият проблем, който виждат от БСК, е че касовата отчетност на ДДС няма да бъде задължителна за всички. Според тях предприятията, които прилагат „стандартна“ отчетност ще избягват тези с „касова“ отчетност, заради усложненията, задължителното разплащане по банков път и ограниченията във възникването на правото за приспадане по банков път.

[Нагоре]

Указание относно право на приспадане на данъчен кредит за начислен ДДС за доставки по договор за лизинг или отдаване под наем на лек автомобил

Благодарение на http://www.tita.bg

На Интернет страницата на НАП е публикувано Указание № 91-00-88 от 26. 06. 2013 г. относно право на приспадане на данъчен кредит за начислен данък върху добавената стойност за получени доставки, свързани с договор за лизинг или отдаване под наем на лек автомобил.

[Нагоре]

Указание относно ораничаване на правото на данъчен кредит в хипотезите на липса на доставка

Благодарение на http://www.tita.bg

На Интернет страницата на НАП е публикувано Указание на изпълнителния директор на НАП № 20-00-134 от 21. 06. 2013 г. относно ораничаване на правото на данъчен кредит в хипотезите на липса на доставка.

Както е посочено в информация за медиите, публикувана на Интернет страницата на Министерство на финансите (МФ) на 02. 07. 2013 г., указанието е следствие на постъпилото на 21 юни 2013 г. в МФ официално уведомително писмо от Европейската комисия (ЕК) с дата 20 юни 2013 г. по нарушаване на правото за приспадане ДДС.

По-конкретно то се отнася до отказване правото на приспадане на данъчен кредит на лице, когато в резултат на извършени проверки на предходни доставчици е установена липса на доставка.

В писмото ЕК уведомява българската държава, че при извършване на данъчен контрол са нарушени общите принципи на ДДС заложени в Директива 2006/112/ЕО относно общата система за данък върху добавената стойност и решенията на Съда на Европейския съюз (СЕС).

В тази връзка 21 юни 2013 г. от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите е издадено цитираното Указание становище до териториалните подразделения на агенцията относно ограничаване на правото на приспадане на данъчен кредит в хипотезите на липса на доставка, съобразно постановеното в решенията на СЕС.

[Нагоре]

Всеки, който е удържал данък за доходи извън трудов договор, подава новата декларация за дължими данъци

http://www.nap.bg

Всяко предприятие или самоосигуряващо се лице, което изплаща на физически лица доходи, извън тези по трудов договор и е задължено да удържа данък, трябва да подава новата декларация за дължими данъци. Декларацията – по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за дължими данъци (образец 4001), се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци.

Новата декларация се подава и от фирми и самосигуряващи се лица, които плащат доходи по извънтрудови правоотношения или от наем на физически лица и са длъжни да удържат авансовия данък върху доходите. В тези случаи дължимите авансови данъци се декларират в НАП до края на месеца, следващ тримесечието, през което е получен доходът като за доходи изплатени през ІV-то тримесечие на годината данък не се дължи и съответно не се декларира.

Декларацията за дължими данъци (образец 4001) се представя в НАП и за окончателните данъци, удържани върху доходите на чуждестранни физически лица у нас (като например от възнаграждения за услуги, неустойки, обезщетения, стипендии за обучение в България, доходи от лихви и други), както и за окончателните данъци върху доходите от дивиденти и др. дължими от местни и чуждестранни физически лица. Формулярът се подава и за данъци при източника по Закона за корпоративното подоходно облагане, като например данъци върху дивидентите и ликвидационните дялове в полза на чужди фирми и местни дружества, които не са търговци, включително и общините.

От 2013 г. всички данъци и осигурителни вноски (с изключение на тези за допълнително задължително пенсионно осигуряване) се плащат по една единствена банкова сметка. Освен това при превод на пари към бюджета отпаднаха всички над 50 кода за вид плащане, с изключение на два 11 11 11 (за плащания за данъци и осигуровки) и 58 11 11 (за плащания за ДЗПО). Не е необходимо и попълването на изрично основание за плащане, тъй като погасяването на задълженията към хазната става според датата на възникването им.

Повече информация за попълване на декларациите, плащане на данъци и нови срокове, отдаващите помещения под наем могат да получат на телефона за информация на НАП 0700 18 700 на цената на един разговор.

Повече информация може да намерите в процедура "Подаване на декларация за дължими данъци"

[Нагоре]

Промени в нормативни актове, свързани с осигурителното законодателство

http://www.tita.bg


В ДВ, бр. 33 от 05. 04. 2013 г. са обнародвани промени в шест нормативни акта, свързани с осигурителното законодателство, именно:
•ПМС № 77 от 29. 03. 2013 г. за изменение и допълнение на Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване;
•ПМС № 79 от 29. 03. 2013 г. за изменение и допълнение на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и на морските лица;
•ПМС № 81 от 29. 03. 2013 г. за изменение на Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, както и
•ПМС № 76 от 29. 03. 2013 г. за изменение и допълнение на Наредбата за осигурителните каси;
•ПМС № 78 от 29. 03. 2013 г. за изменение и допълнение на Наредбата за отпускане изплащане на парични обезщетения за безработица;
•ПМС № 80 от 29. 03. 2013 г. за изменение и допълнение на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.

ПМС № 77 от 29. 03. 2013 г. за изменение и допълнение на Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване,

в сила от 01.01.2013 г.

Промени се разпоредбата на:
•чл. 10 относно сроковете, в които се представят документите по чл. 3- 5 и 8 в съответните ТП на НОИ, а именно:

- от осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси - до 15-о число на месеца, следващ месеца, през който осигуреното лице е представило документите за изплащане на обезщетението пред осигурителя;

- от самоосигуряващите се лица - до 15-о число на месеца, следващ месеца, през който е издаден болничният лист по чл. 3, съответно до 15-о число на месеца, следващ месеца, от който се иска изплащане на обезщетението с документите по чл. 4-5;
•чл. 17, ал. 2 относно определяне на месечното нетно възнаграждение на лица, изпълняващи управленски функции, като се конкретизира техният обхват – включват се: "управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на едноличните търговци, синдиците и ликвидаторите, членовете на управителните, надзорните и контролните съвети на търговските дружества, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицираните дружества";
•чл. 17, ал. 3 относно определяне на месечното нетно възнаграждение на лица на изборни длъжности се прецизира (в изречения първо и второ думите "и получаващи доходи" се заличават;
•чл. 17, ал. 4 относно месечното възнаграждение, от което се определя нетното възнаграждение е с нова редакция, в сила от 01. 05. 2013 г.:

Направени са промени и в следните образци на документи, в сила от 01.05.2013 г.:

•Приложение № 2 към чл. 4 (ЗАЯВЛЕНИЕ-ДЕКЛАРАЦИЯ за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 и чл. 51 КСО за остатъка от 135 до 410 календарни дни);
•Приложение № 3 към чл. 5 (ЗАЯВЛЕНИЕ-ДЕКЛАРАЦИЯ за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 КСО);
•Приложение № 4 към чл. 5 (ЗАЯВЛЕНИЕ-ДЕКЛАРАЦИЯ за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 54 КСО);
•Приложение № 8 към чл. 11, ал. 1 (ПРИДРУЖИТЕЛНО ПИСМО);
•Приложение № 13 към чл. 4а (ЗАЯВЛЕНИЕ-ДЕКЛАРАЦИЯ за изплащане на парично обезщетение при раждане на дете на основание чл. 50, ал. 6 КСО до 15 календарни дни);
•Приложение № 14 към чл. 4б (ЗАЯВЛЕНИЕ-ДЕКЛАРАЦИЯ за изплащане на парично обезщетение при раждане на дете на основание чл. 50, ал. 7 КСО след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни).

Направена е и промяна, в сила от 01. 05. 2013 г., в указанията за попълване на приложение № 15 към чл. 3, ал. 1 - в т. 4 от указанието за попълване на колона "Дневно работно време по правоотношението на лицето за месеца в часове" изречение трето се изменя така: "За лицата, които нямат определено работно време в часове, се попълва 8 часа."

[Нагоре]

Промени в ППЗДДС, ТЗ, КЗ, КСО и ЗЗО. Срок за плащане на задължения.

http://www.tita.bg

В ДВ, бр. 20 от 28. 02. 2013 г. са обнародвани:
- Правилник за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), в сила от 28. 02. 2013 г.;
- Закон за изменение и допълнение на Търговския закон (ЗИДТЗ);
- Закон за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (КЗ), с преходни разпоредби на който са направени промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Правилник за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС)

Промените целят преди всичко да синхронизират разпоредбите на правилника с измененията и допълненията в Закона за данък върху добавената стойност (обн ДВ, бр. 94 от 30. 11. 2012 г. ), в сила от 01. 01. 2013 г. на „Държавен вестник”. Ще посочим следните по - важни промени, породени от:

промяната в ЗДДС, съгласно която лицата, които не са приспаднали данъчен кредит за стоките и услугите при придобиването им, могат да приспаднат данъчен кредит в случай, че променят предназначението им и ги използват за облагаеми доставки - в правилника са направени изменения и допълнения, с които се конкретизира как се определя частта на размера на данъчния кредит с право на приспадане, редът по който се упражнява и кога се счита, че това право е налице) (чл. 67 от ППЗДДС – изм.)
транспониране на нормите на Директива 2010/45/ЕС в закона, свързани с условията и правилата за фактуриране на доставките и приложимото национално законодателство – в правилника:
- се регламентира, че гарантирането автентичността, цялостта и четливостта на фактурите според чл. 14, ал. 10 от ЗДДС може да се извършва и посредством друга технология или процедура, както и че приемането на фактурите от получателя може да стане освен в писмена форма и чрез мълчаливо съгласие (чл. 78, ал. 10 и 11 от ПЗДДДС - нови);
- направени са изменения по отношение на някои изисквания на информацията посочвана във фактурите (чл. 79, ал. 2, ал. 3, ал . 5 - изм. и ал. 14, 15, 16 и 17 - нови);
- са разписани правила относно издаване на фактура или известие към фактура от името и за сметка на доставчика - самофактуриране, когато доставчикът и/или получателят са лица, установени на територията на страната (чл. 79а - изм. и чл. 79б - нов);
синхронизиране разпоредбите на правилника с новите срокове, въведени в ЗДДС (например, промяна в срока за подаване на описа на налични активи при регистрация по закона, както и при ползване на право на данъчен кредит в случаите на правоприемство и др.) (чл. 60, ал. 6 и чл. 61, ал. 1 и 2 от ППЗДДС).
С цел уеднаквяване на националното законодателство с практиката на СЕС изрично се регламентира, че доставката на услуги между лице, установено на територията на друга държава членка, и негови клонове или структурни звена, установени на територията на страната, както и доставката на стоки между лице, установено на територията на страната и негови клонове и структурни звена, установени на територията на друга държава членка, се приема за вътрешен оборот, а не за облагаема доставка (чл. 3, ал. 6 от ППЗДДС)

С ПИДППЗДДС са прецизирани и текстовете на различни разпоредби (например, чл. 60, ал. 2, т. 2, чл. 82 , ал. 1 и 4), с оглед съвместяването им с променени разпоредби в ЗДДС, в сила от 01. 01. 2013 г.

Промените са в сила от 28. 02. 2013 г., с изключение на разпоредбите на:
чл. 113, ал. 12 - (думите "код "09" се заменят със "съответния код");
чл. 117, ал. 4 - (добавено е изречение: "Полученото авансово плащане (цялостно или частично) от посредник в тристранна операция не се включва във VIES-декларацията.");
приложение № 10 към чл. 113, ал. 2 - (в колона 21 запетаята и думите "ал. 1 и 4" се заличават);
приложение № 12 към чл. 113, ал. 4 - (във файла "DEKLAR.ТХТ" на ред *01-16 от колона 1 "Номер" в колона 2 "Описание на полето" запетаята и думите " ал. 1 и 4" се заличават; във файла "PRODAGBI.ТХТ" на ред 02-16 от колона 1 "Код" в колона 2 "Име на полето" запетаята и думите "ал. 1 и 4" се заличават);
приложение № 13 към чл. 116, ал. 1 - (в клетка 16 запетаята и думите "ал. 1 и 4" се заличават);
приложение № 15 към чл. 118, ал. 1 - (в раздел "Общи изисквания" към VIES.TXT файла в абзац втори, изречение първо думите "Полетата в условен формат "Символен" могат да съдържат цифри, букви и разделители (като ";,. и др.)." се заменят с "Полетата в условен формат "Символен" могат да съдържат символи от кодовата таблица Windows 1251 с код от 20 до FF включително"; в раздел "Общи изисквания" към VIES.CSV файла в абзац първи, изречение първо думите "Полетата в условен формат "Символен" могат да съдържат цифри, букви и разделители (като ".,), с изключение на знака точка и запетая (;)." се заменят с "Полетата в условен формат "Символен" могат да съдържат символи от кодовата таблица Windows 1251 с код от 20 до FF включително, с изключение на знака точка и запетая (;).”),
които влизат в сила от 15. 03. 2013 г.

Закон за изменение и допълнение на Търговския закон (ЗИДТЗ)

Направените със Закона за изменение и допълнение на Търговския закон промени са в две основни насоки:
въвеждане изискванията на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (ОВ, L 48/1 от 23 февруари 2011 г.), крайният срок за транспонирането на която е 16 март 2013 г. В тази връзка са създадени нови разпоредби относно:
- сроковете за плащане на парично задължение (чл. 303а - нова) – общото правило е, че страните по търговска сделка могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 60 дни. С § 16 от ПЗР на ЗИД ТЗ е създадена кореспондиращо нова ал. 5 в чл. 3 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), с която срокът от 60 дни се прилага и за лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от ЗЛЗ и държавните лечебни заведения - търговски дружества.
- обезщетяването на кредиторите за понесените разходи при неизпълнение на парично задължение (чл. 309а);
елиминиране на практика, свързана с манипулиране на началната дата на неплатежоспособността с цел обявяването на относителна недействителност на извършени от длъжника действия и сделки и последващата им отмяна. В тази връзка са направени промени в разпоредбата на чл. 646 (ал. 2 - изм. и ал. 3 и ал. 4 - 7 - нови), чл. 647 - изм. и чл. 649 – изм.). Във връзка с направените промени е и промяната на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, която конкретизира и изяснява понятието неплатежоспособност.

Въведени са преходни разпоредби по отношение:
сроковете на плащания на парични задължения по сключените договори (новите чл. 303а, чл. 309а, новата ал. 3 на чл. 327, новият § 1г от ДР на ТЗ, новата ал. 5 на чл. 3 от ЗЛЗ, както и промяната на чл. 324 от ТЗ не се прилагат за договорите, сключени до 15 март 2013 г.);
заварените производства по несъстоятелност и искови производства за попълване масата на несъстоятелността (§13 - 15 от ПЗР на ЗИД ТЗ).


Закон за изменение и допълнение в Кодекса за застраховането (ЗИДКЗ)

Направените със ЗИД на Кодекса на застраховането (КЗ) промени са породени от промени в европейското законодателство, с които се налага пълна забрана за използването на пола като актюерски фактор при определяне на застрахователната премия. В тази връзка е променена разпоредбата на чл. 65а, ал. 1 от КЗ.

С § 3 от ПЗР на КЗ е направена аналогична промяна и в чл. 246, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), като също се въведе пълна забрана за използването на пола като актюерски фактор при изчисляване размера на пожизнената пенсия от фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. С § 5 от ПЗР на КЗ са направни кореспондиращи препратки към чл. 65а от КЗ и в Закона за здравното осигуряване.

Доколкото новите правила относно формиране на премиите и плащанията без отчитане на пола следва да се прилагат от 21 декември 2012 г. нататък са въведени преходни разпоредби (§ 11б от ПЗР на КЗ, § 11г от ПЗР на КСО, § 30 и § 32 от ЗИД ЗЗО, обн. бр. 60 от 2012 г.).

[Нагоре]

Наемодателите подават нова декларация в НАП

Физическите лица, които отдават помещения под наем на други физически лица, и съответно сами определят и внасят дължимия авансово данък, през 2013 година ще имат едно ново задължение. Те трябва да декларират дължимите авансови вноски в новата декларация, която се подава от началото на тази година – това е декларацията по чл.55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за дължими данъци (образец 4001). Декларацията се подава три пъти годишно – в сроковете за внасяне на дължимите данъци, т. е. до края на месеца, следващ тримесечието, през което е получен дохода от наем, като за ІV-то тримесечие, данък не се дължи и съответно декларация не се подава. Както до сега, годишният данък ще се определи в годишната данъчна декларация, която наемодателите ще представят пред НАП до края на април 2014 г.
Физическите лица, които отдават под наем имоти на фирми, също ще декларират годишно доходите от наем до края на април 2014 г., но те не са длъжни да подават в НАП формуляра по чл. 55. В този случай декларацията по чл. 55 от ЗДДФЛ (образец 4001) се подава от платеца на дохода. Облекчение за фирмите-наематели на недвижими имоти на физически лица е, че през тази година те няма да издават служебни бележки за изплатения доход на физическите лица всеки месец, а само веднъж годишно. Фирмите-наематели ще внасят данъка, удържан авансово на хазаите си физически лица, веднъж на три месеца, а не както беше през 2012 г. - ежемесечно. И в този случай за последното тримесечие на 2013 г. платците на дохода не следва да удържат и внасят авансово данъка.
От НАП припомнят, че гражданите с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност, отдаващи помещения под наем, дължат авансов данък, едва когато получаваната през годината от тях сума надхвърли 7 920 лв. от всички източници на доходи на лицето.
Повече информация за попълване на декларациите, плащане на данъци и нови срокове, отдаващите помещения под наем могат да получат на телефона за информация на НАП 0700 18 700 на цената на един разговор.

[Нагоре]

Данъчен календар 2013 г.

І. ЗА ВСЕКИ МЕСЕЦ

ЯНУАРИ

До 10-ти януари:
ЗДДФЛ
1. Внасяне от възложителя на авансовия данък, удържан през месец декември 2012 г. за доходи от друга стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ и подаване на данъчната декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за този данък.
2. Внасяне от платеца на дохода на авансовия данък, удържан през месец декември за доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество и подаване на данъчната декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за този данък.
3. Издаване от работодателите и предоставяне на работниците/служителите на служебна бележка по чл. 45 от ЗДДФЛ за придобитите през годината облагаеми доходи и за удържания през годината данък за правоотношения по § 1, т. 26, б. „и” от ЗДДФЛ, както и когато работодателите не са работодатели по основното трудово правоотношение на лицата към 31 декември 2012 г.

ЗКПО
1. Подаване на декларация по ЗКПО за данъка върху хазартната дейност от лотарии, томболи и числови лотарийни игри Бинго и Кено.

До 14-ти януари:
ЗДДС
1. Подаване на справка-декларация по ЗДДС, ведно с отчетни регистри и внасяне на дължимия ДДС за данъчния период - месец декември на 2012 г.
2. Подаване на VIES-декларация от регистрирано лице, което е извършило вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС /включително получените авансови плащания/, с място на изпълнение на територията на друга държава членка за данъчния период – месец декември на 2012г.

ЗСВТС
Подаване съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗСВТС на Интрастат декларации - пристигания/изпращания за месец декември 2012 г.
Подаване съгласно чл.10, ал. 1 от ЗСВТС на Уведомление за неподаване на месечни декларации за декември 2012 г.

До 15-ти януари:
ЗКПО
1.Внасяне на данъка върху приходите за месец декември 2012 г. от бюджетните предприятия.
2.Внасяне на данъка върху разходите по ЗКПО за месец декември 2012 г.: представителни разходи, свързани с дейността; социалните разходи, предоставени в натура; разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност.
3. Внасяне на алтернативен данък по чл.226, чл.234 и чл.241 от ЗКПО върху приходите от помощни и спомагателни дейности по смисъла на Закона за хазарта, начислени през месец декември 2012 г.
4. Деклариране и внасяне на данъка за четвъртото тримесечие на 2012 г. върху хазартната дейност с хазартни игрални автомати, съоръжения за осъществяване на залагания върху резултати от надбягвания с коне или кучета, рулетка и други хазартни съоръжения в игрално казино.

Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
1. Подаване на данни от производител/ вносител на фискални устройства за разчетени фискални памети през месец декември 2012 г.
2. Подаване на данни от сервизна фирма на фискални устройства за издадените свидетелства за регистрация на фискални устройства, за прекъсване и започване на сервизното обслужване, както и за получени уведомления за загубване, повреждане или унищожаване на свидетелството за регистрация на фискалното устройство през месец декември 2012 г.

ЗДДФЛ
1. Деклариране и внасяне на окончателните данъци по глава шеста от ЗДДФЛ за четвърто тримесечие на 2012 г. от лицето, придобило дохода.

До 20-ти януари:
ЗКПО
1. Деклариране на направените залози и данъка от организатори на хазартни игри и телефонни и телекомуникационни оператори за проведени през предходния месец хазартни игри, при които стойността на залога за участие се изразява в увеличението в цената на телефонна или друга телекомуникационна връзка. Внасяне на този данък от телефонните и телекомуникационните оператори.

ЗДДС
1. Регистрирано лице по реда на глава осемнадесета от ЗДДС (облагане на доставки на услуги, извършвани по електронен път от лица, неустановени в общността) подава справка-декларация за доставки на услуги, извършвани по електронен път за предходното календарно тримесечие и внася дължимия данък

ЗСВТС
Подаване съгласно чл.11 ал. 2 от ЗСВТС на Интрастат декларации - пристигания/изпращания за месец декември 2012 г., за новорегистрираните Интрастат оператори с възникнало текущо задължение.

До 25-ти януари:
1. Внасяне от работодателя на авансовия данък, удържан през месец декември 2012 г. за доходи от трудови правоотношения.
2. Внасяне от работодателя на авансовия данък, определен по реда на чл. 42, ал. 6 от ЗДДФЛ върху брутния размер на сумата от частичните плащания по трудови правоотношения, ако през месец декември 2012 г. са направени само частични плащания.

До 30 януари
1.Подаване на декларация по чл. 61р, ал. 5 ЗМДТ за облагане с туристически данък за предходната календарна година

До 31-ви януари:
ЗКПО
1.Деклариране на внесените през четвъртото тримесечие на 2012 г. данъци при източника по ЗКПО.
2.Внасяне на данъка върху дейността от опериране на кораби за месец декември 2012 г.

ЗДДФЛ
1. Деклариране на внесените през четвъртото тримесечие на 2012 г. от платеца на дохода окончателни данъци за начислени/изплатени доходи по глава шеста от ЗДДФЛ.
2.Изчисляване на годишна данъчна основа и определяне на годишен размер на данъка за доходите от трудови правоотношения от работодатели, които към 31 декември 2012 г. са работодатели по основно трудово правоотношение, както и издаване от тях на служебна бележка по чл. 45, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗДДФЛ, ако такава е била поискана от съответния работник/служител. Ако служебната бележка е поискана след тази дата, тя се издава при поискването й.

ЗМДТ
1. Подаване на декларация по чл. 61н ЗМДТ за облагане с окончателен годишен /патентен/ данък за 2013 г.
2. Внасяне на окончателния годишен /патентен/ данък за първо тримесечие на 2013 г. Лицата, които до 31 януари са заплатили пълния размер на окончателния годишен /патентен/ данък, ползват отстъпка от 5 на сто.


ФЕВРУАРИ

До 5-ти февруари:
ЗДДФЛ
1. Издаване от работодателите, които към 31 декември 2012 г. са работодатели по основното трудово правоотношение на служебна бележка по чл. 45, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗДДФЛ на работниците/служителите, когато разликата между годишния данък за доходите от трудови правоотношения и авансово внесения не е удържана/възстановена до 31 януари 2013 г.

До 10-ти февруари:
ЗДДФЛ
1.Ползване на 5 на сто отстъпка върху внесената до 10 февруари част от данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2012 г. от лицата, подали декларацията в същия срок.

ЗКПО
1. Подаване на декларация за данъка върху хазартната дейност от лотарии, томболи и числови лотарийни игри Бинго и Кено, включително организирани от разстояние.
2. Деклариране на направените залози и данъка от организатори на хазартни игри и от оператори на телефонна или друга електронна съобщителна услуга за проведени през предходния месец хазартни игри, организирани от разстояние, при които залогът за участие е чрез цената на телефонна или друга електронна съобщителна услуга. Внасяне на този данък от операторите на телефонна или друга електронна съобщителна услуга.

До 14-ти февруари:
ЗДДС
1. Подаване на справка-декларация по ЗДДС, ведно с отчетни регистри и внасяне на дължимия ДДС за данъчния период - месец януари.
2. Подаване на VIES-декларация от регистрирано лице, което е извършило вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС /включително получените авансови плащания/, с място на изпълнение на територията на друга държава членка за данъчния период – месец януари

ЗСВТС
Подаване съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗСВТС на Интрастат декларации - пристигания/изпращания за месец януари 2013 г.
Подаване съгласно чл.10, ал. 1 от ЗСВТС на Уведомление за неподаване на месечни декларации за януари 2013 г.

 

До 15-ти февруари:
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
1. Подаване на данни от производител/ вносител на фискални устройства за разчетени фискални памети през месец януари
2. Подаване на данни от сервизна фирма на фискални устройства за издадените свидетелства за регистрация на фискални устройства, за прекъсване и започване на сервизното обслужване, както и за получени уведомления за загубване, повреждане или унищожаване на свидетелството за регистрация на фискалното устройство през месец януари

До 20-ти февруари:
ЗСВТС
Подаване съгласно чл.11 ал. 2 от ЗСВТС на Интрастат декларации - пристигания/изпращания за месец януари 2013 г., за новорегистрираните Интрастат оператори с възникнало текущо задължение.

 

До 25-ти февруари:
ЗДДФЛ
1. Внасяне от работодателя на авансовия данък, удържан през месец януари за доходи от трудови правоотношения.
2. Внасяне от работодателя на авансовия данък, определен по реда на чл. 42, ал. 6 от ЗДДФЛ върху брутния размер на сумата от частичните плащания по трудови правоотношения, ако през месец януари са направени само частични плащания.
3. Внасяне от работодателя по основното трудово правоотношение към 31 декември 2012г. на данъка, удържан при годишното облагане на доходите от трудови правоотношения по реда на чл. 49, ал. 5 от ЗДДФЛ.

ЗМДТ
1. Подаване на декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ от предприятия при промяна на отчетната стойност на недвижими имоти, настъпила към 31 декември на предходната година.

ЗДЗП
1. Внасяне от застрахователите или данъчните представители на данъка върху застрахователните премии, дължим за предходния месец.

МАРТ

До 10-ти март:
ЗКПО
1. Подаване на декларация за данъка върху хазартната дейност от лотарии, томболи и числови лотарийни игри Бинго и Кено, включително организирани от разстояние.
2. Деклариране на направените залози и данъка от организатори на хазартни игри и от оператори на телефонна или друга електронна съобщителна услуга за проведени през предходния месец хазартни игри, организирани от разстояние, при които залогът за участие е чрез цената на телефонна или друга електронна съобщителна услуга. Внасяне на този данък от операторите на телефонна или друга електронна съобщителна услуга.

До 14-ти март:
ЗДДС
1. Подаване на справка-декларация по ЗДДС, ведно с отчетни регистри и внасяне на дължимия ДДС за данъчния период - месец февруари.
2. Подаване на VIES-декларация от регистрирано лице, което е извършило вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл 21, ал. 2 от ЗДДС /включително получените авансови плащания/, с място на изпълнение на територията на друга държава членка за данъчния период – месец февруари.

ЗСВТС
Подаване съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗСВТС на Интрастат декларации - пристигания/изпращания за месец февруари 2013 г.
Подаване съгласно чл.10, ал. 1 от ЗСВТС на Уведомление за неподаване на месечни декларации за февруари 2013 г.

До 15-ти март:
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
1. Подаване на данни от производител/ вносител на фискални устройства за разчетени фискални памети през месец февруари
2. Подаване на данни от сервизна фирма на фискални устройства за издадените свидетелства за регистрация на фискални устройства, за прекъсване и започване на сервизното обслужване, както и за получени уведомления за загубване, повреждане или унищожаване на свидетелството за регистрация на фискалното устройство през месец февруари

До 20-ти март:
ЗСВТС
Подаване съгласно чл.11 ал. 2 от ЗСВТС на Интрастат декларации - пристигания/изпращания за месец февруари 2013 г., за новорегистрираните Интрастат оператори с възникнало текущо задължение.

 

До 25-ти март:
ЗДДФЛ
1. Внасяне от работодателя на авансовия данък, удържан през месец февруари за доходи от трудови правоотношения.
2. Внасяне от работодателя на авансовия данък, определен по реда на чл. 42, ал. 6 от ЗДДФЛ върху брутния размер на сумата от частичните плащания по трудови правоотношения, ако през месец февруари са направени само частични плащания.

До 31-ви март:
ЗКПО
1. Подаване на годишна данъчна декларация и внасяне на дължимия годишен корпоративен данък за 2012 г.
2. Подаване на годишната данъчна декларация за 2012 г. от бюджетните предприятия и внасяне на данъка от корекцията на месечната данъчна основа.
3. Подаване на годишната данъчна декларация за 2012 г. от лицата, извършващи морско търговско корабоплаване, които за дейността си от опериране на кораби вместо с корпоративен данък се облагат с данък върху дейността от опериране на кораби.
4. Подаване на годишната данъчна декларация за 2012 г. от организаторите на хазартни игри за данъка върху помощните и спомагателните дейности по смисъла на Закона за хазарта.

ЗДЗП
1. Внасяне от застрахователите или данъчните представители на данъка върху застрахователните премии, дължим за предходния месец.

АПРИЛ

До 10-ти април:
ЗКПО
1. Подаване на декларация за данъка върху хазартната дейност от лотарии, томболи и числови лотарийни игри Бинго и Кено, включително организирани от разстояние.
2. Деклариране на направените залози и данъка от организатори на хазартни игри и от оператори на телефонна или друга електронна съобщителна услуга за проведени през предходния месец хазартни игри, организирани от разстояние, при които залогът за участие е чрез цената на телефонна или друга електронна съобщителна услуга. Внасяне на този данък от операторите на телефонна или друга електронна съобщителна услуга.

До 14-ти април:
ЗДДС
1. Подаване на справка-декларация по ЗДДС, ведно с отчетни регистри и внасяне на дължимия ДДС за данъчния период - месец март.
2. Подаване на VIES-декларация от регистрирано лице, което е извършило вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл 21, ал. 2 от ЗДДС /включително получените авансови плащания/, с място на изпълнение на територията на друга държава членка за данъчния период – месец март.

ЗСВТС
Подаване съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗСВТС на Интрастат декларации - пристигания/изпращания за месец март 2013 г.
Подаване съгласно чл.10, ал. 1 от ЗСВТС на Уведомление за неподаване на месечни декларации за март 2013 г.

 

До 15-ти април:
ЗКПО
1. Месечните авансови вноски за корпоративния данък за януари, февруари, март и април по Закона за корпоративното подоходно облагане.
2. Тримесечните авансови вноски за първо тримесечие за корпоративния данък по Закона за корпоративното подоходно облагане.
3. Деклариране и внасяне на данъка за първо тримесечие върху хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино, включително организирани от разстояние.

Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
1. Подаване на данни от производител/ вносител на фискални устройства за разчетени фискални памети през месец март
2. Подаване на данни от сервизна фирма на фискални устройства за издадените свидетелства за регистрация на фискални устройства, за прекъсване и започване на сервизното обслужване, както и за получени уведомления за загубване, повреждане или унищожаване на свидетелството за регистрация на фискалното устройство през месец март

ЗДДФЛ
1. Издаване на служебните бележки по чл. 45, ал. 4 и 7 от ЗДДФЛ за придобити през 2012г. доходи от друга стопанска дейност, от наем и друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество и други доходи по чл. 35 от ЗДДФЛ, ако лицето не е поискало издаването им.

До 20-ти април:
ЗДДС
Регистрирано лице по реда на глава осемнадесета от ЗДДС (облагане на доставки на услуги, извършвани по електронен път от лица, неустановени в общността) подава справка-декларация за доставки на услуги, извършвани по електронен път за предходното календарно тримесечие и внася дължимия данък

ЗСВТС
Подаване съгласно чл.11 ал. 2 от ЗСВТС на Интрастат декларации - пристигания/изпращания за месец март 2013 г., за новорегистрираните Интрастат оператори с възникнало текущо задължение.

До 25-ти април:
ЗДДФЛ
1. Внасяне от работодателя на авансовия данък, удържан през месец март за доходи от трудови правоотношения.
2. Внасяне от работодателя на авансовия данък, определен по реда на чл. 42, ал. 6 от ЗДДФЛ върху брутния размер на сумата от частичните плащания по трудови правоотношения, ако през месец март са направени само частични плащания.

До 30-ти април:
ЗМДТ
1. Внасяне на окончателния годишен /патентен/ данък за второ тримесечие на 2013 г.
2. Плащане на данъка върху недвижимите имоти за цялата 2013 г. с отстъпка от 5 на сто.
3. Плащане на данъка върху превозните средства за цялата 2013 г. с отстъпка от 5 на сто.

ЗКПО
1. Деклариране и внасяне на данъците при източника по ЗКПО за първо тримесечие.

ЗДДФЛ
1. Внасяне на авансовия данък за първото тримесечие на 2013 г. за придобити доходи от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ и от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество и подаване на данъчната декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за тези данъци.
2. Внасяне на окончателните данъци по глава шеста от ЗДДФЛ за първото тримесечие на 2013 г. и подаване на данъчната декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за тези данъци.
3. Подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за доходи придобити от физическите лица през 2012 г. и внасяне на дължимия по декларацията данък.
4. Ползване на 5 на сто отстъпка върху внесената до 30 април част от данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2012 г. от лицата, подали декларацията по електронен път в същия срок.
5. Подаване на Справката по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени доходи на физически лица през 2012 г.

ЗДЗП
1. Внасяне от застрахователите или данъчните представители на данъка върху застрахователните премии, дължим за предходния месец.
2. Подаване на данъчна декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗДЗП за предходното тримесечие.

МАЙ

До 10-ти май:
ЗКПО
1. Подаване на декларация за данъка върху хазартната дейност от лотарии, томболи и числови лотарийни игри Бинго и Кено, включително организирани от разстояние.
2. Деклариране на направените залози и данъка от организатори на хазартни игри и от оператори на телефонна или друга електронна съобщителна услуга за проведени през предходния месец хазартни игри, организирани от разстояние, при които залогът за участие е чрез цената на телефонна или друга електронна съобщителна услуга. Внасяне на този данък от операторите на телефонна или друга електронна съобщителна услуга.

До 14-ти май:
ЗДДС
1. Подаване на справка-декларация по ЗДДС, ведно с отчетни регистри и внасяне на дължимия ДДС за данъчния период - месец април.
2. Подаване на VIES-декларация от регистрирано лице, което е извършило вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл 21, ал. 2 от ЗДДС /включително получените авансови плащания/, с място на изпълнение на територията на друга държава членка за данъчния период – месец април.

ЗСВТС
Подаване съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗСВТС на Интрастат декларации - пристигания/изпращания за месец април 2013 г.
Подаване съгласно чл.10, ал. 1 от ЗСВТС на Уведомление за неподаване на месечни декларации за април 2013 г.

До 15-ти май:
ЗКПО
1. Месечните авансови вноски за май за корпоративния данък по Закона за корпоративното подоходно облагане.

Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
1. Подаване на данни от производител/ вносител на фискални устройства за разчетени фискални памети през месец април
2. Подаване на данни от сервизна фирма на фискални устройства за издадените свидетелства за регистрация на фискални устройства, за прекъсване и започване на сервизното обслужване, както и за получени уведомления за загубване, повреждане или унищожаване на свидетелството за регистрация на фискалното устройство през месец април

До 20-ти май:
ЗСВТС
Подаване съгласно чл.11 ал. 2 от ЗСВТС на Интрастат-декларации пристигания/изпращания за месец април 2013 г., за новорегистрираните Интрастат оператори с възникнало текущо задължение.

До 25-ти май:
ЗДДФЛ
1. Внасяне от работодателя на авансовия данък, удържан през месец април за доходи от трудови правоотношения.
2. Внасяне от работодателя на авансовия данък, определен по реда на чл. 42, ал. 6 от ЗДДФЛ върху брутния размер на сумата от частичните плащания по трудови правоотношения, ако през месец април са направени само частични плащания.

До 31-ви май:

ЗДЗП
1. Внасяне от застрахователите или данъчните представители на данъка върху застрахователните премии, дължим за предходния месец.

ЮНИ

До 10-ти юни:
ЗКПО
1. Подаване на декларация за данъка върху хазартната дейност от лотарии, томболи и числови лотарийни игри Бинго и Кено, включително организирани от разстояние.
2. Деклариране на направените залози и данъка от организатори на хазартни игри и от оператори на телефонна или друга електронна съобщителна услуга за проведени през предходния месец хазартни игри, организирани от разстояние, при които залогът за участие е чрез цената на телефонна или друга електронна съобщителна услуга. Внасяне на този данък от операторите на телефонна или друга електронна съобщителна услуга.

До 14-ти юни:
ЗДДС
1. Подаване на справка-декларация по ЗДДС, заедно с отчетни регистри и внасяне на дължимия ДДС за данъчния период - месец май.
2. Подаване на VIES-декларация от регистрирано лице, което е извършило вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл 21, ал. 2 от ЗДДС /включително получените авансови плащания/, с място на изпълнение на територията на друга държава членка за данъчния период – месец май.

ЗСВТС
Подаване съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗСВТС на Интрастат декларации - пристигания/изпращания за месец май 2013 г.
Подаване съгласно чл.10, ал. 1 от ЗСВТС на Уведомление за неподаване на месечни декларации за май 2013 г.

До 15-ти юни:
ЗКПО
1.Месечните авансови вноски за юни за корпоративния данък по Закона за корпоративното подоходно облагане.

Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
1.Подаване на данни от производител/ вносител на фискални устройства за разчетени фискални памети през месец май
2.Подаване на данни от сервизна фирма на фискални устройства за издадените свидетелства за регистрация на фискални устройства, за прекъсване и започване на сервизното обслужване, както и за получени уведомления за загубване, повреждане или унищожаване на свидетелството за регистрация на фискалното устройство през месец май

До 20-ти юни:
ЗСВТС
Подаване съгласно чл.11 ал. 2 от ЗСВТС на Интрастат декларации -пристигания/изпращания за месец май 2013 г., за новорегистрираните Интрастат оператори с възникнало текущо задължение.

 

До 25-ти юни:
ЗДДФЛ
1. Внасяне от работодателя на авансовия данък, удържан през месец май за доходи от трудови правоотношения.
2. Внасяне от работодателя на авансовия данък, определен по реда на чл. 42, ал. 6 от ЗДДФЛ върху брутния размер на сумата от частичните плащания по трудови правоотношения, ако през месец май са направени само частични плащания.

До 30-ти юни:

ЗМДТ
1. Плащане на първа вноска /в размер на 1/2/ на данъка върху недвижимите имоти за 2013 г.
2. Плащане на първа вноска на данъка върху превозните средства за 2013 г.

ЗДЗП
1. Внасяне от застрахователите или данъчните представители на данъка върху застрахователните премии, дължим за предходния месец.


ЮЛИ

До 10-ти юли:
ЗКПО
1. Подаване на декларация за данъка върху хазартната дейност от лотарии, томболи и числови лотарийни игри Бинго и Кено, включително организирани от разстояние.
2. Деклариране на направените залози и данъка от организатори на хазартни игри и от оператори на телефонна или друга електронна съобщителна услуга за проведени през предходния месец хазартни игри, организирани от разстояние, при които залогът за участие е чрез цената на телефонна или друга електронна съобщителна услуга. Внасяне на този данък от операторите на телефонна или друга електронна съобщителна услуга.

До 14-ти юли:
ЗДДС
1. Подаване на справка-декларация по ЗДДС, ведно с отчетни регистри и внасяне на дължимия ДДС за данъчния период - месец юни.
2. Подаване на VIES-декларация от регистрирано лице, което е извършило вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС /включително получените авансови плащания/, с място на изпълнение на територията на друга държава членка за данъчния период – месец юни.

ЗСВТС
Подаване съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗСВТС на Интрастат декларации -пристигания/изпращания за месец юни 2013 г.
Подаване съгласно чл.10, ал. 1 от ЗСВТС на Уведомление за неподаване на месечни декларации за юни 2013 г.

До 15-ти юли:
ЗКПО
1. Месечните авансови вноски за юли за корпоративния данък по Закона за корпоративното подоходно облагане.
2. Тримесечните авансови вноски за второ тримесечие за корпоративния данък по Закона за корпоративното подоходно облагане.
3. Деклариране и внасяне на данъка за второ тримесечие върху хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино, включително организирани от разстояние.

Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
1. Подаване на данни от производител/ вносител на фискални устройства за разчетени фискални памети през месец юни
2. Подаване на данни от сервизна фирма на фискални устройства за издадените свидетелства за регистрация на фискални устройства, за прекъсване и започване на сервизното обслужване, както и за получени уведомления за загубване, повреждане или унищожаване на свидетелството за регистрация на фискалното устройство през месец юни

До 20-ти юли:
ЗДДС
1. Регистрирано лице по реда на глава осемнадесета от ЗДДС (облагане на доставки на услуги, извършвани по електронен път от лица, неустановени в общността) подава справка-декларация за доставки на услуги, извършвани по електронен път за предходното календарно тримесечие и внася дължимия данък
ЗСВТС
Подаване съгласно чл.11 ал. 2 от ЗСВТС на Интрастат декларации - пристигания/изпращания за месец юни 2013 г., за новорегистрираните Интрастат оператори с възникнало текущо задължение.

До 25-ти юли:
ЗДДФЛ
1. Внасяне от работодателя на авансовия данък, удържан през месец юни за доходи от трудови правоотношения.
2. Внасяне от работодателя на авансовия данък, определен по реда на чл. 42, ал. 6 от ЗДДФЛ върху брутния размер на сумата от частичните плащания по трудови правоотношения, ако през месец юни са направени само частични плащания.

До 31-ви юли:
ЗМДТ
1. Внасяне на окончателния годишен /патентен/ данък за трето тримесечие на 2013 г.

ЗКПО
1.Деклариране и внасяне на данъците при източника по ЗКПО за второ тримесечие.
2. Деклариране на дължимите, но невнесени към 31 декември 2012 г. данъци при източника..

ЗДДФЛ
1. Внасяне на авансовия данък за второто тримесечие на 2013 г. за придобити доходи от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ и от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество и подаване на данъчната декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за тези данъци.
2. Внасяне на окончателните данъци по глава шеста от ЗДДФЛ за второто тримесечие на 2013 г. и подаване на данъчната декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за тези данъци.
3. Деклариране на дължимите, но невнесени към 31 декември 2012 г. авансов данък за доходи от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ и от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество и окончателен данък по глава шеста от ЗДДФЛ.

ЗДЗП
1. Внасяне от застрахователите или данъчните представители на данъка върху застрахователните премии, дължим за предходния месец.
2. Подаване на данъчна декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗДЗП за предходното тримесечие.


АВГУСТ

До 10-ти август:
ЗКПО
1. Подаване на декларация за данъка върху хазартната дейност от лотарии, томболи и числови лотарийни игри Бинго и Кено, включително организирани от разстояние.
2. Деклариране на направените залози и данъка от организатори на хазартни игри и от оператори на телефонна или друга електронна съобщителна услуга за проведени през предходния месец хазартни игри, организирани от разстояние, при които залогът за участие е чрез цената на телефонна или друга електронна съобщителна услуга. Внасяне на този данък от операторите на телефонна или друга електронна съобщителна услуга.

До 14-ти август:
ЗДДС
1. Подаване на справка-декларация по ЗДДС, ведно с отчетни регистри и внасяне на дължимия ДДС за данъчния период - месец юли.
2. Подаване на VIES-декларация от регистрирано лице, което е извършило вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС /включително получените авансови плащания/, с място на изпълнение на територията на друга държава членка за данъчния период – месец юли.

ЗСВТС
Подаване съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗСВТС на Интрастат декларации - пристигания/изпращания за месец юли 2013 г.
Подаване съгласно чл.10, ал. 1 от ЗСВТС на Уведомление за неподаване на месечни декларации за юли 2013 г.

До 15-ти август:
ЗКПО
1. Месечните авансови вноски за август за корпоративния данък по Закона за корпоративното подоходно облагане.

Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
1. Подаване на данни от производител/ вносител на фискални устройства за разчетени фискални памети през месец юли
2. Подаване на данни от сервизна фирма на фискални устройства за издадените свидетелства за регистрация на фискални устройства, за прекъсване и започване на сервизното обслужване, както и за получени уведомления за загубване, повреждане или унищожаване на свидетелството за регистрация на фискалното устройство през месец юли

До 20-ти август:
ЗСВТС
Подаване съгласно чл.11 ал. 2 от ЗСВТС на Интрастат декларации -пристигания/изпращания за месец юли 2013 г., за новорегистрираните Интрастат оператори с възникнало текущо задължение.

До 25-ти август:
ЗДДФЛ
1. Внасяне от работодателя на авансовия данък, удържан през месец юли за доходи от трудови правоотношения.
2. Внасяне от работодателя на авансовия данък, определен по реда на чл. 42, ал. 6 от ЗДДФЛ върху брутния размер на сумата от частичните плащания по трудови правоотношения, ако през месец юли са направени само частични плащания.

До 31-ви август:
ЗДЗП
1. Внасяне от застрахователите или данъчните представители на данъка върху застрахователните премии, дължим за предходния месец.


СЕПТЕМВРИ

До 10-ти септември:
ЗКПО
1. Подаване на декларация за данъка върху хазартната дейност от лотарии, томболи и числови лотарийни игри Бинго и Кено, включително организирани от разстояние.
2. Деклариране на направените залози и данъка от организатори на хазартни игри и от оператори на телефонна или друга електронна съобщителна услуга за проведени през предходния месец хазартни игри, организирани от разстояние, при които залогът за участие е чрез цената на телефонна или друга електронна съобщителна услуга. Внасяне на този данък от операторите на телефонна или друга електронна съобщителна услуга.

До 14-ти септември:
ЗДДС
1. Подаване на справка-декларация по ЗДДС, ведно с отчетни регистри и внасяне на дължимия ДДС за данъчния период - месец август.
2. Подаване на VIES-декларация от регистрирано лице, което е извършило вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС /включително получените авансови плащания/, с място на изпълнение на територията на друга държава членка за данъчния период – месец август.

ЗСВТС
Подаване съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗСВТС на Интрастат декларации -пристигания/изпращания за месец август 2013 г.
Подаване съгласно чл.10, ал. 1 от ЗСВТС на Уведомление за неподаване на месечни декларации за август 2013 г.

До 15-ти септември:
ЗКПО
1. Месечните авансови вноски за септември за корпоративния данък по Закона за корпоративното подоходно облагане.

Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
1. Подаване на данни от производител/ вносител на фискални устройства за разчетени фискални памети през месец август
2. Подаване на данни от сервизна фирма на фискални устройства за издадените свидетелства за регистрация на фискални устройства, за прекъсване и започване на сервизното обслужване, както и за получени уведомления за загубване, повреждане или унищожаване на свидетелството за регистрация на фискалното устройство през месец август

До 20-ти септември:
ЗСВТС
Подаване съгласно чл.11 ал. 2 от ЗСВТС на Интрастат декларации -пристигания/изпращания за месец август 2013 г., за новорегистрираните Интрастат оператори с възникнало текущо задължение.

До 25-ти септември:
ЗДДФЛ
1. Внасяне от работодателя на авансовия данък, удържан през месец август за доходи от трудови правоотношения.
2. Внасяне от работодателя на авансовия данък, определен по реда на чл. 42, ал. 6 от ЗДДФЛ върху брутния размер на сумата от частичните плащания по трудови правоотношения, ако през месец август са направени само частични плащания.

До 30-ти септември:
ЗДЗП
1. Внасяне от застрахователите или данъчните представители на данъка върху застрахователните премии, дължим за предходния месец.


ОКТОМВРИ

До 10-ти октомври:
ЗКПО
1. Подаване на декларация за данъка върху хазартната дейност от лотарии, томболи и числови лотарийни игри Бинго и Кено, включително организирани от разстояние.
2. Деклариране на направените залози и данъка от организатори на хазартни игри и от оператори на телефонна или друга електронна съобщителна услуга за проведени през предходния месец хазартни игри, организирани от разстояние, при които залогът за участие е чрез цената на телефонна или друга електронна съобщителна услуга. Внасяне на този данък от операторите на телефонна или друга електронна съобщителна услуга.

До 14-ти октомври:
ЗДДС
1. Подаване на справка-декларация по ЗДДС, ведно с отчетни регистри и внасяне на дължимия ДДС за данъчния период - месец септември.
2. Подаване на VIES-декларация от регистрирано лице, което е извършило вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС /включително получените авансови плащания/, с място на изпълнение на територията на друга държава членка за данъчния период – месец септември.

ЗСВТС
Подаване съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗСВТС на Интрастат декларации -пристигания/изпращания за месец септември 2013 г.
Подаване съгласно чл.10, ал. 1 от ЗСВТС на Уведомление за неподаване на месечни декларации за септември 2013 г.

До 15-ти октомври:
ЗКПО
1. Месечните авансови вноски за октомври за корпоративния данък по Закона за корпоративното подоходно облагане.
2. Деклариране и внасяне на данъка за трето тримесечие върху хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино, включително организирани от разстояние.

Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
1. Подаване на данни от производител/ вносител на фискални устройства за разчетени фискални памети през месец септември
2. Подаване на данни от сервизна фирма на фискални устройства за издадените свидетелства за регистрация на фискални устройства, за прекъсване и започване на сервизното обслужване, както и за получени уведомления за загубване, повреждане или унищожаване на свидетелството за регистрация на фискалното устройство през месец септември

До 20-ти октомври:
ЗДДС
1. Регистрирано лице по реда на глава осемнадесета от ЗДДС (облагане на доставки на услуги, извършвани по електронен път от лица, неустановени в общността) подава справка-декларация за доставки на услуги, извършвани по електронен път за предходното календарно тримесечие и внася дължимия данък

ЗСВТС
Подаване съгласно чл.11 ал. 2 от ЗСВТС на Интрастат декларации -пристигания/изпращания за месец септември 2013 г., за новорегистрираните Интрастат оператори с възникнало текущо задължение.

До 25-ти октомври:
ЗДДФЛ
1. Внасяне от работодателя на авансовия данък, удържан през месец септември за доходи от трудови правоотношения.
2. Внасяне от работодателя на авансовия данък, определен по реда на чл. 42, ал. 6 от ЗДДФЛ върху брутния размер на сумата от частичните плащания по трудови правоотношения, ако през месец септември са направени само частични плащания.

До 30 –ти октомври
ЗМДТ
1. Плащане на втора вноска на данъка върху недвижимите имоти за текущата година.
2. Плащане на втора вноска на данъка върху превозните средства за текущата година.

 

До 31-ви октомври:
ЗМДТ
1. Внасяне на окончателния годишен /патентен/ данък за четвърто тримесечие на 2013 г.

ЗКПО
1. Деклариране и внасяне на данъците при източника по ЗКПО за трето тримесечие.

ЗДДФЛ
1. Внасяне на авансовия данък за третото тримесечие на 2013 г. за придобити доходи от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ и от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество и подаване на данъчната декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за тези данъци.
2. Внасяне на окончателните данъци по глава шеста от ЗДДФЛ за третото тримесечие на 2013 г. и подаване на данъчната декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за тези данъци.

ЗДЗП
1. Внасяне от застрахователите или данъчните представители на данъка върху застрахователните премии, дължим за предходния месец.
2. Подаване на данъчна декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗДЗП за предходното тримесечие.

 

НОЕМВРИ

До 10-ти ноември:
ЗКПО
1. Подаване на декларация за данъка върху хазартната дейност от лотарии, томболи и числови лотарийни игри Бинго и Кено, включително организирани от разстояние.
2. Деклариране на направените залози и данъка от организатори на хазартни игри и от оператори на телефонна или друга електронна съобщителна услуга за проведени през предходния месец хазартни игри, организирани от разстояние, при които залогът за участие е чрез цената на телефонна или друга електронна съобщителна услуга. Внасяне на този данък от операторите на телефонна или друга електронна съобщителна услуга.

До 14-ти ноември:
ЗДДС
1. Подаване на справка-декларация по ЗДДС, ведно с отчетни регистри и внасяне на дължимия ДДС за данъчния период - месец октомври.
2. Подаване на VIES-декларация от регистрирано лице, което е извършило вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС /включително получените авансови плащания/, с място на изпълнение на територията на друга държава членка за данъчния период – месец октомври.

ЗСВТС
Подаване съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗСВТС на Интрастат декларации - пристигания/изпращания за месец октомври 2013 г.
Подаване съгласно чл.10, ал. 1 от ЗСВТС на Уведомление за неподаване на месечни декларации за октомври 2013 г.

До 15-ти ноември:
ЗКПО
1. Месечните авансови вноски за ноември за корпоративния данък по Закона за корпоративното подоходно облагане.

Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
1. Подаване на данни от производител/ вносител на фискални устройства за разчетени фискални памети през месец октомври
2. Подаване на данни от сервизна фирма на фискални устройства за издадените свидетелства за регистрация на фискални устройства, за прекъсване и започване на сервизното обслужване, както и за получени уведомления за загубване, повреждане или унищожаване на свидетелството за регистрация на фискалното устройство през месец октомври

До 20-ти ноември:
ЗСВТС
Подаване съгласно чл.11 ал. 2 от ЗСВТС на Интрастат декларации - пристигания/изпращания за месец октомври 2013 г., за новорегистрираните Интрастат оператори с възникнало текущо задължение.

До 25-ти ноември:
ЗДДФЛ
1. Внасяне от работодателя на авансовия данък, удържан през месец октомври за доходи от трудови правоотношения.
2. Внасяне от работодателя на авансовия данък, определен по реда на чл. 42, ал. 6 от ЗДДФЛ върху брутния размер на сумата от частичните плащания по трудови правоотношения, ако през месец октомври са направени само частични плащания.

До 30-ти ноември:
ЗДЗП
1. Внасяне от застрахователите или данъчните представители на данъка върху застрахователните премии, дължим за предходния месец.


ДЕКЕМВРИ

До 10-ти декември:
ЗКПО
1. Подаване на декларация за данъка върху хазартната дейност от лотарии, томболи и числови лотарийни игри Бинго и Кено, включително организирани от разстояние.
2. Деклариране на направените залози и данъка от организатори на хазартни игри и от оператори на телефонна или друга електронна съобщителна услуга за проведени през предходния месец хазартни игри, организирани от разстояние, при които залогът за участие е чрез цената на телефонна или друга електронна съобщителна услуга. Внасяне на този данък от операторите на телефонна или друга електронна съобщителна услуга.

До 14-ти декември:
ЗДДС
1. Подаване на справка-декларация по ЗДДС, ведно с отчетни регистри и внасяне на дължимия ДДС за данъчния период - месец ноември.
2. Подаване на VIES-декларация от регистрирано лице, което е извършило вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС /включително получените авансови плащания/, с място на изпълнение на територията на друга държава членка за данъчния период – месец ноември.

ЗСВТС
Подаване съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗСВТС на Интрастат декларации - пристигания/изпращания за месец ноември 2013 г.
Подаване съгласно чл.10, ал. 1 от ЗСВТС на Уведомление за неподаване на месечни декларации за ноември 2013 г.

До 15-ти декември:
ЗКПО
1. Месечните авансови вноски за декември за корпоративния данък по Закона за корпоративното подоходно облагане.
2. Тримесечните авансови вноски за трето тримесечие за корпоративния данък по Закона за корпоративното подоходно облагане.

Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
1. Подаване на данни от производител/ вносител на фискални устройства за разчетени фискални памети през месец ноември
2. Подаване на данни от сервизна фирма на фискални устройства за издадените свидетелства за регистрация на фискални устройства, за прекъсване и започване на сервизното обслужване, както и за получени уведомления за загубване, повреждане или унищожаване на свидетелството за регистрация на фискалното устройство през месец ноември

До 20-ти декември:
ЗСВТС
Подаване съгласно чл.11, ал. 2 от ЗСВТС на Интрастат декларации -пристигания/изпращания за месец ноември 2013 г., за новорегистрираните Интрастат оператори с възникнало текущо задължение.

До 25-ти декември:
ЗДДФЛ
1. Внасяне от работодателя на авансовия данък, удържан през месец ноември за доходи от трудови правоотношения.
2. Внасяне от работодателя на авансовия данък, определен по реда на чл. 42, ал. 6 от ЗДДФЛ върху брутния размер на сумата от частичните плащания по трудови правоотношения, ако през месец ноември са направени само частични плащания.

До 31-ви декември:
ЗМДТ
1. Подаване на декларация за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за имоти, които няма да се ползват през следващата година, при условие, че такова основание и ред са предвидени в наредбата по чл. 9 ЗМДТ на съответния общински съвет.

ЗКПО
1. Подаване на декларация по чл. 259, ал.1 от ЗКПО за упражняване на правото на избор за облагане с данък върху дейността от опериране на кораби.
2. Подаване на декларация по чл. 202а, ал.4 от ЗКПО от чуждестранни юридически лица, които са избрали да преизчислят данъка, удържан при източника.

ЗДДФЛ
1. Подаване на декларацията по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ за упражняване правото на избор за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ
2. Издаване от работодателите и предоставяне на работниците/служителите на служебна бележка по чл. 45 от ЗДДФЛ за придобитите през годината облагаеми доходи и за удържания през годината данък за правоотношения, когато трудовото правоотношение е прекратено през течение на годината, ако такава не е издадена в едномесечен срок от датата на последното плащане.

ЗДЗП
1. Внасяне от застрахователите или данъчните представители на данъка върху застрахователните премии, дължим за предходния месец.


II. ОБЩО ЗА ВСИЧКИ МЕСЕЦИ

 

До 10-о число:
ЗКПО
1. Подаване на декларация за данъка върху хазартната дейност от лотарии, томболи и числови лотарийни игри Бинго и Кено, включително организирани от разстояние.
2. Деклариране на направените залози и данъка от организатори на хазартни игри и от оператори на телефонна или друга електронна съобщителна услуга за проведени през предходния месец хазартни игри, организирани от разстояние, при които залогът за участие е чрез цената на телефонна или друга електронна съобщителна услуга. Внасяне на този данък от операторите на телефонна или друга електронна съобщителна услуга. (не се отнася за януари)

До 14-о число:
ЗДДС
1. Подаване на справка-декларация по ЗДДС, ведно с отчетни регистри и внасяне на дължимия ДДС за предходния данъчен период.
2. Подаване на VIES-декларация от регистрирано лице, което е извършило вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС /включително получените авансови плащания/, с място на изпълнение на територията на друга държава членка за предходния данъчен период.
3. Подаване на декларация за вътреобщностна доставка или вътреобщностно придобиване на ново превозно средство от нерегистрирани по ЗДДС лица и внасяне на данъка.
4. При вътреобщностно придобиване на акцизни стоки по чл. 2, т. 4 от ЗДДС данъкът се внася от лицето, осъществило придобиването, в 14-дневен срок от изтичането на месеца, през който данъкът е станал изискуем.

ЗСВТС
Подаване съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗСВТС на Интрастат декларации - пристигания/изпращания
Подаване съгласно чл.10, ал. 1 от ЗСВТС на Уведомление за неподаване на месечни декларации

До 15-о число:
ЗМДТ
1. Плащане на туристически данък за реализираните през предходния месец нощувки от лицата, предоставящи услугата „нощувка” в средства за подслон и места за настаняване по смисъла на Закона за туризма

Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
1. Подаване на данни от производител/ вносител на фискални устройства за разчетени фискални памети през предходния месец
2. Подаване на данни от сервизна фирма на фискални устройства за издадените свидетелства за регистрация на фискални устройства, за прекъсване и започване на сервизното обслужване, както и за получени уведомления за загубване, повреждане или унищожаване на свидетелството за регистрация на фискалното устройство през предходния месец

До 20-о число:
ЗДДС
1. Регистрирано лице по реда на глава осемнадесета от ЗДДС (облагане на доставки на услуги, извършвани по електронен път от лица, неустановени в общността) подава справка-декларация за доставки на услуги, извършвани по електронен път за предходното календарно тримесечие и внася дължимия данък

ЗСВТС
Подаване съгласно чл.11 ал. 2 от ЗСВТС на Интрастат декларации - пристигания/изпращания за новорегистрираните Интрастат оператори с възникнало текущо задължение.

До 25-о число:
1. Внасяне от работодателя на авансовия данък, удържан през предходният месец за доходи от трудови правоотношения.
2. Внасяне от работодателя на авансовия данък, определен по реда на чл. 42, ал. 6 от ЗДДФЛ върху брутния размер на сумата от частичните плащания по трудови правоотношения, ако през предходният месец са направени само частични плащания.

 

До края на всеки месец:
ЗДЗП
1. Внасяне от застрахователите или данъчните представители на данъка върху застрахователните премии, дължим за предходния месец.
2. Подаване на еднократна декларация по чл. 14, ал. 2 от Закона за данък върху застрахователните премии за първия данъчен период.

 

Забележка: Когато последният ден от срока е неприсъствен, този ден не се брои и срокът изтича в първия присъствен ден.

[Нагоре]

Отговори на най-често задавани въпроси за новости при плащане на данъци и осигурителни вноски от началото на 2013 г.

http://nap.bg/

От 2013 г. плащанията за данъци и осигурителни вноски се извършват по една банкова сметка, вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) по друга, а сумите платени в производство по принудително изпълнение (задължения, за които има образувано изпълнително дело) по набирателна сметка на НАП. Въвеждането на единната сметка значително облекчава административната тежест и разходите на клиентите, свързани с банковите такси за преводи към бюджета. По данни на НАП близо 50 млн. лв. средногодишно ще бъдат спестени на бизнеса и гражданите заради намаления брой платежни нареждания, необходими за плащане към бюджета. Друг положителен резултат от проекта за единна сметка е намаляването на лихвата за просрочени осигурителни плащания и изравняването й с тази за неплатени в срок данъци – ОЛП плюс 10 пункта. Проектът е съпътстван и от промени в сроковете за подаване на осигурителните декларации, респ. за внасяне на осигурителните вноски – след промените внасянето на вноските ще се извършва до 25 число на месеца, следващ месеца в който са начислени заплатите. Значителни промени настъпват и в механизма на деклариране на авансовите вноски по Закона за корпоративното подоходно облагане.
Основната разлика спрямо досегашния ред за погасяване на публични вземания, установявани и събирани от НАП е, че постъпилите плащания след началото на 2013 г. ще се обвързват автоматично с вписаните в данъчно-осигурителната сметка на лицето задължения по реда на тяхното възникване, а всяко плащане се насочва към първото по време на възникване задължение.
Важна стъпка за осъществяването на проекта за единната сметка е възможността клиентите на НАП да следят информацията в данъчно-осигурителните си сметки. От 10.12.2012 г. бе въведена в експлоатация електронна услуга „Справка за задълженията”, която позволява на задължените лица онлайн достъп чрез персонален идентификационен код или квалифициран електронен подпис до информация за дължимите и платени суми.
Нови декларации
Във връзка с единната сметка са въведени нови декларации, както и са направени промени в съществуващите декларации, както следва:

Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за дължими данъци – подава се за авансовите данъци по чл. 43 и 44 от ЗДДФЛ; окончателните данъци по глава шеста от ЗДДФЛ и за данъците при източника по реда на чл. 194 и 195 от ЗКПО. Декларацията се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци.
Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2012 г. – с тази декларация се декларират и дължимите авансови вноски за корпоративен данък за 2013 г.
Декларация по чл. 88 за промени на авансовите вноски и по чл. 87а, ал. 2 и 3 от ЗКПО за първоначално деклариране на тримесечни авансови вноски – чрез тази декларация се правят промени (увеличение или намаление) на вече декларираните с Годишната декларация по чл. 92 от ЗКПО авансови вноски. Тази декларация се подава и от новоучредени в резултат на преобразуване дружества, които правят тримесечни авансови вноски. При деклариране на промени на авансовите вноски няма срок за подаване на декларацията, но промените (увеличението или намалението) се ползват едва след подаването. При първоначално деклариране на тримесечни авансови вноски от новоучредени дружества в случаите на преобразуване, декларацията се подава в срока за извършване на първата авансова вноска.

Основната разлика спрямо досегашния ред за погасяване на публични вземания е, че постъпилите плащания след началото на 2013 г. ще се обвързват автоматично с вписаните в данъчно-осигурителната сметка на лицето задължения по реда на тяхното възникване, т.е платците загубват възможността да посочват кое свое задължение погасяват, а тяхното плащане се насочва към първото по време на възникване задължение. Съществуват и някои изключения от този принцип.
Определените с ревизионен акт допълнително установени задължения не участват в механизма на единната сметка преди съответният акт да влезе в сила.
За самоосигуряващите се лица е запазена възможността да подадат заявление, в което да поискат наредената сума да бъде отнесена към задълженията за здравноосигурителни вноски, дори да имат дългове с по-ранен падеж. Заявлението трябва да се подаде в офиса на НАП по постоянен адрес преди плащането.
Важна стъпка за осъществяването на проекта за единната сметка е възможността клиентите на НАП да следят информацията в данъчно-осигурителните си сметки. От 10.12.2012 г. бе въведена в експлоатация електронна услуга „Справка за задълженията”, която позволява на задължените лица онлайн достъп чрез персонален идентификационен код или квалифициран електронен подпис до информация за дължимите и платени суми.
Друг важен момент в този проект е възможността лицата, които имат погасени по давност задължения, тоест такива отпреди 01.01.2008 г. да подадат писмено възражение в офисите на НАП. Следва да се отбележи, че срокът за възразяване за изтекла давност ще тече през календарната 2013 г. След края на 2013 г. задълженията на лицата, които не са подали изрично възражение за изтекла давност ще бъдат присъединени към механизма на единната сметка, тоест постъпващите плащания от лицата ще бъдат насочвани за погасяване на задължения, включително такива, за които давността е изтекла.
Отговори на най-често задаваните въпроси, свързани с единната сметка:
Какво се попълва и какво не се попълва в платежното нареждане за плащане към бюджета през 2013 г.
Образецът на платежното нареждане за плащане към бюджета не е променян заради единната сметка. Всички реквизити в него са същите като през 2012 г. От началото на настоящата година обаче не се попълват полетата: период за който се отнася плащането, основание за плащане. В полето за код за вид плащане се вписва код 11 11 11, в случаите на плащане на данъци, вноски за държавното обществено осигуряване и здравни вноски и код 58 11 11 при плащане на вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Вижте списък с банковите сметки на НАП и примерни образци на платежни нареждания.
Задълженията по издадени от НАП, но невлезли в сила ревизионни актове ще участват ли в механизма на единната сметка?
Не. Само задължения по ревизионни актове, които са окончателни, тоест влезли в сила ще участват в механизма на разпределение на сумите чрез единната сметка. Ако един акт на НАП е в процедура по административно или съдебно обжалване, тоест не е влязал в сила, задълженията по него няма да бъдат въведени в системата като изискуеми, тоест няма риск плащания на други публични задължения да бъдат насочени към погасяване на задължения по невлезли в сила ревизионни актове. Ако лицето, срещу което е издаден ревизионният акт желае да плати определената в него сума независимо от това, че актът не е влязал в сила, преди плащането трябва да подаде в НАП заявление.
Могат ли работниците да загубят осигурителни права за дългове на работодателя си?
Не. Дори плащанията на работодателя да бъдат насочени за погасяване на други дългове, включително за данъци, осигурителните права на работниците няма да бъдат нарушени. Това е така, защото според осигурителното законодателство е достатъчно работодателят да е подал информация в НАП за работника и дължимите осигурителни вноски, без да е задължително те да са внесени. В такива ситуации НАП може да насочи принудително изпълнение, срещу работодателя, но без негативни последици на работника. По отношение на самоосигуряващите се лица обаче е валидно правилото, че те ползват осигурителни права (например обезщетения за болнични, майчинство и др. под.) само при положение, че дължимите от тях осигурителни вноски са внесени.
Ще загубят ли здравни права самоосигуряващите се, ако имат неплатени стари задължения и внесат здравни вноски?
За да избегнат автоматичното погасяване на стари задължения, осигуряващите се за здраве за своя сметка могат да подадат заявление преди плащането. С подаването на това заявление, плащанията ще бъдат насочени към погасяване на задълженията за здравни вноски, независимо от това дали има стари дългове. Заявлението се подава толкова пъти, колкото са и плащанията на здравноосигурителни вноски. Ако документът не бъде подаден преди паричния превод, плащанията ще погасяват най-старите задължения.
Как се процедира при погасени по давност задължения?
Според последните промени в закона задълженията отпреди 1.01.2008 г., за които е изтекла погасителната давност, не могат да бъдат служебно отписани от НАП, а се налага подаването на писмено заявление за изтекла давноск до края на календарната 2013 г. Заявлението може да се подаде лично или да се изпрати по пощата до офиса на НАП по постоянен адрес за физическите лица или по регистрация на юридическите лица.
Как се проследяват задълженията и плащанията?
Проверка на задълженията си гражданите и фирмите могат да направят чрез електронната услуга на НАП „Справка за задължения”. За да направят тази справка, обаче те трябва да притежават или електронен подпис или персонален идентификационен код.
Как да получа персонален идентификационен код (ПИК)?
Издаването на ПИК става след подаване на заявление, лично или чрез упълномощено с нотариално пълномощно лице. Заявлението може да се подадете във всеки офис на НАП, но получаването е само в офиса по постоянен адрес за физически лица или по регистрация за юридически лица.
ПИК се получава веднага, ако подавате заявление в офиса на НАП по постоянния си адрес или адрес на управление за юридически лица. Ако сте подали заявление в друга структура на НАП, срокът в който можете да получите своя ПИК е 7-дневен.

[Нагоре]

Становище относно изменения и допълнения в Наредба № Н-8 от 2005 г.

Изпълнителният директор на НАП издаде Становище 20-00-12/11.01.2013 г. относно изменения и допълнения в Наредба № Н-8 от 2005 г. за съдържанието, сроковете, реда и начина за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

[Нагоре]

Данъчна декларация за облагане с патентен данък

На сайта на НАП е публикувана данъчна декларация по чл.61н от Закона за местните данъци и такси за облагане с патентен данък.

[Нагоре]

Данъчна декларация по чл. 61н от ЗМДТ за облагане с патентен данък

Декларацията се подава на основание чл. 61н от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) от физически лица, включително еднолични търговци, извършващи дейности, доходите от които се облагат с патентен данък.
Кога подавате декларация
1. Когато декларирате обстоятелства, свързани с определянето на патентен данък.
Дължите този вид данък, ако отговаряте едновременно на следните условия:
p извършвате дейност/и, посочена/и в приложение № 4 на ЗМДТ;
p оборотът Ви за предходната година не превишава 50 000 лв.;
p не сте регистриран по ЗДДС, с изключение на регистрация за вътреобщностно придобиване по чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от същия закон.
2. Когато през течение на годината се променят обстоятелствата, въз основа на които сте определили патентния данък.
При подаване на декларация за обстоятелства, свързани с определянето на данъка, или за промени в обстоятелствата, попълнете съответните данни в част ІV от декларацията и таблиците към нея.
3. Когато през течение на годината прекратите дейност, за доходите от която се дължи патентен данък. В този случай попълнете част V от декларацията.
4. Когато следва да преминете към облагане по общия ред на ЗДДФЛ, на основание чл. 61и, ал. 1 и 2 от ЗМДТ. В този случай попълнете част VІ от декларацията.
В част І посочете вида на декларацията, като в съответното квадратче към т. 1, 2, 3 или 4 впишете „Х”.
В част ІІ посочете адрес за кореспонденция само ако се различава от постоянния Ви адрес. Когато адресът за кореспонденция съвпада с постоянния адрес, в съответното квадратче впишете „Х”.
Част ІІІ се попълва само ако декларацията се подава чрез упълномощено лице.
При липса на достатъчно място за описване на обстоятелствата, свързани с определянето на данъка в таблиците към Част ІV от декларацията, приложете списък с допълнителни редове към съответната таблица.
Как подавате декларацията
Декларацията можете да подадете:
p лично или чрез упълномощено лице;
p по пощата с обратна разписка.
Къде подавате декларацията
Декларацията се подава в:
1. общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентната дейност;
2. общината, където е постоянният адрес на физическото лице, включително едноличния търговец – когато дейността не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място;
3. общината, където е постоянният адрес на пълномощника, когато декларацията се подава от пълномощник на чуждестранно физическо лице;
4. Столична община - извън случаите по т. 1, 2 и 3.
Какви са сроковете за подаване на декларацията
1. За обстоятелства, свързани с определянето на данъка:
p до 31 януари на годината, за която се подава декларация
p непосредствено преди започване на дейността, когато дейността започва след 31 януари.
2. За всички промени в обстоятелствата, включително при прекратяване на патентна дейност - в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелствата.
3. За преминаване към облагане по общия ред – в срок до края на месеца, следващ месеца, през който са възникнали обстоятелствата по чл. 61и, ал. 1 и 2 от ЗМДТ.
Ако подадете декларацията до 31 януари на текущата година и в същия срок заплатите пълния размер на патентния данък, определен съгласно декларираните обстоятелства, ползвате отстъпка 5 на сто.
Какво трябва да имате предвид при изчисляването на данъка
1. Когато започвате или прекратявате дейност през течение на годината (с изключение на дейностите „средства за подслон и места за настаняване с не повече от 20 стаи” и „заведения за хранене и развлечения”), данъкът се определя пропорционално на броя на тримесечията на извършване на дейността, включително тримесечието на започване или прекратяване на дейността.
2. Когато в рамките на една патентна дейност (с изключение на дейностите „средства за подслон и места за настаняване с не повече от 20 стаи” и „заведения за хранене и развлечения”) през течение на годината се промени обстоятелство във връзка с определяне размера на данъка, размерът на данъка до края на годината, включително за тримесечието на промяната, се определя на базата на размера на данъка, определен съобразно промените в обстоятелствата.
3. Когато в рамките на една от патентните дейности „средства за подслон и места за настаняване с не повече от 20 стаи” и „заведения за хранене и развлечения” през течение на годината се промени обстоятелство, което води до определяне на патентния данък в по-висок размер, за данъчната година се дължи по-високият размер на данъка, определен съобразно промените в обстоятелствата.
Какви данъчни облекчения можете да ползвате
При облагане с патентен данък можете да ползвате данъчни облекчения в следната поредност:
1. Физически лица, включително еднолични търговци, с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, ползват намаление на патентния данък в размер 50 на сто, ако извършват дейността лично и не наемат работници за тази дейност през цялата данъчна година;
2. Физически лица, включително еднолични търговци, които извършват с личен труд през цялата данъчна година два или три вида патентна дейност, заплащат патентния данък само за тази дейност, за която определеният данък e с най-висок размер. За ползване на облекчението е необходимо дейностите да се извършват с «личен труд», т.е. без да се наемат работници. Облекчението не се прилага при извършване на повече от три дейности, както и при извършване на следните дейности: „услуги с атрактивен характер”, „обучение на водачи на моторни превозни средства”, „услуги „Пътна помощ” на пътни превозни средства” и „услуги със земеделска и горска техника”.
3. Физически лица, включително еднолични търговци, които са пенсионери, извършват дейността лично и не наемат работници през цялата данъчна година, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за следните дейности:
дърводелски услуги; шивашки, кожарски, кожухарски и плетачни услуги; обущарски и шапкарски услуги; металообработващи услуги; бръснарски и фризьорски услуги, ветеринарно-фризьорски услуги; машинописни и/или копирни услуги; козметични услуги, поставяне на татуировки; маникюр, педикюр; часовникарски услуги; тапицерски услуги; ремонт на електро- и водопроводни инсталации; стъкларски услуги; поддържане и ремонт на битова техника, уреди, аудио-визуални уреди, климатици, ремонт на музикални инструменти; фотографски услуги; санитарни възли, наети под аренда; ключарски услуги, ремонт на брави, поправка на чанти, книговезки услуги, ремонт на шевни машини; ремонт на чадъри, ремонт и зареждане на запалки, ремонт на велосипеди, коминочистачни услуги; продажба на вестници, списания, българска и преводна литература;
4. Лицата, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответното работно място, ако извършват някоя от следните дейности: бръснарски и фризьорски услуги, ветеринарно-фризьорски услуги; козметични услуги, поставяне на татуировки; маникюр, педикюр. Намалението се ползва, при условие че към декларацията е приложено копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците, издадено от съответната регионална занаятчийска камара.
Какви са сроковете за внасяне на патентия данък
Изчисленият от Вас данък се заплаща в следните срокове:
1. за първо тримесечие – до 31 януари ;
2. за второ тримесечие – до 30 април ;
3. за трето тримесечие – до 31 юли ;
4. за четвърто тримесечие – до 31 октомври.
Когато възникне задължение за внасяне на данъка през течение на годината, дължимата част за текущото тримесечие се внася в 7-дневен срок от датата на подаване на декларацията.
Къде се внася патентния данък
Патентният данък се внася в приход на:
1. общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентната дейност
2. общината, където е постоянният адрес на физическото лице, включително едноличния търговец – когато дейността не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място
3. общината, където е постоянният адрес на пълномощника, когато декларацията се подава от пълномощник на чуждестранно физическо лице
4. Столична община - извън случаите по т. 1, 2 и 3.
Какви санкции се налагат ако не се подаде декларация за патентен данък в срок!
1. До 500 лв. глоба за физическите лица или имуществена санкция за едноличните търговци – за подаване на декларацията след законоустановения срок;
2. До 1000 лв. глоба за физическите лица или имуществена санкция за едноличните търговци – за непосочване или невярно посочване на данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък.

Благодарение на http://www.finance-assets.info/

[Нагоре]

И още едно обобщение на промените в данъчните закони считано от 01.01.2013

Благодарение на: www.apis.bg

Промени в данъчното законодателство за 2013 година

ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС (ДОПК)
ЗАКОН за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
ЗАКОН за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
ЗАКОН за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
ЗАКОН за акцизите и данъчните складове (ЗАДС)
ЗАКОН за счетоводството (ЗСч)
ЗАКОН за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК)

Цел
Измененията и допълненията в данъчното законодателство имат за цел усъвършенстване на данъчната практика, както и отстраняване на несъответствия с правото на ЕС.

Закон за данък върху добавената стойност

1. Променя се мястото на изпълнение на доставка на услуги по отдаване под наем или предоставяне за ползване на превозни средства на данъчно незадължено лице, във връзка с изискванията на Директива 2008/8/ЕО на Съвета от 2008 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на мястото на доставката на услуги, като от 1 януари 2013 г. (чл. 23, ал. 4 и 5 от ЗДДС).
2. Във връзка с изискванията на Директива 2010/45/ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност се определят условията и правилата за фактуриране на доставките. Изменят се някои изисквания относно информацията, която да се посочва във фактурите, за да се постигане по-ефикасен данъчен контрол и равнопоставено третиране на трансграничните и националните доставки, както и относно електронното фактуриране. Фактурите на хартиен носител и електронните фактури следва да се третират равнопоставено независимо от избора на данъчно задълженото лице. Предвидено е задължение за гарантиране на автентичност, цялост и четливост на фактурите. Автентичността и целостта на електронните фактури може да бъдат осигурени чрез използване на определени съществуващи технологии, като например електронен обмен на данни и усъвършенствани електронни подписи.
Автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурата и известието към фактурата се осигуряват чрез какъвто и да е контрол на стопанската дейност, при който се установява надеждна одитна следа (чл. 114 от ЗДДС).
В чл. 70 са направени промени по отношение на ограниченията за приспадане на данъчен кредит при доставки на мотоциклети и леки автомобили, като се изключват наетите такива.
4. Безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател за подобрение на нает или предоставен за ползване актив е приравнено на възмездна облагаема доставка (чл. 9, ал. 3, т. 3 от ЗДДС).
5. Предвижда се, че не е налице доставка при извършване на преобразуване (апорт) на бюджетни, държавни или общински предприятия (чл. 10, ал. 1, т. 4 от ЗДДС).
6. Удължен е срокът от 7 на 45 дни за подаване на опис за наличните активи към датата на регистрация, за които може да се ползва данъчен кредит (чл. 74, ал. 2, т. 3 от ЗДДС).
Изменението в чл. 79, ал. 8 дава право на регистрираните лица, за стоките и услугите, за които не са приспаднали данъчен кредит при придобиването им, тъй като при тяхната покупка са били предназначени за извършване на освободени доставки и или за дейност извън независима икономическа дейност, да имат право да приспаднат данъчен кредит в случай, че променят предназначението на същата - за облагаеми доставки.
8. При вътреобщностни доставки с продължително действие в чл. 51, ал. 6 от ЗДДС данъчното събитие настъпва в края на всеки календарен месец, като за календарния месец на прекратяване на доставките данъчното събитие настъпва на датата на прекратяване на доставките.

Данъчно-осигурителен процесуален кодекс

Променен е редът на погасяване на публичните задължения в чл. 169 от ДОПК, когато длъжникът не е в състояние да погаси всички задължения. Въвежда се поредност на погасяването по реда на настъпване на падежа на задължението, без значение на начина на установяването му - чрез декларация или издаден от администрацията акт. При повече задължения с един и същ падеж те се погасяват съразмерно.
Промените обхващат само събираните от НАП вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски преди образуване на изпълнително производство. След образуване на изпълнително дело по отношение на събираните публични вземания, включително и от други взискатели, агенцията ще събира публичните вземания по отделна набирателна сметка.
Поради възприетия в ДОПК принцип на предварителното изпълнение на актовете, за да бъдат избегнати проблеми в практическото прилагане по отношение на подлежащи на изпълнение, но оспорени актове, е предложено принципът на погасяване на най-старото задължение да не се прилага по невлезли в сила актове. Предварителното изпълнение на същите следва да се осъществи чрез заплащането им в хода на принудителното изпълнение по особената набирателна сметка. Ако лицето желае доброволно да изпълни акта, то следва да заяви това преди образуването на изпълнителното дело.

Закон за корпоративното подоходно облагане

1. Определяне на авансовите вноски
От 1.01.2013 г. авансовите вноски за корпоративен данък се определят на базата на прогнозна данъчна печалба, декларирана от данъчно задължените лица, без да се вземат предвид данъчните им печалби от предходни години.
Прогнозната печалба за 2013 г. се определя от самото данъчно задължено лице и се декларира с декларацията по чл. 92 от ЗКПО за 2012 г. В тази връзка отпада и коефициентът за индексация на авансовите вноски.
Данъчно задължени лица, чиито нетни приходи от продажби за предходната година не превишават 300 000 лв., нямат задължение да правят авансови вноски за корпоративен данък. Съгласно действащата към 31.12.2012 г. разпоредба авансови вноски не правят лицата с нетни приходи от продажби до 200 000 лв. Предоставена е възможност тези лица да могат по свое желание да правят тримесечни авансови вноски, като в този случай при несъответствие между авансовите вноски и корпоративния данък, на лицата не се начисляват лихви.
Данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби за предходната година са в диапазона между 300 000 лв. и 3 000 000 лв., правят тримесечни авансови вноски за корпоративен данък, а тези, чиито нетни приходи от продажби за предходната година превишават 3 000 000 лв., правят месечни авансови вноски.
2. Деклариране на авансовите вноски
Съгласно друга промяна данъчно задължените лица ще декларират авансовите вноски за периода от януари до декември на текущата календарна година заедно с подаване на годишната данъчна декларация за предходната календарна година. В тази връзка с ГДД за 2012 г. лицата са задължени да декларират авансовите си вноски за 2013 г.
3. Внасяне на авансови вноски
Месечните авансови вноски за месеците януари, февруари и март се внасят в срок до 15 април 2013 г., а за месеците от април до декември авансовите вноски ще се внасят в срок до 15-о число на месеца, за който се отнасят.
Тримесечните вноски за първото и второто тримесечие ще се внасят в срок до 15-о число на месеца, следващ тримесечието, а за третото тримесечие срокът за внасяне на авансовата вноска е 15 декември. Запазва се редът за четвъртото тримесечие да не се прави авансова вноска.
4. Декларация за увеличаване или намаляване на авансовите вноски
данъчно задължените лица могат да подават декларация по образец за намаляване или увеличаване на авансовите вноски, когато смятат, че те ще се отличават от дължимия годишен корпоративен данък. Намалението, съответно увеличението на авансовите вноски се ползва след подаването на декларацията - чл. 88 от ЗКПО.
5. Данък върху разходите
Данъкът върху разходите става годишен данък и да се внася еднократно в срок до 31 март на следващата година. Съгласно сега действащата разпоредба данъкът върху разходите е месечен данък и се внася ежемесечно до 15 число на месеца, следващ месеца, в който е начислен разходът.
6. Данък върху хазартната дейност
Във връзка с приетия нов Закон за хазарта, в сила от 1 юли 2012 г., са предвидени промени в разпоредбите, уреждащи данъка върху хазартната дейност, включително регламентиране облагането на дейността, извършвана от организаторите на хазартни игри от разстояние. С промяната се цели съответствие на данъчния закон с новия Закон за хазарта, усъвършенстване на данъчното законодателство, регламентиращо облагането на дейността, извършвана от организаторите на хазартни игри, и улесняване на практическото прилагане както от страна на данъчно задължените лица, така и от страна на приходната администрация.
За хазартните игри (лотарии, томболи, числови лотарийни игри Бинго и Кено, тото, лото и игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти) се запазва ставката 15 на сто. Въвежда се 15%яставка върху игри, организирани от разстояние (тото, лото игри, залагания върху резултати от спортни състезания), каквато е и ставката за традиционните залагания. За игрите в игрално казино, за които се събира такса или комисионна за участие, данъкът върху хазартната дейност е в размер 15 на сто върху събраните такси и комисионни за съответното тримесечие.
7. Данък върху приходите на бюджетните предприятия
Данъкът върху приходите на бюджетните предприятия става годишен данък и се внася еднократно в срок до 31 март на следващата година, а не ежемесечно, какъвто е досегашният ред.
8. Данък върху дейността от опериране на кораби
Данъкът върху дейността от опериране на кораби става годишен данък и да се внася еднократно в срок до 31 март на следващата година. Данъкът върху дейността от опериране на кораби съгласно сега действащия ред се внася ежемесечно в срок до края на следващия месец.
9. Разходи за подкуп
С новата разпоредба на т. 12 от чл. 26 от ЗКПО, разходите за подкуп изрично се посочват като непризнати за данъчни цели. Това предложение е свързано със задължение на Република България като държава - страна по Конвенцията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки, да приведе законодателството си в съответствие с разпоредбите на конвенцията и с Препоръките от 2009 г. за по-нататъшна борба с подкупването чрез въвеждането на изрична забрана за признаване на подкупите като разходи за данъчни цели.
10. Ваучери за храна
От 1.01.2013 г. се предвиждат санкции за неспазване на условията и реда за отпечатване на ваучери за храна - необходимите реквизити, срок и др. - чл. 277а от ЗКПО. Предложена е техническа промяна в условията за издаване/отнемане на разрешенията за осъществяване на дейност като оператор на ваучери за храна - чл. 209, ал. 3 от ЗКПО.

Закон за данъците върху доходите на физическите лица

1. Предвидени са правила за определяне цената на придобиване при продажба или замяна на недвижимото имущество в случаите на заличаване на едноличен търговец, когато имуществото на предприятието е преминало към физическото лице - собственик (чл. 33 от ЗДДФЛ). Във връзка с това е прието понятието "данъчна стойност" на имуществото.
2. Въвежда се срок за издаване на образците на служебните бележки за придобити доходи по извънтрудови правоотношения във връзка с влязлата в сила от 1 януари 2012 г. глоба за неиздаване на такава бележка от страна на платците на доходи (чл. 45, ал. 8 от ЗДДФЛ).
3. Предвижда се значително стесняване обема на информацията, която данъчно задължените лица предоставят в НАП, с оглед намаляване на административната тежест за данъчно задължените лица при декларирането. В справката, която се подава от предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи, за изплатените от тях през годината доходи на физически лица се въвежда праг от 5000 лв. по отношение на изплатените доходи от разпореждане с финансови инструменти, от допълнително доброволно осигуряване, получени след придобиване право на допълнителна пенсия, доходите от лихви по депозити в чуждестранни банки, лихвите от държавни и общински облигации, от печалби от хазартни игри, изплатените доходи от рента и аренда. В този смисъл предприятията - платци на дохода, не следва да подават справка към НАП, освен в случаите, когато изплатените доходи надхвърлят 5000 лв. (чл. 73, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ).
4. Доходите от лихви по влогове и депозити в търговски банки и в клонове на чуждестранни банки, установени в държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство се изключват от обхвата на необлагаемите доходи и от 1 януари 2013 г. тези доходи стават облагаеми (чл. 13, ал. 1, т. 8 от ЗДДФЛ).
Доходът от лихви по влогове и депозити ще се счита за придобит към датата на начисляване на лихвата. Брутната сума на доходите от лихви ще се облага с окончателен данък в размер 10 на сто. Данъкът ще се удържа и внася от търговските банки в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на лихвата.
5. Удължава се срокът за внасяне на окончателните данъци върху доходите на чуждестранни и местни физически лица от източник в България и в чужбина - те ще се внасят на тримесечие (чл. 65 от ЗДДФЛ).
6. Изравняват се сроковете и механизма за внасяне на авансовия данък за доходите от извънтрудови правоотношения, от наем и друга стопанска дейност, независимо от статута на платеца на дохода.

Закон за акцизите и данъчните складове

1. Променят се акцизните ставки на някои от горивата (чл. 32 от
ЗАДС).
Отпада задължението по чл. 33, ал. 3 от ЗАДС при прилагане на намалените акцизни ставки върху природен газ и въглища, използвани за отопление, тези енергийни продукти да се придружават от документа, съгласно приложение № 14а към Правилника за прилагане на ЗАДС.
3. Отпада задължението за регистрация по реда на чл. 57а, ал. 1, т. 2 от закона на лицата, които продават природен газ само за моторно гориво.
4. Допълват се реквизитите на акцизния данъчен документ по чл. 84, ал. 6, и се създава допълнителен реквизит в данъчния документ по чл. 85 от закона, в който се вписват законовите основания за недължимост на акциза.
Приети са нови разпоредби в чл. 86 във връзка с документирането на вътреобщностните доставки на акцизни стоки с оглед прилагането на реда за освобождаване от облагане с акциз при движение на енергийни продукти до територията на друга държава членка.

Кодекс за социално осигуряване

Намалява се лихвената тежест по отношение събирането на задължителните осигурителни вноски (чл. 113, ал. 1 от КСО). Промяната е насочена към уеднаквяване на административните режими в областта на данъчното облагане и задължителното осигуряване.
Променени са сроковете за внасяне на осигурителните вноски, както и за подаване в НОИ на болнични и декларации (чл. 7 от КСО).
Осигурителните вноски се внасят в следните срокове:
- за трудови и приравнени на тях отношения - до 25-до число на месеца, следващ месеца през който е положен трудът.
- за самоосигуряващи се лица - 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължат.
- за извънтрудови правоотношения - 25-то число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението.
Документите за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност или трудоустрояване се представят в съответното ТП на НОИ от осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси - до 15-о число на месеца, следващ този, през който осигуреното лице е представило документите за изплащане на обезщетението пред осигурителя.
Намаляват се банковите сметки на НАП и кодовете за вид плащане, индивидуализиращи вида на данъка или задължителната осигурителна вноска. Отпада задължението банките да отпускат суми за изплащане на възнаграждения, само след удостоверяване на внасянето на дължимите осигурителни вноски.

 

Закон за счетоводството

Предвижда се постъпилите на чужд език в предприятията данъчни документи по смисъла на ЗДДС да се изключат от общите изисквания за задължителен превод на български език. Промяната произтича от въвеждането на Директива 2010/45/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2010 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на правилата за фактуриране на данък върху добавената стойност (ОВ, L 189/1 от 22 юли 2010 г.).

Закон за публичното предлагане на ценни книжа

Фондът за компенсиране на инвеститорите се освобождава от заплащане на корпоративен данък за дейностите по компенсиране на инвеститорите (чл. 77м от ЗППЦК).

[Нагоре]

Промени в ЗДДФЛ, в сила 01.01.2013

Доходите от лихви по депозитни сметки вече ще се облагат
Доходите от лихвите по депозитни сметки, в търговски банки и клонове на чуждестранни банки, установени в държава членка на ЕС/ЕИП са изключени от необлагаемите доходи по чл. 13, т. 8. Съгласно чл. 38, ал. 13 с окончателен данък ще се облага брутната сума на придобитите лихви, като ставката на данъка е 10%, съгласно чл. 46, ал. 1.

Доходът ще се счита придобит на датата на падежа на депозита или по-ранното му прекратяване, а банката ще има задължението да удържи и внесе окончателния данък до края на месеца, следващ месеца на придобиване на дохода. При авансово изплащане на лихвата, доходът също ще се счита за придобит на датата на падежа на депозита или на датата на предсрочното му прекратяване.

Според новата точка 58 на § 1 от Допълнителните разпоредби, "Депозитни сметки" са банкови сметки за съхранение на пари за определен срок срещу възнаграждение (лихва).

Нова декларация по чл. 55, ал. 1 за дължими данъци и нови срокове за внасяне на някои данъци
Въвежда се нова процедура за деклариране на данъци с декларация за дължими данъци по чл. 55, ал. 1. Измененията са в чл. 55, чл. 56, чл. 57.

От 01.01.2013 г. платците на доходи (предприятия или самоосигуряващи се лица), подават декларация по чл. 55, ал. 1 за всички данъци, които са задължени да удържат при изплащането на доходите, освен за данъците за доходи от трудови правоотношения.

Декларацията по чл. 55, ал. 1 ще се подава от предприятията в сроковете за внасяне на дължимите данъци в ТД на НАП, в която подлежат на внасяне дължимите данъци (тоест по мястото на регистрация на предприятието, съгласно чл. 66, ал. 1). Уточнено е в чл. 55, ал. 2, че когато платецът на дохода не е предприятие или самоосигуряващо се лице, декларацията ще се подава от лицето, придобило дохода.

§ 60. По реда на раздел II от глава единадесета на Закона за данъците върху доходите на физическите лица се декларират и данъците, дължими за доходи, начислени/изплатени до 31 декември 2012 г., подлежащи на внасяне след 1 януари 2013 г., както и данъците, дължими, но невнесени към 31 декември 2012 г. За данъците, дължими, но невнесени към 31 декември 2012 г., срокът за подаване на декларацията по чл. 55, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица е 31 юли 2013 г.

В чл. 65 са удължени някои срокове за внасяне на данъци, удържани от платеца на дохода.

Обобщение на срокове за внасяне на данъка платеца на дохода и подаване на Декларацията по чл. 55, ал. 1.
Освен данъка върху лихвите, който е споменат по-горе данъците, удържани от платеца на дохода (предприятия или самоосигуряващи се лице) се внасят, както следва:

1) На месечна база до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан за доходи от трудови правоотношения или през който са направени само частични плащания. Данък се удържа и внася авансово от работодателя в размер на 10% на базата на месечна данъчна основа, определена по реда на чл. 42. Годишно, в срок до 25-ти февруари на следващата година работодателят по основното трудово правоотношение внася данъка по годишното преизчисление. Работодателят не подава декларация по чл. 55, ал. 1.

2) На тримесечна база, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода се внася авансово 10% данък за доходи от стопанска дейност по чл. 29 (например граждански договори) на лица, които не са самоосигуряващи се, както и за доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество (чл. 43, ал. 4 и чл. 44, ал. 4). За доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година, не се удържа и внася авансов данък. В същия срок платецът на дохода ще подава декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ.

3) На тримесечна база, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от предприятието:
1. 10% окончателен данък за някои доходи на чуждестранни лица (по чл. 37, ал. 1, т. 1 - 9).
2. 10% окончателния данък при продажба на движимо имущество, предадено на лица, които имат право да извършват събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци в съответствие със Закона за управление на отпадъците (чл. 38, ал. 10).
3. 10% окончателен данък за доходите от наем или предоставяне на имущество от етажна собственост с форма на управление общо събрание на собствениците, които са начислени/изплатени от предприятия и самоосигуряващи се лица (чл. 38, ал. 12).
4. 10% окончателен данък върху брутната сума на доходи в полза на чуждестранни физически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим:
- възнаграждения за услуги или права, с изключение на случаите, когато услугите или правата са реално предоставени;
- неустойки и обезщетения от всякакъв вид, с изключение на обезщетенията, начислени по застрахователни договори.
В същия срок предприятието ще подава декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ.

4) На тримесечна база, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидент - 5% окончателният данък за доходите от дивиденти (38, ал. 2) върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент. В същия срок платецът на дохода ще подава декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ.

5) На тримесечна база, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което са начислени сумите - 5% окончателният данък за доходите от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалба (38, ал. 3) върху брутния размер на начислените суми. В същия срок платецът на дохода ще подава декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ.

6) На тримесечна база, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е начислен ликвидационният дял - 5% окончателният данък за доходите от ликвидационни дялове (38, ал. 7) върху положителната разлика между стойността на ликвидационния дял и документално доказаната цена на придобиване на дела в дружеството/кооперацията. В същия срок платецът на дохода ще подава декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ.

7) На тримесечна база, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което доходът е придобит от физическото лице. Данъкът се удържа и внася от застрахователното/осигурителното дружество.
1. 10% окончателен данък върху брутната сума на облагаемите доходи от допълнително доброволно осигуряване, от доброволно здравно осигуряване и от застраховки "Живот", ако се получават суми от договор, чиито срок под 15 години.
2. 7% окончателен данък върху брутната сума на облагаемите доходи от допълнително доброволно осигуряване, от доброволно здравно осигуряване и от застраховки "Живот", ако се получават суми от договор, чиито срок е 15 или повече години,.
В същия срок платецът на дохода ще подава декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ.

8 ) На тримесечна база, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което доходът е придобит се внася 10% окончателен данък върху придобитите от член на кооперация облагаеми доходи от лихви по заеми към кооперацията. Данъкът се удържа и внася от кооперацията. В същия срок платецът на дохода ще подава декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ.

На тримесечна база, в срок до края на месеца, следващ тримесечието - това са следните крайни срокове:
- 30 Април - за първо тримесечие
- 31 Юли - за второ тримесечие
- 31 Октомври – за трето тримесечие
- 31 Януари на следващата година – за четвърто тримесечие

Срокове за внасяне на данъци от лицето, придобило дохода
На тримесечна база (авансов данък) в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода лицето, придобило дохода внася:

- 10% авансов данък, когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данък по чл. 43 (например предприятие сключва граждански договор със самоосигурявящо се лице), по чл. 44 (в някои случаи, когато договорът за наем е между две физически лица) и чл. 46 (при окончателните данъци по глава шеста). Като не се внася авансов данък по чл. 43, ал. 6 и чл. 44, ал. 3 за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година.

- 10% окончателен данък за доходи на чуждестранни лица (по чл. 37, ал. 1, т. 10 - 12). Това са доходи:
Съгласно т. 10. доходи от продажба, замяна и друго възмездно прехвърляне на недвижимо имущество;
Съгласно т. 11. вноски по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост на недвижимо имущество;
Съгласно т. 12. доходи от продажба, замяна и друго възмездно прехвърляне на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, с изключение на доходите от замяна по чл. 38, ал. 5.

- 10% окончателен данък за облагаемите доходи на местни и чуждестранни лица по чл. 38, ал. 5. Това са доходи от придобити от замяна на акции и дялове във връзка с преобразуване на дружества по глава деветнадесета, раздел II от Закона за корпоративното подоходно облагане. Окончателния данък по чл. 46, определен към момента на замяната по чл. 38, ал. 5, се внася от лицето, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е извършена последваща продажба или замяна на акциите и дяловете в приемащото/новоучреденото дружество, включително при последваща замяна на акциите или дяловете във връзка с преобразуване на търговски дружества.

Годишно: Дължимият годишен данък се внася до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.

Изменения, свързани със служебните бележки
С изменението в чл. 45, ал. 8 е уточнено, че служебните бележки, за получени доходи от доходи по чл. 29 (например от граждански договори), по чл. 31 (от договори за наеми), както и от други източници по чл. 35 се издават при поискване от получателя на дохода, а когато той не е поискал издаването им - в срок до 15 април на следващата година.

Продажба на недвижимо имущество, придобито при заличаване на ЕТ
В чл. 33, ал. 6 се създава нова т. 10, която дефинира, във връзка с чл. 33, ал. 1, че в случаите на заличаване на ЕТ, когато недвижимо имущество е преминало към физическото лице – собственик, то данъчната основа, върху която ще се начислява данъка при продажбата му е положителната разлика между продажната цена и данъчната стойност на имуществото към момента на заличаването на ЕТ от Търговския Регистър, като получената разлика се намалява с 10 на сто разходи. В допълнителните разпоредби е добавена т. 57. „Данъчна стойност“ за целите на чл. 33, ал. 6, т. 10 е тази по смисъла на чл. 53, ал. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане.

Деклариране на доходи от източници в чужбина

С изменението на чл. 50, ал. 1, т. 3 вече в годишна данъчна декларация ще се декларират и придобитите през годината от източник в чужбина и следните доходи:
- Доходи, придобити от замяна на акции и дялове във връзка с преобразуване на дружества по глава деветнадесета, раздел II от Закона за корпоративното подоходно облагане от местни физически лица при замяната на акции и дялове в търговски дружества в чужбина за акции и дялове в търговски дружества в чужбина или в местни търговски дружества (ново от 2013);
- Доходи от лихви по депозитни сметки в търговски банки (ново от 2013).

Изменения, свързани със справката по чл. 73 за изплатени доходи
По-долу във файла съм прикачила текстове по чл. 73 от 2012 година и 2013 година сравнение.

Детайлизира се съдържанието и правилата за изготвяне на справката по чл. 73 ЗДДФЛ, като в определени случаи в справката ще се включва информация за необлагаеми доходи, когато годишният размер на съответния доход, изплатен на физическо лице, превишава 5000 лв.

Когато са изплатени доходи през данъчната година на повече от 5 физически лица, справката ще се подава само по електронен път. До сега границата беше 10 физически лица.
Благодарение на: http://www.kik-info.com

[Нагоре]

Проверяваме задълженията си за данъци и осигуровки онлайн

От днес всеки клиент на НАП, който има персонален идентификационен код (ПИК) или подава документи с електронен подпис, може да провери какви задължения има онлайн. Новата електронна услуга „Справка за задължения” е част от кампанията на агенцията по въвеждане на единната сметка за плащане на данъци и осигурителни вноски от 1 януари 2013 г.
От началото на следващата година всички данъци и осигурителни вноски (с изключение на тези за допълнително задължително пенсионно осигуряване) ще се плащат по една единствена банкова сметка. Освен това при превод на пари към бюджета отпадат всички кодове за вид плащане. Няма да е необходимо и да се попълва изрично основание за плащане, тъй като погасяването на задълженията към хазната ще става според датата на възникването им.
Във връзка с въвеждането на единната сметка от 1 януари 2013 г. се намаляват и лихвите за просрочени осигурителни задължения, като се изравняват с тези за забавени данъчни дългове. От догодина всеки, който закъснее с превода си за осигурителни вноски, ще плаща лихва в размер на основния лихвен процент на БНБ за периода плюс 10%. От 1 януари 2013 г. се уеднаквяват и сроковете, в които се плащат осигурителните вноски.
НАП призовава всички свои клиенти да проверят дали имат непогасени или неуточнени задължения и да ги платят до края на 2012 г. При възникнали въпроси или неуточнени суми, клиентите на администрацията могат да се обръщат към съответния офис по постоянен адрес или по регистрация на дружеството, което представляват.

http://www.nap.bg

[Нагоре]

Пресмятаме в интернет каква ще ни е пенсията, ще плащат болничните по-рано

Изчисляване на прогнозен индивидуален коефициент и прогнозен размер на пенсията е новата електронна услуга, която от утре ще бъде достъпна чрез сайта на Националния осигурителен институт. От януари болничните ще се изплащат по-рано и преди 15-о число на месеца, предвиждат промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Новата електронна услуга на института е предназначена за лица, на които още не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, заяви директорът на Дирекция "Пенсии" в НОИ Елина Чалъкова, цитирана от БГНЕС.
Чрез тази услуга лицата, на които им предстои да се пенсионират, могат да вземат информирано решение дали да го направят или да продължат да работят, продължи обяснението си Чалъкова.

Услугата е лесно достъпна, но изпълнението й изисква попълването на лични данни, чиято защита се осигурява чрез въвеждане на Персонален идентификационен код /ПИК/, издаден от НОИ. Процедурата е подробно разписана в сайта.

Служебно системата проверява коректността на въведените данни. Те са свързани с продължителността на трудовия стаж, категорията труд, доход за избран 3-годишен период от последните 15 години от положения до 31.12.1996 г. стаж. Данните за стажа след 01.01. 1997 г. се извличат автоматично от регистъра на осигурените лица.
Продуктът не прави преценка на правото на пенсия според възрастта и осигурителния стаж на лицето, т.е. приема се, че има необходимите условия за пенсиониране.

Промените в КСО предвиждат нови срокове в териториалните поделения на НОИ на документи за изплащане на обезщетения за временна неработоспособност, за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, предаде БТА. Този процес вече не е пряко обвързан с изплащането на трудовите възнаграждения, каза директорът на НОИ Бисер Петков, цитиран от БГНЕС.
За работодателите този срок е до 15-о число на месеца, следващ този, през който осигуреното лице е представило документи за изплащане на съответното обезщетение - болничен лист или заявление-декларация.

Самоосигуряващите се също могат да подават болничните си листове и исканията за обезщетение за бременност и раждане за разликата между 135 и 410 календарни дни, както и за отглеждане на малко дете, до 15-о число на месеца, следващ този, през който е настъпило събитието.

Промяната се налага заради определянето на нови срокове за внасянето на осигурителни вноски - до 25-о число на месеца и отпадането на обвързаността на подаване на болничните с начисляването и изплащането на трудовите възнаграждения.
При закъснение в сроковете ще се налагат административни санкции, предупреди Петков.

С промените в КСО се въвежда задължението осигурените лица да възстановят получените от тях обезщетения за временна неработоспособност за общо заболяване за периода, за който им е отпусната пенсия за инвалидност за същото заболяване.
Обезщетенията следва да бъдат възстановени, тъй като за един и същ осигурен социален риск - общо заболяване, не могат да се получават две осигурителни плащания, добави Петков.

Заплащането от работодателя на първите три работни дни от временната неработоспособност в размер на 70% от среднодневното брутно възнаграждение на осигуреното лице, действащо като временна норма от 1 юли 2010 г., става постоянна разпоредба в КСО.
Промяната е съобразена с действащото законодателство в други страни в Европейския съюз.

http://dnes.dir.bg/news/

[Нагоре]

Промени в КСО, в сила от 01.01.2013

По-важните промени в Кодекса на социалното осигуряване, обнародвани в Държавен Вестник, Брой 94 от 30.11.2012, в сила от 01.01.2013 г.

Срокове за внасяне на осигурителни вноски:
1. За трудови и приравнени на тях отношения – до 25-до число на месеца, следващ месеца през който е положен трудът.
2. За самоосигуряващи се лица – 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължат.
3. За извънтрудови правоотношения (граждански договори) – 25-то число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението.

За всеки месец осигурителните вноски ще се внасят с отделен платежен документ.

Срокове за представяне на документи за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност или трудоустрояване, бременност и раждане, отглеждане на малко дете:
1. За осигурителите – до 15-то число на месеца, следващ този, през който осигуреното лице е представило документите за изплащане на обезщетението пред осигурителя

2. За самоосигуряващите се – до 15-то число на месеца следващ месеца, през който е издаден документа за временна неработоспособност или трудоустрояване, или до 15-то число на месеца, следващ този, от който се иска изплащане на обезщетение за бременност и раждане и обезщетение за отглеждане на малко дете.

Сроковете няма да зависят от изплащането на заплатите, внасянето на осигуровките и подаването на Декларация Обр. 1.

Банките ще отпускат суми за изплащане на възнаграждения, независимо дали са внесени дължимите осигурителни вноски. В тази връзка отпада декларацията за банките по чл. 7, ал.8 КСО, с която се декларираше, че осигурителните вноски за внесени. Отпада и задължението и отговорността на банките, когато са разрешили теглене на пари за трудови възнаграждения без да е представена тази декларация.

Благодарение на:
http://www.kik-info.com/

[Нагоре]

Промени в ЗКПО, в сила от 01.01.2013

По-долу са обобщени по-важните промени в ЗКПО, обнародвани в Държавен Вестник, Брой 94 от 30.11.2012, в сила от 01.01.2013 г.

Изменения при определянето на авансовите вноски за корпоративен данък
Измененията са направите в глава четиринадесета от чл. 83 до чл. 91. От 01.01.2013 правилата за определяне на авансовите вноски са следните:

Не правят авансови вноски данъчно задължени лица, чиито нетни приходи от продажби не превишават 300 хил. лева за предходната година и от новоучредени лица, с изключение на новоучредени при преобразуване по ТЗ.

Тримесечни авансови вноски правят данъчно задължени лица с нетни приходи от продажби от над 300 хил. лева до 3 млн. лева за предходната година. При 10% ставка на корпоративния данък, вноските се определят по формулата:
Тримесечна авансова вноска = (Прогнозна Данъчна Печалба/4)*10%

Тримесечните авансови вноски се внасят в следните срокове:
1) За първо тримесечие - в срок до 15-ти април
2) За второ тримесечие - в срок до 15-ти юли
3) За трето тримесечие - в срок до 15-ти декември
4) За четвърто тримесечие не се прави авансова вноска.

Месечни авансови вноски правят данъчно задължени лица с нетни приходи от продажби над 3 млн. лева за предходната година. При 10% ставка на корпоративния данък, вноските се определят по формулата:
Месечна авансова вноска = (Прогнозна Данъчна Печалба/12)*10%

Месечните авансови вноски се внасят в следните срокове:
1) за януари, февруари и март - в срок до 15-ти април
2) за месеците от април до декември - в срок до 15-то число на месеца, за който се отнасят

Месечни или тримесечни авансови вноски за корпоративния данък ще се правят на базата на прогнозна данъчна печалба за текущата година. Те ще се декларират при подаването на годишната данъчна декларация за предходната календарна година. С годишната данъчна декларация по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане за 2012 г. ще се декларира определените авансови вноски за корпоративния данък за 2013 г.

Данъчно задължените лица ще могат да подават декларация за намаляване или увеличаване на авансовите вноски, когато смятат, че те ще се отличават от дължимия годишен корпоративен данък. Намалението, съответно увеличението на авансовите вноски се ползва след подаването на декларацията. Когато дължимият годишен корпоративен данък надвиши с над 20% сумата от определените месечни авансови вноски за съответната година или когато 75% дължимия годишен корпоративен данък надвиши с над 20% сумата от определените тримесечни авансови вноски за съответната година, върху превишението над 20% ще се дължи лихва.

С отмяната на чл. 94 от ЗКПО надвнесеният корпоративен данък няма да може да се приспада от следващи авансови и годишни вноски. Промяна е свързана с въвеждането на така наречената единна данъчно-осигурителна сметка, по която се превеждат данъчните и осигурителни плащания. С надвнесения корпоративен данък ще се погасяват данъчни или осигурителни задължения, чиито срок изтича най-рано.

Изменения, във връзка с декларирането и внасянето на данъка върху разходитеИзмененята са в от чл. 211 до чл. 215 и чл. 217.

От 01.01.2013 данъците разходите (представителните разходи, социалните разходи, разходите за вноски за допълнително доброволно осигуряване и застраховане, разходите за ваучери за храна, разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност) ще се начисляват върху годишна данъчна основа и ще се заплащат еднократно в срок до 31 март на следващата година. Данъкът върху разходите се декларира с годишната данъчна декларация. Досега данъците върху разходите се начисляваха и внасяха ежемесечно.

Промени, във връзка с декларирането и внасянето на данъците при източника

От 01.01.2013 съгласно промените в чл. 201, ал. 1, лицата, задължени да удържат и внасят данък при източника по чл. 194 и чл. 195, декларират дължимия данък за тримесечието с декларация по образец в срок до края на месеца, следващ тримесечието. До сега декларацията по чл. 201, ал. 1 се подаваше за всяко тримесечие в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е внесен данъкът.

Съгласно промените на чл. 202, ал. 1 и ал. 2 се уеднаквява срокът за внасяне на данъците при източника. Платците на доходи, удържащи данъка при източника са длъжни да внесат дължимите данъци в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивиденти или на ликвидационни дялове (за чл. 194) или е начислен на дохода (за чл. 195). До края на 2012 година тези срокове бяха различни. Например, ако за притежателят на дохода е местно лице на държава, с която България няма влязла в сила СИДДО срокът за внасяне беше, в срок до края на месеца, следващ месеца през който през който е взето решението за разпределяне на дивиденти или ликвидационни дялове или начисляване на дохода.

Направено е уточнение в § 54 и § 55 във връзка с преходния период 2012-2013:
§ 54. Лицата, внесли през четвъртото тримесечие на 2012 г. данък при източника по чл. 194 и 195 от Закона за корпоративното подоходно облагане, и лицата, начислили през четвъртото тримесечие на 2012 г. доход по чл. 12, ал. 3 и ал. 8, т. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане, подават декларация по образец по действащия към 31 декември 2012 г. ред, предвиден в глава двадесет и шеста от Закона за корпоративното подоходно облагане.
§ 55. По реда на глава двадесет и шеста от Закона за корпоративното подоходно облагане се декларират дължимите данъци след 1 януари 2013 г., включително данъците, дължими, но невнесени към 31 декември 2012 г. За данъците, дължими, но невнесени към 31 декември 2012 г., срокът за подаване на декларацията по чл. 201, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане е 31 юли 2013 г.

Други изменения
Съгласно изменението на ал. 3 на чл. 75 в случаите, когато при откриване през текущата година на счетоводна грешка, свързана с минали години се коригират данъчните финансови резултати, то данъчно задълженото лице уведомява писмено компетентния орган по приходите, който предприема действия за промяна на данъчния финансов резултат и на задължението за съответния данъчен период.

Според новата т. 12 на чл. 26 не се признават за данъчни цели счетоводните разходи за подкуп и/или прикриващи подкуп на длъжностно лице или на чуждо длъжностно лице.

Регламентирано е облагането на дейността, извършвана от организаторите на хазартни игри от разстояние. Дължимият алтернативен данък за този вид дейност е в размер на 15%.

От 01.01.2013 данъкът върху дейността от опериране на кораби ще се определя и внася на годишна база

Благодарение на:
http://www.kik-info.com/

[Нагоре]

Промени в ЗДДС, в сила от 01.01.2013

По-долу са представени по-важните промени в ЗДДС, обнародвани в Държавен Вестник, Брой 94 от 30.11.2012, в сила от 01.01.2013 г.

Изменения, във връзка с данъчен кредит на ремонт на нает активОт 01.01.2013 г. възниква право на данъчен кредит за разходите за ремонт на нает актив, независимо от срока на ползването.

Съгласно изменението в чл. 9, ал. 4, т. 2 безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател за ремонт на нает или предоставен за ползване актив, няма да се счита за възмездна доставка на услуга, независимо от срока на ползване на наетия актив. Въпреки това, за тази доставка ще възниква право на данъчен кредит, съгласно изменението в чл. 70, ал. 3, т.3. До сега в случай, че регистрирано лице извършеше разходи за ремонт на нает актив, който ще се използва за период по-кратък от три години, то тази доставка се считаше за безвъзмездна и за нея не възникваше право на данъчен кредит.

Изменения, във връзка с подобрение на нает активВъв връзка с третирането на данъчен кредит за подобрения на нает актив са изменени текстовете в
чл. 9, ал. 3, т. 2, чл. 25, ал. 3, т. 6, чл. 70, ал. 3, т. 4, § 1, т. 32.

Както и досега възниква право на данъчен кредит за разходите за подобрение на нает актив. Когато регистрирано лице извърши подобрение на нает актив на датата на фактическото връщане на актива с подобрението при прекратяване на договора за наем или преустановяване ползването на актива, възниква задължение за начисляване на ДДС (данъчна основа пазарна цена, документиране с протокол по чл. 117(1)). Ако това подобрение е предвидено, като условие и/или задължение по договора, то датата на данъчното събитие се определя, съгласно чл. 130 (като при бартер). Съгласно чл. 53, ал. 3 от ППЗДДС, при извършване на безвъзмездна облагаема доставка на услуга по чл. 9, ал. 2, т. 4 от закона начисленият данък е за сметка на доставчика (наемателя), а не на наемодателя, явяващ се получател на въпросната доставка.

От 01.01.2013 г., съгласно § 1, т. 32 създаването на нов актив от държател/ползвател на наетия или предоставен за ползване актив се приравнява на подобрение.

Изменения, във връзка с данъчен кредит за леките автомобили и мотоциклетитеСъгласно измененията в чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от 01.01.2013 г. ще налице право на данъчен кредит за наем на мотоциклети или леки автомобили, както и за стоките или услугите, които са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на наетите мотоциклети и леки автомобили, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали. Както и досега няма да е налице право на данъчен кредит за придобити или внесени мотоциклети или леки автомобили и за стоките или услугите, които са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията им.

Съгласно новата т. 5 на чл. 70, ал. 2 и във връзка с новата т. 18а на § 1 от 01.01.2013 г., ако една или повече от изброените дейности:
1) транспортни и охранителни услуги
2) таксиметрови превози
3) отдаване под наем на леки автомобили и мотоциклети
4) куриерски услуги
5) подготовка на водачи на моторни превозни средства
6) препродажба на леки автомобили и мотоциклети
представлява повече от 50% от общата стойност на всички изпълнени от регистрираното по ЗДДС лице доставки през последните 12 месец, то лицето ще има право на данъчен кредит и за леки автомобили и мотоциклети, които не използва за тези дейности, както и за стоките или услугите, които са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията им, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали. В тези случаи правото на приспадане на данъчен кредит е налице от началото на месеца, следващ месеца, за който е изпълнено изискването за основна дейност.

Друго важно изменение е въведено с промяната в § 1, т. 18. Според него при определяне на броя на местата на лекия автомобил отпада изискването седалките да са монтирани от производителя (тоест връща се правилото, което беше преди началото на 2010 г.).

Изменения, във връзка с описа за наличните активиУдължен е от 7 на 45 дни срокът за подаване на опис за наличните активи, придобити преди датата на регистрация, за които може да се ползва данъчен кредит.

Изменения, свързани с определяне на място на изпълнениеВ чл. 23 са добавени нови ал. 4 и ал. 5, които определят място на доставките при отдаване под наем на превозни средства и плавателни съдове на данъчно незадължени лица, които са различни от краткосрочен наем или краткосрочно предоставяне.

Алинея (4) Мястото на изпълнение при доставка на услуга по отдаване под наем или предоставяне за ползване на превозни средства, която е различна от краткосрочен наем или краткосрочно предоставяне за ползване на превозни средства на данъчно незадължено лице, е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване.
Алинея (5) Мястото на изпълнение при доставка на услуга по отдаване под наем или предоставяне за ползване на плавателен съд, която е различна от краткосрочен наем или краткосрочно предоставяне за ползване на плавателен съд, за развлекателни и за спортни цели или за лични нужди на данъчно незадължено лице, независимо от ал. 4, е мястото, където плавателният съд за развлечение фактически е предоставен на разположение на получателя по доставката, когато тази услуга фактически се предоставя от доставчика от мястото на установяване на стопанската му дейност или от постоянен обект, разположен на това място.

Други измененияСпоред изменението на чл. 26, ал. 6 левовата равностойност на валутата, (когато данъчната основа е във валута) вече ще може да бъде определена и по последния обменен курс, публикуван от Европейската централна банка към момента, в който данъкът става изискуем. Конвертирането между валути, различни от еврото, се извършва, като се използва обменният курс на всяка от тези валути към еврото.

Въведена е нова разпоредба за възникване на данъчното събитие при вътреобщностни доставки с продължително действие в чл. 51, ал. 6. В този случай данъчното събитие настъпва в края на всеки календарен месец, като за календарния месец на прекратяване на доставките данъчното събитие настъпва на датата на прекратяване на доставките.

Изменението в чл. 79, ал. 8 дава право на регистрираните лица, за стоките и услугите, за които не са приспаднали данъчен кредит при придобиването им, тъй като при тяхната покупка са били предназначени за извършване на освободени доставки и или за дейност извън независима икономическа дейност, да имат право да приспаднат данъчен кредит в случай, че променят предназначението на същата – за облагаеми доставки.

Допълнен е текста на чл. 80, ал. 2 т. 2, според който корекции по на данъчен кредит не се извършват в случаите на унищожаване, липса или брак, причинени от аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина или по вина на лицето, което използва стоката.

Новият чл. 111а е създаден във връзка с Директива 2010/45/ЕО на Съвета от 13 юли 2010 година за изменение на Директива 2006/12/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на правилата за фактуриране. Целта е ясно да се посочи държавата-членка, чиито правила за фактуриране се прилагат. За българските доставчици, най-общо е важно да знаят, че трябва да прилагат правилата на документиране от глава единадесета от ЗДДС, когато извършват:
1) доставка с място на изпълнение на територията на страната
2) доставка с място на изпълнение на територията на друга държава членка, ако нямат там обект, които взема участие в доставката или са установени там
3) доставки с място на изпълнение на територията на трета страна или територия

Облекчават се някои от изискванията за издаване на фактури по електронен път и при самофактуриране (чл. 113 и чл. 114). Също така според новата ал. 6 на чл. 113 всяко данъчно задължено лице по избран от него начин осигурява от момента на издаването им до края на периода на съхранението им автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурите и известията към фактурите, издадени от него или от негово име, както и на получените от него фактури и известия към фактури, независимо от това дали са на хартиен носител, или в електронна форма.

С текста на новата ал. 13 от чл. 113 се дава възможност за две или повече извършени доставки на стоки или услуги, данъкът за които става изискуем през един и същ данъчен период, може да се издаде сборна фактура.

Според изменението в чл. 114, ал. 4, когато данъкът е изискуем от получателя във фактурата се вписва „обратно начисляване“. В чл. 142, ал. 1 е въведено изменение, с което се въвежда задължение във фактурата за обща туристическа услуга да се вписва „режим на облагане на маржа - туристически услуги”. В чл. 148, е допълнен с ал. 1, според която във фактурата и в известието към фактурата дилърът вписва „режим на облагане на маржа – стоки втора употреба“ или „режим на облагане на маржа – произведения на изкуството“ или „режим на облагане на маржа – предмети за колекции и антикварни предмети”.

От 01.01.2013 г. НАП може да прекрати регистрацията по ЗДДС на лице, което не представи или не осигури достъп до издадени или съставени от него оригинални счетоводни документи, изискани от органа по приходите, освен ако документите са загубени или унищожени, за което лицето е уведомило органите по приходите (съгласно чл. 176, т. 6).

Благодарение на:
http://www.kik-info.com/

[Нагоре]

Отпуски се чистят 2 години

http://www.trud.bg/

Имам да ползвам още 12 дни платен отпуск, но последните седмици сме страшно натоварени и шефът каза, че няма шанс да ги взема преди Нова година. Мога ли да ги прехвърля всичките за догодина, или ще загубя част от тях?
Напоследък в интернет форумите все по-често се срещат подобни въпроси. В това няма нищо изненадващо, тъй като идващата 2013 г. е първата, в която служителите ще губят правото си на платен отпуск, ако не са излизали в почивка навреме. Изненадата е, че въпроси задават не само работещите, а и счетоводителите, които трябва да оформят документите.
С края на 2012 г. “изгарят” само дните от 2010 г.
За да прекрати залежаването на много неползван отпуск, в средата на 2010 г. парламентът промени Кодекса на труда. Въведе се правилото почивката да се взема в годината, през която се полага, а неизползваните дни да “изгарят” 24 месеца след края на същата година. То започна да важи за отпуските от 2010 г. нататък.
Това означава, че ако още не сте взели пълната си почивка за 2010 г., трябва да направите това най-късно до 31 декември. След това ще загубите правото да я ползвате. Целта на промените беше служителите да излизат във ваканция редовно, вместо да трупат неползван отпуск и да затрудняват работодателите с изплащане на големи обезщетения при напускане.
Затова се въведе изискване всяка година до 31 декември работодателят да утвърждава график за ползването на целия платен годишен отпуск за следващата година от всички служители. “Поради важни производствени причини” обаче бизнесът има право да отложи до 10 дни. Решението може да се отнася както за един служител, така и за цял отдел. Работещите също имат възможност да поискат отлагане, ако “имат уважителни причини”. Решението за това обаче се взема от началника им.
Неясноти
Според счетоводителите и специалистите по човешки ресурси един от най-неясните въпроси в новите текстове на закона е какво се случва, ако работодателят е прехвърлил 10 дни по официалния ред, но служителят не е използвал цялата останала част от отпуската си през годината, за която се полага. Според някои залежалите дни “изгарят” автоматично, други твърдят, че остават във ведомостите, но не могат да се ползват, а трети тълкуват, че и за тях важи двугодишната давност.
“За неюристите текстовете са противоречиви и би следвало да се запишат по-ясно в закона или в наредбата за отпуските”, коментира пред “Труд” Таня Стивасарева, мениджър в адвокатското съдружие “Ърнст и Янг”.
Според нея даже и да не са прехвърлени заради важни производствени причини, неизползваните в повече дни също могат да се вземат до 2 години след края на периода, за който се полагат. Същото е тълкуванието на Министерството на труда. Оттам коментираха, че при такива случаи “работникът може да вземе неползвания отпуск не само през следващата календарна година, но и до изтичане на 2-годишния давностен срок”.
За да предотвратят загубата на дни, при подобни казуси е желателно служителите да ползват натрупаната ваканция, като започнат от тази за най-стари периоди, съветват от ведомството на Тотю Младенов. На практика това означава, че за следваща година могат да се прехвърлят и повече от 10 дни, въпреки че в закона това не е описано.
Съществува и следният казус - старите дни за отпуска не се губят в 2-годишния период, но вземането им на практика зависи от съгласието на работодателя. И ако той не подпише молбата, след края на периода изгарят. На практика те се водят само на хартия и единственият шанс служителят да “се облажи” от тях е, ако напусне, защото тогава шефът му е длъжен да ги изплати като обезщетение.
Според Главната инспекция по труда фирмите са се научили да спазват новите правила и досега няма глобен работодател. Оплакванията били рядкост - например за това, че списъкът с почивните дни не е сложен на видно място или шефовете определили графика, без да се съобразят с желанието на хората си. Трудовите полицаи са разкрили и няколко по-сериозни нарушения, при които служители се водят в отпуск, докато работят. Такива се срещат в сезонната заетост, но са единични случаи.
Ползвайте първо старите дни
Експертите съветват: За да не се объркате и да не губите дни, с първите отпуски догодина ползвайте старите дни от 2011 г. и след това от 2012 г. (ако имате такива). Справка за това е длъжен да ви даде мениджъра по човешките ресурси или счетоводителя на фирмата.
Давностният срок не важи за отпуск, натрупан преди 2010 г. Ако все още имате да ползвате почивни дни от 2009 г. или по-рано, не се притеснявайте - няма да ги загубите дори и след 5 или 10 години и можете да ги ползвате по-всяко време, стига да сте се разбрали с шефа си. А ако не успеете, имате право на обезщетение при напускане или пенсиониране

[Нагоре]

Отпуск при двама работодатели

http://www.trud.bg/

Имам основен и допълнителен трудов договор. Длъжна ли съм да ползвам платения годишен отпуск едновременно и на двете места, или мога да работя на едното, докато съм в отпуск на другото?
Н. Йочева, София
Няма законова пречка да ползвате отпуска си при двамата работодатели по различно време.
Когато служителят работи по основен трудов договор и по договор за допълнителен труд, той има право на платен годишен отпуск и по двете трудови правоотношения. Към настоящия момент в закона няма изрична разпоредба, която да задължава работника да използва двата си отпуска едновеременно.
До 2002 г. действаше правилото, че при работа по външно съвместителство служителят има право да ползва отпуск за работата по съвместителство едновременно с този за основната работа. Това ограничение е отменено с решение № 9353 от 21 октомври 2002 г. на Върховния административен съд. Съдът намира, че правилото е в противоречие с правото на работодателя в определени случаи да определи кога и за колко време да пусне служителите си в отпуск.
Препоръчително е годишният отпуск по двете трудови правоотношения да се ползва едновременно, за да може да се изпълни целта му - служителят да си почине и да възстанови работната си сила. А това е трудно постижимо за някого, който трябва да ходи на работа при единия си работодател, докато е в отпуск при другия.
Справка: чл. 23, ал. 1(отм) от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.

[Нагоре]

Проекто - закон за изменение и допълнение на закона за данък върху добавената стойност

http://www.minfin.bg/

Проект
!

ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ
ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

§ 1. В чл. 7, ал. 5, т. 8 думите „извършване на работа” и „извършване на работата”
се заменят с
„извършване на оценка или работа” и „извършване на оценката или работата”.

§ 2.
В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:

1.
В ал. 2, т. 4 думите „ремонт и/или” се заличават.

2.
В ал. 3 се създава т. 3:

“3.
безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател за подобрение на

нает или предоставен за ползване актив.”
3.
В ал. 4:
а
) точка 2 се изменя така:

“2.
безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател за ремонт на нает

или предоставен за ползване актив
;”;
б
) точка 3 се отменя.

§ 3.
В чл. 10, ал. 1 се създава т. 4:

„4.
преобразуване на бюджетни организации, държавни или общински

предприятия, в резултат на което новообразуваните организации или предприятия са
универсални правоприемници на преобразуваните.”
§ 4.
В чл. 13, ал. 4, т. 8 думите „извършване на работа” и „извършване на работата”
се заменят с
„извършване на оценка или работа” и „извършване на оценката или

работата”.
§ 5.
В чл. 23 се създават ал. 4 и 5:

„(4)
Мястото на изпълнение при доставка на услуга по отдаване под наем или

предоставяне за ползване на превозни средства, които са различни от краткосрочен наем
или краткосрочно предоставяне за ползване на превозни средства на данъчно незадължено
лице, е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно
пребиваване.
(5)
Мястото на изпълнение при доставка на услуга по отдаване под наем или

предоставяне за ползване на плавателен съд, които са различни от краткосрочен наем или
краткосрочно предоставяне за ползване на плавателен съд за развлекателни и за спортни
цели или за лични нужди на данъчно незадължено лице, е мястото, където плавателният
съд за развлечение фактически е предоставен на разположение на получателя по 2
доставката
, когато тази услуга фактически се предоставя от доставчика от мястото му на

стопанска дейност или от постоянен обект, разположен на това място.“
§ 6.
В чл. 25, ал. 3 т. 6 се изменя така:

“6.
датата на фактическото връщане на актива от държател/ползвател с

подобрението при прекратяване на договора за наем или преустановяване ползването на
актива.”
§ 7.
В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:

1.
В ал. 2 изречение второ се изменя така:

„Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и
лихви с обезщетителен характер.”
2.
В ал. 6 се създават изречения второ и трето:

“Левовата равностойност на валутата може да бъде определена по последния
обменен курс, публикуван от Европейската централна банка към момента, в който
данъкът става изискуем. Конвертирането между валути, различни от еврото, се извършва,
като се използва обменният курс на всяка от тези валути към еврото
.”

3.
В ал. 7 думите „на която данъкът е станал изискуем” се заменят с „на възникване

на данъчното събитие за нея”.
§ 8.
В чл. 27, ал. 3 т. 3 се отменя.
§ 9.
В чл. 50 се правят следните изменения и допълнения::

1.
Досегашният текст става ал. 1 и в нея се създава т. 3:

„3.
за които е извършена корекция на ползвания данъчен кредит по реда на чл. 79, ал. 3 или чл. 79, ал. 6, с изключение на доставки на стоки, посочени в приложение № 2, по които данъкът е изискуем от получателя.”
2.
Създава се ал. 2:

„(2) Разпоредбите на ал. 1, т. 1 и 2 не се прилагат при упражнено право на данъчен
кредит или извършена корекция по реда на чл. 79, ал. 8.”
§ 10.

В чл. 51 се създава ал. 6:

„(6)
При доставка с непрекъснато изпълнение по чл. 7, ал. 1-4 с продължителност

за период, по-дълъг от един календарен месец, данъчното събитие настъпва в края на
всеки календарен месец, като за календарния месец на прекратяване на доставките,
данъчното събитие настъпва на датата на прекратяване на доставките.”
§ 11.
В чл. 52 се създава ал. 4:

„(4) При доставки по чл. 51, ал. 6 данъчната основа за всеки календарен месец се
определя пропорционално на броя на дните, включени в съответния календарен месец,
спрямо общия брой на дните на изпълнение на доставката, включително дните от месеца
на прекратяване на доставките.”
§ 12.
В чл. 58, ал. 1 т. 3 се изменя така:

„3. зъбни протези, внасяни от зъболекари или зъботехници, човешки органи,
тъкани и клетки, кръв, кръвни съставки и кърма;”
§ 13.
В чл. 70 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:
а) точка 4 се изменя така:
„4. е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил;”
б) точка 5 се изменя така:
„5. стоките или услугите са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението
и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили по т. 4, включително за резервни части,
окомплектовка, горивни и смазочни материали;“
2. В ал. 2 се създава т. 5:
„5. превозните средства по ал. 1, т. 4 и стоките или услугите по ал. 1, т. 5 се
използват и за дейности, различни от посочените в т. 1-4, в случаите когато една или
повече от изброените в т. 1-4 дейности са основна дейност за лицето. В тези случаи
правото на приспадане на данъчен кредит е налице от началото на месеца, следващ този,
за който е изпълнено изискването за основна дейност.”
3. В ал. 3:
а) точка 3 се изменя така:
“3. стоките или услугите, използвани при безвъзмездно извършване на услуга от
държател/ползвател за ремонт на нает или предоставен за ползване актив;”
б) точка 4 се изменя така:
„4. стоките или услугите, използвани при безвъзмездното извършване на услуга от
държател/ползвател за подобрение на нает или предоставен за ползване актив;”
§ 14.
В чл. 74 се правят следните изменения:

1. В ал. 2, т. 3 думите „седем дни” се заменят с „45 дни”.
2. В ал. 3, т. 6 думите „седем дни” се заменят с „45 дни”.
§ 15.
В чл. 75, ал. 3 думите „седмия ден” се заменят с „45-ия ден”.
§ 16.
В чл. 76, ал. 2, т. 4 думите „7 дни” се заменят с „45 дни”.
§ 17.
В чл. 77, ал. 3 думите „седмия ден” се заменят с „45-ия ден”.
§ 18.
В чл. 79 ал. 8 се изменя така:

„(8) Регистрирано лице, което не е приспаднало или частично е приспаднало
данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или
услуги и впоследствие ги използва само за извършване на облагаеми доставки по чл. 69,
може да упражни право на данъчен кредит или да коригира (увеличи) размера на
ползвания частичен данъчен кредит по ред и в размер, определени в правилника за
прилагане на закона.”
§ 19.
В чл. 80, ал. 2 т. 2 се изменя така:

“2. унищожаване, липса или брак, причинени от аварии или катастрофи, за които
лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина или по вина на лицето, което
използва стоката;”
§ 20.
В чл. 101, ал. 7 думите „ал. 5” се заменят с „ал. 6”.

4
§ 21.
В чл. 102, ал. 3 в т. 1 и 2 думите „подаване на заявление за регистрация” се

заменят с „издаване на акт за регистрация”.
§ 22.
В чл. 103, ал. 2 думите „7 дни” се заменят с „45 дни”.
§ 23.
В глава единадесета „Документиране на доставките” се създава чл. 111а:

„Общи положения
Чл. 111а. (1) Документирането на доставките се извършва според мястото на
изпълнение на доставката и установеността на лицето.
(2) Документирането на доставките с място на изпълнение на територията на
страната се извършва по реда на тази глава.
(3) Документирането на доставки с място на изпълнение на територията на друга
държава членка, се извършва по реда на тази глава, когато данъкът за доставката е
изискуем от получателя и доставчикът е лице, за което са изпълнени едновременно
следните условия:
1. установило е независимата си икономическа дейност на територията на страната
или има постоянен обект на територията на страната, от който е извършена доставката или
при липса на такова установяване или такъв обект - има постоянен адрес или обичайно
пребиваване на територията на страната;
2. не е установено в държавата членка, на чиято територия е мястото на изпълнение
на доставката или неговият постоянен обект в тази държава членка не взема участие в
доставката.
(4) Документирането на доставка на стоки или услуги с място на изпълнение на
територията на трета страна или територия се извършва по реда на тази глава, когато
доставчикът е установил независимата си икономическа дейност на територията на
страната или има постоянен обект на територията на страната, от който е извършена
доставката или при липса на такова установяване или такъв обект - има постоянен адрес
или обичайно пребиваване на територията на страната.
(5) В случаите когато фактурата или известието към фактурата се издават от
лицето, на което се доставят стоките или услугите (самофактуриране по чл. 113, ал. 11),
ал. 3 не се прилага.
(6) Доставчикът не прилага ал. 2 за доставки с място на изпълнение на територията
на страната, когато данъкът е изискуем от получателя и доставчикът е лице, за което
едновременно са изпълнени следните условия:
1. не е установил независимата си икономическа дейност на територията на
страната, или неговият постоянен обект на територията на страната не взема участие в
доставката;
2. установен е в друга държава членка или има постоянен обект в друга държава
членка, от който е извършена доставката.”
§ 24.
В чл. 113 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 7 и 9 думата “фактури” се заменя с “фактури и известия към фактури”.
2. Алинея 11 се изменя така:
“(11) Фактура или известие към фактура от името и за сметка на данъчно
задълженото лице - доставчик може да издава и получателят по доставката, ако има
предварително споразумение между двете страни и при условие, че е налице процедура за
приемане на всяка фактура или известие към фактура от данъчно задълженото лице,
доставящо стоките или услугите.”
5
3. Създават се ал. 12 и 13:
“(12) Електронни фактури и електронни известия към фактури се считат за
издадени на датата, на която доставчикът или друго лице, действащо от негово име,
предостави фактурите и известията към фактурите, така че да могат да бъдат получени от
клиента.
(13) За две или повече извършени доставки на стоки или услуги, данъкът за които
става изискуем през един и същ данъчен период, може да се издаде сборна
фактура. Сборната фактура задължително съдържа реквизитите по чл. 114, ал. 1, т. 9-
15 за всяка отделна доставка, отразена в сборната фактура и се издава не по-късно от
последния ден на месеца, през който данъкът за доставките е станал изискуем, а при
вътреобщностни доставки – в срока по ал. 5.”
§ 25.
В чл. 114 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 4, изречение второ думите „посочва изрично, че данъкът е изискуем от
получателя” се заменят с “вписва „обратно начисляване““.
2. Алинея 6 се изменя така:
“(6) Всяко данъчно задължено лице по избран от него начин осигурява от момента
на издаването им до края на периода на съхранението им автентичността на произхода,
целостта на съдържанието и четливостта на фактурите и известията към фактурите,
издадени от него или от негово име, както и на получените от него фактури и известия
към фактури, независимо дали са на хартиен носител или в електронна форма.“
3. Създават се ал. 7-11:
“(7) Фактурата може да не съдържа реквизитите по ал. 1, т. 12, 14 и 15, когато
сумата на данъчната основа и данъка не превишава 100 евро или тяхната равностойност в
лева, с изключение на документиране на доставките с място на изпълнение на територията
на друга държава членка, на вътреобщностни доставки и дистанционни продажби на
стоки.
(8) В случаите по чл. 111а, ал. 3 издадената от данъчно задълженото лице–
доставчик фактура може да не съдържа реквизитите по ал. 1, т. 12 и 13.
(9) Документирането на доставките с електронни фактури и електронни известия
към фактури се извършва, при условие че такова документиране се приема от получателя.
Приемането се извършва в писмена форма (официално или не) или мълчаливо – чрез
обработка или плащане на фактурите и известията към фактурите.
(10) Автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на
фактурата и известието към фактурата се осигуряват чрез контрол на стопанската дейност,
при който се установява надеждна одитна следа, свързваща фактурата и известието към
фактурата и доставката на стоки или услуги или чрез друга технология или процедура,
гарантираща автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на
фактурата или известието към фактурата.
(11) Освен чрез контрола на стопанската дейност по ал. 10, автентичността на
произхода, целостта на съдържанието и четливостта на електронна фактура и електронно
известие към фактура се осигуряват чрез следните примерни технологии:
1. квалифициран електронен подпис по смисъла на Закона за електронния документ
и електронния подпис; или
2. електронен обмен на данни.”
§ 26.
В чл. 115 се създава ал. 7:

6
“(7) Известието към фактура може да не съдържа реквизитите по чл. 114, ал. 1, т.
12, 14 и 15, освен когато се документират доставките с място на изпълнение на
територията на държава членка, вътреобщностните доставки и дистанционните продажби
на стоки.”
§ 27.
В чл. 120 ал. 5 се изменя така:

„(5) Отчетът за извършените през данъчния период покупки по ал. 4 се съставя най-
късно в последния ден на данъчния период.”
§ 28.
В чл. 121, ал. 2 думата “ненарушеността” се заменя с “целостта” и се създава

изречение второ:
“Когато данъчните документи се съхраняват чрез електронни средства, в срока по
ал. 1 данъчно задължените лица съхраняват и данните, осигуряващи автентичността на
произхода и целостта на тяхното съдържание.”
§ 29.
Член 122 се изменя така:

“Право на достъп до данъчни документи, съхранявани с помощта на електронни
средства
Чл. 122. Когато данъчно задълженото лице съхранява с помощта на електронни
средства, гарантиращи онлайн достъп до електронни фактури и електронни известия към
фактури, издадени или получени от него, лицето е длъжно да осигури електронен (онлайн)
достъп до съхраняваните данни на:
1. компетентните органи по приходите - когато лицето е установено на
територията на страната, както и когато лицето не е установено на територията на
страната, но данъкът за доставката е дължим в България;
2. компетентните органи на държавата членка, където данъкът е дължим – когато
лицето е установено на територията на страната, а данъкът за доставката е дължим в друга
държава членка.”
§ 30.
В чл. 125 се създава ал. 13:

„(13) Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават и от
нерегистрирано лице за последния данъчен период, през който лицето е било
регистрирано по този закон по реда и в сроковете по предходните алинеи.”
§ 31.
В чл. 132 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 след думите „регистрирано лице” се добавя “на основание чл. 96”.
2. В ал. 4 думите „14-ия ден” се заменят с „45-ия ден”.
§ 32.
В чл. 142 ал.1 се изменя така:

„(1) Данъкът за доставката на обща туристическа услуга се начислява с издаване на
протокол, а във фактурата и известието към нея се вписва „режим на облагане на маржа –
туристически услуги“.”
§ 33.
Член 148 се изменя така:

„Чл. 148. (1) Във фактурата и известието към фактурата, дилърът вписва „режим на
облагане на маржа – стоки втора употреба” или „режим на облагане на маржа –
произведения на изкуството”, или „режим на облагане на маржа – предмети за колекции и
антикварни предмети”.
7
(2) Документирането и отчитането на доставката на стоки по специалния ред на
облагане на маржа се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона.”
§ 34.
В чл. 176 се създава т. 6:

„6. не представи или не осигури достъп до издадени или съставени от него
оригинални счетоводни документи, изискани от органа по приходите, освен ако
документите са загубени или унищожени, за което лицето е уведомило органите по
приходите.”
§ 35.
В чл. 176а, ал. 1, т. 2 думите „в качеството си на физически лица” се

заличават.
§ 36.
В чл. 177, ал. 1 думите „друго регистрирано лице” се заменят с „друго лице”.
§ 37.
В чл. 179 думите „Регистрирано по този закон” се заличават.
§ 38.
В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:

1. В § 1:
а) в т. 18 изречение трето се заличава.
б) създава се т. 18а:
„18а. „Основна дейност” по смисъла на чл. 70, ал. 2, т. 5 е дейността на
регистрираното лице, когато общата стойност на извършените от лицето доставки по една
или повече от изброените в чл. 70, ал. 2, т. 1-4 дейности представлява повече от 50 на сто
от общата стойност на всички изпълнени от лицето доставки през последните 12 месеца
преди текущия месец, независимо дали са изтекли 12 месеца от регистрацията по този
закон.”
в) в т. 32 се добавя изречение второ:
„Създаването на нов актив от държател/ползвател на наетия или предоставен за
ползване актив се приравнява на подобрение.”
г) създават се т. 65 и 66
:
“65. “Автентичност на произхода” означава уверение за самоличността на
доставчика или на издаващия фактурата/известието към фактурата от страна на
доставчика или от страна на получателя по доставката”
66. „Цялост на съдържанието“ означава, че съдържанието на фактурата и
известието към фактурата не е променено. Форматът на електронна фактура и електронно
известие към фактура може да бъде променян.”
2. В §1а се създава т. 6:
“6. Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 г. за изменение на Директива
2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение
на правилата за фактуриране (ОВ, L 189 от 22 юли 2010).
Преходни и заключителни разпоредби
§ 39.
Правото за подаване на регистрационен опис по образец за наличните активи

към датата на регистрация, което е възникнало към 31 декември 2012 г., но не е
упражнено към датата на влизане в сила на този закон и за упражняването му не са
изтекли сроковете по чл. 103, ал. 2 или чл. 132, ал. 4 от закона, може да се упражни в срок
от 45 дни от датата на регистрация по този закон.
8
§ 40.
(1) При доставки по договори за концесия за строителство, за услуга или за

добив, по които възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или
услуги, за които концедентите или концесионерите не са издали фактури и данъкът е
станал изискуем през периода 1 януари 2011 г. – 31 декември 2012 г., могат да начислят
данъка в 6-месечен срок от влизане в сила на този закон.
(2) Получателите по доставките по ал. 1 могат да упражнят правото си на
приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е издадена фактурата или в
един от следващите 12 данъчни периода.
(3) Алинея 1 се прилага и за неприключилите към датата на влизане в сила на този
закон административни и съдебни производства.
(4) Регистрираните лица, спрямо които е налице влязъл в сила индивидуален
административен акт, въз основа на който е начислен данък за доставки по договори за
концесия за строителство, за услуга или за добив, по които възнаграждението (изцяло или
частично) е определено в стоки или услуги, данъкът за които е станал изискуем през
периода 1 януари 2011 г. – 31 декември 2012 г., могат да издадат в срока по ал. 1 фактури
по тези доставки за размера на начисления с акта данък, въз основа на които получателят
може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит. Правото на приспадане на
данъчен кредит се упражнява в срока по ал. 2.
(5) Концедентите по договори за концесия за строителство, за услуга или за добив,
по които възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, могат
да упражнят правото си на приспадане на данъчен кредит за получените доставки на стоки
и/или услуги през периода 1 януари 2011 г. - 31 декември 2012 г., които са използвани или
ще бъдат използвани за доставки по тези договори, в 6-месечен срок от влизане в сила на
този закон.
§ 41.
В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.;

изм., бр. 30 и 33 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 34 от 2006 г.; изм., бр. 59 от 2006 г.; изм. и доп.,
бр. 63 от 2006 г.; доп., бр. 73 от 2006 г.; изм., бр. 80 от 2006 и 82 от 2006 г., изм. и доп., бр.
86 от 2006 г.; изм., бр. 95 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 105 от 2006 г.; изм., бр. 46, 52, 53, 57
и 59 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 108 и 109 от 2007 г.; изм., бр. 36 и 69 от 2008 г.; доп., бр. 98
от 2008 г.; изм. и доп., бр. 12 от 2009 г.; изм., бр. 32 от 2009 г.; доп., бр. 41 от 2009 г.; изм.,
бр. 93 от 2009 г.; доп., бр. 15 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 94 от 2010 г.; изм., бр. 98 и 100 от
2010 г.; изм. и доп., бр. 101 от 2010 г., бр. 14 от 2011 г.; доп., бр. 31 от 2011 г.; изм., бр. 77
и 99 от 2011 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 169 се правят следните изменения и допълнения:
а) алинея 4 се изменя така:
„(4) Когато длъжникът има няколко публични задължения, установявани и/или
събирани от Националната агенция за приходите, които не е в състояние да погаси
едновременно до започване на принудителното им събиране, погасява се задължението, на
което срокът за плащане изтича по-рано. Ако срокът за плащане на две или повече
публични задължения изтича на една и съща дата, те се погасяват съразмерно.”
б) създава се нова ал. 5:
„(5) При съразмерно погасяване съразмерността се определя при съотнасяне на
главниците на задълженията.“
в) създава се ал. 6:
„(6) Алинея 4 не се прилага за вземания по невлязъл в сила акт, освен ако до
образуване на изпълнителното дело лицето подаде заявление до компетентната
териториална дирекция, че погасява задължението си по този акт или погасяването става
чрез прихващане.”
г) досегашната ал. 5 става ал. 7.
9
2. В чл. 179 се правят следните изменения:
а) алинея 1 се отменя;
б) алинея

[Нагоре]

Отпуск може да се ползва и по време на предизвестие

http://www.trud.bg

Искам да напусна работа. Имам планиран по график платен годишен отпуск. Мога ли да подам предизвестие и докато то тече, да изляза в отпуск?
В. Маринов, София
По време на предизвестието трудовото правоотношение продължава да съществува. Няма пречка, докато то тече, да се ползва планираният по график платен отпуск. Платеният годишен отпуск се ползва по утвърден от работодателя график.
Работодателят е длъжен да разреши отпуск, когато той е поискан по графика. Единственото изключение е, когато отпускът е отложен от работодателя поради производствени причини.
Когато отпускът по графика е отказан, служителят има право сам да определи времето за ползването му, като уведоми работодателя писмено поне 2 седмици по-рано.
Справка: чл. 173 и чл. 176 от Кодекса на труда.

[Нагоре]

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Дв, бр. 106 от 2006 г.)


В сила от 17.07.2012 г.Издадена от Министерството на финансите
Обн. ДВ. бр.54 от 17 Юли 2012г.

§ 1. В чл. 2, ал. 2 се създава т. 4:
"4. фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване (ФУВАС)."

§ 2. В чл. 3 се създават ал. 5 и 6:
"(5) Продажбите на услуги с развлекателен характер и продажбите на стоки, извършвани чрез автомати на самообслужване, се регистрират и отчитат от ФУВАС, като се допуска фискалната касова бележка да не се издава на хартиен носител.
(6) Продажбите на други услуги чрез автомати на самообслужване, извън тези по ал. 5, се регистрират и отчитат от фискални устройства по чл. 2, ал. 2, т. 1 и 2, които се вграждат в автомата, като задължително се издава фискална касова бележка на хартиен носител."

§ 3. В чл. 10 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 4:
"4. фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване, се изпитва в лабораторни условия в БИМ с помощта на симулатори на разплащателен блок и управляващ блок на автомата на самообслужване и специализирано устройство за индикация и отпечатване на данни от фискалната памет и КЛЕН."
2. В ал. 8 се създава т. 2а:
"2а. издава и вписва в регистъра по ал. 9 свидетелство за одобряване на типа ФУВАС съгласно приложение № 20 или допълнение към издаденото свидетелство за одобряване съгласно приложение № 21, в които се вписват типът на разплащателния блок и типовете комуникации, с които е изпитано."

§ 4. В чл. 18, ал. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се ново изречение трето:
"При ФУВАС бонът се разпечатва чрез специализираното устройство по чл. 10, ал. 1, т. 4 от КЛЕН в деня на настъпване на събитието."
2. Досегашното изречение трето става изречение четвърто.

§ 5. В чл. 20, ал. 2 се създава изречение трето:
"При ФУВАС съобщението се отпечатва чрез специализираното устройство по чл. 10, ал. 1, т. 4 от КЛЕН в деня на настъпване на събитието и се съхранява в паспорта на устройството."

§ 6. В чл. 25, ал. 3 се създава изречение трето:
"При продажби по чл. 3, ал. 5 фискалната касова бележка се визуализира на контролния дисплей на ФУВАС."

§ 7. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 5:
"(5) Не се допуска сторно операция при продажби на стоки и услуги от автомати на самообслужване."
2. Досегашните ал. 5 и 6 стават съответно ал. 6 и 7.

§ 8. В чл. 33 се създава ал. 3:
"(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат при отчитане на продажби на стоки и услуги чрез вградени фискални устройства в автомати на самообслужване."

§ 9. В чл. 36, ал. 1 се създава изречение второ:
"В тези случаи продажбите, отчитани чрез вградени фискални устройства в автомати на самообслужване, не се документират с касови бележки от кочан, като работата на автомата следва да се блокира."

§ 10. В чл. 38 се създава ал. 3:
"(3) При продажби на стоки и услуги от автомати на самообслужване лицето по чл. 3 съхранява копие на актуално свидетелство за регистрация на ФУ на адреса за кореспонденция."

§ 11. В чл. 39 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава изречение второ:
"При продажби на стоки и услуги от автомати на самообслужване лицето по чл. 3 няма задължение да отпечатва дневен финансов отчет, той се генерира автоматично и се записва във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа)."
2. В ал. 5 се създава изречение четвърто:
"При продажби на стоки и услуги от автомати на самообслужване лицето по чл. 3 не води книга за дневните финансови отчети."

§ 12. В чл. 41 се създава ал. 3:
"(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат при отчитане на продажби на стоки и услуги чрез вградени фискални устройства в автомати на самообслужване."

§ 13. В чл. 42 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 4:
"(4) Лице, извършващо продажби на стоки и услуги чрез автомати на самообслужване, съхранява на адреса за кореспонденция:
1. свидетелството за регистрация на ФУ;
2. паспорта на ФУ, с изключение на случаите по чл. 14, ал. 3 и чл. 50, ал. 6;
3. КЛЕН - в тримесечен срок от датата на демонтажа на КЛЕН, с изключение на случая по чл. 14, ал. 3."
2. Досегашната ал. 4 става ал. 5.

§ 14. В § 1 от допълнителните разпоредби се създават т. 10 и 11:
"10. "автомат на самообслужване" е всяко устройство - електронно, електрическо и/или механично, позволяващо на потребител да получи от автомата срещу заплащане на принципа на самообслужване стоки и/или услуги, включително и услуги с развлекателен характер;
11. "специализирано устройство" по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 4 е входно-изходно спомагателно устройство за въвеждане и извеждане на информация, както и позволяващо отпечатването й на хартиен носител."

§ 15. В приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1, чл. 26, ал. 1 "Функционални изисквания" се правят следните изменения и допълнения:
1. В раздел ІІ "Изисквания към фискалната памет", т. 3 се създава изречение второ:
"При ФУВАС да се визуализира съобщение за това на контролния дисплей след всяка касова бележка."
2. В раздел IIIa "Контролна лента на електронен носител (КЛЕН)", т. 2 в буква "б" накрая се добавя: "при продажби на услуги по чл. 3, ал. 5 ФУВАС съхраняват в КЛЕН пълната информация по тази буква, независимо че информацията не е била отпечатвана; при продажби на услуги по чл. 3, ал. 6 ФУ в автомати на самообслужване съхраняват в КЛЕН пълната информация по тази буква независимо от това, дали е отпечатана или не."
3. В раздел IIIб "Дистанционна връзка, данъчен терминал (ДТ) и предаване на данни", т. 1, буква "е", трета подточка думите "ЕКАФП и ФПр" се заменят с "ЕКАФП, ФПр и ФУВАС".
4. Създава се раздел VІ "Специфични функционални изисквания към вградените фискални устройства в автоматите на самообслужване":
"VІ. Специфични функционални изисквания към ФУВАС
1. ФУВАС да регистрира с фискален бон всяка продажба или постъпил кредит, който не е последван от реализиране на продажба поради техническа невъзможност от страна на автомата да подаде информация за нея.
2. ФУВАС да регистрира и съхранява всеки документ с пълното му съдържание в КЛЕН, без да го отпечатва в момента.
3. При регистрация на фискален бон ФУВАС да визуализира на контролен дисплей следната информация:
а) наименование и ЕИК по БУЛСТАТ на задълженото лице;
б) обща сума на продажбата;
в) номер, дата и час на фискалния бон, под който е регистрирана продажбата;
г) индивидуален номер на ФУВАС;
д) код за верификация на ФУВАС и бона.
Всеки производител на ФУВАС е задължен да обяви в НАП и БИМ начина за проверка истинността на индицирания код за верификация.
4. При блокиране или повреда на ФУВАС или прекъсване на връзката му с автомата на самообслужване работата на последния да се блокира.
5. ФУВАС трябва да има възможност в режими "Програмиране", "Отчети на ФП" и "Справки КЛЕН" да работи свързано с входно-изходен пулт за управление - специализираното устройство по чл. 10, ал. 1, т. 4, съдържащо модули клавиатура, индикация и печатащо устройство; преносим или стационарен компютър, с помощта на който се извършва програмиране и регистрация/дерегистрация на ФУВАС в НАП, отпечатване на отчетите на ФП и документите от КЛЕН.
6. След успешна регистрация на ФУВАС в НАП да преминава автоматично в режим "Регистрация", когато входно-изходният пулт за управление не е свързан към него."

§ 16. В приложение 2 към чл. 8, ал. 1, т. 2 "Технически изисквания към фискалните устройства" се правят следните допълнения:
1. В раздел V "Специфични изисквания към фискалните принтери" се създава т. 3:
"3. Изпитването на фискални принтери, вградени в автомати на самообслужване, се извършва със симулатор, работещ с оригиналното програмно осигуряване на автомата."
2. Създава се раздел VIІ "Специфични изисквания към ФУВАС":
"VIІ. Специфични изисквания към ФУВАС
1. ФУВАС да представлява пломбиран блок, закрепен в корпуса на автомата, съдържащ всички основни модули на обикновено фискално устройство с КЛЕН и дистанционна връзка с НАП с изключение на клавиатура, индикация за клиента и печатащо устройство.
2. Пломбираният блок да има най-малко три интерфейса, разположени под заключения корпус на автомата:
а) първи - за връзка с входно-изходен пулт за управление (специализираното устройство по чл. 10, ал. 1, т. 4);
б) втори - за връзка с контролен изнесен дисплей, монтиран върху корпуса на автомата на самообслужване;
в) трети - за приемане и препредаване на обменяната информация между разплащателния и управляващия блок на апарата на самообслужване.
3. Връзката между ФУВАС и автомата на самообслужване да се осъществи с помощта на вграден в устройството интерфейсен адаптер, съответстващ на типа на разплащателния блок на автомата на самообслужване."

§ 17. В приложение № 17 към чл. 10, ал. 10, чл. 18, ал. 1 и 2, чл. 19 и чл. 22, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В раздел І "Данни за обмен с НАП":
1.1. В т. 1 "Описание за данните, подавани при регистрация, промяна на основни данни или дерегистрация" на ред "Тип на ФУ" в колона "номенклатура" се добавя "5 - ФУВАС".
1.2. В т. 2 "Описание на полетата, подавани от НАП като отговор при регистрация, промяна на основни данни и дерегистрация" на ред "Тип на ФУ" в колона "номенклатура" се добавя "5 - ФУВАС".
1.3. В т. 9 "Описание на полетата при съобщение за доставка на гориво по документи от ЕСФП (31) към НАП" поле "АДД номер" и "АДД дата" се изменят така:
"

Поле XML Тип Номенклатура Задължителен Забележка
елемент
Вид и номер на AddNo Символен Вид на документа за Да Попълват се 20
документ за доставка: разряда, където
доставка 01 - АДД старшите два
02 - ЕАД знака показват
03 - фактура вида на
04 - протокол документа за
05 - декларация доставката.
06 - ПАД Следващите
.................... 18 знака се попълват за номер на документа. Когато номерът е по-малък от 18 знака, останалите разряди се допълват отляво с нули.
Дата на издаване на документа AddDate Дата Да Формат 2010-02-16

"
2. Навсякъде в приложението на ред "Оператор" колона "номенклатура" става: "0 - оператор 1; 1 - оператор 2; 2 - оператор 3, ...............; N - оператор N".
3. В раздел III "Запитване от ФУ при загуба на основни данни от комуникацията с НАП" в т. 2 се правят следните допълнения:
а) преди таблица 1 "Описание на кодовете за вид обект, подавани в поле PSType, подавани при регистрация и промяна на основни данни към НАП в XML схема" се добавя:
"Всеки оператор подава искане за получаване на номенклатурен код, под който ще се осъществява обмяната на данни с НАП.";
б) в таблица 1 "Описание на кодовете за вид обект, подавани в поле PSType, подавани при регистрация и промяна на основни данни към НАП в XML схема" се добавят следните редове:
"
127 Автомат на самообслужване за обмяна на валута
128 Автомат на самообслужване за продажби на стоки
129 Автомат на самообслужване за услуги с развлекателен характер
130 Автомат на самообслужване за услуги по плащане на комунални сметки
131 Автомат на самообслужване за заплащане на паркинг услуги
132 Друг вид автомат на самообслужване

"

§ 18. Създават се приложение № 20 и приложение № 21 към чл. 10, ал. 8, т. 2а:
"Приложение № 20 към чл. 10, ал. 8, т. 2а

БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУТ ПО МЕТРОЛОГИЯ

СВИДЕТЕЛСТВО
№ ...........

за съответствие с изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства

Фискално устройство тип ...........................................................................................................................................................................
(ФУВАС)
модел ...........................................................................................................................................................................
(наименование и означение на модела)
произведен от ..........................................................................................................................................................................
(юридическо наименование)
БУЛСТАТ ..........................................................................................................................................................................
телефон/факс ..........................................................................................................................................................................
е-mail ..........................................................................................................................................................................
Тип на разплащателния блок: ..........................................................................................................................................................................
Тип комуникация: ..........................................................................................................................................................................
С буквен идентификатор на номерата на фискалното устройство: ..........................................................................................................................................................................
С цифров идентификатор на номерата на фискалната памет: ..........................................................................................................................................................................
Отговаря на изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства и може да бъде използвано на територията на Република България за отчитане на оборотите от продажби в търговски обекти.

Свидетелството е валидно до ................... г.

Дата ........................... Председател: .........................................................................
(подпис, печат)
София

Приложение № 21 към чл. 10, ал. 8, т. 2а

БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУТ ПО МЕТРОЛОГИЯ

ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ СВИДЕТЕЛСТВО
№ ................./.................................

Фискално устройство тип ..........................................................................................................................................................................
(ФУВАС)
произведено от: ..........................................................................................................................................................................
(юридическо наименование)
..........................................................................................................................................................................
(адрес на фирмата)
е изпитана и одобрена да работи със следните типове разплащателни блокове и типове комуникация:
1. ..........................................................................................................................................................................
2. ..........................................................................................................................................................................
3. ..........................................................................................................................................................................
4. ..........................................................................................................................................................................

Дата ........................... Председател: .........................................................................
(подпис, печат)

"
Преходни и Заключителни разпоредби

§ 19. В тридневен срок от влизане в сила на тази наредба мобилните оператори подават заявка за получаване на номенклатурен код.

§ 20. Лицата по чл. 3, извършващи продажби чрез автомати на самообслужване, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на тази наредба в срок до 31 октомври 2012 г.

§ 21. Лицата по чл. 3, ал. 2 привеждат дейността си в съответствие с изискванията на § 17, т. 1.3 от тази наредба в срок до 31 декември 2012 г., като това не се счита за доработка на ФУ и същото се смята за такова от одобрен тип, съответно не се изисква преодобряване на типа на вече одобрените до влизането в сила на изменението ФУ.

§ 22. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник".

[Нагоре]

Промени в ЗАДС, ЗДДС, ЗМДТ и Наредба № Н-18

http://www.tita.bg/news/

В ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г. са обнародвани:
Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове (ЗИД ЗАДС) и
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства,
като и двата нормативни акта са в сила от 17. 07. 2012 г.
Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове (ЗИД ЗАДС)
Основната част от промените, въведени със ЗИД на Закона за акцизите и данъчните складове, сав сила от 17. 07. 2012 г. По–важните промени са свързани със:

засилване на контрола на течните горивата, вкл. чрез кореспондираши промени в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), с цел създаване механизъм за своевременно проследяване на документално отчетените с фактически потребените количества горива;

създаването на възможност (в сила от 01. 04. 2013 г.) за данъчно задължените лица да подават по електронен път заявления, искания, уведомления, отчети за бандероли и др.;

промени в документирането с акцизен данъчен документ, в сила от 01. 04. 2013 г., сред които е въвеждане на задължение за лицензираните складодържатели, регистрираните по този закон лица, както и лицата по чл. 3, т. 4 и 6 да издават регистриран електронен акцизен данъчен документ (чл. 84 и чл. 85а от ЗАДС);

разширяване кръга на лицата, които подлежат на задължителна регистрация по закона, като са включени лицата, които извършват продажби на природен газ за моторно гориво. Посочени са изискванията, на които лицата трябва да отговарят за издаване на удостоверението за регистрация (чл. 57а и 57б от ЗАДС);

допълване и прецизиране на определения в чл. 4 от ЗАДС: "информационна система" (т. 49), "регистриран електронен акцизен данъчен документ", (т. 50) „битови нужди” (т. 51),„стопански нужди” (т. 52), " продажба на дребно" (т. 53), "краен продукт" (т. 54), “минералогични процеси" (33), „металургични процеси” (33а), уточнено, че използването на плавателен съд или въздухоплавателно средство за спортни и развлекателни цели и за лични нужди също попада в обхвата на „частни развлекателни полети и плаване” (т.15) и др.;

регламентиране реда за издаване на удостоверение за освободени от акциз крайни потребители (чл. 24а - чл. 24е от ЗАДС), както и за издаване на удостоверение за регистрация на независими малки пивоварни (чл. 55а от ЗАДС);

включване в обичайните операции, които могат да се извършват в данъчен склад,смесването на енергийни продукти с цел получаване на корабни горива, като се изисква предварително писмено уведомление до компетентното митническо учреждение (чл. 65, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ЗАДС);

промени в административно наказателните разпоредби:
- чл. 108а от ЗАДС, свързан с намаляване размера на глобите и имуществените санкции за лицата, които продават цигари без издадено разрешение за тази дейност;
- чл. 113а от ЗАДС относно нарушаване на разпоредбата на чл. 84, ал. 15 от ЗАДС, в сила от 01. 04. 2013 г.;
- чл. 123, ал. 6 от ЗАДС относно разширяване на обхвата на наказанията за нарушенията, свързани с притежаване на алкохолни напитки или тютюневи изделия, облепени с надпис DUTY FREE, извън случаите регламенитранеи в чл.123, ал. 7 от ЗАДС, вкл. намиране на такива стоки в превозни средства, у физически лица, в частни домове и т.н.;
- чл. 126б, ал. 2 от ЗАДС, въвеждаща дефининиция на „маловажни случаи” - тези, при които двойният размер на акциза за стоките - предмет на нарушението, не надвишава 50 лв.;
- чл. 128, ал. 3 от ЗАДС, регламентираща задължение на полицейските органи (а не както досега възможност) при установяване на нарушение да образуват административнонаказателно производство.

промени с прецизиращ и редакционен характер.
С преходни разпоредби на ЗИДЗАДС са извършени промени и в други нормативни актове, сред които са и Законът за данъка върху добавената стойност и Законът за местните данъци и такси.
Виж Мотивите към проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове
Промените в Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС)
Промените в ЗДДС, въведени с § 80 от ПЗР на ЗИДЗАДС, са свързани с:
въвеждане на задължение за лицата, които за целите на независимата си икономическа дейност извършват зареждане на превозни средства за собствени нужди с течни горива, чрез средства за измерване на разход да регистрират и отчитат зареждането чрез фискална касова бележка, както и да предават данни дистанционно на НАП (чл. 118 , ал. 7 от ЗДДС – нова, в сила от 17. 07. 2012 г.);

въвеждане на задължение за всяко данъчно задължено лице - доставчик или получателпо доставка на течни горива, да подава в НАП данни по електронен път за доставеното/полученото количество течно гориво (чл. 118, ал. 8 от ЗДДС - нова, в сила от 17. 07. 2012 г.). От задължението за подаване на данни са изключени лицата, извършващи доставки/продажби чрез издаване на фискална касова бележка, както и лицата доставчици,издаващи данъчен документ по смисъла на ЗАДС (чл. 118, ал. 9 от ЗДДС – нова, в сила от 17. 07. 2012 г.).

Посочените две групи лица следва да приведат дейността си в съответствие с изискванията на закона в срок до 31 декември 2012 г. (§ 15б от ПЗР на ЗДДС).
В тази връзка се изисква с наредбата по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС да се определят изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка с НАП за предаване на данните по чл. 118, ал. 6 и 8 от ЗДДС, видът на данните по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС, както и начинът и формата на подаването им (чл. 118, ал. 10 от ЗДДС). Министърът на финансите в срок до три месеца от влизането в сила на ЗИД ЗАДС да направи съответните промени в наредбата по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС (§ 81 от ПЗР на ЗИДЗАДС).
От 01. 01. 2013 г. се променя и режимът на третиране на услугите, предоставяни от държавен съдебен изпълнител (чл. 3, ал. 5, т. 1, б. "о"- нова, в сила от 01. 01. 2013 г.). С преходната разпоредба на § 15в. от ПЗР на ЗДДС е регламениран начинът на третиране, в случай, че до 31 декември 2012 г. включително е получено авансово плащане за доставка на услуга, предоставяна от държавен съдебен изпълнител, за която данъчното събитие възниква след тази дата.
Промените в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ)
Промените в ЗМДТ, въведени с § 82 от ПЗР на ЗИДЗАДС, са свързани с регламениране на нов начин на определяне на данъчната оценка за целите на облагане с данък наследствонедвижимите имоти на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на трета държава - по данъчна стойност, посочена в документ, издаден за целите на данъчно облагане от компетентен орган на съответната държава, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач (чл. 33, ал. 1, т. 7 от ЗМДТ - нова, в сила от 17. 07. 2012 г.) (До промяната наследените недвижими имоти в чужбина се облагаха на базата на пазарната им стойност.)
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (НИД на Наредба № Н-18)
Основната част от промените Наредба № Н-18 от декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства са свързани с нормативно регламентиране на продажбите на стоки и услуги чрез автомати на самообслужване - всяко устройство - електронно, електрическо и/или механично, позволяващо на потребител да получи от автомата срещу заплащане на принципа на самообслужване стоки и/или услуги, включително и услуги с развлекателен характер (т. 10 от § 1 на ДР на Наредба № Н-18).
Третирането е диференцирано в зависимост от характера на продажбата::
продажбите на услуги с развлекателен характер (б.р. например, детски люлки, автомати, предоставящи достъп до интернет) и продажбите на стоки (б. р. например, продажба на кафе, сандвичи, играчки), извършвани чрез автомати на самообслужване, се регистрират и отчитат от ФУВАС (фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване), като се допуска фискалната касова бележка да не се издава на хартиен носител;

продажбите на други услуги (б.р. например, продажба на валута, заплащане на битови и комунални сметки) чрез автомати на самообслужване, извън тези по ал. 5, се регистрират и отчитат от фискални устройства по чл. 2, ал. 2, т. 1 и 2, които се вграждат в автомата, като задължително се издава фискална касова бележка на хартиен носител (чл. 3, ал. 5 и 6 на Наредба № Н-18).
Лицата, които извършват продажби чрез автомати на самообслужване следва да приведат дейността си в съответствие с новите изисквания на наредбата до 31 декември 2012 г. ( § 20 от ПЗР на Наредба № Н-18).
Друго изменение с уточняващ характер е свързано с документалното отчитане на доставките на горива (Виж в приложение № 17, раздел І "Данни за обмен с НАП", т. т. 9 "Описание на полетата при съобщение за доставка на гориво по документи от ЕСФП (31) към НАП" промените в поле "АДД номер" и "АДД дата". Изисква се измененията да се вземат предвид от лицата, които извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход до 31 декември 2012 г. ( § 21 от ПЗР на Наредба № Н-18).
С § 19 от ПЗР на Наредба № Н-18 се изисква в тридневен срок от влизане в сила на наредбата мобилните оператори подават заявка за получаване на номенклатурен код.
НИД на Наредба № Н-18 е в сила от 17. 07. 2012 г.
Виж Мотивите към проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства

[Нагоре]

Допълнение към становище за данъчното третиране по ЗДДС на “задатък” и други предварителни плащания по доставки

1000 София, бул. “Княз Дондуков” № 52 Телефон: (02) 98591 Факс: (02) 9870827

Изх. № 91-00-141
Дата: 08.06.2012 г.
ДО

ДИРЕКЦИЯ “ОУИ”…………………


Относно: Допълнение към становище за данъчното третиране по ЗДДС на “задатък” и други предварителни плащания по доставки

Настоящото становище е допълнение на Становище изх.№ 91-00-1 от 5.01.2009г. на Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, като изяснява данъчното третиране по ЗДДС на предварителните плащания в зависимост от възможността да бъде идентифицирана конкретна доставка на стока или услуга, насрещна престация за която се явява предварителното плащане.
Извън посочените в предшестващото становище обстоятелства, които следва да се анализират при определяне дали едно предварително плащане по договор следва в аспект на приложението на ЗДДС да се третира като аванс, следва да се има предвид и следният критерий, който е с особено съществено значение: за да се определи като авансово плащане за облагаема доставка за целите на ЗДДС извършеното предварително плащане по договор следва да е насрещна престация за доставка, която може да бъде ясно идентифицирана. В този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз C-419/02.
Типичен пример в това отношение са обичайно извършваните плащания при сключване на договор за наем на недвижим имот, които служат да обезпечат различни по естеството си случаи, като например:
- обезщетение на евентуално неизпълнение от страна на наемателя на задълженията му - например неплащане на сметки на потребените от наемателя ток, вода, парно, телефон, за които партидите на доставчиците на съответните стоки/услуги са на името на наемодателя и които не са включени в наемната цена, или
- обезщетение за евентуално нанесени повреди на отдадения под наем имот
- предвидени в договора неустойки, или
- покриване на неплатени месечни вноски.
В тези случаи, предвид обстоятелството, че заплащането на сумата не може да бъде определено като насрещна престация към конкретна облагаема доставка, същото не може да се третира като авансово плащане и не обуславя изискуемост на ДДС за размера на плащането. В този смисъл са и решения на ВАС по ахд № 464/2011г. и по ахд. №7287/2010г.
Изложеното по-горе е валидно и за данъчното третиране на суми, предварително платени по договор и за които не може да бъде ясно идентифицирана доставката на стока или услуга, за заплащането на която същите могат да бъдат отнесени, независимо от обстоятелството, че паричната сума е предоставена на доставчика по такъв начин, че същият да може да се разпорежда с нея. В подобни случаи до конкретизиране на точното предназначение на плащането за облагаема доставка изискуемост на ДДС не възниква.
При условие, че е налице договореност между страните по наемното правоотношение предварителното плащане да се приспадне от дължими от наемателя наемни вноски, същото ще попадне в обхвата на ДДС и би имало характер на плащане по доставката към момента, в който бъде постигнато съгласие за такова приспадане. Към този момент ще възникне изискуемост на данъка. Ако при липса на такава договореност сумата бъде приспадната от наемната цена, данъчното събитие следва да се определи по общия ред на закона.

 

 

Изпълнителен Директор на
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/

[Нагоре]

По време на майчинство може да се работи другаде

По майчинство съм и получавам 90% от заплатата си като обезщетение. Детето е на 9 месеца. Мога ли да започна работа на граждански договор при друг работодател и дали ще ми се прекрати изплащането на обезщетението? Ще плащам ли осигуровки?
Г. Маринова, София

Щом са изтекли първите 135 дни, за които се издават болнични листи, през остатъка от отпуските поради бременност и раждане и за отглеждане на малко дете можете да започнете работа другаде. Обезщетението няма да бъде спряно. Осигуровки ще дължите по общия ред, предвиден за работещите на граждански договор. В този смисъл е и практиката на Министерството на труда и социалната политика. По граждански договор изпълнителят се осигурява за рисковете: инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Ако изпълнителят не е осигурен на друго основание през съответния месец, за да се внасят осигуровки, законът изисква месечното възнаграждение по договора да е равно или над една минимална работна заплата. Размерът му се преценява, след като се извадят разходите за дейността, които за тази година са 25% от хонорара. Например договорът е сключен срещу възнаграждение от 1000 лв. на месец. 1000 - 250 = 750 лв. Минималната работна заплата е 290 лв. Върху хонорара се дължат осигуровки, тъй като 750 е по-голямо число от 290. А лицата, които освен по гражданския договор са осигурени и на друго основание през съответния месец, се осигуряват за същите рискове независимо от размера на полученото възнаграждение. Осигуровките се внасят от възложителя, като от възнаграждението се удържа само личната вноска на лицето. Справка: чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от Кодекса за социално осигуряване

[Нагоре]

След майчинство работното време може да се промени

http://www.trud.bg/

Предстои да се върна на работа след майчинство. Мога ли да мина на непълно работно време?
И. Бакалова, София
След отпуск по майчинство или за отглеждане на дете служителят има право да предложи на работодателя изменение на трудовото правоотношение за определен срок. Работодателят е длъжен да вземе под внимание предложението, когато има възможност.
Работникът може да предложи да премине на непълно работно време. Може да иска и да идва, и да си тръгва по-рано или по-късно. Може да бъде свободен от дежурства. Ако се работи на смени, може да предложи да работи известно време само сутрин или следобeд. Когато работодателят е въвел сумирано изчисляване на работното време, родителят може да иска да премине на подневно отчитане на работното време с дневна продължителност 8 часа.
Той може да предложи да работи надомно, от разстояние, да бъде преназначен на друга длъжност и т.н. Страните се споразумяват за изменението писмено. След изтичането на уговореното време действат условията по трудовия договор преди изменението.
Справка: чл. 119, чл. 163-167а и чл. 167б от Кодекса на труда

[Нагоре]

Законът пази от уволнение майка на дете до 3-годишна възраст

http://www.trud.bg/

Майка съм на двегодишно дете. Като се върнах на работа, работодателят ми връчи предизвестие за уволнение поради закриване на щата. Мога ли да го съдя?
И. Кукушкова, гр. Варна
Ако работодателят не е получил предварително разрешение от Инспекцията по труда, за да ви съкрати като майка на дете до тригодишна възраст, той е нарушил закона и е добре да оспорите уволнението.
Ако такова съгласие не е искано или не е дадено преди уволнението, съдът ще отмени заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без дори да разглежда трудовия спор по същество.
Срокът за оспорване на уволнението в съответния районен съд е двумесечен и започва да тече от деня на прекратяването на договора. Трудовите дела са безплатни за работниците и служителите.
Справка: чл. 328, чл. 330, чл. 333, чл. 344, ал. 3 и чл. 358, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда.

[Нагоре]

Наръчник по ДДС за 2012 година

Наръчник по данък върху добавената стойност за 2012 година

Наръчникът е актуализиран вариант на Наръчника по ДДС за 2011 г, съобразно промените за 2012 г. в Закона за данък върху добавената стойност и Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност.
В Наръчника са отразени всички издадени указания на Изпълнителния директор на НАП по прилагане разпоредбите на ЗДДС.

Промените за 2012 година са отразени в съответните фишове на Наръчника (18 на брой)

[Нагоре]

Как да възстановя здравноосигурителните си права

Дали Вашите здравноосигурителни права са прекъснати може да проверите:

… чрез електронната услуга на НАП „Здравен статус”
…..чрез обаждане на телефон 0700 18 700 – колцентъра на НАП, на цената на един разговор.
… на място, в офисите и териториалните дирекции на НАП в страната.
Кога губя здравноосигурителни права?
Здравноосигурителните права на гражданите, които се осигуряват за своя сметка /упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация; еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества; регистрирани земеделски производители или тютюнопроизводители; морски лица, лицата, осигурени по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване/ се прекъсват ако не са внесени повече от три месечни здравноосигурителни вноски за период от 36 месеца. Периодът се брои до началото на месеца, предхождащ месеца, в който на лицето е оказана медицинска помощ, платена от Националната здравноосигурителна каса. Тоест, за да имате право да ползвате безплатна медицинска помощ през февруари 2012 г., ще трябва да сте платили не по-малко от 33 месечни здравноосигурителни вноски от януари 2009 г. до декември 2011 г. /включително/.
Възстановяването на здравноосигурителните права става…
…при условие, че лицето е платило всички здравноосигурителни вноски през последните 36 месеца – правата се възстановяват от датата на заплащане на дължимите вноски .
През 2012 г. месечно се дължат по 16.80 лева.
Здравноосигурителните вноски се плащат:
.....по банков път - осигурителните вноски по Закона за здравно осигуряване се внасят по сметките за набиране на здравноосигурителните вноски в териториалните дирекции на НАП. Вижте банковите сметки и кодовете за вид плащане и Примери за преводно нареждане/ вносна бележка за 2012 г.
.....с пощенски запис. Вижте примери за пощенски записи и как да попълните преводното нареждане/ вносна бележка за плащане от/ към бюджета
….по интернет чрез електронната услуга на НАП за плащане на данъци и осигурителни вноски по интернет
Справка за размера на дължимите здравноосигурителни вноски и лихвите към тях може да направите на интернет страницата на НАП чрез електронната услуга на НАП „Здравноосигурителен калкулатор”
Ако сте платили дължимите здравноосигурителни вноски, но все още не е отразено в системата, а трябва да постъпите спешно в болнично заведение….
…. Тогава можете да поискате от офиса на НАП по постоянен адрес да ви се издаде удостоверение, че сте с непрекъснати здравноосигурителни права, което да послужи пред здравните органи. За да ви бъде издаден този документ трябва да представите вносните бележки, с които да докажете направените от Вас вноски за здравно осигуряване. Това удостоверение ви дава възможност да ползвате безплатна медицинска помощ за съответния период. Удостоверението е със срок 3 месеца, считано от месеца на възстановяване на правата.
Ако работодателят ми не е внасял здравноосигурителните вноски, аз трябва ли да ги платя, за да не изгубя здравноосигурителни права?
Когато задължението за внасяне на осигурителните вноски е на работодателя или на друго лице, невнасянето на осигурителни вноски не лишава осигуреното лице от здравноосигурителни права.
ВАЖНО!
Дължимите здравноосигурителни вноски, се внасят в размерите, определени за съответните периоди, за които се дължат.
Например: Ако не сте внесли здравноосигурителната си вноска за май 2008 г., Вие следва да я внесете в съответния размер за този месец – 7.20 лв. /6% върху осигурителен доход от 120 лв. за 2008 г./ и съответната лихва към датата на внасяне на вноската.
Вноските за здравно осигуряване за лицата, които се осигуряват за своя сметка се правят до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.

[Нагоре]

НАП проверява 3000 фирми със съмнителни доходи

http://dnes.dir.bg/news/

3000 съмнителни фирми има в регистрите на данъчните. До дни започват проверки. След задължителното свързване на касовите апарати с НАП, отчетите на въпросните фирми рязко са се променили - в посока нагоре или надолу, което поражда съмнения за злоупотреби, съобщи bTV. 10 хиляди проверки за 10 дни са установили, че абсолютно всички касови апарати в страната са свързани с приходната агенция. Дистанционната връзка не само изважда на светло скрити обороти, но и ще дава възможност за автоматизирано управление на риска, коментираха от НАП. „Ние следим всички 300 000 фискални устройства в страната. Софтуерът е така конструиран, че ни визуализира онези търговци, при които оборотът не отговаря на реалността. Ние знаем какви са средните обороти в даден бранш, в даден регион, така че следим всичко много внимателно", увери Росен Бъчваров, говорител на НАП. В началото на месеца стана ясно, че само осем са нарушителите, които не са свързали в срок касовите си апарати с Националната агенция за приходите (НАП). Крайният срок за свързване бе до 00,00 ч. на 2 април.

[Нагоре]

Промени в Наредба № Н-18 за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства

http://www.tita.bg/news/334

ДВ, бр. 27 от 03. 04. 2012 г.е обнародвана Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Извършени са промени по отношение фискалния контрол на: лицата, извършващи продажби в 2 000 или повече търговски обекти и лицата, които осъществяват транспортни услуги, чрез вътрешни и международни превози на над 1 500 000 пътници годишно и имат над 50 превозни средства за осъществяване на тези услуги (чл. 53, ал. 2 - нова и § 8 от ПЗР на Наредбата). Регламентира се създаването на нов вид интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност с един централен сървър, свързан в мрежа с всички търговски обекти, от които се извършват продажбите, като дистанционната връзка между централния сървър и НАП следва да се изгради така, че да се предават обобщени данни за всеки обект от мрежата от търговски обекти, за които е одобрена системата. От обхвата на наредбата се изключват: услугите, предоставяни от пенсионноосигурителни дружества по прехвърляне на натрупаните средства по индивидуална партида от един фонд към друг фонд (чл. 5, т. 2 – доп.) авиационно гориво за зареждане на въздухоплавателни средства при спазване на определени условия (чл. 3, ал. 4 - доп.) Въведени са и разпоредби във връзка с извеждане от експлоатация на фиcкално устройство (ФУ) (чл. 20, ал. 4 – нова и § 59 ал. 7 и 8 - нови). Промените са в сила от 03. 04. 2012 г.

[Нагоре]

Един много полезен сайт за он-лайн попълване на банкови и счетоводни документи

Представяме Ви един много полезен сайт за он-лайн попълване на банкови и счетоводни документи:

http://www.documents-online.net/

Този сайт не може да намали броя на платежните документи, които се налага да попълвате ежедневно Този сайт може да намали времето, което отделяте за попълването на тези документи.
Може да кликнете на някой от четирите примерни формуляра за да попълните и разпечатате Вашето нареждане / вносна бележка. За улеснено попълване ще имате възможност да ползвате номенклатури на банките с техните BIC и BAE шифри /кода на БАЕ участва във формирането на IBAN/. Ако пък попълвате нареждане / вносна бележка за НАП, то едно кликване върху таблицата по-долу ще е достатъчно за да се попълнят данните на съответната ТД на НАП, като /пак от номенклатура/ ще трябва да уточните само конкретния Вид Плащане.
Освен да разпечатвате генерираните документи, Вие можете и да ги съхранявате на Вашия компютър, както и да ги изпращате по имейл.
Чувствайте се свободни да помествате на Ваши уеб страници с банкова информация платежни нареждания или вносни бележки в PDF формат на които сте попълнили информацията за Получател /и евентуално Основание и Сума/.
Можете да разпечатвате празни бланки и да ги попълвате на ръка /за съжаление все още няма лазер/инк жет принтери, които да печатат на многопластова хартия/.
А по-долу ще намерите линкове на празни попълняеми форми, които може да изтеглите и попълвате офлайн.

[Нагоре]

Три ключа към успешното развитие на вашата малка счетоводна къща

Наскоро говорих с мой колега, който се опитва да разшири самостоятелната си счетоводна практика и да намери повече клиенти. Да решиш да напуснеш работа, „топло” място със сигурна заплата е голяма крачка и сама по себе си заслужава моето уважение. Но все пак как да се „отблъснем” от дъното, така че нашата саможертва да не е отишла на вятъра? Как да направим така, че не само да работим за покриване на ежедневните ни разходи, а и да се развиваме професионално и в чисто бизнес-план.

Моят отговор съдържа два въпроса, че всеки практикуващ трябва да се помисли:

Възможно ли е растежът на Вашата счетоводна къща да бъде самоцел? Отговорът е „не” – вътрешният растеж на всяка малка фирма или практика е резултат от процеси, практики за развитие и много често обвързан до 100% с растежа на вашите клиенти. Така, че задължително трябва да интегрирате ( слеете) работата си с процесите във фирмите които обслужвате, като вашите познание по данъчно и осигурително право да предхождат техните решение, а Вашите счетоводни познания да ги следват. Т.е. счетоводният процес не трябва да подчинява нормалните търговски практики и да ги възпира , а да им помага да бъдат много по правилни, ефективни и целенасочени.

Дали ако придобием или се слеем с друга малка счетоводна къща със сигурност ще се разраснем? За съжаление няма никаква гаранция за това, ако след това не акцентирате дългосрочно на добрите практики, ако не подходите с усърдие и постоянство към всеки клиент и ако не инвестирате в хората, с които работите и разбира се материалната Ви база. Придобиването разбира се ще ви даде тласък, но без разрастването на вашите клиенти, без подобряването на услугите скоро ще усетите спад, освен ако не придобивате отново ... и отново ... и отново. Между другото, това е една опция, която е доста успешна при лекарите и доста примамлива, но много често единственото сигурно нещо са увеличените разходи и персонал.

Искам да акцентирам на 3 ключови момента, на които трябва да обърнете внимание, когато правите планове за развитието на вашата малка счетоводна къща:

1. Какво е впечатлението, което оставяте у Вашите клиенти? Опитвайте се постоянно да получавате обратна информация как Вашите клиенти приемат вашата работа. Следете репутацията си в интернет. Какво е нивото и качеството на предоставяната услуга – дали сте достатъчно бързи, ефективни, гъвкави и разбира се информирани за всички промени и нови изисквания? Това е първото, на което трябва да обърнете внимание, преди да започнете да харчите пари за следващата точка. Доволният клиент винаги би ви препоръчал и на други фирми.

2. Как ще ви намери нови потенциални клиенти? Наблегнете на разработване на силна мрежа за насочване, пряка пощенска или електронна реклама, активно участие в социалните мрежи, добре развиващ се сайт, лесна за достъп консултантска услуга и т.н.

3. Ефективност при работа с всеки клиент . Във всяка счетоводна практика има клиенти, които Ви отнемат много малко време и такива, които Ви отнемат по много време всеки ден. Разбира се много често ежедневието ни се фокусира върху клиентите, които изискват повече усилия. Въведете си проста система в която да обобщавате времето, което всеки клиент ви отнема дневно. Това ще Ви направи много по ефективни и организирани а и ще оптимизира цените на отделните услуги.

[Нагоре]

Наръчник по ДОПК - ІІ част

Наръчник по Данъчно - осигурителния процесуален кодекс - ІІ част .

Наръчникът по Данъчно - осигурителния процесуален кодекс - ІІ част за 2012 година обхваща материята на Дял ІV „Събиране на публичните вземания” на кодекса. Изготвен е с цел да подпомогне служителите от Национална агенция за приходите в процеса по прилагане на данъчното и осигурително законодателство. Наръчникът може да бъде използван, както за самостоятелна подготовка от органите по приходите и публичните изпълнители, така и като база за разработване на учебни материали за провеждане на първоначално и продължаващо обучения на служителите от Национална агенция за приходите.

[Нагоре]

Лихвена амнистия за неплатени данъци?

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/

Тримесечен прозорец с лихвена амнистия за просрочени данъци и осигуровки подготвя Министерството на финансите, съобщиха два източника на "Капитал Daily". Идеята е облекчението да важи и за фирми, и за граждани.

Целта на държавата е да мотивира компаниите със затруднения заради кризата да се разплатят. В тримесечния гратисен период просрочените задължения ще могат да се внасят, а натрупаните лихви ще се опрощават. По сега действащото законодателство просрочените данъци (ако не са разсрочени от Националната агенция за приходите) се олихвяват с основния лихвен процент и наказателна добавка от 10 процентни пункта, а санкцията за забавените осигуровки е ОЛП плюс 20 пункта.

Финансовото министерство очаква основната част от събраните приходи да дойде от осигурителни вноски на фирми и самоосигуряващи се физически лица. Възможно е да се съберат и други данъчни задължения, но те ще имат много по-малък дял. Общата сума, която управляващите прогнозират да съберат като еднократен ефект за срока на амнистията, е около 30 млн. лв.

Предложението още не е изцяло избистрено и затова има вариант да важи само за осигуровки.

Само веднъж
Нормативно облекчението ще се въведе със специален закон или с промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Експерт, работещ по проекта, коментира, че този жест ще е еднократен и няма да се повтаря, но ще даде глътка въздух на фирмите, които в момента търсят начин да разсрочат плащанията си към бюджета . "Искаме да стимулираме светлата част на икономиката да уреди взаимоотношенията си с държавата", каза един от авторите на проекта.
Депутати от управляващата партия заявиха, че биха подкрепили мярката, макар и да не са запознати с подробности около законопроекта, който все още не е готов.

Неясните суми
От Министерство на финансите не разполагат с прогноза какъв ще е размерът на лихвените приходи, от които държавата се отказва с предлаганата амнистия. Обяснението е, че не се знае кои точно длъжници ще се разплатят. Липсва и публично обявена статистика за просрочените задължения на частния сектор към държавата.

Идеята не е нова
Амнистия само за просрочените осигурителни задължения предложи през пролетта на 2010 г. социалният министър Тотю Младенов. Тогава кризата се усещаше най-отчетливо от частния сектор, а социалното министерство заяви, че невнесените осигуровки са достигнали 300 млн. лв. В началото на август 2010 г. правителството официално се отказа от тази идея заради опасения, че европейската комисия може да разследва и санкционира България за предоставяне на непозволена държавна помощ. Тогава обаче се обмисляше лихвена амнистия само за неплатени осигуровки, а сегашната мярка ще обхване както осигуровките, така и всички останали данъци, събирани от държавата (т.е. без общинските).

Предложението възкръсна отново преди четири месеца. "Предложихме амнистия за просрочените задължения още миналия декември, на срещата "Бизнесът и правителството", организирана от КРИБ. Идеята ни бе тази амнистия да обхване само социални и здравни осигурителни вноски. Както се уговорихме с преди няколко дни с премиера, последваха срещи с министрите, в чиито ресори попадат нашите предложения", коментира Огнян Донев, който е председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

През януари е имало среща и с вицепремиера Дянков и изпълнителния директор на НАП Красимир Стефанов, които не са били особено съгласни с предложението. "Но ще е хубаво, ако са ревизирали позицията си. На пръв поглед бюджетът би загубил от отказа си да събира лихвите по тези задължения, но, от друга страна, изниква въпросът какво може да се събере, ако обяви фирма във фалит. Дали това е главното, ако след това се загуби един коректен данъкоплатец, който надлежно е обявил задълженията си, но е имал затруднение да ги изплати", допълни Донев.

Той обаче смята 3-месечния срок за твърде дълъг. "Ако една фирма не се организира да плати до 30-ия или 60-ия ден, едва ли ще е готова и на 180-ия", смята той. В същото време Донев призова мярката да се приложи колкото може по-бързо, защото в противен случай ще стимулира фирмите да бавят плащанията си към бюджета и да ги използват като безлихвен оборотен заем до обявяването на амнистията.

Той също не посочи параметри за това какви приходи може да се осигурят и какъв може да е размерът на опростените лихви.

[Нагоре]

Становище на НАП общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица

Изх. № 20-00-62
Дата 20.03.2012.г.
ДО: ТЕРИИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ НА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
ДО: ДИРЕКЦИЯ „ОБЖАЛВАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО”

Относно: Изменения и допълнения на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица и Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски

I. Изменения и допълнения в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, направени с Постановление № 31 от 16 февруари 2012 г. (Обн. ДВ, бр. 16 от 24 февруари 2012 г., в сила от 1 януари 2012 г., с изключение на § 1, т. 3 и § 2, т. 2, които влизат в сила от 1 март 2012 г.)

1. В чл. 1, ал. 1 и в чл. 2, ал. 1, думите “земеделски производители, тютюнопроизводители” са заменени с думите “регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители”. Допълнението е с цел прецизиране на разпоредбата в терминологично отношение в съответствие с чл. 4, ал. 3, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване и легалната дефиниция в § 1, ал. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване.

2. Изменена е разпоредбата на чл. 1, ал. 2, както следва: „При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване.”
Разпоредбата е прецизирана, тъй като започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност не се установява единствено чрез подаването на декларацията по чл. 1, ал. 2 от наредбата.

 

3. Допълнен е текстът на изречение второ от чл. 1, ал. 3, а именно: “При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването.”
Разпоредбата е прецизирана, тъй като при започване на друга трудова дейност като самоосигуряващо се лице през календарната година, същото не може да променя вида на осигуряването си извън срока по чл. 1, ал. 4 от наредбата (до края на месец януари на съответната календарна година).

4. В чл. 2, ал. 3 е създадено ново изречение второ със следното съдържание:
„Лицата, регистрирани като земеделски производители или тютюнопроизводители, когато едновременно с тази дейност упражняват и дейности по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване, се осигуряват върху минималния осигурителен доход, определен за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване”.
Изменението е във връзка със съществуващата до момента възможност за внасяне на авансовите осигурителни вноски върху минималния осигурителен доход, определен за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, включително за тези от тях, които извършват дейност и на друго основание като самоосигуряващи се лица.
С цел гарантиране на еднаквото прилагане на закона за всички категории лица, от 1 март 2012 г. регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, които упражняват и дейности по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване, задължително се осигуряват върху не по-малко от минималния осигурителен доход, определен за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества).

5. В чл. 16 думите „избран осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на осигурителния доход“ се заменят с „минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица“.
Промяната е с цел синхронизиране на текста от наредбата с чл. 4, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване.

II. Изменения и допълнения в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, направени с Постановление № 32 от 16 февруари 2012 г. (Обн. ДВ, бр. 16 от 24 февруари 2012 г., в сила от 1 януари 2012 г., с изключение на § 1, т. 2, буква „а”, която влиза в сила от 1 март 2012 г.)

1. Изменения и допълнения в чл. 1

1.1 В съответствие с промяната на чл. 6, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване е изменен чл. 1, ал. 7 от наредбата.
Съгласно новата редакция на чл. 6, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 9 от Кодекса за социално осигуряване (специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето), осигурителните вноски се дължат върху получените възнаграждения, но върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната. В тази връзка в изречение първо на чл. 1, ал. 7 от наредбата думите “начислено, но неизплатено или неначислено” се заличават, а думите “минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя” се заменят с “минималната месечна работна заплата за страната”.
Изречение второ се изменя така: “Когато лицето не е работило през целия месец, осигурителните вноски се внасят върху не по-малко от минималната месечна работна заплата, определена пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване през месеца.”

1.2 В разпоредбата на чл. 1, ал. 8 от наредбата са направени следните изменения и допълнения:
1.2.1 В т. 1 размерът на дневните пари при командировка, върху които не се дължат и внасят осигурителни вноски, е ограничен до двукратния им размер, определен в нормативен акт.
1.2.2 В точка 7 на чл. 1, ал. 2 от наредбата ал. 3 на чл. 232 от Кодекса на труда се заличава, тъй като обезщетението, което се дължи на основание горецитираната разпоредба от кодекса, се изплаща от работника на работодателя и няма характер на доход от трудова дейност, съответно не представлява осигурителен доход.
1.2.3 Направени са изменения в т. 8 като думите “и чл. 294” се заменят с “чл. 294 и паричните средства по чл. 226з”, с оглед превеждането на разпоредбата в съответствие с промяната на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България от февруари 2010 и издаване на Наредба № 1 от 7 февруари 2011 г. за условията и реда за материално подпомагане в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и българската армия (Обн. ДВ. бр. 15 от 18 февруари 2011 г.), а думите “и отличия” се заличават, тъй като същите имат морална стойност.
В т. 9 в началото се добавят думите “възнагражденията по чл. 234, ал. 3” от Закона за Министерството на вътрешните работи. Периодите на временно отстраняване от длъжност, за които се изплащат въпросните възнаграждения, се зачитат за осигурителен стаж на основание разпоредбата чл. 9, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване, която регламентира и размера на осигурителния доход за тези периоди.
С тази цел са направени и допълнения в т. 11 и т. 12, като съответно е предвидено осигурителни вноски да не се дължат върху възнагражденията по чл. 231 от Закона за съдебната власт и тези по чл. 99, ал. 4 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” .
Поради промяна на Закона за Министерството на вътрешните работи в т. 9 думите “чл. 212, ал. 5” се заменят с “чл. 212, ал. 6”.
1.2.4 В т. 10 се предвижда върху паричните награди, изплащани съгласно Закона за държавния служител, да не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. Допълнението е с оглед еднаквото третиране на сумите за паричните награди по всички специални закони като доход, върху който не се дължат задължителни осигурителни вноски.
1.2.5 Създават се нови т. 13 и т. 14, съгласно които осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване не се дължат върху сумите и доволствията по чл. 23, ал. 1 - 7, компенсационните суми по чл. 25 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и стойността на представителното облекло по чл. 28, предметните и парични награди по чл. 29 от Закона за сметната палата. Досегашната т. 13 става т. 15.

2. С оглед прецизиране на текста на разпоредбата на чл. 1а, ал. 2, след думите “осигурителните вноски се внасят върху” се добавят думите “не по-малко от”.

3. Изменения и допълнения в чл. 3

3.1. В съответствие с промяната на чл. чл. 6, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, ал. 1, изречение второ се изменя така:
„За лицата, работещи по трудови правоотношения и по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 от Кодекса за социално осигуряване, месечният осигурителен доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, определен по реда на чл. 1, ал. 2 – 6”.
Лицата по чл. 4, ал. 1, т. 9 от Кодекса за социално осигуряване (специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето) са изключени от текста на разпоредбата, тъй като съгласно новата редакция на чл. 6, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, осигурителните вноски за тази категория лица се дължат върху получените възнаграждения, но върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната. Съответно препратката към реда за определяне на осигурителния доход на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 9 от Кодекса за социално осигуряване е заличена в разпоредбата.

3.2. С оглед регламентирането на реда за определяне на годишния осигурителен доход на регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, произвеждащи преработена растителна и/или животинска продукция, ал. 3, т. 1 и т. 3 от наредбата са изменени. В т. 1 са включени регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, произвеждащи преработена растителна и/или животинска продукция, чийто облагаем доход се формира по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, а в т. 3 са включени тези, на които облагаемия доход се формира по реда на чл. 29 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Също така е предвидено при определяне на годишния осигурителен доход на лицата по т. 1 и т. 3 от ал. 3 да не се включват сумите, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет. Това допълнение е предвид характера на тези плащания, които като цяло представляват средства за подпомагане, във връзка с изпълнение на определени национални мерки или реализиране на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, а не възнаграждения за положен труд. Получените от регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводителите държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет не представляват доходи от трудова дейност.

4. Създава се чл. 4а:
Съгласно текста на ал. 1 на новата разпоредба, лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, за периодите, през които не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа или са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи (чл. 9, ал. 3, т. 1 и т. 2 от Кодекса за социално осигуряване), трябва да представят пред осигурителя/работодателя декларация за месечния размер на осигурителния доход, върху който са били осигурявани или да декларират обстоятелството, че не са били осигурявани на друго основание. С текста на новата разпоредба се цели улесняване прилагането на разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 1 и т. 2 от Кодекса за социално осигуряване от осигурителите.

5. В § 2 от Преходните и заключителни разпоредби думите “до 31 декември 2011 г.” се заменят с “до 31 декември 2012 г.”.
С промяната на горецитираната разпоредба се удължава периодът, за който при определяне на осигурителния доход за първите три работни дни от временната неработоспособност, вместо възнаграждението за дните по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване, се взема предвид възнаграждението за дните по параграф 22о, т. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване.

 

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ:

/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/

[Нагоре]

9 или 20 - В кои случаи може да се използва ниската ставка на ДДС в туризма?

http://www.capital.bg/biznes/

Какво продаваш - хотелско настаняване ли, защото говориш за ТО... а да не би да става въпрос за комисионна за самолетни билети?"
Ако четете специализирани данъчни форуми, ще забележите, че подобни дискусии напоследък са доста често явление. От началото на годината влязоха в сила поредните изменения в данъчното законодателство, които засягат туристическия бранш. А заедно с тях се появиха и множество въпроси как те трябва да се прилагат на практика от хотелиери и туроператори. Постепенно темата се превърна и в основен обект за дебат между хората от брашна.
Картината постепенно започва да се прояснява, след като преди десетина бяха обнародвани и измененията в правилника за прилагането на Закона за ДДС.

На лекия режим

За кои услуги може да се прилага редуцираната ставка по ДДС? За да се даде отговор на този въпрос, е необходимо да се вземат предвид разпоредбите както на данъчното законодателство, така и на това в областта на туризма. Съгласно ЗДДС настаняване са основни туристически услуги, а според Закона за туризма в тази дефиниция се включват нощувка и хранене, както и транспортни услуги.
Необходимо е обаче да се има предвид, че освен тези услуги хотелиерите могат да включват в туристическия пакет и други при условията на т.нар. съпътстваща доставка. Данъчното законодателство предвижда, че такава е налице, когато основната доставка се съпътства от друга и плащането е определено общо. Има и трайна практика на Съда на Европейския съюз, в която се посочва, че една доставка може да се разглежда като съпътстваща, ако чрез нея се осигурява по-висока степен на удовлетвореност на ползването на основната. От гледна точка на получателя тази услуга няма самостоятелно значение. Tой не би сключил сделката, за да придобие самостоятелно предмета на тази доставка, а тя се явява необходимост, допълнение или повишаваща качеството на основния предмет на доставката.
На тази база може да се направи изводът, че хотелиер може да включва в пакет, продаван на обща цена, освен настаняване също така и допълнителни услуги като СПА процедури, ползване на басейн, паркинг и др. Както беше уточнено обаче, плащането за услугите в този пакет следва да бъде определено общо и тогава за целият този пакет може да се приложи редуцираната ДДС ставка в размер на 9%.
Ако за някои от допълнителните услуги туристите заплащат отделно, то за тези услуги се прилага стандартната ДДС ставка от 20%. По този начин се създава възможност чрез структурирането на пакетите си хотелиерите и туроператорите пряко да оказват влияние върху данъчната тежест, която ще понесат туристите.
Тази задача обаче освен данъчен има и чисто маркетингов аспект. От ДДС гледна точка хотелиерите са стимулирани да включат максимално широка гама от услугите си в пакет, който да предлагат на туристите на обща цена, за която съответно да прилагат 9% ставка. От друга страна обаче, големият брой включени услуги оскъпява пакетите и продуктът може да се окаже неконкурентоспособен.
Другата крайност е услугите да се предлагат поотделно и по този начин само нощувката ще се облага с 9% ДДС. Този подход би увеличил данъчната тежест за туристите, особено ако те ползват по-голям набор от услуги.
Така на практика се получава, че в най-изгодна позиция ще се окажат хотелиерите, които познават както пазара, така и данъчното законодателство и практики. Предвид спецификите те могат да предложат пакети, които съответстват в най-голяма степен на потребностите на гостите им.
С промените от 1 януари се въведе нова дефиниция, съгласно която намалената ДДС ставка се прилага за настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително и в случаите, когато се предоставя ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани. Променената разпоредба по същество пресъздава дефиницията в основната ДДС директива на ЕС. Този подход е удачен, но е необходимо изрично да се уточни какво точно се включва в понятието "подобни заведения". В противен случай можем да станем свидетели на различни интерпретации както от страна на данъчните органи, така и от страна на данъкоплатците. Чрез промяната на дефиницията от началото на тази година вече няма изрично изискване услугата да се предоставя от хотелиер, т.е. редуцираната ставка може да се прилага в определени случаи и от туроператори. Запазва се обаче изискването хотелиерът, който предоставя услугата по настаняване, да притежава удостоверение за категоризация, като за доказването на доставката освен този документ следва да бъдат представяни също така и копие от регистъра на настанените туристи и фактура за доставката.

Най-спорният момент

Вълнения в туристическия бранш предизвикаха и промените по отношение на облагането с ДДС на туроператорските услуги. Основните въпроси са свързани с приложението на специалната схема за облагане на маржа.
С измененията в Закона за данък върху добавената стойност от началото на годината се въведе понятието "пътуващо лице". Това е всеки получател на обща туристическа услуга, която не е придобита с цел препродажба. Съответно приложението на схемата за облагане на маржа се ограничи само да случаите, когато туроператор доставя общата туристическа услуга директно на пътуващо лице.
Важна промяна е, че от 1 януари 2012 г. доставките от туроператор към друг туроператор изрично се изключват от обхвата на специалната схема и за тях ще се прилагат общите правила. Това означава да се възстанови ДДС за закупените услуги и да се начисли ДДС по общия ред на другия туроператор. Когато сделката е за настаняване в България, доставката се облага с 9% ДДС, вследствие на отпадналото изискване доставчик на услугата по настаняване да бъде задължително хотелиер. Въведени са и изисквания за документално доказване на доставката, като туроператорът, който се явява доставчик, следва да разполага с фактура и договор с хотелиера, както и фактура за доставката.

И още няколко неясноти

За известно време неясен остана въпросът дали специалната схема ще може да се прилага и при доставки от туроператори към корпоративните им клиенти.
Отговор на този въпрос беше даден в наскоро публикуваните изменения в Правилника за прилагане на ЗДДС. В него като условие е въведено изискването при такива доставки туроператорът да разполага с писмена декларация от получателя на услугата, че доставката не е предназначена за последваща продажба.
Необходимо е да се уточни, че във всички случаи, когато туроператор продава обща туристическа услуга директно на пътуващо лице, маржът се облага със стандартната ДДС ставка в размер на 20%, а не с редуцираната 9% ДДС ставка.
Освен многото въпроси всички тези нови разпоредби създават и възможности за туристическия бранш. Оползотворяването им изисква предварителен и текущ анализ, резултатите от които могат да окажат пряко влияние върху ценовата конкурентоспособност на предлагания туристическия продукт.

Предисторията

От 1 април 2011 г. беше разширен обхвата на приложение на редуцираната 9% ДДС ставка за настаняване в туристически обекти. Дотогава тя се прилагаше само за настаняване, предоставено от хотелиер, когато е част от организирано пътуване. Тоест получателят по доставката задължително трябваше да бъде туроператор.
Същевременно за индивидуалните туристи се прилагаше стандартната ДДС ставка в размер на 20%. Чрез този подход се реализираха значителни негативни ефекти. От една страна, се дискриминираха българските туристи, тъй като малка част от тях ползват услугите на туроператори, когато пътуват в страната. Негативен ефект имаше и за активните чуждестранни туристи, които организират пътуванията си сами. Така реално не се отчитаха важни тенденции на световните пазари като навлизането на нискотарифните авиокомпании и разширяващото се използване на интернет за директни резервации на туристически услуги.
Нещо повече - по този начин се оказваше негативно влияние и върху структурата на туристическия поток към страната и същевременно се стимулираха пътуванията на български граждани към курортите на конкурентните държави, където се прилагат редуцирани ДДС ставки за настаняване в хотели. Тъй като този режим на практика предполагаше прилагане на две различни ставки за една и съща услуга, очаквано беше получено предупреждение от Европейската комисия за коригиране на законодателството и като резултат от 1 април 2011 г. редуцираната ставка беше повишена на 9%, но вече с разширен обхват – настаняване, предоставено от хотелиер, без значение дали става въпрос за организирани или индивидуални туристи.
Редица дискусии предизвика и предложението на Министерството на финансите от октомври миналата година ставката в размер на 9% да се прилага за настаняване, предоставено в хотел. По този начин от обхвата на редуцираната ставка биха се изключили услугите на редица други туристически обекти като вилни и ваканционни селища, мотели, почивни станции, пансиони, хижи и др. Ако това предложение беше прието, отново бихме попаднали в хипотеза с неравностойно третиране, тъй като за една и съща услуга щяха да се прилагат две различни ставки. За щастие след реакция от страна на бизнеса това предложение отпадна.

Туристическият данък

Туристическият данък, който се събира от общините и беше въведен в началото на 2011 г., също продължава да бъде обект на обсъждане. Критиките са насочени към въведения минимален годишен праг на облагане, съответстващ на дължимия данък при 30% заетост на легловата база на съответния обект. Този праг обаче остава в сила и през 2012 г. Стигна се дори до сезиране на Конституционния съд от група депутати поради "недопустимо смесване на елементи от две категории преки данъци – подоходни и имуществени", като решението по казуса предстои. Що се отнася до ставките на данъка за 2012 г., то редица големи общини се насочиха към намаляването му. В София например средната ставка на данъка беше намалена от 1.80 лв. до 0.80 лв., като най-голямото редуциране е при петзвездните хотели. От началото на 2012 г. техните гости вече плащат 1.20 лв. на нощувка вместо 3 лв. (през 2011 г.). Намаление на ставката има и в Бургас, докато във Варна оставиха туристическият данък в размерите от миналата година.

*Светлин Кръстанов е доктор по икономика и старши данъчен консултант в Ernst & Young

[Нагоре]

Поне още 5 дни отпуск за ненормирано работно време

http://www.trud.bg/

Служител, назначен на 4 часа и с ненормирано работно време, има ли право на допълнителен годишен отпуск?
Ж. Георгиева, София
Работникът в случая следва да ползва допълнителен платен годишен отпуск заради това, че работи при условията на ненормирано работно време.
Поради особения характер на работата работодателят след консултации със синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден. Служителите с ненормирано работно време са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. Като компенсация за това те имат право да ползват допълнителен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 5 работни дни.Условията за ползване на отпуск за ненормиран работен ден са две: работодателят да е установил за съответната длъжност ненормиран ден и служителят да има поне 8 месеца трудов стаж.
Законът не поставя допълнителни изисквания. Така например не е предвидено размерът на този отпуск да се определя пропорционално на времето, през което работниците и служителите имат действително отработени дни. Законодателят не е поставил също така ограничение, че само при пълно работно време може да се работи при условията на ненормиран работен ден. В този смисъл има практика и на Министерството на труда и социалната политика.
Работникът или служителят с ненормиран работен ден сам преценява дали и кога е необходимо да продължи да изпълнява трудовите си задължения след изтичането на редовното работно време. Работата над редовното време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд.
Работодателят определя колко точно да бъдат дните на допълнителния отпуск, като следва да се съобразява с минималния му размер по закон от поне 5 работни дни.
Справка: чл. 138, чл. 139а, ал. 4, чл. 155, ал. 2, чл. 156, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда.

[Нагоре]

Промени в ППЗДДС, обнародвани в бр.15 на ДВ от 21.02.2012

Правилник за изменение и допълнение на
Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ
Правилник за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 76 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 101 от 2006 г., бр. 3 и 16 от 2007 г., бр. 39 и 71 от 2008 г.; доп., бр. 105 от 2008 г.; изм. и доп., бр. 4 от 2009 г.; изм., бр. 100 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 6 от 2010 г., бр. 10 и 84 от 2011 г.)
§ 1. В чл. 9, ал. 2 т. 4 се изменя така:
„4. писмено потвърждение от придобиващия в тристранната операция, удостоверяващо, че стоките са получени, в което са посочени дата и място на получаване, вид и количество на стоката, и алтернативно вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, или в случаите на транспорт на стоки чрез куриерска услуга – номер на товарителница.“
§ 2. Член 40 се изменя така:
„Чл. 40. (1) За доказване на доставките по чл. 66, ал. 2 от закона, когато услугата се предоставя от лице, извършващо настаняване в туристически обекти, същият следва да разполага със:
1. копие от регистъра на настанените туристи;
2. удостоверение за категоризация на туристическия обект;
3. фактура за доставката, с изключение на случаите, когато издаването й не е задължително съгласно чл. 113, ал. 3 от закона.
(2) За доказване на доставката по чл. 66, ал. 2 от закона, когато услугата по настаняване в туристически обект се предоставя от туроператор, който не прилага глава шестнадесета от закона, същият следва да разполага със:
1. фактура и договор с лица, извършващи настаняване в категоризирани туристически обекти;
2. фактура за доставката.“
§ 3. В чл. 56а, ал. 4 думите „този закон“ се заменят със „закона“.
§ 4. В чл. 73, ал. 4 след думите „ чл. 107, т. 3“ се добавят думите „буква „а“.“
§ 5. В чл. 74 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 т. 3 се изменя така:
„3. копие от документите за самоличност, ако лицето – акредитиран представител, е физическо лице;“.
2. Алинея 4 се отменя.
§ 6. В чл. 77 ал. 3 се отменя.
§ 7. В чл. 79, ал. 2, т. 1 думите „чл. 28с(Е)(3) 77/388/ЕЕС“ се заменят с „чл. 141 2006/112/ ЕО“.
§ 8. В чл. 85, ал. 1 и 2 думите „или туристическият агент“ и „или туристическия агент“ се заличават, а думата „туристът“ се заменя с „пътуващото лице“.
§ 9. В чл. 86 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „и туристическите агенти“ се заличават.
2. В ал. 2 и 4 думите „или туристическият агент“ се заличават.
§ 10. В чл. 87 ал. 1 се изменя така:
„(1) При възникване на данъчно събитие за доставката на обща туристическа услуга туроператорът начислява данъка за извършената от него доставка на обща туристическа услуга, като съставя протокол най-късно до 15 дни от възникване на данъчното събитие.“
§ 11. Създава се чл. 87а:
„Доставки на обща туристическа услуга
Чл. 87а. За доказване на доставките по чл. 136, ал. 1 от закона, когато получателят е данъчно задължено лице, доставчикът трябва да разполага с писмена декларация от получателя, че доставката не е предназначена за последваща продажба.“
§ 12. В чл. 102 ал. 1 се изменя така:
„(1) Данъкът, дължим за вътрешнообщностното придобиване, се внася от лицето по чл.101 в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който данъкът за придобиването е станал изискуем.“
§ 13. В чл. 110 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите „в Републики“ се заменят с „в Република“.
2. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София, освобождава:
1. институциите на Европейския съюз от потвърждаване на удостоверението по ал. 3, когато доставяните стоки и услуги са предназначени за официално ползване;
2. лицата по чл. 109, ал. 1, т. 1, букви „а“ и „б“ от потвърждаване на удостоверението по ал. 3, когато доставяните стоки и услуги, предназначени за официално ползване, са с място на изпълнение в друга държава членка.“
3. Създава се нова ал. 8:
„(8) Статутът на лицата, посочени в чл. 173, ал. 5 от закона, освободени от задължение за заплащане на данък, за които Република България е държава домакин, се удостоверява чрез заверяване от Националната агенция за приходите на клетка 6, т. 6.1 на приложение № 21. В случаите на освобождаване по ал. 5 приложение № 21, удостоверяващо статута на лицето, е неразделна част от решението.“
4. Досегашната ал. 8 става ал. 9.
§ 14. В чл. 112, ал. 3, т. 1 думите „7/9 %“ се заменят с „9 %“.
§ 15. В чл. 117 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) в т. 4, буква „б“ след думите „от закона“ се добавя „включително получените авансови плащания“;
б) в т. 9 след думите „чл. 21, ал. 2“ се добавя „от закона, включително получените авансови плащания“.
2. В ал. 4 след думите „не се включват“ се добавя „издадените данъчни документи във връзка с получени авансови плащания по вътреобщностни доставки на стоки, както и“.
3. Алинея 5 се изменя така:
„(5) VIES декларация не се подава в случаите, когато за съответния данъчен период регистрираното лице едновременно:
1. не е извършило вътреобщностни доставки;
2. не е извършило доставки на услуги, включително не е получило авансови плащания по чл. 21, ал. 2 от закона, с място на изпълнение на територията на друга държава членка;
3. не е извършило доставки като посредник в тристранна операция;
4. не е отразило пропуснати данни за предходен данъчен период в съответствие с чл. 126, ал. 3, т. 1 от закона.“
§ 16. В § 3 от преходните и заключителните разпоредби се създава ал. 5:
„(5) Лицата по ал. 4, вписани в регистър БУЛСТАТ по реда на § 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за регистър БУЛСТАТ, могат да изберат идентификационният им номер за целите на ДДС да е единният им идентификационен код по БУЛСТАТ, пред който е поставен знакът „BG“. Правото на избор се осъществява с подаване на писмена декларация пред компетентната Териториална дирекция на Националната агенция за приходите.“
§ 17. В приложение № 12 към чл. 113, ал. 4 се правят следните изменения:
1. В раздел „Изисквания към съдържанието на полетата във файловете“ думите „Полетата в условен формат „Символен“ могат да съдържат цифри, букви и разделители (като "/-;,. и др.)“ се заменят с „Полетата в условен формат „Символен“ могат да съдържат символи от кодовата таблица Windows 1251 с код от 20 до FF включително.“
2. Във файл „DEKLAR.TXT“ на редове 01-13 и 01-24 в колона 2 думите „7/9 %“ се заменят с „9 %“.
3. Във файл „PRODAGBI.ТХТ“ на редове 02-13 и 02-24 в колона 2 думите „7/9 %“ се заменят с „9 %“.
§ 18. В приложение № 13 към чл. 116, ал. 1 в клетки 13 и 24 думите „7/9 %“ се заменят с „9 %“.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 19. Прекратяването на дейността на търговски дружества и кооперации на 1 януари 2012 г. съгласно § 5, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за търговския регистър, както и заличаването на клоновете на чуждестранни търговци съгласно ал. 1 на същия параграф е основание за задължителна дерегистрация по чл. 107, т. 4 от закона.
§ 20. Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 16, т. 1, който влиза в сила от 1 март 2012 г., и § 14, § 16, т. 2 и 3 и § 17, които влизат в сила от 1 юни 2012 г.
Министър: Симеон Дянков

[Нагоре]

Осигуряване на регистриран земеделски производител

КСО – чл. 4, ал. 3, т. 4;
НООСЛБГРЧМЛ – чл. 1, ал. 1 и ал. 2;
ДОПК – чл. 128 и чл. 129

ОТНОСНО: Осигуряване на регистриран земеделски производител

В отговор на Ваше запитване, препратено по компетентност в Дирекция „ОУИ” – …….. от 29.11.2011 г., Ви уведомяваме за следното:
В писмото си посочвате, че упражнявате дейност като земеделски производител от 01.01.2005 г., но в Регистъра на земеделските производители сте вписана едва на 11.11.2005г. При регистрацията Ви като самоосигуряващо се лице в РУСО – ….. сте заявили начало на дейност от 01.01.2005 г., което се вижда от издаденото Ви удостоверение от териториалното поделение на НОИ. От тази дата до момента се осигурявате като земеделски производител, но поради очевидното несъответствие между датата на започване на дейността и тази на регистрацията Ви като земеделски производител служителите в РУСО - ….. са отказали да заверят осигурителната Ви книжка за 2005 г.
Поставяте следните въпроси:
1. Валидна ли е регистрацията Ви в НОИ с начало на дейност и осигуряване от 01.01.2005 г.
2. На какво правно основание периодът преди регистрацията Ви като земеделски производител не се признава за осигурителен стаж?
3. Каква ще е съдбата на внесените за това време осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване?
Във връзка с гореизложеното, изразявам следното становище:
На основание чл. 4, ал. 3, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители. „Регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители” са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред (§ 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО).
Редът за регистрация на земеделските производители е регламентиран в Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители. Регистрацията се извършва в областната дирекция "Земеделие" ("ОДЗ") по постоянния адрес на физическото лице или едноличния търговец или по седалището на юридическото лице въз основа на анкетни карти с анкетни формуляри, попълнени от земеделския производител (чл. 3, ал. 4 от Наредба № 3/1999 г.). Регистрираните земеделски производители или упълномощени от тях лица представят ежегодно в срок от 1 октомври до 28 февруари актуална информация за дейността си чрез анкетна карта с анкетни формуляри. Въз основа на представената информация областна дирекция "Земеделие" заверява регистрационната карта на земеделския производител за срок до 28 февруари на следващата стопанска година (чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3/1999 г., изм. ДВ, бр. 79 от 2011 г.). Бенефициентите, които изпълняват проекти по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., могат да подават информацията по ал. 3 до края на съответната стопанска година (чл. 5, ал. 4 – нова, изм. ДВ, бр. 79 от 2011 г от Наредба № 3/1999 г.). При неспазване на задължението по ал. 3 земеделският производител губи правата си по чл. 6 до заверка на регистрационната му карта за следващата година (чл. 3, ал. 5 - предишна ал. 4, изм. ДВ, бр. 79 от 2011 г. от Наредба № 3/1999 г.).
Съгласно § 13 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №3/1999 г., обн. ДВ, бр. 79 от 2011 г., през стопанската 2011 - 2012 г. регистрираните земеделски производители подават актуална информация по чл. 5, ал. 3 в срок до 25 март 2012 г.
При прекратяване на дейността си земеделският производител е длъжен в едномесечен срок да подаде заявление до директора на областната дирекция "Земеделие" за отписване от регистъра и да върне регистрационната си карта и анкетните карти с анкетните формуляри или официалната разпечатка. Заявлението за отписване се подава в областна дирекция "Земеделие" или чрез общинската служба по земеделие. При отписване от регистъра по предходната алинея земеделският производител може да се регистрира отново през следващата календарна година (чл. 11, ал. 6-7 от Наредба № 3/1999 г.).
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица, включително регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
До 31.12.2005 г. на основание действащите дотогава разпоредби на чл. 5, ал. 3, изречение второ от КСО и чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧ (Загл. изм.-ДВ, бр. 2 от 2010 г.) регистрираните земеделски производители имаха задължението да се регистрират като самоосигуряващи се лица се в съответното териториално поделение на НОИ чрез подаване на декларация по утвърден образец от управителя на осигурителния институт - в 7-дневен срок от започването на трудовата дейност. През 2005 г. при вписването си в Регистъра на земеделските производители към Областна дирекция “Земеделие и гори” (ОД “ЗГ”) регистрираните земеделски производители също получаваха регистрационни карти, които подлежаха на заверка до 25 март на следващата година.
От цитираната нормативна уредба следва, че земеделският производител придобива качеството на „регистриран земеделски производител” от датата на вписването му в регистъра по чл. 5 от Наредба № 3/1999 г. и притежава това качество до деня на отписването му, при условие че ежегодно (до 25 март) заверява регистрационната си карта в областна дирекция „Земеделие”. Ако лицето не завери регистрационната си карта до определения срок – до 25 март на съответната година, губи качеството си на регистриран земеделски производител от 26 март, независимо че към този момент то все още не е отписано от регистъра на земеделските производители.
В тази връзка, моментът на придобиване качеството на “регистриран земеделски производител” може да е различен от момента на реалното започване на дейност от самоосигуряващото се лице. Относим към общественото осигуряване е именно този по-късен момент на полагане на труд и развиване на дейност като регистриран земеделски производител, от който за лицето възниква задължението да подаде декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице в компетентната териториална дирекция на НАП (до 31.12.2005 г. в ТП на НОИ) в 7- дневен срок от започване или възобновяване на трудовата дейност, с която да заяви началото на трудовата дейност и вида на осигуряването. И обратно, ако земеделският производител упражнява трудова дейност без съответната регистрация в ОД “Земеделие”, той остава извън обхвата на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО и за това време не се счита за осигурено лице по смисъла на тази разпоредба.
Внесените осигурителни вноски за времето преди съответното лице да придобие качеството на регистриран земеделски производител, както и след неговото изгубване, са недължимо внесени на това основание и подлежат на прихващане или възстановяване по реда на чл. 128-129 от ДОПК. Прихващането или възстановяването се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето до компетентната териториална дирекция на НАП. Искането се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. Може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност.
В конкретния случай, доколкото вписването Ви в Регистъра на земеделските производители е станало на 11.11.2005 г., за периода от 01.01.2005 г. до 10.11.2005 г. Вие не попадате сред осигурените лица по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО, тъй като не отговаряте на задължителното условие за регистрация по установения ред. Неоснователно внесените осигурителни вноски за този период могат да Ви бъдат възстановени или прихванати за погасяване на други изискуеми вземания, събирани от НАП, по описания по-горе ред на чл. 128-129 от ДОПК. За тези периоди следва да бъдат подадени и декларации за заличаване на подадени вече декларации, съгласно изискванията на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Съгласно чл. 3, ал. 5 от цитираната наредба декларации образец № 1, 3 и 5 не се подават за коригиране и заличаване на данни след 30 април на годината, следваща годината, за която се отнасят. След този срок декларации се подават само на електронен или хартиен носител след разрешение на Националната агенция за приходите или Националния осигурителен институт във връзка с възложените им дейности.

[Нагоре]

Прилагането на чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица

ОТНОСНО: Прилагането на чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица

Поставяте въпроси по прилагането на чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, в редакцията след направеното изменение, в сила от 01.01.2010 г. /доп. ДВ., бр. 2 от 2010 г./. Интересувате се, доколко текстът на изречение трето от посочената норма, която гласи, че ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в регламентирания 7-дневен срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, има обратно действие. В случай че разпоредбата е приложима и когато осигуряването възниква преди 01.01.2010 г., желаете да получите отговор на следните въпроси:
1. Ако самоосигуряващото се лице е декларирало осигуряване и за фонд „Общо заболяване и майчинство”, но не е спазило 7-дневния срок за подаване на декларацията, по какъв начин същата може да бъде коригирана?
2. Необходимо ли да се коригират и подадените декларации образец № 1?
3. Подлежат ли на възстановяване внесените от лицето осигурителни вноски за фонд „Общо заболяване и майчинство”?
Във връзка с изложеното, изразяваме следното становище по запитването:
Правото на самоосигуряващите се лица /лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО/ да избират вида на осигуряването си /осигурените рискове, за които да се осигуряват/ се реализира по ред, определен в чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/.
Съгласно чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ /Загл. изм. – ДВ, бр. 2 от 2010 г./, в редакцията от 01.01.2002 г. до 31.12.2006 г., видът на осигуряването се определя със заявление, което се подава от осигурения в териториалното поделение на НОИ /от 01.01.2006г. - в ТД на НАП/ в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. Видът на осигуряването може да се променя със заявление, подадено до края на месеца, предхождащ месеца на промяната.
Алинея 3 на чл. 1 от НООСЛБГРЧМЛ е изменена, в сила от 01.01.2007 г. /изм. - ДВ, бр. 15 от 2007г./ като изречение второ от същата преминава в новосъздадената ал. 4 със следното съдържание:
Ал. 4 /нова - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г./ - Видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на НАП до края на януари на съответната календарна година. Специално за 2007 г., с оглед защита интереса на самоосигуряващите се лица, с § 11 от ЗР на НООСЛБГРЧМЛ /Загл. изм. – ДВ, бр. 2 от 2010 г./ този срок бе удължен и самоосигуряващите се лица можеха да променят вида на осигуряването си чрез подаване на декларация в срок до 28.02.2007 г.
В сила от 01.01.2008 г., в текста на чл. 1, ал. 3 /доп. – ДВ, бр. 17 от 2008 г./ е добавено изречението: При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването.
В сила от 01.01.2010 г., е внесена още една промяна в чл. 1, ал. 3 /доп. – ДВ, бр. 2 от 2010 г./ - разпоредбата е допълнена с изречение трето: При започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.
От цитираните разпоредби е видно, че е налице пряка връзка между задължението за подаване на декларация в определен срок от самоосигуряващото се лице и правото му да избере да се осигурява за един или за повече осигурени социални рискове. Тъй като разпоредбите на чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от наредбата са императивни, ако не бъде упражнено правото по посочените разпоредби в установените в тях срокове, същото се преклудира. Преклудирането погасява правото на съответното лице да избере да се осигурява за по-високия осигурен риск – за общо заболяване и майчинство или да промени вида на осигуряването си /независимо в каква посока/. Минималният осигурен риск – само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт е задължителен за лицата, когато упражняват трудова дейност по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО, дори и да не е подадена декларация в ТД на НАП /ТП на НОИ/ или ако такава е подадена след определения срок. Въпреки, че изричният текст в чл. 1, ал. 3, изречение трето от НООСЛБГРЧМЛ не съществува преди 1 януари 2010 г., считаме че и преди тази дата правото на самоосигуряващото се лице да заяви осигуряване за общо заболяване и майчинство се погасява с изтичането на 7-дневния срок. Това е така, тъй като предвиденият срок за деклариране вида осигуряване е преклузивен и подаването на декларация от осигуреното лице след този срок не може да породи правни последици за него.
От изложеното следва, че когато едно самоосигуряващо се лице подаде декларация в компетентната ТД на НАП за започване/възобновяване на трудова дейност след изтичане на законоустановения 7-дневен срок, с която заявява каква осигурителна вноска ще внася - само за фонд „Пенсии” или и за фонд „Общо заболяване и майчинство”, по аргумент на противното, че не е упражнено правото на избор по чл. 1, ал. 3 или 4 от наредбата, приемаме, че:
u осигуряването ще се осъществява само за минимално определените като задължителни осигурителни рискове при започване на дейността;
u осигуряването ще продължи за същите рискове, за които лицето се е осигурявало преди прекъсването на дейността, при възобновяване на дейността.
Ежемесечното внасяне на осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица по съответния код за вид плащане в размер по-висок от нормативно регламентирания, без да е подадена декларация за това, по своя характер и само по себе си не представлява правопораждащ факт. Самоосигуряващо се лице, което е заявило, че ще се осигурява само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт и което не е променило вида на осигуряването си по определения ред на чл. 1, ал. 3 или 4 от НООСЛБГРЧМЛ, не следва да се счита за осигурено за по-високия осигурен риск, независимо от обстоятелството, че е внасяло осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" и за фонд "Общо заболяване и майчинство" и е подавало декларация образец № 1 с данни за този вид осигуряване. В този случай осигурителните вноски, които са над размера за фонд "Пенсии", са внесени неоснователно и при поискване от лицето могат да му бъдат възстановени или прихванати срещу изискуеми публични вземания, събирани от НАП, по реда на чл. 128-129 от ДОПК.
В обратната хипотеза, ако лицето е избрало да се осигурява и за фонд "Общо заболяване и майчинство", но е внасяло осигурителни вноски само за фонд "Пенсии", то натрупва задължения към държавното обществено осигуряване от невнесените в срок осигурителни вноски за този фонд.
Във всички случаи след 01 януари 2007 г. самоосигуряващо се лице, което не е заявило посредством декларация желание за осигуряване за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица в сроковете по чл. 1, ал. 3 и ал. 4 или § 11 от ЗР на НООСЛБГРЧМЛ, не следва да черпи права от собственото си неправомерно поведение и не може да се счита за осигурено и за риска „Общо заболяване и майчинство”. В този смисъл е и становището на Изпълнителния директор на НАП изх. № 24-31-229/13.11.2007 г. при ЦУ на НАП, изразено във връзка с прилагането на чл.1, ал.3 и 4 от НООСЛБГРЧМЛ /Загл. изм. – ДВ, бр. 2 от 2010 г./, копие от което Ви изпращаме.
В отговор на другите поставени въпроси в запитването относно необходимостта от извършване на корекция на декларираните обстоятелства с декларацията по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ, както и на подадените декларации образец № 1 по реда на Наредба № Н-8/29.12.2005 г. Ви обръщаме внимание за следното:
Съгласно чл. 104, ал. 1 и ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ след подаването на декларацията, но преди изтичането на законоустановения срок за подаването й, подателят има право да прави промени, свързани с декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения, като промени в подадена декларация се извършват с нова декларация. С разпоредбата на ал. 3 изрично е посочено; че подадената след изтичането на срока по ал. 1 декларация за промени, се смята за неподадена и не поражда правни последици за целите на данъчното облагане. По силата на ал. 4 коригиращи декларации за задължителни осигурителни вноски могат да се подават и след изтичане на законоустановения срок за подаване.
Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица /НООСЛБГРЧМЛ/ определя реда и сроковете за подаване на декларацията, с която самоосигуряващите се определят рисковете, за които желаят да се осигуряват: за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт или за общо заболяване и майчинство. Декларират се и други обстоятелства, свързани със започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудова дейност, както и избраната дейност, на чието основание самоосигуряващите се лица внасят авансовите си осигурителни вноски. Разглеждайки тази декларация в хипотезите на цитираните разпоредби, не може да се твърди, че със същата се определят задължителни осигурителни вноски. Тази декларация по-скоро е свързана с деклариране на обстоятелства от страна на лицето, които са от значение за определяне правата на осигуреното лице и съответно в повечето случаи възникват и задължения за Националния осигурителен институт, предвид нормативно определената дейност на института. В Кодекса за социално осигуряване и в НООСЛБГРЧМЛ няма регламентиран ред за подаване на декларация, свързана с промяна на вече декларирани обстоятелства след изтичане на срока за подаване, така че лицата могат да декларират нови обстоятелства в определените с наредбата срокове, което не е в противоречие с разпоредбите на чл. 104, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК.
Безспорно разпоредбата на чл. 104, ал. 4 от ДОПК визира декларациите по Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда заподаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, тъй като в същата има предвиден ред, по който могат да се коригират декларирани данни, свързани включително с осигурителните вноски на осигурените лица.
С оглед на гореизложеното, доколкото от запитването става ясно, че декларацията на посоченото лице е обработена в информационната система на НАП и за същото въпреки неспазването на определения срок е въведено, че ще се осигурява за по-високия осигурен риск, корекции по така подадената декларация не следва да се правят. За това лице правните последици вече са настъпили, независимо от факта, че в системата за него фигурират данни, че е избрало да се осигурява и за общо заболяване и майчинство – поради изтичане на преклузивния срок по чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ то е осигурено само за минималния осигурен риск.
Декларация образец № 1 подлежи на корекция по реда и в сроковете, определени в чл. 3, ал. 5 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
При установяване на несъответствия между вида на осигуряването, избран от самоосигуряващо се лице, и данните за осигуряването му, на база постъпилите осигурителни вноски и подадени декларации образец № 1 в ТД на НАП, органите по приходите трябва своевременно да уведомяват задължените лица за правните последици, породени от несвоевременно подадените декларации и за сроковете по чл. 1, ал. 3 или 4 от наредбата, в които те могат да упражнят правото си на промяна на заявения вид на осигуряване, с оглед предприемане на съответни действия от тяхна страна във връзка с некоректно подадени декларации образец № 1 и извършените неправилни плащания за осигурителни вноски.

[Нагоре]

Фирмите внасят авансовия данък на своите хазяи

Фирмите и самоосигуряващите се лица, които ползват помещения под наем, са задължени да внасят авансовия данък върху доходите на своите хазяи. Размерът на дължимия авансов данък се определя, като наемът се намали с 10% нормативно признати разходи и разликата се умножи по данъчна ставка от 10 на сто.

Когато удържи авансовия данък върху дохода от наем, предприятието или самоосигуряващото се лице е задължено да издаде на своя хазяин и сметка за изплатени суми и служебна бележка за изплатените доходи и удържания данък.

Данъкът, който платецът на дохода е задължен да удържа, се внася до 10-то число на месеца, следващ месеца, през който е удържан.

Физическите лицата, които са отдавали помещения под наем през изминалата 2011 г., трябва да декларират доходите си пред НАП до 2 май 2012 година. При подаването на годишната декларация наемодателите попълват приложение № 4, което е неразделна част от годишната данъчна декларация.

Тези от тях, които подадат декларацията си за доходите и внесат дължимия по декларацията данък до 10 февруари 2012 г., ползват 5% отстъпка. Когато задължението за удържане и внасяне на авансовия данък е на наемодателя, отстъпката се ползва при условие, че дължимият от лицето авансов данък през 2011 г. е внесен в срок, а именно:
до 15 април 2011 г. за доходи, придобити през първото тримесечие на годината;
до 15 юли 2011 г. за доходи, придобити през второто тримесечие на годината; и
17 октомври 2011 г. за доходи, придобити през третото тримесечие на годината.
Отстъпка от 5% при същите условия ползват и тези, които изпратят декларацията си по електронен път, подписана с електронен подпис и внесат дължимия данък в срок до 2 май 2012 г. Ползва се една от двете отстъпки.

Декларацията за доходите и всички нейни приложения във формат, който позволява да бъдат попълнени електронно. Най-лесният и достъпен начин за плащането на данъка е по интернет. Плащането на данъци по този начин изисква наличието на дебитна карта, регистрация в една от двете електронни системи за разплащане - еPay или еBg, както и в интернет-страницата на приходната администрация.

[Нагоре]

И фирмите без дейност подават годишни декларации

Годишна декларация за облагане с корпоративен данък са длъжни да подават и фирмите, които не са осъществявали дейност през 2011 година. Те попълват отделен формуляр - образец 1010а. В него фирмите декларират, че за предишната година не са имали дейност и не са отчели приходи или разходи съгласно счетоводното законодателство. Към тази декларация не се прилага годишен отчет за дейността. Декларациите се подават в офисите на НАП по мястото на регистрация на фирмите, по пощата с обратна разписка или по интернет.

Декларацията, с БАРКОД, по чл. 92 от ЗКПО за лицата, НЕизвършвали дейност през 2011 г (обр. 1010а), с указание за ползване

Тази година, срокът за подаване на годишната данъчна декларация за корпоративни данъци е 2 април, тъй като 31 март е в събота. Този срок важи както за фирмите, които дължат данък, така и за тези, които не са извършвали дейност.
2 април е и крайният срок, в който трябва да се плати дължимият корпоративен данък, след приспадането на направените авансови вноски. Фирмите, които подадат декларациите си по електронен път ползват 1% отстъпка от дължимия годишен корпоративен данък (но не повече от 1000 лв.). Тази отстъпка се ползва, само ако и данъкът е внесен в срок до 2 април 2012 г.
Плащането на задължението към хазната може да стане във всяка банка с попълване на вносна бележка за плащане към бюджета. Други вариант за плащане са с пощенски запис или чрез интернет.
Неподаването на декларациите се санкционира, като минималната глоба е 500 лева за юридическото лице и 200 лева за управителя на фирмата.

[Нагоре]

Право на приспадане на данъчен кредит за закупени или наети леки автомобили - методика

Методиката се намира на следния адрес:

http://dox.bg/files/dw?a=1a71e0dace/

И една статия от в-к Капитал: ДДС на "търкалета"

http://www.capital.bg/biznes/

Един почти апокрифен документ, разпространяван буквално от ръка на ръка през последните седмици, смущава съня както на вносителите на автомобили, така и на хиляди други фирми. Въпросният текст на Националната агенция за приходите (НАП) е всъщност разяснение до данъчните инспектори със сложното заглавие "методика за правото на данъчен кредит за закупен или нает лек автомобил". И е поредният опит на данъчните да определят точно коя фирмена кола подлежи на връщане на ДДС и коя не.

До края на 2009 г. много хора си купуваха луксозни джипове и лимузини и ги "префасонираха" само докато мине регистрацията в КАТ в т.нар. баничарки, за да си възстановят данък добавена стойност. Тази вратичка в закона беше ограничена с промяна от началото на 2010 г., когато беше определено, че "нелеки автомобили" са само онези модели, които имат "трайно вградено техническо оборудване", както и онези автомобили с фабрично поставени 6+1 седалки. Така беше сложен краят на фалшивите баничарки.

По-сложен се оказа въпросът с колите от категория N1, които в по-голямата си част де факто са пътнически автомобили, но според специален оригинален заводски сертификат се водят "товарни" и досега подлежаха на данъчен кредит както при покупката, така и при последвалите разходи за гориво, поддръжка и ремонти. Тъй като в Закона за ДДС липсва дефиниция на понятието "предназначени за товар", е въпрос на тълкуване дали всички описани в категория N модификации действително са предназначени за товари. Същевременно в Закона за движение по пътищата колите от същата тази категория са определени за товарни, но Законът за ДДС не препраща директно към този акт. Така се получава объркване и с новата "методика" за първи път от НАП добавят като уточнение, че при определяне кои автомобили от N1 са товарни би трябвало да се използва т.нар. Комбинирана номенклатура на ЕС, която е част от общото митническо право на общността. Според НАП тя би следвало да се прилага при класифициране на леките автомобили. А това стестнява значително групата на позволените за ДДС кредит автомобили.

Според данъчни консултанти новите разпоредби може да предизвикат редица трудности при ревизии на фирми, след които се изисква връщане на вече ползван ДДС кредит. Фирмите ще могат да опитат да обжалват с аргумента, че Законът за движение по пътищата е нормативен акт с по-висок ранг от Комбинираната номенклатура на ЕС.

Има и информационна мъгла около новата методика. Разпоредбите до данъчните инспектори не са качени официално на сайта на агенцията. Остава въпросът дали подобни препоръки не трябва навреме да бъдат публично оповестявани. От НАП заявиха, че методиката не представлява нищо ново, а има само разяснителен характер и до месец ще бъде публикувана на сайта на агенцията като официално решение на изпълнителния директор.

Без съмнение новата методика ще удари вносителите. По неофициални данни при някои от тях автомобилите от N1 носят до 80% от продажбите именно заради данъчния кредит. Александър Костадинов, директор маркетинг и продажби в "Мото-Пфое", казва, че в сектора искат промени в законодателството, което окончателно и ясно да определи кои автомобили са "средство за производство" и следователно подлежат на данъчен кредит. Те посочват, че в някои страни в ЕС всяка корпоративна кола има право на облекчения с изключение на автомобилите на висшия мениджмънт.

Но за България подобно решение е трудно постижимо, тъй като ще лиши бюджета от съществени приходи, защото на всеки е ясно, че тогава покупката на всеки автомобил ще минава през фирма. Сред другите предложения са налагането на горна цена на корпоративните автомобили с право на данъчен кредит - примерно 30 000 лева, за да се избегнат злоупотреби. Друг вариант е и въвеждането на еко такса за по-мощните автомобили.

"По действащото европейско законодателство имаме ясна дефиниция при тълкуването на категория N1. Ако прилагаме това законодателство, без да го утежняваме, цялата система би била по-ясна", заявиха от "Рено Нисан България". Според официалния вносител на Renault, Nissan и Dacia новата методика ще повлияе негативно на фирмите клиенти на N1 автомобили и ще утежни техния бюджет, като така индиректно ще даде негативен ефект и върху икономиката.

В Европейския съюз няма единна практика за данъчен кредит за корпоративни автомобили. В някои държави се възстановява частично ДДС, в други целият автопарк на компаниите се ползва с облекчения. Но за България във време на нестабилност е важно както да не се оказва натиск върху фирмите с нови непредвидени разходи, така и да се осигурят постъпления в бюджета. Важното е да се намери златната среда между тези две цели. И ако има промяна, тя да не е чрез методика, а в закон.

[Нагоре]

При напускане работодателите задължително издават служебна бележка за платените доходи

http://www.nap.bg/news?id=1525/

Работодателите имат задължение да издадат служебна бележка на служителите си в случаите, когато няма да извършват годишно преизчисляване на данъка от доходите им по трудови правоотношения. Тази промяна в Закона за данъците върху доходите на физическите лица влиза в сила от началото на 2012 г.
Така например ако сте работили на трудов договор, при напускането, служебната бележка се издава в срок от един месец след последното изплащане на заплатата, но не по-късно от 31 декември. Служебна бележка се издава и в случаите, когато имате повече от един работодател. Например ако имате основен такъв и работите на втори трудов договор, вторият е длъжен да издаде служебна бележка до 10 януари 2012 г.

Заради тези новости през 2012 г. са утвърдени два образеца на служебни бележки за изплатените доходи. Първият образец се издава от основният работодател и отразява резултатите от годишното преизчисляване на данъка, а вторият - в останалите случаи. Образците на служебни бележки са публикувани в рубриката Данъци ---> Документи за изтегляне

От тази година е въведена и парична санкция за работодатели, които откажат издаването на служебна бележка в размер до 250 лева, а при повторно нарушение, глобата е до 500 лв.
ОТ НАП напомнят, че декларация за облагане на доходите през 2012 г. не подават тези граждани, които са имали доходи само от трудови правоотношения и нямат данък за довнасяне или възстановяване и в същото време няма да ползват данъчни облекчения.

Годишните декларации за доходите могат да се подадат по интернет, подписани с електронен подпис, на място в офиса на НАП в цялата страна, по пощата, с обратна разписка и на място срещу входящ номер в някои пощенски станции.

Още информация за плащането на данъци и осигурителни вноски, банковите сметки и кодовете за вид плащане, е публикувана в рубриката Плащане. Всеки клиент може да се консултира как да попълни данъчната си декларация на цената на градски разговор, избирайки информационния телефон на НАП 0700 18 700.

[Нагоре]

Указание относно прилагането на Наредба Н-8

Изх.№ 20-00-16
Дата.21.01.2012


КОПИЕ: ДИРЕКЦИЯ„ОБЖАЛВАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО”
ГР. _____________________________


Относно: Измененията и допълненията в Наредба № Н-8 от 2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица

Във връзка с измененията и допълненията в Наредба № Н-8 от 2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, направени с наредбата за изменение и допълнение на цитираната наредба, (обн. в ДВ. бр. 5 от 17 януари 2012г.) на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
O В чл. 3, ал. 1 е създадена нова точка 5. Декларация обр. №1 се подава след 30 април на годината, следваща годината, за която се отнася от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения само след издадени задължителни предписания от контролните органи на Националния осигурителен институт. Без да бъде необходимо издаване на задължителни предписания от контролните органи на Националния осигурителен институт след посочения срок (30 април на годината, следваща годината, за която се отнася), декларация обр. №1 може да се подава, когато в нея се съдържат:
- данни за лица, чиито осигурителен стаж се зачита на основание чл. 9, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване;
- данни само за здравно осигуряване или данък по чл. 42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица,
т.е. когато в полето на т. 12 – Код за вид осигурен примерно е попълнен някой от следните кодове:
- 18 - за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 6; чл. 4, ал. 2 и чл. 4а от Кодекса за социално осигуряване, за които за осигурителен стаж се зачита времето, през което не са работили поради неправилно недопускане или отстраняване от работа или са били без работа поради уволнение, което е признато като незаконно от компетентните органи;
- 19 - за лица, на които за осигурителен стаж се зачита времето по чл. 9, ал. 3, т. 3 КСО;
- 20 - за трудоустроени лица, на които за осигурителен стаж се зачита времето, през което не работят, тъй като не е предоставена подходяща работа от работодателя;
- 28 - за лица, които внасят само здравноосигурителни вноски;
- 90 - за лицата, получаващи доходи по § 1, т. 26, буква "и" от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, за които не се подават данни за държавното обществено осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване и здравно осигуряване (осигурителен доход, осигурителни вноски, дни в осигуряване и др.), но задължително се подава информация за данъка по чл. 42 от закона; за лицата, полагащи труда си на територията на Република България, за които се прилага осигурителното законодателство на друга държава, но се дължи данък по чл. 42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
и в други случаи.
Следва да бъде обърнато внимание, че лицата по т. 2, 3 и 4 от същата разпоредба (чл. 3, ал. 1) не попадат в хипотезата на т. 5.
O Във връзка с новата т. 5 в чл. 3, ал. 1 е допълнен чл. 6, ал. 1, т. 1 от наредбата като е въведено условие в тези случаи (по чл. 3, ал. 1, т. 5) декларация обр. №1 да се подава само на електронен или хартиен носител.
O В чл. 3, ал. 2 е създадена нова точка 8, с която се регламентира задължението на общините да подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларация образец № 3 за лицата, на които от общината се предоставят социални услуги - резидентен тип при условие, че същите лица отговарят на изискванията, определени с чл. 40, ал. 3, т. 5 от Закона за здравното осигуряване.
Понятието "Социална услуга - резидентен тип" е дефинирано в § 1, ал. 1, т. 16а от допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане – това е форма на социална услуга за задоволяване на ежедневните потребности за ограничен брой лица - не повече от 15, които предоставят възможност за живеене в среда, близка до семейната.
В тази връзка и в съответствие с посочената разпоредба от Закона за здравното осигуряване (чл. 40, ал. 3, т. 5) е допълнена и позиция 52 в Указанията за попълване на декларация № 3, приложение № 2 към чл. 2, ал. 1 от наредбата.
O С изменението на чл. 6, ал. 2, т. 2 от наредбата е променен критерият, свързан с определяне на задължението за подаване на декларации образец № 1, 3 и 6 по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя. Работодателите и осигурителите, клоновете и поделенията, които имат месечно повече от 30 осигурени лица подават декларации образец № 1, 3 и 6 само по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя. До 2012г. това задължение имаха работодателите и осигурителите, клоновете и поделенията, с повече от 40 осигурени лица.
O Допълнена е дефиницията, дадена с § 2, т. 1 от Допълнителните разпоредби за „осигурител” по смисъла на наредбата, като се добавя посредника, който внася осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване.
O В преходните и заключителните разпоредби към наредбата, в съответствие с разпоредбата на чл. 16 от Закона за бюджета на ДОО за 2012г. е създаден § 7. Съгласно същият параграф в декларация образец № 1 за 2012г. не се попълват - т. 12.4 (Работодателят дължи вноски за месеца по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя) и т. 30 (Процент вноска за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите").
O Направени са изменения и допълнения в декларация обр. № 1 (приложение № 1 към чл. 2, ал. 1), по - съществени от които са следните:
В съответствие с разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от КСО са направени допълнения в т. 14 и 15 от декларацията и в Указания за попълване на декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице". Съгласно направените допълнения в декларацията следва да се попълват и дните, когато осигуряването се прекъсва и възобновява.
Също в Указания за попълване на декларация образец № 1 е заличена позиция 85 от т. 12 – код за вид осигурен. От 2007г. паричните обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, бременност и раждане, трудова злополука или професионална болест се изчисляват и изплащат от НОИ, следователно отпада необходимостта за подаване на данни с този код за вид осигурен. Задължените по смисъла на наредбата лица подаваха данни с код за вид осигурен 85 за получаващите обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, бременност и раждане, трудова злополука или професионална болест след прекратяване на осигуряването, когато осигурителния случай е възникнал преди 1.01.2007 г. и продължава без прекъсване и след тази дата.


ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ:

Красимир СТЕФАНОВ

[Нагоре]

До интрастат операторите

http://www.nap.bg/news?id=1521/

Във връзка с множество запитвания от търговци по отношение на годишно задължение по система Интрастат, моля да се има предвид следното.
Няма годишни декларации по система Интрастат.

Съществува понятието годишно задължение по система Интрастат.
Годишно задължение за деклариране по система Интрастат означава, че операторът има задължение през цялата следваща година (в случая 2012 г.) да подава ежемесечни Интрастат декларации по определения поток или по двата потока.

Годишно задължение за деклариране по система Интрастат поотделно за всеки търговски поток за дадена календарна година (в случая 2012) възниква, когато обемът на вътрешнообщностна търговия със стоки /ВОТС/ поотделно за всеки търговски поток за предходната година (в случая 2011), надхвърли прага за съответния поток за дадената календарна година (в случая 2012).

Пример:
От януари до ноември 2011 г. включително даден търговец е натрупал обем вътрешнообщностни придобивания на стоки /ВОП/ в размер на 160 000 лв.
През декември 2011 г. същият търговец осъществява ВОП в размер на 45 000 лв.
Общо за календарната 2011 г. търговецът е осъществил ВОП в размер на 205 000 лв.
В този случай за търговеца е възникнало текущо задължение за 2011 г. по поток пристигания с първи референтен период декември 2011 г. и срок за подаване на първа декларация 10. 01. 2012 г. Това е така, защото през декември 2011 г. търговецът е надхвърлил прага за 2011 г. , който по поток пристигания е бил 180 000 лв.
Също така в този случай за търговеца е възникнало и годишно задължение за 2012 г. за ежемесечно подаване на Интрастат декларации по поток пристигания, с първи референтен период януари 2012 г. и срок за подаване на първа декларация 10. 02. 2012 г. Това е така, защото през декември 2011 г. въпросният търговец е надхвърлил прага за 2012 г., който по поток пристигания е 200 000 лв. Търговецът има задължение да подава ежемесечно интрастат декларации по поток пристигания до края на 2012 г.

Аналогично е определянето на задължението по поток изпращания, като следва да се има предвид, че прагът за 2012 г. е 230 000 лв. При поток изпращания годишният обем се получава от осъществените вътрешнообщностни доставки на стоки /ВОД/ за 2011 г.
От казаното дотук следва, че НЕ всички Интрастат оператори, които са получили текущо задължение през 2011 г. или са били годишно задължени за 2011 г., са годишно задължени за 2012 г, тъй като праговете за 2012 г. са завишени спрямо 2011 г. За сравнение:

Пристигания : Изпращания :
2011 г. – 200 000 лв. 2011 г. – 180 000 лв.
2012 г. – 230 000 лв. 2012 г. – 200 000 лв.

От 01. 02. 2012 г. можете да проверявате актуалния си годишен статус по система „Интрастат” в Информационна система „Интрастат”, Модул събиращ орган /МСО/ ----> Задължения. Справка може да се прави само за фирми, които притежават квалифициран електронен подпис (КЕП), регистриран в НАП с права за подаване на справки декларации по ДДС.
ВАЖНО за операторите, чийто оборот за предходната година е спаднал под праговете за деклариране: Не се подава Искане за дерегистрация, ако при справка в "Задължения" след 01. 02. 2012 г. видите, че сте със статус Незадължен.

[Нагоре]

Изменения и допълнения на закона за данъка върху добавената стойност

Благодарение на http://www.kik-info.com/forum/

"ИЗМЕНЕНИЯ И ДОПЪЛНЕНИЯ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ"

Росен Иванов - директор на дирекция в НАП

Със Закона за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, обнародван в ДВ бр. 99 от 16 декември 2011 г, в сила от 01.01.2012 г., са направени някои промени по същество, налагащи се от необходимостта от отстраняване на установени несъответствия с Директива на Съвета 2006/112/ ЕО, включително такива, установени при изследване практиката на Съда на ЕО. Налице са и някои изменения, насочени към по-доброто администриране на данъка.

1. С изменението на чл. 27, ал. 1 и 3 от ЗДДС се съобразява българският ЗДДС с чл. 80 от Директива на Съвета 2006/112/ ЕО. Става въпрос за определяне на данъчната основа при доставки на недвижими имоти и сделки между свързани лица. Съгласно изменението на чл. 27, ал. 1 от ЗДДС особената регулация на данъчната основа, която не може да бъде по-ниска данъчна основа при придобиването, съответно вноса, или от себестойността на стоката, вече ще се прилага само в хипотезите на предоставяне за лични нужди, безвъзмездно прехвърляне и изпращане до друга държава-членка1 (чл. 6, ал. 3 от ЗДДС). По този начин тази особена регулация на данъчната основа отпада за доставките на урегулирани поземлени имоти и нови сгради2. В тези случаи данъчната основа поначало ще се определя по общия ред, т.е при прилагане на чл. 26 от ЗДДС и най-общо тя ще бъде дължимото възнаграждение.

1.1. С изменението на чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС отпада общата регулация на данъчната основа при доставките между свързани лица. При старата редакция на разпоредбата при всички доставки между свързани лица данъчната основа следваше да бъде пазарната цена. Тази регулация обаче няма особен смисъл в обичайния случай на облагаеми доставки между данъчно задължени лица, тъй като получателят по доставката има право на данъчен кредит, което от своя страна неутрализира регулацията. От друга страна практическото прилагане на разпоредбата е поставено под заплаха от спорове върху правилното определяне на пазарната цена, при което е възможно както доначисляване на данък на доставчика, така и отказване правото на данъчен кредит на получателя при положение, че ако липсват някакви особености на самата доставка не е налице ощетяване на фиска. Отклонението от общото положение, че данъчната основа представлява дължимото възнаграждение, при доставките между свързани лица е допустимо съгласно чл. 80 от Директива на Съвета 2006/112/ ЕО само с оглед предотвратяване неплащането и избягването на данъчното облагане3. Именно при съобразяване на това несъответствие между чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС в старата й редакция и Общностното право са приети и съответните изменения.

1.2 Съгласно новата редакция на чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС регулацията на данъчната основа на доставката чрез определянето й въз основа на пазарната цена ще е допустимо само в случаите, когато определянето на данъчната основа по общия ред води до заплащането на по-малко данък. Посочените в разпоредбата хипотези обхващат случаите, в които чрез манипулиране на дължимото възнаграждение, или иначе казано цената4, се постига избягване на данъчно облагане. Това избягване се постига или чрез занижаване на цената, когато получателят по облагаема иначе доставка, няма право на данъчен кредит по някаква причина, например защото не е данъчно задължено лице, или има право само на частичен данъчен кредит, например защото ще използва предмета на доставката и за освободени доставки (чл. 27, ал. 3, т. 1, б. "а" от ЗДДС). Другите две хипотези, посочени в чл. 27, ал. 3, т. 1, б. "б" и "в" се отнасят до манипулиране на знаменателя, съответно числителя на коефициента5 за изчисляване корекции на данъчния кредит по чл. 73 от ЗДДС, така щото доставчикът да увеличи чрез подмяна на действителния коефициент правото си на частичен данъчен кредит в първия случай изкуствено намалявайки обема на освободените доставки, съответно във втория - изкуствено завишавайки обема на облагаемите доставки.

2. С изменениeто на чл. 45, ал. 2 се променя момента, до който учредяването и прехвърляне на право на строеж се смята за освободена доставка, като след изменението това вече е датата на издаването на разрешението за строеж. В стара редакция на разпоредбата тази дата беше завършването на сградата в груб строеж. Целта на изменението очевидно е да ограничи приложното поле на особения режим на освободено прехвърляне на право на строеж с оглед намаляване на възможността за продажба на сгради под формата на съвкупност от прехвърляне на право на строеж и строителна услуга като комбинация от освободена и облагаема доставка. Тази комбинация от своя страна даваше възможност за насочване на по-голямата част от печалбата по сделката към освободената доставка, а именно тази с правото на строеж, като всъщност добавената стойност остане необложена с ДДС въпреки защитната клауза на чл. 45, ал. 2, изречение второ6.

2.1 Идеята на освобождаването на доставките с право на строеж преди построяването на сградата всъщност е да не затруднява обичайното усвояване на земята от нейните собственици чрез учредяване на право на строеж на инвеститор, който обезщетява собствениците с построяването за тях на част от обектите в новата сграда. Тъй като подобна замяна на право на строеж срещу построяване обичайно надхвърля облагаемия оборот за целите на задължителната регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, ако всяка доставка с право на строеж би била облагаема, това означава на практика задължителна регистрация на всички собственици на урегулирана земя, въпреки че всъщност голямата част от тях няма да извършват независима икономическа дейност извън самото учредяване на правото на строеж. Именно с оглед избягване на подобна ненужна регистрация е налице освобождаване на доставката с предмет право на строеж до определен момент от строителството. С изместването на този момент на далеч по-ранния етап на издаването на разрешението за строеж едновременно се запазва освобождаването, необходимо за облекчаване на собствениците на земя и силно се ограничава възможността за продажба на обекти от сградата без облагане на добавената стойност, тъй като крайните клиенти се очаква далеч по-рядко да приемат риска от покупка на зелено, ако липсва дори разрешение за строеж на бъдещата сграда, в която всъщност искат да закупят недвижим имот.

3. Изменението на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС е по-скоро уточняващо и въвежда яснота относно приложимостта на намалената ставка за хотелско настаняване. В новата редакция на разпоредбата отпада посочването на лицето, което предоставя доставката7, като вместо това се набляга на същността на предоставената услуга, а именно самото настаняване на най-общо казано хотелски начала, без значение качеството на доставчика на услугата по настаняване8.

4. С изменението на чл. 92, ал. 8 от ЗДДС срокът на изискваното обезпечение в пари, държавни ценни книжа или безусловна и неотменяема банкова гаранция за целите на незабавното възстановяването на данък при наличие на образувано ревизионно производство е променен, като новото изискване е обезпечението да е предоставено за срок не по-кратък шест месеца. Тази промяна е обусловена от измененията в чл. 114 от ДОПК, където е въведен единен срок за извършване на всички ревизионни производства в размер на три месеца с възможност за удължаването му без особени изисквания с още два месеца9.

5. Изменението на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС отстранява допуснат законов пропуск, като въвежда данъчно задължение за данък върху добавената стойност за получените вътреобщностни услуги, когато данъчно задълженото или частично10 данъчно задълженото лице не е изпълнило задължението си за регистрация по чл. 97а от ЗДДС преди извършването на подобни услуги, съответно задълженията си за самоначисляване на данъка. След изменението на разпоредбата за лицата, които не спазили законовите изисквания за регистрация и облагане чрез самоначисляване на така получените услуги от данъчно задължени лица от Общността, възниква данъчно задължение за неначисления и невнесен данък върху между датата, на която е следвало да се регистрират и дата на действителната им регистрация, съответно отпадане на основанието за регистрация.

6. С измененията на чл. 107, ал. 3 от ЗДДС също се отстранява допуснат пропуск в закона изцяло в полза на данъчно задължените лица. Става въпрос за случаите на заличаване на едноличен търговец от търговския регистър. С новата редакция на разпоредбата изрично се уточнява, че в тези случаи лицето остава регистрирано за целите на ЗДДС, ако за извършваната от него независима икономическа дейност11 са налице изискванията за задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС или лицето е регистрирано доброволно и минималния срок за такава регистрация по чл. 108, ал. 2 от ЗДДС не е изтекъл към датата на заличаване на търговската регистрация. Ако посочените хипотези не са налице за данъчно задълженото лице възниква право да избере дали да се дерегистрира за целите на ЗДДС или да подаде в 14-дневен срок от вписването на заличаването на търговската регистрация в търговския регистър заявление да остане като доброволно регистрирано по ЗДДС. Естествено, ако подаде такова заявление, за него ще се приложи правилото на чл. 108, ал. 2 от ЗДДС, т.е. налице е минимален срок от две години, през който лицето ще продължи да бъде регистрирано.

7. Изменението на чл. 111, ал. 2, т. 5 от ЗДДС уточнява приложимостта на уредбата на начисляването на данък при дерегистрация и последваща регистрация на данъчно задължените лица, настъпила в един и същ данъчен период. Става въпрос за начисляване на данък върху наличните активи към датата на дерегистрацията. Съгласно ал. 2 на чл. 111, данъчно задължените лица не начисляват на данък на наличните стоки и услуги към датата на дерегистрация, когато последва регистрация за целите на ЗДДС през същия данъчен период. След изменението се уточнява, че това освобождаване от задължението за начисляване на данък се прилага само за стоките и услугите, които са налични и към двете дати – тази на дерегистрация и тази на регистрация.

8. Измененията на чл. 118, ал. 4, чл. 185, ал. 2, и чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС изрично посочват задълженията за съхраняване на документите, издавани при използване и отчитане на фискалните устройства, въвеждането на подобни задължения с Наредба № Н-18 на министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

9. С изменението на чл. 125 от ЗДДС и създаването на новата ал. 12 регистрираните по ЗДДС лица вече ще са задължени да подадат всички отчетни документи (справка-декларация и дневници за покупки и продажби), когато в дневника за продажби или дневника за покупки се съдържат повече от пет записа. Разпоредбата очевидно цели да улесни администрирането на данъка и обработката на информацията

10. Изменението на чл. 131, ал. 1, т. 1 от ЗДДС също цели подобряване администрирането на данъка, като променя мястото на внасяне на данъка при особените случаи на начисляване на данък от съдебни изпълнители, публични изпълнители и заложни кредитори. Очевидно с оглед улесняване на тези лица данъкът вече ще се внася в териториалната дирекция на НАП, където те са регистрирани, а не в тази, където е регистриран собственикът на вещта, послужила за обезпечение.

11. С измененията в чл. 136, чл. 137, чл. 138, ал. 1, чл. 139, ал. 1, чл. 140, ал. 1 и 2, чл. 141 и § 1, нова т. 37а и изменението на т. 45 от ЗДДС се въвеждат съществени изменения в режима на облагане на услугите по организиране на най-общо казано пътувания и престой, предоставяни от туроператори, за които е приложим особената правна уредба за облагане на разликата в цените, т.нар. облагане на маржа на цената12. Промените са в две насоки.

11.1 Най-напред следва да се отбележи изменението на определението на получателя на услугата. Съгласно новата т. 37а от § 1 на ДР получателят на услугите е определен като всяко лице, което придобива правото да ползва обща туристическа услуга, стига услугата да не е придобита с цел последваща препродажба. Това означава, че особеният режим за прилагане на облагане с данък на маржа ще е приложим винаги, когато услугата се доставя на получател, който ще се ползва пряко от услугата, без значение, дали същият е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Единственото условие е, получателят да не използва услугата с цел по-нататъшна препродажба13.

11.2 Другата промяна по същество, е че съгласно чл. 136, ал. 3, т. 2 от ЗДДС режимът на маржа не е допустимо да се прилага при доставка от туроператор към друг туроператор. Иначе казано, когато получателят на обща туристическа услуга я закупува с цел последваща продажба, неговият доставчик няма право да прилага облагане на марж, а следва да се приложи общия ред на облагана съобразно същността на услугата, нейното мястото на изпълнение и пр. Това правило, обаче, може да доведе до съществени практически затруднения, особено когато става въпрос за услуги, предоставяни между туроператори от различни държави-членки. Така например, ако туроператор, установен в България, закупи настаняване в хотел, намиращ се в друга държава-членка, който препродава тази услуга не на пътуващо лице14, а на друг туроператор и следователно следва да приложи общия ред на облагане, ще извършва доставки, свързани с недвижим имот, чието място на изпълнение съответно е различно и се определя по местонахождение на недвижимия имот15. Тогава, обаче, в посочения пример, този туроператор е твърде възможно да се окаже задължен за регистрация за целите на ДДС в другата държава-членка и съобразно нейното законодателство16. Обратното важи за туроператори, установени в други държави, които закупуват услуги по настаняване в хотели, находящи се на територията на страната. При комбинация от повече от една услуга е възможно да се стигне до твърде сериозни усложнения17,18.

12. Измененията на чл. 147 (нови ал. 6 и 7) и чл. 151, ал. 4 от ЗДДС, както и § 22 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС уточняват уредбата на облагането на доставките, извършени от дилъри на стоки втора употреба. Най-напред се уточнява изрично правото на данъчен кредит по общия ред19 за стоките втора употреба, които са предмет на внос. Уточнява се също така момента на упражняване на същото това право на данъчен кредит при вноса на произведения на изкуството, колекции и антикварни предмети, когато дилърът не е упражнил правото си по чл. 143, ал. 3 от ЗДДС да обложи последващите доставки на тези особени предмети при прилагане на режима на облагане на разликата в цената, т. нар. режим на маржа. Когато не е упражнен такъв избор, правото на данъчен кредит при внос също така ще се упражни по общия ред на закона. В тази връзка обаче следва да се отбележи, че след измененията на чл. 143, ал. 1, чл. 147 (отмяната на ал. 2, 3 и 4) и чл. 151, ал. 3 от ЗДДС, в сила от 01.01.2010 г. това правоприлагане се постига чрез тълкуване на закона. Поради отпадането изобщо на възможността за прилагане на режим на марж за внесените стоки втора употреба20, беше ясно, че правото на данъчен кредит се упражнява по общия ред, тъй като чл. 151, ал. 4 отлага упражняването му до извършване на последваща доставка само когато дилърът има право на избор. Както вече бе посочено такъв избор при внесени стоки втора употреба дилърът няма, така че отлагането на упражняване на правото на данъчен кредит е неприложимо21.

13. Съгласно § 23 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС при получени авансови плащания до 31.12.2011 г. за доставки с данъчно събитие след датата на влизане в сила на измененията, когато с приетия ЗИД на ЗДДС е променено данъчното третиране на доставката и същата е станала облагаема, се прилага по отношение на доставката и цялата данъчна основа данъчният режим към датата на данъчното събитие, т.е. прилага се новият режим на облагаема доставка. Тази разпоредба ще се приложи то отношение на доставките с предмет право на строеж, за които данъчното събитие настъпва след издаване разрешението за строеж.22

14. Съгласно § 25 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС измененията влизат в сила от 01.01.2012 г.

Забележка:
1 Включително когато изпращането представлява вътрешна за предприятието вътреобщностна доставка, срв. чл. 7, ал. 4 от ЗДДС.
2 Срв. чл. 27, ал. 1 т. 2 и 3 в старата редакция на разпоредбата.
3 Срв. чл. 80, ал. 1 от Директива на Съвета 2006/112/ ЕО
4 Именно възможността за изкуствено договаряне и изкривена информация стои изобщо в основата на облагането на сделките между свързани лица. В този смисъл срв. Transfer Pricing Guidelines for Multinational Enterprises and Tax Administrations,, OECD, Paris, 1995
5 Най-общо коефициентът се изчислява като съотношение между облагаемите доставки и сбора от облагаемите и освободените доставки.
6 Практическото приложение на тази разпоредба е твърде усложнено поради необходимостта от преразпределяне на възнаграждението по две юридически отделни доставки въз основа на неясно какъв критерий. Аргумент за това е и по същество липсващата съдебна практика по въпроса.
7 Настаняване, предоставено от хотелиер при старта редакция на разпоредбата.
8 Все пак и при старата редакция на разпоредбата не е налице съществено разминаване в същността на услугата предвид разпоредбите на § 1, т. 2 и 3 от ДР на Закона за туризма и предвид факта, че мястото на изпълнение е винаги там, където се намира недвижимия имот, където се предоставя наставянето съгласно чл. 21, ал. 4, т. 1, б. "в". Всъщност след изменението законът се съобразява с практиката на Съда на ЕО, която изключва качеството на доставчика или получателя като определящ белег на доставката, освен ако това не е изрично предвидено в Общностното прово, а по начало се изследва същността на доставаката. Срв. напр. решение по дело С-281/ 91 и С-2/ 95.
9 С това изменение на ДОПК всъщност отпада разделението на сроковете за извършване на ревизия според това, дали ревизираното лице е участвало или не във вътреобщностната търговия.
10 Данъчно задължени лица, които извършват както облагаеми, така и освободени или извън независимата икономическа дейност доставки.
11 Която всъщност обхваща всички дейности на лицето и тази, извършвана в качеството му на едноличен търговец , е само една част.
12 Съгласно тази особена уредба става въпрос за услуги, които туроператорът е закупил и те действително се предоставят от други данъчно задължени лица като хотелиери, превозвачи, ресторантьори и пр., но които туроператорът предлага на клиенти от свое име и без изменение, срв. чл. 136 от ЗДДС.
13 За сравнение с по-рано действалия режим, когато получателят е данъчно задължено лице, туроператорът начисляваше данък по общия ред. В този смисъл, срв. писмо № 24-00-33/18.05.2007 г. на изпълнителния директор на НАП, т. ІІ, 1, http://www.nap.bg/, Това се дължеше на обстоятелството, че получателят на услугата, облагане на марж се определяше като турист, т.е само физическо лице по силата на § 1, т. 37 от ДР на ЗДДС в старата й редакция във връзка с § 1, т. 1 от ДР на Закона за туризма.
14 В този случай приложение намира облагането на марж, като мястото на изпълнение се определя според установяването на туроператора съгласно чл. 137 от ЗДДС.
15 Срв. чл. 45 от Директива на Съвета 2006/112/ ЕО, съответно чл. 21, ал. 4 б. "в" от ЗДДС.
16 Свързано с всички задължения и отговорности по начисляване, деклариране, отчитане и пр.
17 Например в услугата се включва и участие в развлекателно мероприятие в трета държава членка. Въобще когато е налице туристически пакет, който комбинира множество услуги, предоставяни на крайния клиент се поставят редица въпроси, чийто отговор не винаги е ясен и лесен. Например има ли налице основна или няколко основни доставки, налице ли са съпътстващи доставки, ако да, кои са те, към коя от основните доставки са съпътстващи и пр., къде е мястото на изпълнение на всяка една от основните доставки и т.н.
18 Общият ред обаче няма да се приложи, ако единият туроператор действа като посредник (агент) на другия или иначе казано предлага услугите от чуждо име като посредник. В този случай приложим ще остане режима на маржа, тъй като доставката ще е между първия туроператор и пътуващото лице, а само за комисионното възнаграждение ще се приложи общия ред.
19 В контекста на измененията това означава незабавно упражняване на правото на данъчен кредит, без то да се отлага до момента на продажбата на стоките. Срв. чл. 143, ал. 1 в редакцията действала до 01.01.2010 г. във връзка с чл. 151, ал. 4 в предишната му редакция.
20 С изключение на посочените произведения на изкуството и антики, срв. 143, ал. 3 от ЗДДС
21 Подобни уточняващи изменения на законодателството всъщност, макар и да внасят по-голяма яснота, винаги водят до въпроса за правоприлагането и тълкуването на разпоредбите в старата им редакция и защо, ако законът е бил същия и преди изменението, то изобщо се прави изменение. Подобни редакционни и уточняващи изменения по-скоро следва да се избягват, защото е възможно да предизвикат по-голяма правна несигурност и освен това съществено засягат стабилността на законодателството.
22 Срв. т. 2 по-горе.

[Нагоре]

Промените в ЗДДС, засягащи облагането на туристическите услуги, ще направят фирмите равнопоставени

Благодарение на http://www.factor-bs.com/

Настоящата статия няма за цел да дава тълкувания и предписания на занимаващите се с бизнес лица в областта на предлагането, най-общо казано, на туристически услуги, тъй като всеки казус и дейност трябва да се разглежда в конкретния случай. В тази област се занимават достатъчно компетентни счетоводители, счетоводни фирми, адвокати и други, които могат да ви дадат за всеки конкретен случай компетентна и полезна консултация и информация.

Статията има за цел да заостри вашето внимание, че от 1 януари 2012 г. в областта на предлагането на туристически услуги има промени и те ще засегнат твърде много фирми, занимаващи се с този вид бизнес.

През 2011 година в областта на облагане с ДДС в туризма бяха направени няколко промени, които засягаха както ставката, така и сферата на облагане. Тъй като промените бяха въведени в хода на календарната година и засягаха една част от занимаващите се с този бизнес, част от тях, и то предимно от малкия, семеен бизнес, неправилно тълкуваха и прилагаха промените в ЗДДС. Идеята с направените промени, обнародвани в ДВ бр.99/2011 г. е всички потребители на туристически услуги да бъдат равнопоставени.

По-долу ще се опитам да покажа част от направените промени в ЗДДС, касаещи облагането на предлаганите туристически услуги.

§3.Чл. 66, ал. 2 от ЗДДС се изменя така:

„(2) Данъчната ставка за настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани, е в размер 9 на сто.“

Текстът на чл. 136. гласи: (1) Когато туроператор предоставя от свое име стоки или услуги във връзка с пътуването на пътуващо лице, за осъществяването на което се използват стоки или услуги, от които пътуващото лице се възползва пряко, смята се, че се извършва една доставка на обща туристическа услуга.

(2) Стоките и услугите по ал. 1, от които пътуващото лице се възползва пряко, са тези, които туроператорът е получил от други данъчно задължени лица и е предоставил на пътуващото лице без изменение.
(3) Разпоредбите на тази глава не се прилагат по отношение на:

1. доставките на туристически агенти, когато те действат от името и за сметка на друго лице;
2. доставка от туроператор към туроператор.“

С измененията в цитираните текстове, по отношение облагането с ДДС на хотелиерските услуги, от началото на 2012 г. ще настъпят по същество няколко промени:

1. Ставката за облагане на услугите по настаняване, когато са част от организирано пътуване (вкл. и съпътстващите го други туристически услуги, като неделима част от основната доставка по настаняване и с общо определено плащане), е уеднаквена и тя е 9 %.
2. Намалена е ставката на услуги по настаняване, предоставено от хотелиери, което не е част от организирано пътуване. Намалението е от 20 % на 9 %.

3. Премахнато е различното третиране на хотелиерските услуги в зависимост от това кой е клиент на хотелиера – туроператор или самото физическо лице – турист. Услугите по настаняване, предоставяни от хотелиери, ще се облагат с една и съща ставка на данъка – 9 на сто. Постигнато е изравняване на данъчните ставки за организирания групов туризъм и за пътуванията на отделните туристи, които не ползват услугите на туроператори.

4. Отсядането в хотел по време на командировка също ще се облага с намалената туристическа ставка от 9 % ДДС. По-ниската ставка на ДДС ще се ползва от всяко „пътуващо лице“, а не само от туристите, както беше досега.

5. По-ниската ставка ще се ползва не само за нощувка в хотел, както е в момента, а също и при настаняване в средства за подслон и места за настаняване.

При доказване настаняване, предоставено от хотелиер, което не е част от организирано пътуване по чл. 66, ал. 2 от закона, доставчикът следва да разполага със следните документи:
1. копие от регистъра на настанените туристи;
2. удостоверение за категоризация на туристическия обект;
3. фактура за доставката, с изключение на случаите, когато издаването й не е задължително съгласно чл. 113, ал. 3 от закона./чл. 40 ППЗДДС/.

Трябва обаче да се има предвид, че същото не засяга услугите, оказвани на туристи, които директно контактуват с хотелиерите, без да прибягват до услугите на туроператори и да ползват предлаганите от тях туристически пакети.

Прилагането на промените в ЗДДС тепърва предстои и като по правило предполагам, че ще има много тълкувания и указания. В закона има и други изменения и въведени нови понятия, така че моят съвет е да прочетете внимателно ДВ, бр.99/ 2011 г.

[Нагоре]

Ще правим справки в НАП с персонален код

Благодарение на http://dnes.dir.bg/news/

Трудовите договори, осигурителният доход, задължителното пенсионно осигуряване и други услуги вече могат да се проверяват в НАП чрез безплатен персонален идентификационен код.

Гражданите и фирмите могат да подадат от утре заявление в агенцията и лично да получат кода си, което ще отнеме минути, съобщи на брифинг в НАП Боряна Георгиева, шеф на дирекция "Обслужване", предаде БТА.

С уникалния код ще се спести време за достъп до информацията, похвалиха се от агенцията.
На практика с такъв код лицето ще влезе с идентификатор - БУЛСТАТ или ЕГН, и ще се проверява например дали трудовият му договор е депозиран.
"Кодът ще ни позволи да виждаме своите лични данни в интернет. Стартираме тази година с 3 услуги, достъпни с персонален код - какъв трудов договор е декларирал съответният ни работодател, на какво работно време се трудим, да видим осигурителния си доход и парите, платени за допълнително пенсионно осигуряване", уточни и говорителят на НАП Росен Бъчваров.

В бъдеще може да се подават удостоверения и за достъп до сметката на лицата и за определени плащания.

[Нагоре]

Някои налож(ени)ителни ДДС промени през новата година

Благодарение на http://www.capital.bg/

В края на всяка календарна година специалистите, практикуващи в областта на счетоводството и данъците, по традиция очакват поредната порция промени в данъчното законодателство, влизащи в сила през следващата година. И тази година, разбира се, не беше изключение.

Така например приетите промени в ЗДДС бяха обусловени основно от необходимостта да се отстранят противоречия между българското и европейското ДДС законодателство. Естествено имаше и неизбежните дребни (или недотам) корекции от редакционно-технически характер.

Интересната тенденция, която вече се очертава, е, че в количествено отношение промените намаляват, а в качествено - съществени са само промените във връзка с хармонизирането с европейското законодателство.

Въпроси без отговор

Логично възникват няколко въпроса:
Продължава ли да има несъответствия между ЗДДС и европейската ДДС директива? На какво се дължат тези несъответствия? Очевидно неточно транспониране на текстовете от директивата, грешно интерпретиране на разпоредбата на директивата, непознаване на европейска съдебна практика, други причини?

Колко време ще отнеме да се отстранят несъответствията (или поне очевидните такива) предвид факта, че България е член на Европейския съюз вече пет години?

Нови сгради и УПИ

В опит да хвърля светлина върху тези въпроси ще разгледам в поредица от статии промените в ЗДДС в сила от 01 януари 2012 г., касаещи специфични случаи на определяне на данъчната основа за ДДС цели. По-конкретно това са: отпадане на ограничението за данъчната основа на нови сгради и урегулирани поземлени имоти (УПИ) и данъчна основа при сделки между свързани лица.

Това, което желая да демонстрирам, е един нерадостен факт, а именно, че членството на България в ЕС е онзи фактор, който допринася за справедливостта на българската данъчна система изобщо и неутралността на ДДС системата в частност.

Заобикаляне на европейското законодателство

Данъчното третиране при доставки на нови сгради и УПИ до края на 2011 г. изискваше данъчната им основа да не бъде по-ниска от данъчната основа при придобиването им. С други думи, при продажбата им трябва да начислиш ДДС поне толкова, колкото ти е било начислено при покупката им, независимо от реалните (договорените) покупни и продажни цени.

Важно е да отбележим, че този ограничителен режим (с някои изключения) беше приложим за всички стоки до края на 2006 г. Онова, което се случи на 01.01.2007 г. и наложи отмяната на универсалния ограничителен режим, бе, че България се присъедини към ЕС и вече трябваше да спазва изискванията на европейското ДДС законодателство. А в него такова ограничение на данъчната основа не съществува.

Логично възниква въпросът дали след като ограничителният режим е бил запазен само за нови сгради и УПИ, в европейското ДДС законодателство е съществувал релевантен специален режим (изключение). Отговорът е - не. В такъв случай получила ли бе България разрешение за дерогация от това европейско правило? Отговорът oтново e не!

Тогава как така България не спазваше ясно европейско правило, без да е получила изрично разрешение за това? Тук мога да посоча вероятно поне две причини, обясняващи подобно поведение: подозрение за евентуални данъчни измами при сделки с такива активи и очакване, че европейците няма да забележат (или поне не скоро).

Данъчна основа

Схващането, че ограничението на данъчната основа е средство за борба с данъчни измами, е широко разпространено не само сред законотворците и органите на НАП, но и сред самите данъкоплатци. В преходния петгодишен период (от 2007 г. до 2011 г.) често в практиката възникваха смущения как така бихме могли да имаме право да начислим ДДС, по-ниско от това, което сме ползвали като данъчен кредит (напр. продажба на използвана машина, камион и подобни). Така не се ли ощетява държавният бюджет? Ясният отговор е - не.

За да обясня този отговор, трябва да припомним, че идеята на ДДС като данък е да облага крайното потребление, т.е. реалният бюджетен приход от ДДС (с известна условност) е начисленият данък при продажбата на краен потребител. В тази връзка всяко начислено и платено ДДС на предходен етап от веригата на доставки (т.е. покупка за целите на икономическата дейност на лицето/фирмата) подлежи на възстановяване чрез системата на данъчния кредит, т.е. не представлява реален бюджетен приход.

Така продажбата на вече употребяван актив на цена, по-ниска от покупната му, не само е икономически оправдано предвид амортизирането му, но и не води до отклоняване от ДДС, тъй като приходът от ДДС произтича от данъка, начислен върху продажната цена на стоките/услугите, произвеждани/предоставяни посредством този актив, а не от продажната цена на самия актив (още повече че, ако е напълно амортизиран и се бракува, продажната му цена всъщност е нула).

В допълнение, ако получател по доставката на употребяван актив е друго данъчно задължено лице, имащо право на данъчен кредит, то липсата на реален бюджетен приход е очевидна, а оттам и липсата на необходимост от режими на корекция на данъчната основа.

Абсолютно същата логика на разсъждения е приложима и за новите сгради и УПИ (макар, разбира се, УПИ да не са амортизируеми активи). Ако се продава на данъчно задължено лице, имащо право на данъчен кредит, то регулацията на данъчната основа е безсмислена. Ако се продава на краен потребител, нямащ право на данъчен кредит, то ДДС следва да се дължи върху реално договорената цена по сделката, независимо от това каква е била предходната покупна цена за същия имот.

Отново възниква въпросът дали ако се продава на загуба (напр. разходите по строежа са по-високи от продажната цена на имота), така не се ощетява бюджетът, тъй като в крайна сметка възстановеното ДДС ще е по-голямо от начисленото. И отново отговорът е не. Реалният бюджетен приход е данъкът върху крайната цена на имота, а всеки начислен данък на предходни етапи подлежи на възстановяване.

В условията на финансово-икономическа криза е нормално цените на имотите да се понижават и предприемачи в сектора да реализират загуби. Само че ДДС е потребителски данък, а не е система за наказване на икономическата неефективност или пазарната недалновидност.
Въпросите за съществуващите все пак измами и намесата на ЕС ще разгледаме в продължението на статията.

[Нагоре]

Сделки с непререгистрирани дружества считано от 01.01.2012 г.

Уважаеми клиенти, на 31.12.2011 изтече срокът за пререгистрация на търговските дружества и едноличните търговци в Търговския Регистър Въпреки няколкократно удължавания срок, към момента непререгистрирани са около 500 000 дружества. В тази връзка и след консултация с нашия адвокат, считано от 01.01.2012 НЯМАТЕ ПРАВО да извършвате търговска дейност с непререгистрирани дружества, като :

1. Фактури получени от такива дружества ще се считат за нищожни;
2. Няма да се признават за данъчни и счетоводни цели направените към такива дружества разходи;
3. Няма да се признава правото на ДДС ( данъчен кредит) формиран от фактури, получени от непререгистрирани дружества ( регистрирани към 31.12.2011 по ЗДДС)

В тази връзка съветвам всички да проверят контрагентите си за направена пререгистрация на следния адрес:

https://public.brra.bg/CheckUps/Verifications/ActiveCondition.ra

Имайте в предвид, че е възможно даден контрагент да е внесъл документи за пререгистрация, но поради натовареността на регистъра заявката все още да не е обработена. Очаква се до 31.01.2012 всички забавени заявки да бъдат обработени!

[Нагоре]

Закон за държавния бюджет на Република България за 2012 г.

Законът за държавния бюджет на Република България за 2012 г. (ЗДБРБ за 2012 г.) е обнародван ДВ, бр. 99 от 16. 12. 2011 г. С него се:

утвърждава коефициент за определяне на месечните авансови вноски за корпоративни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане в размер 1,1 (§ 5 от ПЗР на ЗДБРБ за 2012 г.);
утвърждава обща годишна квота за предоставяне на ваучери за храна по чл. 209, ал. 7 от Закона за корпоративното подоходно облагане в размер на 180,0 млн.лв. (§ 6 от ПЗР на ЗДБРБ за 2012 г.);
утвърждава минимален размер на основната заплата за най-ниската длъжност, предвидена за заемане от държавен служител по Закона за държавния служител - 335 лв.от 1 януари 2012 г. (§ 8 от ПЗР на ЗДБРБ за 2012 г.);
утвърждава база за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на лицата по чл. 212, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 199, ал. 3 и чл. 203, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 22 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и чл. 71, ал. 2 и чл. 73, ал. 2 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" - 376 лв. от 1 януари 2012 г. (§ 9 от ПЗР на ЗДБРБ за 2012 г.);
утвърждава във връзка със Закона за семейни помощи за деца (§ 10, ал. 1-10 от ПЗР на ЗДБРБ за 2012 г.);
- средномесечен доход по чл. 4 от Закона за семейни помощи за деца за 2012 г. - 350лв.
- размер на месечните помощи за дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2012 г. - 35 лв. за всяко дете. При едновременно раждане от майката на две и повече деца помощта всяко от тях се определя и изплаща в размер 150 на сто от посочения размер.
- размер на еднократната помощ при бременност по чл. 5а от Закона за семейни помощи за децаза 2012 г. - 150 лв.
- размер на еднократната помощ при раждане на живо дете по чл. 6, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца за 2012 г. е, както следва:
1. за първо дете - по 250 лв.;
2. за второ дете - по 600 лв.;
3. за трето и всяко следващо дете - по 200 лв.;
- размер на допълнителната еднократна помощ за дете с установени трайни увреждания 50 и над 50 на сто до навършване на 2-годишна възраст по чл. 6, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца за 2012 г. – 100 лв.;
- размер на месечните помощи за отглеждане на дете до една година по чл. 8, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2012 г. е 100 лв.;
- размер на еднократната помощ за близнаци по чл. 6а от Закона за семейни помощи за деца за 2012 г. - 1200 лв. за всяко дете;
- размер на еднократната помощ по чл. 8в от Закона за семейни помощи за деца за 2012 г. -2880 лв.;
- размер на месечната добавка по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца за 2012 г. - 189 лв.;
утвърждава размер на обезщетенията по чл. 230, ал. 1 и чл. 231, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за 2012 г. - 270 лв. (§ 10, ал. 11 от ПЗР на ЗДБРБ за 2012 г.);
утвърждава максимален размер на присъдената издръжка, която се изплаща от държавата по чл. 152, ал. 1 от Семейния кодекс, за 2012 г. - 60 лв. (§ 11 от ПЗР на ЗДБРБ за 2012 г.).

С § 19 от ПЗР на ЗДБРБ за 2012 г. се регламентира, че:
държавните и общинските предприятия и едноличните търговски дружества с държавно, съответно с общинско участие, отдали под наем предоставените им застроени или незастроени недвижими имоти, дължат вноска в размер на 50 на сто от получения наем в републиканския бюджет, а общинските - в общинския бюджет (ал. 1);
за имоти, отдадени под наем от дружества с над 50 на сто държавно и/или общинско участие, в съответния бюджет се дължи вноска в размер на 50 на сто от наема, съответстващ на държавното или общинското участие (ал. 2);
алинеи 1 и 2 не се прилагат за юридически лица, когато при тяхното образуване или преобразуване имуществото, което те отдават под наем, е предоставено за извършване на дейности, свързани с отдаването под наем (ал. 3);
държавните или общинските лечебни заведения - еднолични търговски дружества, прилагат чл. 105 от Закона за лечебните заведения. (ал. 4);
сумите по ал. 1 и 2 се внасят от държавните предприятия и дружествата с държавно участие в 10-дневен срок от всяко получаване на суми по наемния договор по сметката за приходите на централния бюджет на териториална дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на съответното държавно предприятие, респективно дружество с държавно участие (ал. 5);
сумите по ал. 1 и 2 се внасят от общинските предприятия и дружествата с общинско участие в 10-дневен срок от всяко получаване на суми по наемния договор по сметката за приходите на общината, която има участие в съответното общинско предприятие или дружество (ал. 6).

[Нагоре]

Промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, в сила от 01. 01. 2012

Благодарение на http://www.tita.bg/

Промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), въведени със Закона за изменение и допълнение на закона (ЗИД ЗДДФЛ), обнародвани в ДВ, бр. 99 от 16. 12. 2011 г. са насочени към:
прецизиране на действащи разпоредби и
попълване на празноти в закона.
Конкретните промени са свързани с:
прецизиране и попълване на празноти при разпоредбите, свързани с документиране на доходи, получени от физически лица по трудови правоотношенния по смисъла на т. 26 от § 1 на ЗДДФЛ (чл. 45, ал. 1 - 3, ал. 6 и ал. 8 от ЗДДФЛ);

въвеждане на санкции за нарушение във връзка с издаването на документите по чл. 45, ал. 1, 2, 4 и 7 от ЗДДФЛ, извършение от предприятие или самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО - платец на доход (чл. 81а от ЗДДФЛ);

прецизиране на разпоредбата на чл. 9 от ЗДДФЛ, с цел освобождаване от изискването за издаване на документи физическите лица, получаващи доходи от рента, аренда или от друго възмездно предоставяне за ползване на земеделска земя (9, ал. 3 от ЗДДФЛ);

промени в разпоредби, свързани с освобождаване от задължение за подаване годишна данъчна декларация лицата, които през годината са придобили само доходи от трудови правоотношения (чл. 52, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 от ЗДДФЛ). Промяната се прилага и при облагане на доходите за 2011 г.;

промени в реда на облагане на доходите от наем на имущество в режим на етажна собственост с форма на управление общо събрание на собствениците, когато платци на доходите са предприятия и самоосигуряващи се лица (чл. 38, ал. 12, чл. 46, ал. 1, чл. 65, ал.1 от ЗДДФЛ);

облекчаване на механизма за определяне на годишния данък чрез въвеждане на правилото данъчното задължение да се закръглява към всеки кръгъл лев (чл. 48, ал. 8 от ЗДДФЛ). Промяната се прилага и при облагане на доходите за 2011 г. (§ 19 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ);

прецизиране на разпоредби, свързани с правото на ползване на отстъпката в размер 5 на сто от дължимия данък при по-ранно подаване на годишната данъчна декларация (до 10 февруари на следващата година) или при подаване на декларацията по електронен път (53, ал. 4 от ЗДДФЛ). Промяната се прилага и при облагане на доходите за 2011 г. (§ 19 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ);

допълване на санкцията за неспазване на задължение за удържане ш внасяне на данък от платец на доход (чл. 81, ал. 2 от ЗДДФЛ);

допълване на обхвата на доходите от трудови парвоотношения, регламентирани в т. 26 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ (т. 26, б. “д” – редактирана и б. “к” – нова от § 1 на ДР на ЗДДФЛ);

въвеждане на преходни разпоредби относно третиране на субсидиите, полагащи се на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, включително извършващите дейност като еднолични търговци, за производство на непреработена растителна и животинска продукция, които е трябвало да бъдат получени през 2009 г. (или предходни години), получени през 2011 г. или следващи години (§ 18 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ);

прецизиране на законовия реглемент относно правото на ползване на облекчението за лице с увреждане, след придобиване на право на пенсия по смисъла на чл. 68 от Кодекса за социалното осигуряване (§ 10а, ал. 3 от ПЗР на ЗДДФЛ);

изменения и допълнения с редакционен характер (чл. 22, ал. 1 т. 3 от ЗДДФЛ, чл. 32 от ЗДДФЛ, чл. 36 от ЗДДФЛ, чл. 38, ал.1 от ЗДДФЛ, чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ, чл. 65, ал. 7 от ЗДДФЛ).

Всички промени влизат в сила от 01.01.2012 г., с изключение на допълнението на чл. 9, ал. 3 от ЗДДФЛ, относно освобождаване от изискването за издаване на документи физическите лица, получаващи доходи от рента, аренда или от друго възмездно предоставяне за ползване на земеделска земя, което влиза в сила от 16. 12. 2012 г. (§ 21 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ, обн. ДВ, бр. 99 от 16.12. 2011 г.).

[Нагоре]

Промените в Закона за корпоративното подоходно облагане, в сила от 01. 01. 2012 г.

Благодарение на http://www.tita.bg/

§ 20 от ПЗР на ЗИД ЗДДФЛ (обн. ДВ, бр. 99 от 16. 12. 2011 г.) са направени и единствените промени в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), в сила от 01. 01. 2012 г.,свързани със синхронизиране на нормите, изискващи подаване на годишeн отчет за дейността, вместо годишен финансов отчет (чл. 158, чл. 160, ал. 3, чл. 162, ал. 6, чл. 276 от ЗКПО).

Направена е и редакционна поправка в чл. 31, ал. 2 от ЗКПО, свързан със закриването на Център „Фонд за трансплантация“.

[Нагоре]

Промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, в сила от 01. 01. 2012 г.

Благодарение на http://www.tita.bg/

Със Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ЗИД ДОПК), обнародван ДВ, бр. 99 от 16. 12. 2011 г., са направени изменения на глава двадесет и седма „а”, регулираща осъществяването на административно сътрудничество между държавите - членки на Европейския съюз, в областта на събирането на вземания от данъци и такси, транспонираща Директива 2008/55/ЕО.

Промените са свързани с обостоятелството, че Директива 2008/55/ЕО се отменя и се въвежда нова Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16 март 2010 г. относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки, като нейните разпоредби следва да бъдат въведени в националното законодателство до 31 декември 2011 г.

Със ЗИД ДОПК се транспонират разпоредбите на новата директива в националното законодателство (§ 2б от ПЗР на ДОПК).

Освен посочените промени са променени и две разпоредби:
разпоредбата на чл. 114 от ДОПК (ал. 2 - редактирана и ал. 3 – отменена) относноудължаването на срока за извършване на ревизия. Регламентира се, че ако срокът за извършване на ревизията се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до два месеца (а не с един, както бе досега) със заповед за удължаване на срока от органа, възложил ревизията. Отменена ал. 3, според която когато през ревизирания период са извършени по смисъла на Закона за данъка върху добавената стойност вътреобщностни доставки, вътреобщностни придобивания или доставки с място на изпълнение на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, срокът по чл. 114, ал. 1 от ДОПК е до 6 месеца, а срокът по чл. 114, ал. 2 от ДОПК ал. 2 е до два месеца. С преходна разпоредбла е уточено, че неприключените към датата на влизането в сила на този закон ревизионни производства по чл. 114, ал. 1 – 3, независимо от датата на започването им, се приключват по досегашния ред, но не по-късно от 5 месеца след влизането в сила на този закон (§ 23 от ПЗР на ЗИДДОПК).

разпоредбата на чл. 178 от ДОПК (ал. 5 редактирана и ал. 6 – нова) относно доброволно изпълнение на публичните задължения.

[Нагоре]

Промени в Закона за здравното осигуряване, в сила от 01. 01. 2012 г.

Благодарение на http://www.tita.bg/

С § 10 от ПЗР на ЗБНЗОК за 2012 г., обнародван ДВ, бр. 99 от 16. 12. 2011 г., са направени промени в Закона за здравното осигуряване. Промените засягат следните разпоредби:

чл. 40, ал. 1, т. 2а от ЗЗО – разпоредбата се изменя, в резултат на което осигурителният доход на морските лица за здравното осигуряване се уеднаквява с дохода, върху който тези лица се осигуряват за ДОО;

чл. 40, ал. 1, т. 3, буква „в” от ЗЗО – разпоредбата се изменя, в резултат на което срокът за внасяне на дължимите здравноосигурителни вноски за лицата, които работят без трудово правоотношение се уеднаквява със срока за внасяне на осигурителните вноски за ДОО - до 10-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението;

чл. 40, ал. 3, т. 10 от ЗЗО – прецизиране на разпоредбата с оглед синхронизиране със съответните разпоредби от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;

чл. 40а, ал. 1 от ЗЗО – думите „включително тези с двойно гражданство” са заличени, тъй като според чл. 33, ал. 1, т. 2 от ЗЗО българските граждани, които са граждани и на друга държава и не живеят постоянно на територията на Република България са извън кръга на задължително осигурените в НЗОК лица, поради което освобождаването от заплащане на здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40а от закона не е необходимо;

създаден е нов § 19п в ПЗР на ЗЗО. Съгласно ал. 1 от тази разпоредба лицата по чл. 40а от закона, които са напуснали страната преди 31 декември 2011 г. и не са подали предварително заявление, могат да подадат заявлението в срок до 31 декември 2012 г.Към заявлението лицата прилагат декларация по образец, изготвена от Националната агенция за приходите, за датата на напускане на страната. Подаването на заявлението и декларацията е уредено в ал. 2 от разпоредбата. Заявлението и декларацията се подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите лично, чрез упълномощено лице, по пощата или по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя.

Декларацията по § 19п от преходните и заключителните разпоредби на Закона за здравното осигуряване,
както и
Заявлението по 40а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване
вече са публикувани на Интернет страницата на НАП.

Във връзка с извършените промени виж становище № 20-00-329 от 20.12.2011 г. относно Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г. (ДВ, бр. 99 от 16.12.2011 г.), публикувано на Интернет страницата на НАП.

Освен посочените промени, в сила от 01. 01. 2012 г. е редактирана и разпоредбата на § 19о от ПЗР на ЗЗО относно заплащането на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, като промяната влиза в сила от 16. 12. 2011 г.

Ще допълним, че с § 10 от ПЗР на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г., обнародван ДВ, бр. 100 от 20. 12. 2011 г. е редактирана разпоредбата на § 19к от ПЗР на ЗЗО, като периодът за който здравноосигурителните вноски върху възнагражденията по § 22о, т. 1 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване се дължат по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО се удължава с още една година - до 31 декември 2012 г.

[Нагоре]

Промени в Закона за акцизите и данъчните складове считано от 01.01.2012

Благодарение на http://www.tita.bg/

Промени в Закона за акцизите и данъчните складове

Промените, въведени със Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове (ЗИДЗАДС), обнародван в ДВ, бр. 99 от 16.12. 2011 г. , в сила от 01. 01. 2012 г. целят:
хармонизация на разпоредбите на закона с изискванията на европейските директиви и решения на Европейската комисия (ЕК) в областта на косвеното облагане;
прецизиране на действащи разпоредби.

Промените са в сила от 01. 01. 2012 г., с изключение на отделни разпоредби (§ 21 от ПЗР на ЗИДЗАДС).

По-важните промени са свързани с:
повишаване на акцизните ставки върху газьола и керосина и въвеждане наположителна акцизна ставка върху природния газ, както следва:
- за газьола и керосина - от 615 на 630 лв. за 1000 литра (чл. 32, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗАДС);
- за природен газ, използван като моторно гориво - 0,85 лв. за 1 гигаджаул (чл. 32, ал. 1, т. 6 от ЗАДС). Промяната е в сила от 01. 06. 2012 г.;
- за природния газ, използван за битови нужди по смисъла на Закона за енергетиката - 0 лв. за гигаджаул (чл. 33, ал. 1, т. 5 от ЗАДС). Промяната е в сила от 01. 06. 2012 г.;
- за природен газ, използван като гориво за отопление - 0,10 лв. за 1 гигаджаул (чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗАДС). Промяната е в сила от 01. 06. 2012 г.


прилагане на намалена акцизна ставка за бира, която се въвежда на територията на страната от независими малки пивоварни, регистрирани на територията на друга държава членка (чл. 31, ал. 2 от ЗАДС);

включване на енергийните продукти с код по КН 3811 11, 3811 19 00 и 3811 90 00 в обхвата на режим отложено плащане на акциз (чл. 14, ал. 1, т. 9 от ЗАДС). Промяната е в сила от 01. 07. 2012 г. Както е посочено в мотивите към проектозакона за ЗИД ЗАДС тези кодове се отнасят за добавки за подобряване на вискозитета, антикорозионни добавки и други подобни, предназначени за прибавяне към моторни горива. Извън обхвата на режим отложено плащане на акциз остават добавките към смазочните масла с код по КН 3811 21 00 (добавки към смазочни масла, съдържащи нефтени масла или масла, получени от битумни минерали) и 38 11 29 00 (други добавки към смазочни масла), доколкото този вид смазочни масла се използват за цели различни от моторни горива или горива за отопление.

определения за „митнически режим с отложено плащане или митническо направление” и „внасяне на акцизни стоки” (чл. 4, т. 47 и 48 от ЗАДС). Както е посочено в мотивите към проектозакона за ЗИД ЗАДС целта е да се постигне пълно съответствие с понятията, които въвежда Директива 2008/118/ЕС относно общия режим на облагане с акциз. В действащите разпоредби на закона дефиницията за митнически режим, регламентирана и в митническото законодателство с чл. 4, т. 16 на Регламент (ЕИО) 2913/92, не включва временно складираните стоки, както и направление свободна зона или свободен склад.

Извършени са и редакционни промени, целящи прецизиране на законови разпоредби.

[Нагоре]

Промените в Закона за данък върху добавената стойност, в сила от 01. 01. 2012 г.

Благодарение на http://www.tita.bg/

Промените в Закона за данък върху добавената стойност, в сила от 01. 01. 2012 г.


В бр. 99 на “Държавен вестник” от 16. 12. 2011 г. е обнародван Законът за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗИДЗДДС).

Всички извършени с него промени влизат в сила от 01. 01. 2012 г.

По-съществените от тях са свързани с открити несъответствия на разпоредби от ЗДДС с Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на ДДС.

По - важните промени са свързани със:
случаите, при които данъчната основа на доставките на стоки не можеше да бъде по-ниска от основата при придобиването им или от тяхната себестойност- премахване на два от тях (чл. 27, ал.1 от ЗДДС);
изискването при сделка със стоки или услуги между свързани лица данъчната основа да бъде равна на тяхната пазарна цена – то не винаги следва да е налице (чл. 27, ал. 3 от ЗДДС);
облагане на услугите по настаняване със занижената ставка от 9 на сто (чл. 66, ал. 2 от ЗДДС и § 1, т. 45 от ДР на ЗДДС);
доставките на обща туристическа услуга (ОТУ):
- доставките, при които получател е друг туроператор, са изключени от приложното поле на режима на маржа, прилаган за доставките на ОТУ (чл. 136, ал. 3 от ЗДДС);
- понятието „турист” е заменено с „пътуващо лице” (§ 1 т. 37а от ДР на ЗДДС);
доставките на стоки втора употреба, извършени от лица – дилъри (чл. 147, ал. 6 и 7 и чл. 151, ал. 4 от ЗДДС);
третирането на учредяването или прехвърлянето на право на строеж като освободена доставка (чл. 45, ал. 2 от ЗДДС, както и преходната разпоредба на § 23 от ПЗР на ЗИДЗДДС).

Със ЗИДЗДДС са направени и някои други промени, от които ще отбележим изричното задължение за подаване на справката-декларация за ДДС и отчетните регистри по електронен път, ако записите в някой от тези регистри – дневник за покупките или за продажбите, са повече от пет; като в такива случаи не е нужно подаването на отчетните регистри на магнитен или оптичен носител (чл. 125, ал. 12 от ЗДДС).

Подаването по електронен път следва да става съгласно условията и по реда на ДОПК, т.е. с квалифициран електронен подпис. Досега упоменатото изискване важеше само тогава, когато регистрираното по ЗДДС лице имаше задължението за определен данъчен период да изготви и представи VIES-декларация. Поради липсата в ЗИДЗДДС на нарочно преходно правило, посоченото изискване следва да се приеме за валидно и по отношение подаването през януари 2012 г. на дневниците за покупки и продажби и справката-декларация за ДДС за декември 2011 г.

За да не създават затруднения на фирмите обаче от НАП предвиждат гратисен период от един месец за въвеждане на новото изискване. Това означава, че правилото ще важи за ДДС-декларациите за януари 2012 г., които се подават до 14 февруари 2012 г. (Виж информацията на Интернет страницата на НАП.)



[Нагоре]

Нови кодове за вид плащане за бюджетни преводи считано от 01.01.2012

Указание на МФ и БНБ от 15.12.2011 - http://dox.bg/files/dw?a=4dbb853b5f

Файлът с новите кодове се намира тук:

http://dox.bg/files/dw?a=d2e721dd30

http://dox.bg/files/dw?a=2040dc120d

[Нагоре]

ДДС-декларациите само по електронен път

От началото на 2012 г. ежемесечните справки-декларации по ДДС, които фирмите подават в НАП, ще се изпращат само по интернет, когато покупките или продажбите на дружеството за месеца са повече от пет.

Промяната е в Закона за данък върху добавената стойност и влиза в сила от 1 януари 2012 г. За да не създават затруднения на фирмите, от НАП предвиждат гратисен период от един месец за въвеждане на новото изискване. Това означава, че правилото ще важи за ДДС-декларациите за януари 2012 г., които се подават до 14 февруари 2012 г.

Подаването на ДДС-документи по електронен път е услуга на приходната администрация, която спестява време и административни разходи. За да се ползва е необходим електронен подпис. Ако представителите на фирмата нямат такъв, то те могат да упълномощят друго дружество, което притежава електронен сертификат (например счетоводна фирма) да подава декларации от тяхно име чрез интернет.

Данните на НАП сочат, че ДДС документи по електронен път изпращат над 80% от регистрираните по ДДС около 210 000 търговци. А общо над 40 милиона декларации постъпват по електронен път годишно в компютърните системи на приходната агенция. Според изчисленията на приходната агенция това означава, че срещу минимална инвестиция в електронен подпис за под 50 лв., гражданите и фирмите спестяват поне 330 млн. лв. на година от това, че не губят времето на своите служители в път и опашки.

Повече подробности за новото изискване могат да се получат и на телефона на Информационния център на агенцията 0700 18 700

[Нагоре]

Самоосигуряващите се лица плащат осигурителни вноски по ЕГН

Всички самоосигуряващи се лица плащат осигурителни вноски в компетентната териториална структура на НАП по ЕГН, а не по БУЛСТАТ номер на дружеството, чрез което са декларирали че се осигуряват. В платежният документ е необходимо да се впише само ЕГН, без да се попълва БУЛСТАТ.

Промяната в осигурителното законодателство влезе в сила още в началото на 2010 г., но все още голяма част от самоосигуряващи се лица правят грешки при попълване на платежните си нареждания и внасят осигуровките си по БУЛСТАТ. От НАП предупреждават, че това прави невъзможно обързването ва декларираните от самоосигуряващите се лица задължения с платените от тях осигурителни вноски и така има вероятност коректните платци да се окажат длъжници. Приходната агенция съветва клиентите си, ако установят подобно разминаване в направените и отразени плащания, да посетят офиса на НАП по постоянния си адрес, като представят и платежни документи за извършените преводи към бюджета.

Плащането на осигурителни вноски става само по банков път, с пощенски запис за плащане към бюджета или по Интернет. Осигурителните вноски се заплащат по банковите сметки на компетентните териториални структури на НАП.

Клиентите на НАП трябва да знаят, че при попълване на преводни нареждания към бюджета е необходимо да се напише точният размер и вид на осигурителните вноски, кодът за вид плащане, като задължително се посочва и периодът, за който се отнася плащането. Важно е да се отбележи, че при попълване на платежните документи самоосигуряващите се лица задължително попълват само полето „ЕГН на задълженото лице”.

Списъкът на кодовете за видове плащане, както и номерата на банковите сметки на териториалните дирекции на НАП се намират в рубриката „Плащане”.

Повече информация, както и помощ при попълване на преводните нареждания и пощенските записи, клиентите на НАП могат да получат на информационния телефон 0700 18 700 на цената на един разговор.

[Нагоре]

Становище относно: преотстъпване на корпоративен данък и на данък върху годишната данъчна основа по ЗДДФЛ

 

Изх. № 91-00-242
Дата: 24.11.2011 год.

ДО
ДИРЕКЦИЯ ОУИ ГР. .............................
ПРИ ЦУ НА НАП




Относно: преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл. 189б от ЗКПО и на данък върху годишната данъчна основа по реда на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ

Поради възникналите множество въпроси, свързани с прилагането на чл. 189б от ЗКПО и чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
І. Същност на данъчното облекчение:
С Решение на Европейската комисия (С (2011)863 от 11.02.2011 г.) нотифицираната от България държавна помощ по чл. 189б от ЗКПО се обявява за съвместима с чл. 107, параграф 3, буква „в” от Договора за функционирането на ЕС.
С разпоредбата на чл. 189б от ЗКПО е предоставено данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски производители, което се изразява в преотстъпване на корпоративен данък в размер до 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски производители, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция.
С чл. 189б се въвежда трети тип схема за подпомагане под формата на държавна помощ, различна от държавна помощ за регионално развитие и минимална държавна помощ. Тази схема за подпомагане се подчинява на насоките на Общността за държавна помощ в селскостопанския сектор за 2007 – 2013 г. и в частност – Регламент (ЕО) № 1857/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора към държавната помощ за малки и средни предприятия, осъществяващи дейност в производството на селскостопански продукти, и за изменение на Регламент (ЕО) № 70/2001. Разпоредбата на чл. 189б от ЗКПО попада в обхвата на един от видовете помощ по чл. 4 от Глава втора от посочения Регламент (ЕО) № 1857/2006 – „инвестиции в земеделски стопанства”. В чл. 23 от Регламента е записано, че същият се прилага до 31 декември 2013 г. в унисон с насоките на Общността за 2007 – 2013 г. за този стопански сектор. Същият е и постановеният срок относно действието на чл. 189б от ЗКПО.

ІІ. Условия по отношение на дейността на регистрираните земеделски производители по производство на непреработена растителна и животинска продукция:
Съгласно чл. 189б, ал. 1 от ЗКПО данъчното облекчение се предоставя на регистрирани земеделски производители. Регистрацията на земеделските производители се извършва въз основа на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), където в чл. 7, ал. 1 е постановено, че към Министерството на земеделието и храните се създава и поддържа регистър на земеделските производители. За целта е издадена Наредба № 3 от 29 януари 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители, в която са определени условията и редът за регистрирането им.
С разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПЗП е определено, че "земеделски производители" са физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция и продукция от риба и аквакултури, предназначена за продажба.
Във връзка с прилагането на чл. 189б, ал. 1 от ЗКПО от цитираното определение за земеделски производители се налага изводът, че данъчната печалба на тези лица от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция следва да се формира от продажбата на такава продукция.
Дефиниция за непреработена растителна и животинска продукция е дадена с разпоредбата на § 1, т. 27 от ДР на ЗКПО, където е постановено, че това е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който не е подлаган на никаква технологична обработка или преработка, в резултат на която да са настъпили физико-химични изменения в състава, и е посочен в Приложение I на Договора за създаване на Европейската общност.
Във връзка с определението за непреработена растителна и животинска продукция възникват въпроси относно някои видове такава продукция, като например:
1. Счита ли се за дейност по производство на непреработена животинска продукция дейността по отглеждане на коне – за езда, състезателни и за заплождане?
Този въпрос не е свързан с частта от дефиницията, определяща термина „непреработена”, а с изискването произвежданият продукт да представлява животински продукт, който е посочен в Приложение I на Договора за създаване на Европейската общност.
С оглед спецификата на материята и необходимостта от специализирани познания, беше изпратено запитване до Министерство на земеделието и храните, в резултат на което е получено следното становище:
„Държавната помощ по чл. 189б от ЗКПО се базира на раздел IV. А от Насоките на Общността за държавни помощи в секторите на земеделието и горското стопанство 2007 – 2013 „Помощи за инвестиции в земеделски стопанства”. Точка 27 от Насоките предвижда, че този раздел се прилага по отношение на инвестиции, свързани с първичното производство на продукти, попадащи в обхвата на Приложение I от Договора.
В Приложение I на Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС; предишно Приложение I на ДЕО), където е даден списък на селскостопанските продукти по смисъла на чл. 38 от ДФЕС, е включена цялата глава 1 от Комбинираната номенклатура – „Живи животни”. Конете за разплод, за клане и други попадат в глава 1 от Комбинираната номенклатура.”.
От изразеното становище следва, че дейността по отглеждане на коне, включително когато са за езда, състезателни и за разплод, представлява дейност по производство на животинска продукция. Следва да се има предвид обаче, че ако се отглеждат коне за езда и същевременно се използват за оказване на услуги, например обучение по езда или разходки на туристи, не са налице основания за преотстъпване на корпоративен данък, предвид мотивите, изложени в точка І.
В Приложение I на ДЕО (настоящо Приложение I на ДФЕС) са посочени само определени глави от Брюкселската номенклатура (понастоящем Комбинирана номенклатура). Също така следва да се отбележи, че в това Приложение се съдържа само наименованието на съответните глави, но не и тяхното съдържание. Ето защо, при възникване на неяснота по повод причисляването на даден продукт към някоя от изброените в Приложение I глави от Комбинираната номенклатура, следва да се има предвид, че цялото съдържание на Комбинираната номенклатура може да бъде намерено на интернет страницата на Агенция „Митници” към Министерство на финансите, на адрес http://www.customs.bg/, в раздел Митническа тарифа.
2. Друг, възникнал в практиката въпрос, е дали дейността по отглеждане на охлюви се счита за дейност по производство на непреработена животинска продукция?
Този продукт попада в Приложение I на ДФЕС, в Глава 3 „Риби и ракообразни, мекотели и други водни безгръбначни” от Комбинираната номенклатура (предишно наименование Брюкселска номенклатура, глава „Риба, ракообразни и мекотели”). По-конкретно охлювите са посочени с код по КН 0307 60 00 „Охлюви, различни от морските”. Те са подвид на код по КН 0307 Мекотели, дори без черупки, живи, пресни, охладени, замразени, сушени, осолени или в саламура; водни безгръбначни, различни от ракообразните и мекотелите, живи, пресни, охладени, замразени, сушени, осолени или в саламура; брашна, прахове и агломерати под форма на гранули, от водни безгръбначни, различни от ракообразните, годни за консумация от човека”.

ІІІ. Условия по отношение на инвестиране на преотстъпения данък:
Съгласно чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО корпоративният данък се преотстъпва, когато са изпълнени едновременно следните условия:
1. преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в ал. 1 дейност, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването;
2. активите по т. 1 са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица;
3. дейността по ал. 1 трябва да продължи да се осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване; това обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на тригодишния срок с годишните данъчни декларации;
4. преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто от стойността на активите по т. 1;
5. активите по т. 1 не заместват съществуващи активи;
6. за активите по т. 1 земеделският производител не е получател (бенефициент) по някоя от следните помощи:
а) помощ по смисъла на чл. 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;
б) минимална помощ по смисъла на Регламент (ЕО) № 1535/2007 на Комисията от 20 декември 2007 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност към помощите de minimis в сектора на производството на селскостопански продукти (OB, L 337/35 от 21 декември 2007 г.);
в) финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони;
г) всяка друга публична финансова помощ от националния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз.
Въпросите, които се поставят, най-често са свързани с условията по т. 1, 5 и 6 от ал. 2 на чл. 189б от ЗКПО.
1. По отношение на условието по т. 1 (преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в ал. 1 дейност, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването):
1.1. Относно понятието „нова земеделска техника”:
В ЗКПО е дадено определение на понятието "земеделска техника". Съгласно § 1, т. 60 от ДР на ЗКПО за целите на чл. 189б това са самоходните, несамоходните и стационарните машини, съоръженията, инсталациите и апаратите, използвани в земеделието. Законът не дефинира обаче понятието „нова”, поради което то следва да се тълкува и прилага в общоприетия му смисъл (чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ и чл. 37 от Указ № 883 за прилагане на ЗНА).
В общоприетия си смисъл на понятието „нов” означава: който е направен, купен или е възникнал неотдавна или за пръв път; който е запазил първоначалния си вид, не се е изхабил.
Следователно, когато се касае за земеделска техника, несамоходните и стационарните машини, съоръженията, инсталациите и апаратите, използвани в земеделието, трябва да са фабрично нови. Казано с други думи, те не трябва да са употребявани (използвани). Съответно между датата на производството и придобиването им следва да е изтекъл относително кратък период от време, съотнесен към обичайната продължителност на използване на актива.
Тези изводи се подкрепят и от разпоредбата на чл. 4, т. 1, б. „а” – „в” от Регламент 1857(ЕО)/2006, където е постановено, че инвестициите трябва да преследват по-специално следните цели: намаляване на производствените разходи; подобряване и пренасочване на производството; подобряване на качеството. Видно от т. 9 и т. 33 от Решението на Европейската комисия (С (2011)863 от 11.02.2011 г.), българските власти са потвърдили, че схемата за помощ по чл. 189б от ЗКПО е насочена към изпълнение на тези цели.
Следва да се отбележи, че по отношение на доказването на това обстоятелство не са налице специални изисквания в ЗКПО, поради което са допустими всички доказателствени средства, предвидени в ДОПК.
Доколкото не могат да бъдат формулирани еднозначни критерии относно това една фабрично нова земеделската машина да не е морално остаряла (изхабена) е необходимо да се анализира всеки индивидуален случай. Преценката следва да зависи от това дали придобиването на земеделската техника не е насочено към отклонение от данъчно облагане посредством формално изпълнение на изискването за инвестиране на преотстъпения данък без тази инвестиция да изпълнява посочените по-горе цели.

В практиката се поставят въпроси дали даден вид машини, съоръжения, инсталации и апарати представляват земеделска техника по смисъла на § 1, т. 60 от ДР на ЗКПО, като например:
1. Във връзка с използвания в § 1, т. 60 от ДР на ЗКПО израз „използвани в земеделието” се поставя въпросът означава ли това, че придобиването на земеделска техника, използвана в животновъдството, не съответства на условието за инвестиране на преотстъпения данък?
Изразът „използвани в земеделието” следва да се разбира в смисъла, вложен в т. 30 от Решението на Европейската комисия (С (2011)863 от 11.02.2011 г.), където е посочено, че глава ІV, част А от Насоките на Общността позволява на държавите-членки да предоставят подпомагане за инвестиции в земеделски стопанства, при спазването на определени условия. В съответствие с т. 27 от Насоките, глава ІV, част А се прилага само за инвестиции, свързани с първично производство на продукти, които попадат в обхвата на Приложение І към Договора.
Тъй като списъкът на това Приложение включва и живи животни, и животински продукти, следва, че изразът „използвани в земеделието” визира както растениевъдството, така и животновъдството.

2. Счита ли се за земеделска техника нова инсталация за производство на фураж при положение, че фуражът като продукт не представлява непреработена растителна продукция, но се използва за отглеждане на животни, които представляват непреработена животинска продукция?
Съгласно чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО преотстъпеният данък следва да се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на дейността по производство на непреработена растителна и животинска продукция. Следователно, доколкото фуражът е необходим за дейността по производство на непреработена животинска продукция и поради това, че инсталацията за неговото производство може да се определи като инсталация, използвана в земеделието (тъй като служи за производство на продукт, посочен в Приложение I към ДФЕС), инвестирането на преотстъпения данък в такава нова инсталация е допустимо за целите на чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО.
3. Във връзка с дейност по отглеждане на охлюви е необходимо теренът, на който се отглеждат, да бъде добре защитен. Поради това към съществуващата ограда, изградена от оградна мрежа и носещи колове, ще бъде изградена „Сигнално-охранителна система за електронна периметрова охрана с инфрачервени бариери”. Оборудването е значително по-евтино и по-надеждно от плътна ограда и дава възможност за обезпечаване на сигурността на обекта от неправомерно проникване. Освен въпросната сигнално-охранителна система ще бъде закупена и нова професионална палцова косачка за обработка на площите, засети с бяла детелина (необходима за храна на охлювите), която трябва да се поддържа в определено състояние. Описаното оборудване и машина изпълняват ли изискването за инвестиране на преотстъпения данък в нова земеделска техника?
а) по отношение на сигнално-охранителната система за електронна периметрова охрана с инфрачервени бариери – с оглед мотивите, изложени по-горе по въпроси 1 и 2, е необходимо да се отбележи, че сигнално-охранителната система не представлява техника, използвана в земеделието. Това е така, защото въпросната сигнално-охранителна система не е специално предназначена за използване в първичното производство на продукти, посочени в Приложение І към ДФЕС, а служи за обезпечаване на сигурността на обекта от неправомерно проникване и като такава намира приложение не само в земеделието, а и във всички останали отрасли на икономиката.
Аргумент в тази насока е и Наредба № 7 от 23 март 2010 г. за условията и реда за регистрация на земеделска техника, горска техника и машини за земни работи (Обн. ДВ. бр. 27 от 9 Април 2010 г. в сила от 01.05.2010 г.). В чл. 2 от същата е предвидено, че в регионалните служби на Контролно-техническата инспекция (РС на КТИ) се регистрират следните видове техника:
1. трактори, тракторни ремаркета, самоходни машини, използвани в земеделието и горите, и самоходни машини за земни работи;
2. несамоходни, преносими и стационарни машини, инсталации, съоръжения и апарати, използвани в земеделието и горите и при земни работи.
б) по отношение на палцовата косачка – с оглед мотивите, изложени по-горе по въпроси 1 и 2, палцовата косачка следва да се смята за машина, използвана в земеделието, т.е. попада в обхвата на определението по § 1, т. 60 от ДР на ЗКПО.

1.2. Относно понятието „нови сгради”:
С оглед на това че в ЗКПО липсва дефиниция за „сгради” се налага изводът, че за целите на този закон не се налага отклонение от общоприетия смисъл на това понятие, който смисъл може да бъде извлечен от нормативната уредба, регулираща устройството на територията, кадастъра и имотния регистър.
Съгласно чл. 23 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) недвижим имот - обект на кадастъра е:
1. поземлен имот;
2. сграда, включително изградена в груб строеж;
3. самостоятелен обект в сграда.
С § 5 т. 46 от ДР на Закона за устройство на територията (ЗУТ) е определено, че "груб строеж" е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или със различна степен на изпълнени довършителни работи.
От цитираните разпоредби е видно, че сграда представлява включително и сграда, изградена в груб строеж.
Следователно изискването за инвестиране на преотстъпения данък ще се смята за изпълнено, ако същият е вложен в придобиването на нова сграда, включително изградена в груб строеж, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването.
2. По отношение на условието по т. 5 (активите по т. 1 /нови сгради и нова земеделска техника/ не заместват съществуващи активи):
ЗКПО не дава отговор на въпроса кога се счита, че даден актив замества съществуващ такъв. Този въпрос обаче е разгледан в Регламент (ЕО) 1857 на Комисията от 15.12.2006 г., където в чл. 2, т. 17 е посочено, че „заместваща инвестиция” означава инвестиция, с която съществуваща сграда или машина или части от нея само се заменя с нова, съвременна сграда или машина без увеличение на производствения капацитет с минимум 25 % или без фундаментална промяна на характера на производството или на използваната технология. За заместващи инвестиции не се считат нито събарянето на селскостопански сгради с възраст 30 години или повече и замяната им със съвременни сгради, нито основното обновяване на селскостопански сгради. Обновяването се счита за основно, когато разходите за него възлизат на минимум 50 % от стойността на новата сграда.
С оглед обстоятелството, че държавната помощ по чл. 189б от ЗКПО е предоставена в съответствие с изискванията на Насоките на Общността за държавна помощ за селскостопанския и горския сектор 2007 – 2013 г. и на Регламент (ЕО) 1857/2006 г., което е посочено в т. 44 от Решението на Европейската комисия (С (2011)863 от 11.02.2011 г.), и доколкото в ЗКПО не са въведени по-рестриктивни изисквания, следва да се приеме, че дефиницията на „заместваща инвестиция”, дадена в чл. 2, т. 17 от Регламента, е приложима за целите на чл. 189б, ал. 2, т. 5 от ЗКПО.
Във връзка с условието за инвестиране на данъка в нови сгради възникват и въпроси, които са свързани с обновяване и разширяване на съществуващи сгради.
С оглед на цитирания чл. 2, т. 17 от Регламент (ЕО) 1857 на Комисията от 15.12.2006 г. и предвид т. 12 от Решението на Европейската комисия (С (2011)863 от 11.02.2011 г.), следва да се приеме, че условията по чл. 189б, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗКПО ще бъдат изпълнени, когато:
§ е извършено събаряне на селскостопански сгради с възраст 30 години или повече и същите са заменени със съвременни сгради, или
§ е извършено основно обновяване на селскостопански сгради, като обновяването се счита за основно, когато разходите за него възлизат на минимум 50 % от стойността на новата сграда, и
§ е налице увеличение на производствения капацитет с минимум 25 % или е налице фундаментална промяна на характера на производството или на използваната технология, и
§ обновяването или подобрението на съществуващи сгради е пряко свързано със земеделската дейност.

3. По отношение на условието по т. 6 (за активите по т. 1 /нови сгради и нова земеделска техника/ земеделският производител не е получател (бенефициент) по някоя от помощите, посочени в б. „а” – „г” на т. 6 от ал. 2 на чл. 189б от ЗКПО):
Най-често в практиката се поставят следните въпроси:
1. Първата група въпроси са свързани с прилагането на т. 6, б. „в” от ал. 2 на чл. 189б, където е постановено, че за активите, в които се инвестира преотстъпения корпоративен данък (нови сгради и нова земеделска техника), земеделският производител не трябва да е получател (бенефициент) на финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Как се тълкува това ограничение – за един и същ актив (например комбайн) или за един и същи вид/група активи (например земеделска техника или сгради)? Как се тълкува ограничението – за целия период на действие на Програмата или само за ползвана помощ по Програмата само в годината, за която се ползва преотстъпването? Значи ли, че ако например през 2008 г. земеделският производител е ползвал помощ по ПРСР, няма да може да ползва преотстъпване на данък за 2010 г. и следващите години? Ако през 2010 г. е ползвал по ПРСР помощ за един актив, например трактор, а с преотстъпен за 2010 г. корпоративен данък закупи до края на 2011 г. друг актив, например сеялка, ще бъде ли това нарушение на условията за преотстъпване след като това са различни активи?
2. Втората група въпроси се отнасят до прилагането на чл. 189б, ал. 2, т. 6, б. „г”, където е постановено, че преотстъпването е недопустимо, ако за активите, в които се инвестира преотстъпения корпоративен данък (нови сгради и нова земеделска техника), земеделският производител е бил получател на „всяка друга публична финансова помощ от националния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз”. Въпросът, който възниква в тази връзка, е третира ли се като такава субсидията по Схемата за единно плащане на площ и националните доплащания към нея, която е за подкрепа на доходите, а не за инвестиции и която ползват почти всички земеделски производители?
Ограничението по чл. 189б, ал. 2, т. 6, б. „в”, където е постановено, че за активите, в които се инвестира преотстъпения корпоративен данък (нови сгради и нова земеделска техника), земеделският производител не е получател (бенефициент) на финансова помощ по ПРСР следва да се разглежда за всеки актив поотделно. Целта на поставеното ограничение е да се избегне двойно публично финансиране за едни и същи приемливи разходи, в случая това са активите по чл. 189б, ал. 2, т. 1 (нови сгради и нова земеделска техника). Това означава, че ако с преотстъпения корпоративен данък е придобит например комбайн, то за същия актив земеделският производител не трябва да е получил помощ по ПРСР. Също така, ако през 2010 и/или 2011 г. земеделският производител е ползвал по ПРСР помощ за един актив, например трактор, а с преотстъпен за 2010 г. корпоративен данък закупи до края на 2011 г. друг актив, например сеялка, това няма да бъде нарушение на условията за преотстъпване, тъй като това са различни активи.
Относно въпроса за периодите, за които е приложимо ограничението, следва да се има предвид отговорът, даден по-горе. Следователно, само по себе си обстоятелството, че земеделският производител е ползвал помощ по ПРСР през 2008 г., не го лишава от правото да ползва преотстъпване на корпоративен данък за 2010 г. и следващите години, при условие, че с този преотстъпен данък той придобие нови сгради или нова земеделска техника, различни от придобитите по ПРСР, и новопридобитите активи не представляват заместваща инвестиция.
За целите на коректното прилагане на чл. 189б от ЗКПО, което е обект на последващ контрол от органите на НАП, е необходимо да бъде осигурена надлежна аналитична отчетност от страна на земеделския производител, чрез която недвусмислено да се докаже, че за един и същ актив не е ползвано двойно публично финансиране.
В допълнение към гореизложеното, по отношение на ограничението по чл. 189б, ал. 2, т. 6, б. „г“ от ЗКПО е необходимо да се уточни, че независимо от широката си формулировка това ограничение се отнася за всяка друга публична финансова помощ от националния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз, по която земеделският производител е бенефициент за активите, в които следва да се инвестира преотстъпения корпоративен данък. В този смисъл и предвид естеството на субсидията по Схемата за единно плащане на площ и националните доплащания към нея, която не се предоставя за придобиване на активи, ограничението по чл. 189б, ал. 2, т. 6, б. „г“ от ЗКПО не е приложимо.
От гореизложеното се налага изводът, че всяка една публична финансова помощ от националния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз е необходимо да се изследва самостоятелно, за да се установи нейното предназначение. В случай, че съответната схема е предназначена за подпомагане на инвестиции в земеделски стопанства, следва да се има предвид становището, изразено във връзка с първата група въпроси.

ІV. Други въпроси:
В тази точка са застъпени други въпроси, поставяни от данъчно задължените лица и от органите по приходите във връзка с прилагането на чл. 189б от ЗКПО, както следва:
1. Как се третира закупуването на нова земеделска техника при условията на финансов лизинг?
По отношение на начина на придобиване на активите, в които следва да се инвестира преотстъпения данък, ЗКПО не поставя други условия освен придобиването да се извърши при съблюдаване на пазарните параметри, съответстващи на такива при несвързани лица.
Следва да се има предвид, че в т. 34 от Решението на Европейската комисия (С (2011)863 от 11.02.2011 г.) е посочено, че чл. 4, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1857/2006 изброява приемливите разходи за инвестиции в земеделски стопанства: а) изграждането, придобиването или подобряването на недвижим имот; б) закупуването или закупуването на лизинг на машини и оборудване, включително компютърен софтуер до пазарната цена на актива; в) общи разходи, свързани със средствата по букви а) и б), като хонорари на архитекти, инженери и консултанти, проучвания на възможности за реализиране, придобиване на патенти и лицензии. В чл. 4 е предвидено освен това, че разходите по договори за лизинг, извън тези, посочени в първа алинея, буква б), като данъци, марж на лизингодателя, разходи за рефинансиране на лихви, допълнителни застраховки, такси и т.н., не са приемливи разходи. Разходите, за които може да бъде предоставена помощ по мярката (описани в т. 12 от Решението на ЕК), са в съответствие с разрешените разходи съгласно букви а) и б) от посочения член.
Следва да се отбележи обаче, че, ако с договор за финансов лизинг се прикрива оперативен лизинг (наем), преотстъпването ще бъде недопустимо поради неизпълнение на условието по чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО (привидните сделки се третират като отклонение от данъчно облагане съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗКПО).
От цитираната т. 34 от Решението на ЕК е видно, че по отношение на компютърния софтуер е направено изрично уточнение, доколкото той не представлява машини или оборудване, както и може да не е предназначен единствено за използване в производството на продукти, посочени в Приложение І към ДФЕС. Следва да се има предвид обаче, че разпоредбата на чл. 189б, ал. 2, т. 1 във връзка с § 1, т. 60 от ДР на ЗКПО, е по-рестриктивна и не допуска инвестиране на преотстъпения данък в активи, различни от дефинираните като земеделска техника. Поради това изброените в чл. 4, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1857/2006 приемливи разходи ще се третират като такива за целите на чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, само когато съгласно приложимите счетоводни стандарти се включват в цената на придобиване на активите (нови сгради и нова земеделска техника), в които следва да бъде инвестиран преотстъпения данък.
2. Каква ще бъде процедурата при наличие на малки разлики между преотстъпения данък и 50% от стойността на направената инвестиция?
Съгласно чл. 189б, ал. 2, т. 4 от ЗКПО преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто от стойността на активите по т. 1 от същата разпоредба. Казано с други думи стойността на придобитите активи (нови сгради и нова земеделска техника) следва да е осигурена поне с 50 на сто самофинансиране от страна на регистрирания земеделски производител. В практически аспект това означава, че за изпълнение на условията за ползване на тази държавна помощ, ако се претендира преотстъпване на 100 000 лв. корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО, то до края на следващата година следва да бъдат придобити упоменатите видове активи на стойност не по-малка от 200 000 лв. Разлика в това съотношение се допуска само в увеличаване на частта от самофинансирането от страна на данъчно задълженото лице.

3. Как следва да се определи реализираната данъчна печалба на земеделския производител – общо като дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция или поотделно – дейност по производство на растителна и дейност по производство на животинска продукция?
В случай, че се извършва единствено дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция, за която е допустимо преотстъпване на корпоративен данък (не се извършват други дейности), разграничаването на данъчната печалба от двете дейности не е необходимо, защото на преотстъпване подлежи до 60 на сто от корпоративния данък, формиран от двете дейности. Независимо от това е необходимо да бъде осигурена надлежна аналитична отчетност, с оглед проследяване спазването на условията за преотстъпване и инвестиране на преотстъпения данък.
4. Как следва да се определи данъчната печалба на земеделски производител от производство на непреработена растителна и животинска продукция, с оглед на това, че дружеството извършва и друга дейност, различна от производство на непреработена растителна и животинска продукция, и до момента е определяло данъчния финансов резултат общо за цялата си дейност?
Данъчният финансов резултат следва да бъде определен съвкупно от цялостната дейност на данъчно задълженото лице. Съгласно чл. 18 от ЗКПО данъчен финансов резултат е счетоводният финансов резултат (вж. § 1, т. 16 от ДР на ЗКПО), преобразуван по реда на този закон. В случай, че е налице положителен данъчен финансов резултат (данъчна печалба) от дейността като цяло, е необходимо да се установи каква част от данъчната печалба е формирана от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция. Върху така определената част от данъчната печалба се изчислява дължимият корпоративен данък и съответно размерът на преотстъпения данък (до 60 на сто).
Примери:

СФР
Увеличения на СФР
Намаления на СФР
ДФР
Дължим КД
Преотстъпен КД
1. От земед.дейност
100 000
20 000
3 000
117 000
х
х
2. От друга дейност
(60 000)
10 000
7 000
(57 000)
х
х
3. От цялата дейност
40 000
30 000
10 000
60 000
6 000
/60 000 х 10%/
3 600
/6 000 х 60%/




СФР
Увеличения на СФР
Намаления на СФР
ДФР
Дължим КД
Преотстъпен КД
1. От земед.дейност
(60 000)
10 000
7 000
(57 000)
х
х
2. От друга дейност
100 000
20 000
3 000
117 000
х
х
3. От цялата дейност
40 000
30 000
10 000
60 000
6 000
/60 000 х 10%/
х

Когато земеделският производител извършва освен дейност, за която се преотстъпва корпоративен данък, така и дейност, за която данъкът не подлежи на преотстъпване, е необходимо да води прецизна аналитична отчетност, за да може правилно да се определи данъчният финансов резултат от двете дейности. За приходите и разходите, както и за сумите, с които се преобразува счетоводният финансов резултат, които не могат да бъдат разпределени между двете дейности, се прилага разпоредбата на чл. 169 от ЗКПО. Понятията „неразпределяеми разходи” и „неразпределяеми приходи” са дефинирани с § 1, т. 17 и 18 от ДР на ЗКПО.
5. При условие, че дейността на земеделския производител се състои единствено в производството отглеждане на тютюн, може ли да се приеме, че със закупуването на земеделска земя, която представлява актив, тясно свързан и необходим за осъществяване на дейността по производство на непреработена растителна продукция, се изпълнява условието за инвестиране на преотстъпения данък?
Отговорът на този въпрос се съдържа в разпоредбата на чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, от която е видно, че земята не е посочена като актив, който удовлетворява изискването за инвестиране на преотстъпения данък.



Изпълнителен Директор на
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/

 

[Нагоре]

Стажът за клас може да е от различни длъжности във фирмата

http://www.trud.bg/

Въпрос: Може ли работодателят да ми отнеме правото да получавам допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж, като ме преназначи на друга длъжност в същата фирма?
Г. К., Пловдив
Преназначаването на друга длъжност не води до намаляване на получаваното допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Когато се определя този вид заплащане, работата на различни длъжности в същото предприятие се брои за стаж. За придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Правото на получаване на добавката възниква при придобит стаж и професионален опит не по-малък от една година.
Времето, признато за стаж по Кодекса на труда, през което служителят е работил и продължава да работи в предприятието, в т. ч. на различни работни места и длъжности, се зачита за придобит трудов стаж и професионален опит, когато се преценяват класовете. При определяне на размера на допълнителното възнаграждение за придобит стаж и професионален опит работодателят отчита и трудовия стаж на служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. В този смисъл за стаж се брои и времето, през което без трудово правоотношение лицата са упражнявали трудова дейност и/или професия, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор, и са били задължително осигурени. Стаж и опит за класове се зачитат и в други случаи, посочени в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се заплаща за действително отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време само по основното трудово правоотношение. При непълно работно време класове се плащат по всеки отделен трудов договор до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време.
Размерът на допълнителното възнаграждение се изменя на период, не по-малък от една година придобит трудов стаж и професионален опит.
Справка: чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

[Нагоре]

Данъчно третиране по ЗДДС на дейност по полагане срещу възнаграждение в търговски или в адвокатски дружества на личен труд, различен от дейност по управление и контрол, от физически лица

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ
1000 София, бул. “Княз Дондуков” № 52 Телефон: (02) 98591 Факс: (02) 9870827

изх.№ 04-19-570
дата 16-11-2011 год. ДО
ДИРЕКЦИЯ ОУИ ……………
ПРИ ЦУ НА НАП


Относно: Данъчно третиране по ЗДДС на дейност по полагане срещу възнаграждение в търговски или в адвокатски дружества на личен труд, различен от дейност по управление и контрол, от физически лица

 

Поради възникналите множество въпроси относно данъчно третиране по ЗДДС на дейност по полагане срещу възнаграждение в търговски или в адвокатски дружества на личен труд, различен от дейност по управление и контрол, от физически лица, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за националната агенция за приходите изразявам следното становище:

1. Правна уредба по ЗДДС и характеристика на независимата икономическа дейност, упражнявана от физически лица
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Ал. 2 от цитирания член на закона определя като независима икономическа дейност дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Изречение второ на същата разпоредба разширява кръга на независимата икономическа дейност, като постановява, че такава дейност “е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение”. В ЗДДС липсва легална дефиниция на понятието “дейност, извършвана редовно или по занятие”. “Редовно или по занятие” предполага, че лицето има намерение да превърне тази дейност в източник на постоянен доход. Това намерение е видно, ако лицето системно, с цел придобиване на доход, извършва определени дейности в свой частен интерес. Системността може да се проявява както чрез системно (регулярно) получаване на доход, така и чрез продължителност и/или многократност на действията/дейностите, при което дали фактически такъв доход е реализиран от лицето от гледна точка на ЗДДС е правно ирелевантно. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, като с оглед на закона са без значение целите и резултатите от нея.
Несъмнено, търговските сделки попадат в обхвата на независимата икономическа дейност. В Търговския закон се въвеждат алтернативно два критерия, за да се определи една сделка като търговска – обективен и субективен. Обективният критерий изхожда от вида на сделките, изрично обявени от закона за търговски – чл. 286, ал. 2 във вр. с чл. 1, ал. 1 от ТЗ. Субективният критерий определя сделката като търговска, с оглед обстоятелството дали същата е извършена от търговец в това му качество.
Изрично като дейност, която не представлява независима икономическа дейност, в чл. 3, ал. 3 от ЗДДС е посочена дейността, осъществявана от физически лица по трудово правоотношение или по правоотношение, приравнено на трудово, както и уредената в закон дейност на физическите лица, които не са еднолични търговци, по управление и контрол на юридически лица.
Видно от посочените законови текстове, в обхвата на данъчно задължените лица по ЗДДС попадат физическите лица, в случаите при които извършваната от тях дейност отговаря на критериите за независима икономическа дейност по ал. 2 на чл. 3 от ЗДДС и не е в изключенията на ал. 3 на същата разпоредба.
Нормата на чл. 3, ал. 3 от ЗДДС кореспондира с тази на чл. 4, ал. 4 от Шеста Директива, понастоящем чл. 10 от Директива 2006/112/ЕО. Съгласно разпоредбата, условието в чл. 9, пар. 1 (от Директива 2006/112/ЕО), че икономическата дейност се извършва “независимо”, изключва наетите и други лица от обхвата на ДДС, дотолкова, доколкото те са обвързани с работодател по договор за работа или с някакви други юридически връзки, създаващи взаимоотношение на работодател и наето лице във връзка с условията на работа, възнаграждението и отговорността на работодателя.

2. Дейност по трудови правоотношения и по правоотношения, приравнени на трудовите
В т. 1 на чл. 3, ал. 3 от ЗДДС е регламентирано, че извън обхвата на независимата икономическа дейност е дейността, осъществявана от физически лица по трудово правоотношение или по правоотношение, приравнено на трудовото. За целите на прилагане на закона е необходимо да се анализират белезите на трудовите и приравнените на тях правоотношения, доколкото няма дадено легално определение на това понятие.

2.1. Дейност по трудови правоотношения
Трудовите правоотношения могат да бъдат охарактеризирани съобразно разпоредбите на Кодекса на труда, като отношения по предоставяне на работна сила. Понятието “предоставяне на работна сила” цели разграничаването на трудовите от другите гражданскоправни правоотношения, при което при трудовите правоотношения работната сила е предмет на използване за изпълнение на конкретни трудови задължения, възложени от работодателя. Физическо лице, което се намира в трудови правоотношения, извършва всички работи от името и за сметка на работодателя по силата на трудов или сходен на него договор.
Следва да се има предвид, че изброяването на трудовите правоотношения в т. 26 от § 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) е за целите на облагане на получените доходи по реда на този закон и не е обвързващо при преценката на даден вид правоотношения за целите на ЗДДС и по-конкретно с оглед преценката дали съответната дейност е “независима икономическа дейност”.
Безспорно дейността, извършвана по силата на трудовото правоотношение между работник/служител и дружество е извън обхвата на независимата икономическа дейност, включително и в случаите, когато лицата, извършващи тази дейност/услуги, са и съдружници или акционери в дружеството (дело С-355/06 на СЕО).

2.2. Дейности по правоотношения, които са “трудови” съгласно ЗДДФЛ, по отношение на които следва да се извършва анализ на характера им с оглед принадлежността им към независима икономическа дейност
С промените в § 1, т. 26 от ДР на ЗДДФЛ, даваща легално определение на понятието “трудови правоотношения”, считано от 01.01.2010г. е в сила нова буква “и”, съгласно която трудови правоотношения за целите на този закон са и “правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери”.
За целите на ЗДДС обаче притежаването от едно лице на дялово участие в дружество не следва да се приема като определящ фактор при характеризиране на дейността, която лицето извършва от името и за сметка на това дружество в аспект дали същата има характер на независима икономическа дейност. Дейността на съдружниците не е изрично посочена сред изключенията, но при тълкуването на характера на същата следва да се имат предвид някои особености.
Съгласно чл. 123 от Търговския закон (ТЗ) съдружникът притежава съвкупност от права, имуществени и неимуществени, каквото е и правото да участва в управлението на дружеството. Същевременно в изпълнение на чл. 124 от ТЗ той има и задължение както да участва в управлението, така и да оказва съдействие за осъществяване дейността на дружеството. Следователно, съдружникът дори само в това си качество осъществява дейност и по обикновено управление на дружеството, както и такава по оказване съдействие за осъществяване на дейността на дружеството за постигане на неговите цели, т.е. фактически и правни действия от името и за сметка на същото. Тези задължения по естеството си са неимуществени и са част от членственото правоотношение на съдружника. Когато с личен труд осъществява дейност от името и за сметка на дружеството, а всичко извършено от него е в полза на дружеството и без насрещна престация – възнаграждение, и тази дейност по аргумент за противното от чл. 2, т. 1 от ЗДДС е извън обхвата на ДДС.
Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данък върху добавената стойност предвижда, че данъчнозадължено лице е всяко лице, което независимо осъществява икономическа дейност. В тази връзка Директивата не отдава значение на това, дали лицето притежава или не притежава дялово участие в дружество, на което извършва услуги – очевидно е, че лицето може да извършва независима икономическа дейност, дори ако притежава съществена част от капитала на дружеството, на което извършва услугите (решение на СЕС по дело С-23/98 Heerma). Съдът на Европейския съюз също приема, че критериите за това кога една дейност е независима са дали с оглед на начина на извършване на дейността, възнаграждението и най-вече на отговорността и риска за дейността, лицето действа независимо (дела С-202/90 и С-355/06). В частност съдът постановява, че доколкото лицето е отговорно към трети лица за вредите, които е причинило при извършване на дейността, както и за задълженията към трети лица, които поема във връзка с дейността, то действа независимо. Решенията сочат, че правото на Общността има собствено понятие за независима икономическа дейност, което не се предопределя от това дали лицето има или няма дялово участие в дружеството, на което предоставя услуги. По принцип критериите за зависимост се свързват с начина на осъществяване на дейността (дали лицето само организира дейността си или не и дали то е организационно свободно), възнаграждението и особено рискът от извършване на дейността – дали носи риска от дейността си и отговаря за задълженията си, поети към доставчици и клиенти при изпълнение на професионална дейност, или този риск се носи от организацията, в която работи.
Предвид изложеното, в случаите при които лица – съдружници, член-кооператори или акционери (по-долу наричани “съдружниците”), полагат срещу възнаграждение личен труд в дружествата и кооперациите (по-долу “дружеството”), в които те са съдружници, преценката относно това дали дейността им представлява независима икономическа дейност следва да се извърши в зависимост от това дали същите носят отговорността и риска спрямо третите лица, по отношение на които извършват услуги от името и за сметка на дружеството, а именно:
· Когато съдружниците във вътрешните отношения с дружеството поемат изцяло риска и отговорността за вредите при неизпълнение или лошо изпълнение на услугите, които извършват от името и за сметка на дружеството спрямо третите лица, следва да се приеме, че съдружниците осъществяват независима икономическа дейност и за същата са данъчно задължени по ЗДДС лица.
· Когато съдружниците във вътрешните отношения с дружеството не поемат риска и отговорността, а същите се носят от самото дружество за вредите при неизпълнение или лошо изпълнение на услугите, които извършват от името и за сметка на дружеството спрямо третите лица, следва да се приеме, че съдружниците не осъществяват независима икономическа дейност и за същата не са данъчно задължени по ЗДДС лица.

Следва да се има предвид, че дружеството може да си назначи управител, който може да е както съдружник, така и друго лице. В случаите когато управителят е и съдружник, уреждането на правоотношенията между същия и дружеството могат да се основават на трудов договор, на граждански договор, на мениджърски договор, или да се основават на закона (чл. 124 от ТЗ). В тези случаи по силата на изричната разпоредба на чл. 3, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, дейността, уредена в закон и свързана с управление и контрол по полагане срещу възнаграждение в търговски дружества на личен труд от физически лица – съдружници или акционери в тези дружества не е независима икономическа дейност.

2.3. Дейност на адвокати – съдружници в адвокатски дружества
Предвид изложеното по-горе относно необвързаността на понятията, използвани от ЗДДФЛ за целите на подоходното облагане на лицата, с понятията по ЗДДС, съответно с данъчното третиране на определени дейности с оглед ЗДДС, с настоящото становище се потвърждава нееднократно вече изразяваното становище, че услугите, предоставяни с личен труд от адвоката - съдружник в адвокатското дружество, за които той получава възнаграждение от това дружество, се считат за независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3 от ЗДДС, извършвана от адвокатите, съответно формират облагаем оборот за същите и подлежат на облагане съобразно този закон. Считам, че изменението на § 1, т. 26, от ЗДДФЛ, с въвеждането на нова б. “и” в сила от 01.01.2010г., е правно ирелевантно относно данъчното третиране по ЗДДС на тази дейност.
Съобразно направения по-горе извод за приравнено на трудовото следва да се счита само правоотношение, при което и трите кумулативно посочени елемента – условия на труд, възнаграждение и отговорност са уредени по начина, който е типичен за трудовите правоотношения.
Отношенията между адвокатското дружество и неговите съдружници за полагането на личен труд в дружеството се уреждат обичайно с договор. Това биха могли да бъдат договори по чл. 77 от Закона за адвокатурата, но е възможно тези отношения да бъдат уредени и с дружествения договор. Във всички тези случаи между адвоката и адвокатското дружество се уговаря възнаграждение. Законът за адвокатурата обаче не регулира нито условия на труд, нито отговорността на адвокатското дружество, което, ако се приеме, че правоотношението е трудово, би било работодател. Съгласно чл. 72, ал. 1 от Закона за адвокатурата всеки съдружник отговаря лично за вредите, причинени на клиента, а адвокатското дружество отговаря солидарно със съдружника само до размера на направените вноски. Чл. 71, ал. 2 от същия закон предвижда, че доверителят има право да избира и да упълномощава адвокат за процесуално представителство независимо от това, че договорът е сключен с адвокатско дружество. Съгласно Закона за адвокатурата адвокатът - съдружник в адвокатското дружество запазва характерната за адвокатската професия независимост и преки доверителни отношения с клиента. Съгласно чл. 40, ал. 5 от същия закон адвокатът е длъжен да бъде безкористен и независим при изпълнение на професионалните си задължения, като не позволява да бъде повлиян от интереси на трети лица, в т.ч. от интересите на дружеството, за което работи. Адвокатите съдружници запазват своите самостоятелни “кантори”. В допълнение, по отношение на договора по чл. 77, ал. 1 от закона, а именно такъв между адвоката и адвокатското дружество, който се сключва “за постоянна работа срещу определено възнаграждение”, което, ако друго не е уговорено, се дължи месечно, намират приложение разпоредбите на договора за поръчка, а не на трудовия договор.
От всичко изложено може да се заключи, че дейността на адвоката - съдружник остава независима и в интерес на крайния клиент без оглед на това дали тя се осъществява съвместно с други адвокати в адвокатското дружество или самостоятелно. Тя е предмет на специфичната законова регламентация по специалния Закон за адвокатурата, и по-специално относно характера на адвокатското дружество, който е различен от този на търговското дружество, създадено по реда на Търговския закон и другите форми за извършване на стопанска дейност, като например кооперациите. Това обуславя и специфика на правоотношенията между съдружниците, адвокатското дружество и клиентите и разграничаването им от тези между съдружниците и търговските дружества.
Идентично становище относно данъчното третиране по ЗДДС на дейността на адвокатите - съдружници в адвокатски дружества е изложено от Висшия адвокатски съвет с писмо изх. № 60/14.01.2011г., адресирано до Национална агенция за приходите (вх.№ 61/00/1 от 17.01.2011г.).
Дейността на управителя и членовете на управителния съвет в адвокатското дружество, когато се извършва срещу възнаграждение, не представлява независима икономическа дейност, на основание чл. 3, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. Ако същата се извършва без насрещна престация, тя е извън обхвата на ЗДДС с оглед разпоредбата на чл. 2, т. 1 от ЗДДС.

Изпълнителен Директор на
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/

[Нагоре]

Установяване статута и местоположението на получател съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ
1000 София, бул. “Княз Дондуков” № 52 Телефон: (02) 98591 Факс: (02) 9859 3099

Изх.№ ………………. Изх. № 15-00-26 ДО
Дата, 16.11.2011 г. ……………………………..
……………………………

КОПИЕ: ДИРЕКЦИЯ ОУИ ГР……………..
КЪМ ЦУ НА НАП


Относно: установяване статута и местоположението на получател съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност

Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 15-00-26/18.07.2011 г. във връзка с дейността на корабните брокери и агенти сте поставили множество въпроси, свързани с установяване статут и местоположение на получател съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламента).
Въпросите Ви са:
1. Как следва доставчикът на услуги да проверява статута на получателя за валиден ДДС номер и свързаното с него име и адрес, че действа в качеството си на ДЗЛ? Достатъчно ли е предоставянето на ДДС номера на получателя и съответното потвърждение за валидност в сайта на ЕС? Много държави членки на ЕС не потвърждават име и адрес при VIES валидация. Трябва ли в тези случаи да се изисква допълнително удостоверение за ДДС или данъчна регистрация, от които безспорно да е видно, че този ДДС номер се свързва с името на клиента?
2. Как съгласно чл.18, т. 2 от Регламента доставчикът ще докаже, че получателят на услугите не му е съобщил идентификационния си номер по ДДС – кое е това доказателство, за да счита получателя за данъчно незадължено лице?
3. Кое е това “каквото и да е друго доказателство”, за това че получателят е данъчно задължено лице, ако получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв?
4. Какво е “проверка в разумна степен” от страна на доставчика за тези цели и как се прави? Колко често трябва да се изискват удостоверения за ДДС или друга данъчна регистрация от клиенти, към които се извършват периодични доставки на услуги: за всяка доставка или за всеки месец или година?
5. Какво свидетелство за регистрация, издадено от компетентен орган на съответната държава би следвало да бъде изисквано при издаване на фактурите към чуждестранните контрагенти в съответната държава, установени извън ЕС (трети страни) – доказващо, че компанията, получател на услугата е регистрирано по ДДС или по някакъв друг вид данък върху оборота в съответната държава лице, или документ, издаден от компетентен орган, доказващ, че дружеството е регистрирано със стопанска цел? Как се тълкува понятието “или всяко друго доказателство за това”?
6. Как се определя мястото на стопанска дейност на получателя, когато ДЗЛ е установено в повече от една държава? Къде е мястото на изпълнение на доставката на услуга?
7. Какви са правилата, за да определи доставчикът постоянния обект на получателя?
8. Как се определя, кой е моментът, в който доставчикът определя статута, качеството и местоположението на получателя?
9. В какво се изразяват често споменаваните в Регламента “обичайни търговски мерки за сигурност, като мерките, свързани с проверките на самоличността и плащанията”, посредством които “доставчикът извършва в разумна степен проверка на точността на информацията, предоставена от получателя”?
10. Дали по-голяма значимост следва да се отдава на документалната обоснованост или на фактическата обстановка?

Предвид липсата на изложена конкретна фактическа обстановка, съобразявайки относимата нормативна уредба, във връзка с поставените от Вас въпроси на основание чл.10, ал.1, т.10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното принципно становище:
Въпросите Ви по същество се отнасят до начина, по който доставчикът на една услуга може да установи статута и местоположението на получателя на същата, в случаите на доставки на услуги, при които мястото на изпълнение на доставката зависи от обстоятелството, дали получателят е данъчнозадължено или данъчно незадължено лице.
Видно от естеството на дейността на членовете на Българската асоциация на корабните брокери и агенти, зададените от Вас въпроси са свързани с посредничество във връзка с доставка на транспортни услуги, осъществявани с плавателни съдове. Мястото на изпълнение при доставка на посредническа /брокерска или агентийска/ услуга във връзка с услуга по транспорт на стоки най-често зависи от статута на лицето - получател на услугата – дали същото е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице. Мястото на изпълнение на услугата от своя страна определя приложимия данъчен закон, приложимата данъчна ставка и лицето-платец на данъка. Поради това от особена важност е правилното и точно определяне на статута на получателя.
В действащите Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Правилник за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС) не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя - дали той е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, в сила от 01.07.2011 г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави-членки, поради което българските дружества, доставчици на брокерски и агентийски услуги във връзка с транспортни услуги следва да се съобразят с правилата, регламентирани в него.
За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице, в регламента са установени доказателствата, които доставчикът следва да получи от получателя. Тези документи са различни в зависимост от това, къде е установен получателя – в Общността или извън нея.

Относно получател на услуги, установен в Общността:
Съгласно член 18, пар.1 от Регламента: освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчнозадължено лице:
· когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност.
В случаите, когато някоя от държавите членки при VIES - валидация не потвърждават име и адрес, от получателя следва да се изисква допълнително удостоверение за регистрацията му за целите на ДДС, от което безспорно да е видно, че този ДДС номер се свързва с името на клиента. С член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета, в сила от 1 януари 2012 г., държавите членки се задължават да потвърждават по електронен път името и адреса на лицето, на което е бил издаден идентификационен номер за целите на ДДС, при което ще отпадне необходимостта от изискване от получателя на допълнително удостоверение за регистрацията му за целите на ДДС.
· когато получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв и доставчикът се сдобива с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС, и извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
В аспекта на цитираната норма, друго доказателство, че получателят е данъчнозадължено лице би могло да бъде например идентификационен номер, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица.
Проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена от получателя следва да включва например проверки в публичните регистри, събиране на информация за получателя, установяване на контакт с управителите или с други лица с ръководни функции на получателя и др. Степента на задълбоченост на проверката е в зависимост от характера на търговските взаимоотношения между страните по сделката – дали същите са с инцидентен или с траен и системен характер.
Съгласно член 18, пар.2 от Регламента, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно незадължено лице, когато докаже, че този получател не му е съобщил идентификационния си номер по ДДС.
Считаме, че за известните на доставчика обстоятелства относно статута на получателя по доставката може да се съди по разменената между страните по сделката търговска кореспонденция, от която да е видно, че получателят на услугите не му е съобщил идентификационния си номер по ДДС.

Относно получател на услуги, установен извън Общността:
Съгласно член 18, пар.3 от Регламента, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчнозадължено лице:
· ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота — правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността
· когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
В случай, че доставчикът разполага с удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, независимо, че същият не притежава идентификационен номер за целите на ДДС или друг подобен данък, следва да се приеме, че получателят е данъчнозадължено лице, разбира се след проверка на точността на информацията, предоставена му от получателя.
Съгласно чл. 25 от Регламента, за прилагане на правилата относно мястото на доставка на услугите се вземат предвид само обстоятелствата, съществуващи в момента на данъчното събитие. Последващите промени в използването на получената услуга не засягат определянето на мястото на доставката, ако не съществува никаква практика на злоупотреба.
Видно от цитираната норма като правило удостоверяването на статута на доставчика следва да се извършва към датата на изискуемост на данъка за съответната доставка. Доставчикът сам следва да прецени, с оглед степента на познаване и доверие в контрагента си, дали е разумно да му се довери, (например при системни търговски взаимоотношения) и да допусне удостоверяването на статута му да не се извършва за всяка доставка, доколкото евентуалните неблагоприятни последици (задължаване с данък върху добавената стойност при данъчен контрол и установяване статут на данъчно незадължено лице на получателя) биха били за сметка на доставчика.
Подчертаваме, че Регламентът, освен предвиденото изискване за доказателство, поставя в тежест на доставчика да положи всички необходими усилия в рамките на обичайната търговска практика, за да се увери в статута на получателя по доставката. Считаме, че тези мерки не са универсални за всеки случай, а биха могли да имат различен обхват и задълбоченост предвид различните контрагенти – получатели по доставката, с оглед предходни търговски взаимоотношения с конкретния получател или неговото търговско реноме.
Доколкото способите за удостоверяване на статута на получателя на услугата не са императивно и лимитативно установени в регламента, и доколкото последващият данъчен контрол се извършва на базата на документи, следва да се приеме, че при преценка на това обстоятелство фактическото положение следва да може да бъде установено документално, независимо от способа за това.

Относно местоположението на получателя:
Съгласно чл. 22 от Регламента, когато получателят на услугата е установен в повече от една държава, с оглед да се определи в полза на кое от местата на установяването му /седалище или постоянен обект/ се предоставят услугите, доставчикът следва да извършва преценка с оглед естеството и използването на предоставената услуга. В случай, че естеството и използването на предоставените услуги не му позволяват да установи получателя на услугите, доставчикът следва да обръща особено внимание дали в договора, във формуляра за поръчка и от идентификационния номер по ДДС, предоставен от държавата-членка на получателя във връзка с доставката на услугата и съобщен му от получателя, постоянният обект се определя като получател на услугите и дали постоянният обект е субектът, който плаща за услугите.
Когато постоянният обект на получателя, на когото са предоставени услугите, не може да бъде определен по така посочения начин или когато услугите са доставени на данъчнозадължено лице по силата на договор, обхващащ една или повече услуги, предназначени за използване по неустановим и количествено неизмерим начин, доставчикът на услуги може с пълно основание да счита, че услугите са доставени там, където получателят е установил стопанската си дейност.

Изпълнителен Директор на НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/

[Нагоре]

Право на данъчен кредит за разходи за хотелско настаняване

Благодарение на http://balans.bg/

Въпрос:

Има ли значение при настаняването с каква цел е туристът в хотела /командиривка, туризъм, почивка/? Според някой мнения, при командировани служители на фирми или при различни фирмени мероприятия, настаняването трябва да е с 20%. Но на какво основание?
Мненията са, че от НАП няма да признават данъчен кредит на фирмите, ако ДДС е 9%, защото ги смятат за представителни разходи. Има ли основания за такова мнение и тълкуване?

Отговор на експерта ПламенДонев:
Здравейте,

Моето мнение е, че независимо от целта на престоя на лицето в хотела хотелиерът винаги следва да начислява 9% ДДС. За мен не съществува нормативно оснавание за различен подход. Считам, че текстът на чл. 66, ал. 2 е ясен и недвусмислен.
Чл. 66. (1) Ставката на данъка е 20 на сто за:
1. облагаемите доставки, освен изрично посочените като облагаеми с нулева ставка;
2. вноса на стоки на територията на страната;
3. облагаемите вътреобщностни придобивания.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.04.2011 г.) Данъчната ставка за настаняване, предоставено от хотелиер, е в размер 9 на сто.
Нека само да напомня, че и в мотивите на Министерство на финансите, подготвило законодателните промени, ясно бе посочено, че се цели уеднаквяване на данъчната ставака за един и същ вид услуги, тъй като досегашният режим бе в противоречие с европейското ДДС законодателство.

Бих бил благодарен да ми изпратите документи (или линкове към тях) на НАП, в които да се твърди, че хотелски фактури с 9% ДДС са представителни разходи без право на данъчен кредит. Считам подобни твърдения за абсолютно необосновани, тъй като не намират никаква опора в настоящите законови текстове.
Чл.68 ал. 1 няма посочено изискване за процента на ставката на ползвания данъчен кредит:
Чл. 68. (1) Данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за:
1. получени от него стоки или услуги по облагаема доставка;
2. извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка;
3. осъществен от него внос;
4. изискуемия от него данък като платец по глава осма.
Предполагам, че объркването сред органи на НАП (надявам се да не е масово все пак) идва от познатото официално становище на НАП по темата за туристическите услуги от 2007 г., в което действително се твърди, че фактури със 7% ДДС (по тогавашната ставка) не дават право на данъчен кредит, тъй като ставката бе приложима само за пакетни туристически услуги, получени от физическо лице за лични нужди. С промяната на ДДС режима, обаче, ставката от 9% е универсално приложима за всички услуги по настаняване, предоставени от хотелиер, и въпросната част от становището на НАП вече не е приложима поради отпаднало нормативно основание.Поздрави,
Пламен Донев


[Нагоре]

Промени в КТ, ЗМ и ЗАДС ДВ бр.82/21.10.2011

Благодарение на http://www.tita.bg/

В ДВ, бр. 82 от 21.10. 2011 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ЗИД КТ), както и ЗИД на Закона за митниците (ЗМ), като със Заключителна разпоредба на ЗИД ЗМ е направена и промяна в Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС).

Промени в Кодекса на труда

Основната промяна е свързана с нормативно уреждане на специфичните трудови правоотношения при работа от разстояние чрез създаване на раздел VIIIб “Допълнителни условия за извършване на работа от разстояние” в глава пета “Възникване и изменение на трудовото правоотношение” на Кодекса на труда, като се приема, че работата от разстояние е форма за организиране на работа, изнесена извън помещения на работодателя, извършвана по трудово правоотношение чрез използването на информационни технологии, която преди изнасянето й е била или би могла да бъде извършвана в помещенията на работодателя, имаща доброволен характер. В тази връзка са допълнени понятията „Работодател” и „Работно място”, регламeнтирани в т. 1 и т. 4 от § 1 на ДР на КТ.

Други промени:

въвеждане на понятие и нова разпоредба, свързани с командироване по реда на чл. 121, ал. 3 от КТ, т. е. командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава - членка на ЕС, ЕИП, или в Конфедерация Швейцария за срок по по-дълъг от 30 календарни дни – дефинирано е понятието „командироване по смисъла на чл. 121, ал. 3” (т. 16 от § 1 ДР на КТ) и е създадена нова ал. 4 към чл. 123 от КТ, а именно: - условията на заплащане в приемащата държава в случаите по чл. 121, ал. 3 от КТ не включват заплащането на пътни, дневни и квартирни пари по българското законодателство.
регламентиране на изискване за задължителни предварителни медицински прегледи на лицата, които кандидатстват за работа, които следва да се заплащат от самите лица (чл. 287 от КТ).

Промени в Закона за митниците

Най-важната част от промените е свързана с:

предоставяне на правомощия на митническите органи за:
- разследване на митнически престъпления чрез създаване на института на разследващия митнически инспектор (чл.10а от ЗМ);
- задържане на лица във връзка с митнически престъпления, валутни престъпления и престъпления против данъчната система, посочени в чл. 234, 242, 242а, 251, 255 и 256 от Наказателния кодекс в срок до 24 часа (чл. 16а и чл.16б от ЗМ).

изискване към митническите органи преди издаване на решение във връзка с прилагането на митническите разпоредби, неблагоприятни за лицето, да му съобщават мотивите за решението си и да му предоставят възможност за изразяване на становище в определен срок (чл. 19, ал. 4 от ЗМ).
Промените са сила от 01. 01. 2012 г.

Промени в Закона за акцизите и данъчните складове

С § 10 от ЗР на ЗИД на ЗМ е направено и изменение на Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), като се създават правомощия за полицейските органи да съставят актове за установяване на административни нарушения при установени от тях случаи на нарушения, регламентрани в чл. 123, ал. 1, 2 и 6 от ЗАДС (нарушения, свързани с продажба на акцизни стоки без бандероли, респ. подправени или с изтекъл срок или облепени с бандерол DUTY FREE извън търговските обекти за безмитна търговия). В тези случаи издаването на наказателните постановления и провеждането на административнонаказателното производство остават в компетентност на Агенция „Митници”. Полицейските органи ще имат компетентност единствено по образуване на административнонаказателното производство (чл. 128, ал. 3 от ЗАДС).

Промяната е сила от 01. 01. 2012 г.

[Нагоре]

Указание относно данъчния контрол при вътреобщностните доставки

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
1000 София, бул. “Княз Дондуков” № 52 Телефон: (02) 98591 Факс: (02) 9870827

До
№ 20-00-53 Териториална дирекция на нап –
Дата 21.02.2011г. гр....................................
териториална дирекция “ГДО”
дирекция “ОУИ”
гр....................................

Относно: действията на органите по приходите при декларирана вътреобщностната доставка /ВОД/, когато при осъществен данъчен контрол се установи, че стоките - предмет на ВОД, не са транспортирани до друга държава членка

В настоящото указание на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Закона за националната агенция за приходите се дават насоки за действия на органите по приходите, когато при осъществяване на производства по повод извършени от задълженото лице ВОД се установи, че стоките - предмет на ВОД, не са транспортирани до друга държава членка. Следва обаче да се има предвид, че тези насоки не са изчерпателни и органите по приходите не следва да се ограничават единствено в установяване на описаните в настоящото становище факти и обстоятелства, а и да следят за проявлението на нови, необхванати до момента такива.

Прилагането на нулева ставка за ВОД е допустимо само когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставката и стоката е изпратена или превозена в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на страната. Тежестта на доказване е за данъчно задълженото лице, тъй като ВОД представляват изключение от общото правило за облагане на всички доставки с място на изпълнение на територията на страната.
С оглед мотивите на Решението на Съда на ЕО по дело С-409/04 („Телеос”) както и с оглед практиката на ВАС (Решение № 15983/22.12.2009 г.) органите по приходите освен доказателства за липса на превозване на стоката извън територията на страната във всички случаи следва да събират доказателства относно поведението на доставчика във връзка с претендираната ВОД.
В този аспект от значителна важност е при упражняването на данъчния контрол органите по приходите да събират доказателства за факти и обстоятелства, от които да може да се направи обоснован извод, че доставчикът не е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности или иначе казано не е положил грижата на добрия търговец, за да се увери, че осъществяваната от него доставка не го довежда до участие в данъчна измама.
Едно от кумулативните условия за прилагане на режима, установен за ВОД за дадена доставка на стоки, е че стоките трябва задължително да бъдат изпратени и транспортът на същите да започва от територия на страната и да завършва на територията на друга държава членка, независимо за чия сметка е осъществен транспортът. В тази връзка са възможни следните три варианта за осъществяване на транспорт на стоките при извършване на вътреобщностна доставка:
O транспортът е извършен от доставчика;
O транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е извършен от трето лице;
O транспортът е извършен от получателя.

В зависимост извършването на транспорта са възможни следните хипотези във връзка с преценката относно добросъвестността на доставчика при недоказан ВОД:

1. Транспорт, извършен от доставчика
Когато транспортът е извършен от доставчика и се установи, че стоките не са напуснали или не биха могли да напуснат територията на страната, това ще бъде достатъчно основание да се откаже прилагането на нулева ставка за декларираната ВОД. Обстоятелството, че доставчикът е следвало да извърши транспорта показва ясно, че той е знаел, че не е налице ВОД, тъй като стоките не са напуснали или не биха могли да напуснат територията на страната.

2. При транспорт, извършен от получателя или от трето лице
В случаите, при които транспортът се извършва от получателя или от трето лице задължително следва да се съберат доказателства и да се предприемат процесуални действия с цел установяване на липсата/наличието на осъществен транспорт на стоките извън територията на страната.
Ако органът по приходите установи, че стоките предмет на доставката не са напуснали или не биха могли да напуснат територията на страната, напр. транспортната фирма не разполага с ресурс за извършването на транспорта – няма служители или транспортни средства или те са недостатъчно или неподходящи за целта, въобще отрича да е извършвала такива превози или фирмата не съществува, то в тези случаи очевидно са налице неистински или с невярно съдържание документи, доколкото или транспортният документ, или писменото потвърждение от получателя или упълномощеното от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка няма да са издадени от посочените в тях лица или ще удостоверяват неистински обстоятелства.
Възможно е да са налице и други обстоятелства, които внасят основателни съмнения в осъществяването на доставката във вида, който е твърдян от доставчика и съответно в документите относно транспортирането на стоките. Такива обстоятелства биха били неоткриването на получателя от страна на администрацията на съответната държава членка или същото е дружество без офис - "пощенска кутия", или дейността му не съответства на характера на доставката или няма средства за осъществяване на такава доставка, налице е липса на складови помещения, персонал, техника за осъществяване на последващи доставки със стоките, по които той се явява получател, непредоставяне на документи от страна на получателя, отричане от негова страна, че е получавал стоки от доставчика, липса на насрещна престация за стоките и/или за транспортирането им, както и др. подобни. Следва да се има предвид, че извод, че доставката не следва да се третира като вътреобщностна, може да бъде направен само след комплексно изследване на всички относими към доставката обстоятелствата, като тяхното тълкуване трябва да бъде цялостно, във взаимна връзка и съвкупност.
Както вече бе посочено, във всички случаи освен липсата на транспорт е необходимо събиране на допълнителни доказателства относно знанието или възможността за знание при полагане грижата на добрия търговец от страна на доставчика относно неизпълнението на условието за транспортиране на стоките като същностен белег на ВОД. Фактите и обстоятелствата, които биха могли да имат значение и при които би могло да се счита, че доставчикът не е положил дължимата от него грижа и не е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от него доставка не го довежда до участие в данъчна измама могат да бъдат различни според конкретния случай. Така например е необходимо да се изследва:
O осъществил ли е доставчикът проучване на получателя, неговата надеждност и платежоспособност и по какъв начин - като например проверки в публичните регистри, събиране на информация за доставчика, установяване на контакт с управителите или с други лица с ръководни функции на получателя и други - при сделки с висока стойност. Кои са сделките с високи стойности на престациите следва да се преценява въз основа на два критерия:
· обективно – надхвърлянето на определена стойност винаги квалифицира сделката като такава с висока стойност. Тази стойност обаче също не може да се определи отнапред, а се дефинира в зависимост от отрасъла и сферата на дейност на задълженото лице. Очевидно е например, че при търговия на плодове и зеленчуци или нефтопродукти от големи компании на едро, особено с акцизни стоки тези стойности ще се различават. Във всеки един конкретен случай това ще се преценява самостоятелно от органа по приходите. Възможно е също отделните сделки да не са с голям обем, но договорът да е с продължително действие и да предвижда извършването на много доставки, които сумарно да формират висока стойност. В този случай те следва да се разглеждат с оглед тяхната съвкупност и предвид очакванията на доставчика за множество сделки по сключения договор;
· субективно – тук определящ е обемът на дейността и осъществяваните от лицето доставки. Така дори и обективно сумите да не са големи, то е възможно за задълженото лице предвид на по-ниския обем на осъществяваните от него доставки, същите да се явят като значителни по стойност и следователно лицето да е следвало да предприеме мерки за установяване надеждността на получателя.
O налице ли е обичайната търговска кореспонденция между страните, удостоверяваща процеса на сключване на сделката;
O сключени ли са писмени договори между страните – особено, когато са налице продължителни правоотношения;
O налице ли са в договорите ясно дефиниране на правата и задълженията на страните и адекватен механизъм за обезщетяване и гарантиране на получателя от недостатъци на стоката, неспазване на сроковете за доставката и други нарушения на предвидените от договора права и задължения на страните;
O обстоятелства относно начина на плащане - получателят заплаща изцяло и преди осъществяването на доставката цената по сделката; не може категорично да се установи извършеното плащане или плащането постъпва от български банки, независимо, че получателят е чуждестранно лице и липсва разумно обяснение за това;
O предприел ли е доставчикът действия по събиране на своето вземане в случай, че не е налице плащане съгласно договореностите между страните;
O обстоятелства относно договорения транспорт – например транспортът следва да се осъществи от чуждестранна транспортна компания, която е непозната за доставчика, но същият не е предприел обичайните действия за проучване надеждността й;
O съответстват ли условията по сделките на нормалната икономическа логика. Налице е несъответствие например когато:
· получателят осъществява сделки с български доставчици за стоки, които традиционно се произвеждат в страната на получателя или е очевидно, че в страната на получателя същите могат да бъдат закупени на по-ниски цени;
· получателят закупува морално остарели, неизползваеми предвид съвременната икономическа или техническа обстановка стоки или такива стоки, които не се търгуват на пазара;
· получателят заплаща по-висока от пазарната цена. Доставчикът следва да е проучил каква е причината получателят да е готов да заплати по-висока цена;
· стоките са доставени на доставчика от лице, което посочва или осъществява контакта с бъдещия получател по ВОД;
· се установят други обстоятелства, които могат да определят доставката като попадаща в общоизвестното стопанско правило „твърде изгодно, за да е вярно”.
O налице ли е общодостъпна информация, включително сигнали от други лица и търговци, че дружествата получатели или техни представители или собственици са свързани с недобросъвестни действия, насочени към увреда на фискалните интереси на държавите членки. Такива данни например биха могли да бъдат публикувани на интернет страницата на съответната приходна администрация на държавата-членка;
O дали собственици, управители или представители на получателя са български физически лица, особено когато лицата притежават или управляват български дружества, които имат дейност, сходна с дейността на доставчика и извършват сделки, съвпадащи с неговия предмет на дейност.

Следва да се има предвид, че изброените по–горе факти и обстоятелства, свързани с полагането на грижата на добрия търговец от страна на доставчика по ВОД не са изчерпателни, а примерни. В зависимост от условията по конкретната сделка може да са налице и други обстоятелства, които да показват липсата на полагане на дължимата грижа.

 

Изпълнителен Директор на
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ

/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/

[Нагоре]

Данъчно третиране на доставките на обща туристическа услуга според практиката на Европейския съд в Люксембург

Благодарение на http://www.vedomost.info

В статия за "Труд и право" Ивайло Кондарев разглежда практиката на Европейският съд за прилагането на ДДС при доставки на обща туристическа услуга. Статията е разделена на четири точки:

1. Цел на специалният режим, прилаган за доставките на обща туристическа услуга
2. Лица, които могат да извършват обща туристическа услуга
3. Организиране на образователни мероприятия като туристическа услуга
4. Единична туристическа услуга, третирана като обща
1. Цел на специалния режим, прилаган за доставките на обща туристическа услуга
1.1. Понятието “доставка на обща туристическа услуга” е дефинирано за целите на ДДС в чл. 136, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Според посочената законова разпоредба това е съвкупност от предоставяни от името на туроператор (или туристически агент) стоки или услуги във връзка с пътуване на турист, за осъществяването на което се използват стоки или услуги, от които туристът се възползва пряко. В такива случаи се приема, че е налице една доставка на обща туристическа услуга (ОТУ), а не множество изпълнени отделни сделки, за всяка една от които да се прави самостоятелна преценка за облагаемост и да бъдат отделно определяни нейните данъчни елементи.
С чл. 136-142 ЗДДС (глава 16 от закона) за извършваните от туроператорите доставки на ОТУ се въвеждат особени правила за определяне на повечето от основните данъчни категории, на които се базира облагането на сделките с ДДС. Това важи най-вече по отношение мястото на изпълнение на доставката, данъчната основа и правото на данъчен кредит; а също така за датата на настъпване на събитието и изискуемостта на ДДС за него.
Аналогично третиране на общата туристическа услуга на това в нашия закон съществува и в чл. 26, параграф 1 от Шеста директива на Съвета на ЕИО от 1977 г., съответно - в чл. 306-310 от заменилата я Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС.

1.2. Според практиката на Съда на Европейските общности - СЕО (сега Съд на Европейския съюз - СЕС), с чл. 26, параграф 1 от Шеста директива (респ. с чл. 306, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО) се пояснява, че предвиденият в тази разпоредба специален режим се прилага за сделките на туристически агенти и туроператори, когато те действат от свое име по отношение на пътуващото лице и при предоставяне на туристическата услуга използват стоки и услуги, получени от други данъчно задължени лица. Следователно от самия текст на посочената разпоредба следва, че предвиденият в нея специален режим може да се приложи по отношение на предоставяната от туристически агент услуга, ако същата е свързана с дадено пътуване (т. 14 и 15 от решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 9 декември 2010 г. по дело C-31/10 - Minerva Kulturreisen GmbH).На второ място, в същото свое решение СЕС напомня, че чл. 26 от Шеста директива предвижда изключение от общия режим на данъчната основа за някои сделки на туристически агенти и туроператори; и по тази причина упоменатият член трябва да се прилага само доколкото това е необходимо за постигане на целта на директивата (така е и според решение от 22 октомври 1998 г. по дело C-308/96 - Madgett и Baldwin).
Според СЕС (СЕО), целта на предвидения в чл. 26 от Шеста директива (респективно в чл. 306 - 310 от Директива 2006/112/ЕО) специален режим е приложимите правни норми да бъдат съобразени с особения характер на дейността на туроператорите и туристическите агенти (действащи от свое име). От съдебната практика следва, че тази дейност най-често се състои от доставката на различни услуги - по-специално транспортни услуги и услуги по настаняване, извършвани както извън, така и на територията на държавата - членка, където предприятието е установило своята икономическа дейност (или има постоянен обект). Прилагането на общите разпоредби относно мястото на данъчно облагане, данъчната основа и приспадането на заплатения ДДС по получени доставки би довело, поради големия брой услуги и местата на извършените доставки, до практически трудности за предприятията, съответно до възпрепятстване на тяхната дейност (решение на СЕС от 9 декември 2010 г. по дело Minerva Kulturreisen GmbH - т. 18, и решение от 22 октомври 1998 г. по дело Madgett и Baldwin).
Определяйки едно-единствено място на изпълнение (на облагане) - там, където е установен туроператорът (или където той има постоянен обект, от който е извършил ОТУ), и определяйки за данъчна основа маржа на туристическия агент или туроператора, директивата цели предотвратяването на трудностите и осигуряване на по-лесното упражняване на правото на данъчен кредит, независимо в коя държава е начислен ДДС, предмет на приспадането.
Според практиката на СЕО, тъй като този режим е изключение от предвидения общ режим за облагане с ДДС в Шеста директива, той трябва да бъде прилаган само дотолкова, доколкото да бъдат постигнати целите, които го обуславят. Необходимо е разпоредбите на чл. 26 от Шеста директива (чл. 306-310 от Директива 2006/112/ЕО)да бъдат тълкувани съобразно заложените в тях цели, но и съгласно принципа за неутралитет на данъка, присъщ на общата система на ДДС.

1.3. С въвеждането в закона на специалните правила, предвидени за облагането на доставката на обща туристическа услуга, се постига желан резултат - всеки от нейните елементи да бъде обложен с ДДС, със ставката, предвидена за съответната доставка, включена в състава на общата туристическа услуга.
ПРИМЕР:
Туроператор предлага организирано пътуване на чуждестранни туристи, което включва превоз от Полша до България, храна и нощувки в български хотели, посещение на исторически обекти у нас и развлекателно мероприятие в Гърция.
В случая превозът на туристите до България е облагаем с нулева ставка - чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗДДС, хотелиерите начисляват на туроператора ДДС със ставка 9 на сто (чл. 66, ал. 2 от закона), за посещението на нашите исторически обекти няма начислен ДДС - доставката е освободена съгласно чл. 42, т. 1, буква “г” ЗДДС, а за развлекателното мероприятие в Гърция туроператорът получава фактура с начислен гръцки данък със съответната ставка (за начисления му гръцки ДДС и за този със ставката от 9 на сто туроператорът няма право на данъчен кредит). Същевременно, формирайки данъчната основа на доставката на обща туристическа услуга, туроператорът начислява 20 на сто български ДДС върху маржа по чл. 139, ал. 1 ЗДДС. Така всяка от съставните части на общата туристическа услуга се облага със ставката ДДС, предвидена и приложима в държавата - членка, в която туристът действително ползва отделната конкретна услуга.
2. Лица, които могат да извършват доставка на обща туристическа услуга
От разпоредбите на чл. 136-142 ЗДДС излиза, че същите могат да бъдат прилагани единствено от лица, които се явяват туроператори или туристически агенти (действащи от свое име). Този извод обаче не е съвсем верен.

В решение на СЕО от 22 октомври 1998 г. по дело C-308/96 - Madgett и Baldwin, се посочва, че специалният режим за облагане не трябва да се прилага единствено по отношение на туроператорите и туристическите агенти, които отговарят на условията за такива според приложимите за тази дейност норми и правила. Причината е, че това би довело до различно данъчно третиране на услуги от еднакво естество; и то само поради различие във формалните белези на лицата, които ги извършват. За СЕО подчиняването на разпоредбите на чл. 26 от Шеста директива на предварително дадената характеристика на един икономически оператор би противоречало на целите на тази разпоредба, създавайки несправедливи конкурентни условия между данъчно задължените лица и компрометирайки единното прилагане на директивата.
В тази връзка бе направено и допълнението в нормата на § 1, т. 37 от ДР на ЗДДС (тази промяна е в сила от 08.03.2011 г.). С него се уточни, че за целите на ДДС “туроператор” и “туристически агент” са понятия по смисъла на Закона за туризма (ЗТ), но независимо дали туроператорът и туристическият агент са регистрирани по реда на ЗТ, или не.
Смисълът на промяната е, че режимът на маржа при доставката на ОТУ трябва да бъде прилаган не само когато доставчикът е туристически агент или туроператор, но и когато той официално няма такъв статут. До момента на промяната нашето законодателство ограничаваше ползването на специалния режим за доставките на обща туристическа услуга, тъй като излизаше, че той се прилага само за регистрирани по ЗТ туроператори.
От казаното можем да заключим, че режимът на доставката на ОТУ ще намира приложение не само за регистрираните туроператори, но и (примерно) за лицата, организиращи обучения и семинари, при което те, освен образователната услуга, предлагат и цял друг пакет от услуги (всички с обща цена) - настаняване и/или хранене, и/или транспорт, а в някои случаи и допълнителни туристически услуги (виж и т. 3 по-долу).
3. Организирането на образователни мероприятия като обща туристическа услуга
Тук ще посочим едно неупоменато досега решение на СЕО - решение от 13 октомври 2005 г. по дело C-200/04 -iSt. При него, в резултат на възникнал съдебен спор, СЕО е сезиран с преюдициален въпрос относно условията за прилагане на чл. 26, параграф 1 от Шеста директива. И по-точно дали те ще са налице, когато става въпрос за данъчно задължено лице, което срещу заплащането на пакетна цена предлага на своите клиенти програми, състоящи се основно в престой от три до десет месеца в чужбина с цел придобиване на езикови познания.
Въпросните услуги, предлагани от лицето iSt, са свързани със самолетен транспорт на неговите клиенти и/или с престоя им на територията на страната на пристигане. За да достави свързаните с тази дейност услуги, това лице прибягва към услугите на други данъчно задължени лица, а именно авиокомпании и местна асоциация.
При тези обстоятелства СЕО определя дали извършените доставки от страна на iSt, за които то прибягва към доставки на стоки и услуги, извършвани от други данъчно задължени лица, трябва да се облагат с ДДС съобразно разпоредбите на чл. 26 от Шеста директива - по реда за облагане на доставките на ОТУ.
В тази връзка, от една страна, съдът отбелязва, че в някои случаи стопански субекти извършват услуги, които по принцип са свързани с туристически пътувания, прибягват към услугите на трети лица, но последните заемат несъществен дял предвид глобалната цена на общия пакет. Тези допълнителни услуги, получени от трети лица, не представляват сами по себе си търсен резултат от клиента, а по-скоро са средство за получаване при възможно най-добри условия на основната услуга, предлагана от доставчика. При подобни условия според СЕОполучените услуги от трети лица остават съпътстващи спрямо персонално доставените такива (основни) услуги; и тогава не е необходимо стопанският субект да бъде облаган съобразно режима, предвиден за доставките на ОТУ.
Но от друга страна, от момента, в който един доставчик (като iSt) предлага на своите клиенти освен услугите, свързани с образование и езиково обучение, и услуги, свързани с пътуването (като превоз на клиентите към страната на прием и/или техният престой там), чието извършване не може да бъде лишено от чувствително влияние върху договорената обща пакетна цена, то тези, свързани с пътуването услуги, не могат да се смятат за съпътстващи услуги. За тях ще са валидни правилата за облагане с ДДС на доставките на ОТУ.
В случая въпросните услуги не представляват незначителна част от цената на услугата, свързана с образование и езиково обучение, която iSt предлага на своите клиенти. Затова според СЕО режимът за облагане на туристическите агенти (туроператорите) е приложим по отношение доставките, извършвани от това данъчно задължено лице.
Казано по друг начин, в ситуации като разгледаната лицата трябва да облагат своите услуги по специалния ред, предвиден за доставките на обща туристическа услуга в чл. 136-142 от ЗДДС, респективно в чл. 306-310 от Директива 2006/112/ЕО.
4. Единична туристическа услуга, третирана като обща
Лицето “V” е туристическа агенция. Тя предлага от свое име организирането на автомобилни екскурзии, при които клиентът използва личното си превозно средство, като “V” осигурява само настаняването за отдих. Сградите принадлежат на трети лица, а “V” получава 20% от цената на наема. Лицето начислява и декларира ДДС само за получените от него комисиони.
Данъчната администрация на съответната държава - членка счита, че наемането на сгради за отдих е облагаема доставка върху пълната й стойност (а не върху марж), тъй като става въпрос за отдаване под наем на сграда.
СЕО обаче не споделя това становище. Според съда обстоятелството, че услугата на агенцията “V” се състои единствено в предлагането на място за настаняване, не е достатъчно за нейното изключване от специалния режим за облагане на доставките на обща туристическа услуга. СЕО прави наблюдението, че туристическата агенция може примерно да предложи и консултация относно резервацията на място за отдих (решение от 12 ноември 1992 г. по дело C-163/91 - Van Ginkel).
Според това решение на СЕО (т. 23 от него) съдът приема, че изключването от приложното поле на чл. 26 от Шеста директива на услугите, предоставяни от туристически агент (туроператор), поради това че те обхващат единствено настаняването, но не и превоза на пътуващото лице, би довело до сложен данъчен режим, при който приложимите във връзка с ДДС правила биха зависели от съставните елементи на предлаганите на пътуващото лице услуги. А такъв данъчен режим би противоречал на целите на посочената директива, респ. на Директива 2006/112/ЕО.
От казаното обаче не следва, че според СЕС всяка предоставяна от туристически агент услуга без връзка с пътуването попада в специалния режим на чл. 26 от Шеста директива. Изводът, който следва да се направи, е друг - осигуряваното от туроператор настаняване се обхваща от приложното поле на посочената разпоредба, дори тази услуга да е единична и да включва само настаняване, но не и транспорт.Така в упоменатото по-горе решение от 9 декември 2010 г. по дело Minerva Kulturreisen GmbH се посочва, че чл. 26 от Шеста директива 77/388/ЕИО трябва да се тълкува в смисъл, че същият не се прилага за самостоятелната продажба на билети за опера, извършена от туристически агент без предоставяне на туристическа услуга. Или по-общо казано, след като дадена единична услуга не е придружена от предоставянето на туристически услуги, по-специално - транспорт и настаняване, тя не попада в приложното поле на чл. 26 от Шеста директива, респ. чл. 306-310 от Директива 2006/112/ЕО (т. 22 от решението по дело Minerva Kulturreisen GmbH).
В тази връзка съдът отбелязва, че прилагането на специалния режим на ОТУ по отношение на дейност, при която туристическият агент се ограничава да продава билети за представления, без да предоставя туристически услуги, би довело до нарушаване на конкуренцията. Защото една и съща дейност ще се облага по различен начин в зависимост от това дали продаващият билетите стопански субект е туристически агент, или не. Което е недопустимо и с оглед принципа на неутралност на ДДС.

[Нагоре]

Предизвестието тече и по време на отпуск

http://www.trud.bg/

ВЪПРОС: Подадох предизвестие за напускане на работа, но междувременно ми разрешиха да ползвам платения си годишен отпуск. Удължава ли се срока на предизвестието с дните на разрешения отпуск?
Мария Герасимова, София
ОТГОВОР: Срокът на предизвестието действително не се удължава, ако по време на отправено предизвестие от работника (служителя) му бъде разрешен отпуск за временна нетрудоспособност или платен годишен отпуск. Според Кодекса на труда срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът при срочен трудов договор е три месеца, но не повече от остатъка от срока на трудовия договор.
Според КТ срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му. Предизвестието може да се оттегли, ако работникът съобщи за това преди или едновременно с получаването му. Със съгласието на работодателя то може да се оттегли и до изтичане на неговия срок.
Законът установява само срока на предизвестието при прекратяване на трудовия договор и откога започва да тече. Законовите разпоредби не предвиждат този срок да спира да тече по време на разрешения платен годишен отпуск. Това важи и за издадените болнични листове за временна неработоспособност по време на предизвестието. Трябва да се има предвид, че ползването на платен годишен отпуск става с писмено разрешение на работодателя. При напускане на работа с предизвестие трудовият договор се прекратява с изтичането на срока на предизвестието.
Справка: чл. 173, ал. 1, чл. 326 и чл. 335, ал. 2 от Кодекса на труда

[Нагоре]

Неплатеният отпуск за гледане на дете е трудов стаж

http://www.trud.bg/

ВЪПРОС: Ползвам неплатен отпуск за детето, което е на 3 години. Отпускът ми изтича в края на месеца и след това ще напусна. Имам ли право на обезщетение за неизползван отпуск за тези 6 месеца неплатен отпуск за гледане на дете? Т. Иванова, гр. Шумен
ОТГОВОР: При напускането ще имате право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и за времето, през което сте била в неплатен отпуск за гледане на детето.
След използването на отпуска за гледане на дете до навършване на 2-годишната му възраст всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер на 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст.
Отпускът се ползва след писмено уведомление на работодателя най-малко 10 работни дни предварително. Той може да се вземе наведнъж или на части, но за не по-малко от 5 работни дни.
Времето, през което се ползва отпускът, се зачита за трудов стаж. За това време работникът или служителят има право на платен годишен отпуск. При прекратяване на трудовото му правоотношение той има право на обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.
Времето на неплатения отпуск за отглеждане на дете се признава и за осигурителен стаж.
Справка: чл.167а и чл. 224 от Кодекса на труда и чл. 9, ал. 2 т.1 от Кодекса за социално осигуряване

[Нагоре]

Продажба на УПИ и определяне на данъчна основа по ЗДДС

http://www.account-bg.info/

Във връзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция „ОУИ”-…………….. с вх.№ …….. от 20.01.2010г. е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 02.10.2007г. На 15.10.2007г. е запупен парцел -УПИ на цена без включен ДДС – 351 732,59 лв. и начислен ДДС в размер на 70 333 лв., която сума е ползвана като данъчен кредит. Имотът е закупен с инвестиционни намерения. Нуждата от парични средства води до продажба на този имот, но цените на имотите са ниски и пазарната цена на този имот е около 100 000 лв. Такава е цената и според лицензиран оценител.
Поставен е въпрос за дължимия ДДС при продажба на този имот при цена 100 000 лв. без включен ДДС.
Предвид посочената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададения от Вас въпрос, изразяваме следното становище:
Съгласно разпоредбите на чл. 26 от ЗДДС, данъчна основа по смисъла на този закон е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема или освободена. Данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер.
Следва да се има предвид, че в чл.27 на ЗДДС са разписани особени случаи за определяне на данъчната основа.
Данъчната основа се определя по реда на чл. 27, ал. 1, т.2 от ЗДДС при доставката урегулиран поземлен имот, с изключение на прилежащ терен към сгради, които не са нови. По силата на тази норма данъчната основа на тази доставка не може да е по-ниска от данъчната основа при придобиването на УПИ.
Предвид гореизложеното, независимо от договорената по-ниска продажна цена за УПИ, предвид специфичните ограничения на чл.27, ал.1, т.2 от ЗДДС, данъчната основа при тази доставка не може да е по-ниска от данъчната основа при придобиването/себестойността на имота - УПИ.
При доставка на имота – УПИ на свързано лице, чл. 27, ал. 3 от ЗДДС следва да се прилага във връзка с ал. 1. Данъчната основа в тези случаи е пазарната цена, но не по-ниска от цената на придобиване или себестойността на стоката, предмет на доставката.

[Нагоре]

Относно: данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност на авансово получени суми във връзка с доставка на стоки за трети страни

 

ЗДДС, чл. 37, ал.3
ППЗДДС, чл. 39

Относно: данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност на авансово получени суми във връзка с доставка на стоки за трети страни

Според изложеното в запитването дружеството осъществява доставки на машини и оборудване за Русия и страните от ОНД. Изработката на машините е с времетраене от 7-8 месеца. През този период се получават авансови плащания за тези доставки. На основание чл. 37, ал. 3 от ЗДДС не следва да се начислява ДДС за тези авансови плащания, което е в противоречие на чл. 39, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДДС. Поставя се въпроса как следва да процедирате при наличието на това противоречие в нормативната уредба?

При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДС /обн. ДВ бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ бр.113 от 28 декември 2007 г./ и ППЗДДС /обн. ДВ, бр.76 от 15 септември 2006г., посл. изм. ДВ, бр.16 от 20.02.2007 г./ по зададения въпрос изразяваме следното становище:
С измененията и допълненията на разпоредбата на чл. 37 от ЗДДС, в сила от 19.12.2007г. се променя режима за облагане на авансовите плащания, свързани с доставки, облагаеми с нулева данъчна ставка по реда на глава трета от с.з. Новите разпоредби отменят задължението за начисляване на ДДС при авансови плащания за доставки, облагаеми с нулева данъчна ставка, в случаите, при които до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът е станал изискуем, доставчикът не се снабди с необходимите документи, изисквани от закона.
Според действащата до 19.12.2007г. разпоредба на чл. 37 от ЗДДС, ако до изтичането на този срок доставчикът не се снабди с документите, посочени в чл. 21 - чл.39 от ППЗДДС, с които се удостоверява наличието на обстоятелствата, даващи му право да приложи нулева данъчна ставка, той е задължен да начисли данък с протокол и за получени авансови плащания за тази доставка. Редът и начинът за начисляване на данък е уреден в чл.39 от ППЗДДС, която разпоредба не е променена в действащата към настоящия момент редакция на ППЗДДС.
Съгласно чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, се прилага по-високия по степен акт.
Принципът за прилагане на нормативния акт от по-висока степен е основен принцип и в Административно процесуалния кодекс, формулиран чрез разпоредбата на чл.5 от същия.
Очевидно в настоящия случай е налице противоречие на разпоредба от ППЗДДС /чл. 39/ и разпоредба на ЗДДС /чл. 37/, касаещи облагането на получени авансови плащания във връзка с доставки, облагаеми с нулева ставка по реда на глава трета от с.з.
Предвид гореизложеното, за получаваните от дружеството авансови плащания във връзка с доставка на машини и оборудване за трети страни ще намери приложение разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от ЗДДС, в сила от 19.12.2007 г.

[Нагоре]

При уволнение срещу обезщетение се полагат пари за безработица

http://www.trud.bg/

Приех да ме освободят срещу 4 заплати обезщетение, но се притеснявам дали в такъв случай ще мога да получавам обезщетение за безработица и за какъв период, пита наш читател. Той пояснява, че работи от 8 години в предприятието.
В описания случай е налице прекратяване на трудовото правоотношение срещу обезщетение по чл. 331 от Кодекса на труда. Читателят следва да получава обезщетение за безработица 8 месеца.
Работодателят може да предложи на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение от поне 4 брутни заплати. Работникът има 7-дневен срок, за да реши дали приема.
Срокът за регистрация е 7 работни дни
Обезщетението за безработица се изплаща от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението е подадено в 3-месечен срок от тази дата и лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок до 7 работни дни от уволнението.
Обезщетенията за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат за определен период, в зависимост от продължителността на осигурителния стаж.
За 3 години стаж обезщетение се взема 4 месеца
Ако лицето има до 3 години осигурителен стаж като осигурено за безработица, то получава обезщетението в продължение на 4 месеца; при стаж от 3 до 5 години се полага обезщетение за срок от 6 месеца. Когато стажът е от 5 до 10 години, обезщетението се дава 8 месеца.
Стаж от 10 до 15 години дава право на 9 месеца обезщетение за безработица. Ако стажът е от 15 до 20 години, полага се обезщетение за срок от 10 месеца. При стаж от 20 до 25 години се плаща 11 месеца, а ако стажът е над 25 години, обезщетение се получава 12 месеца.
Дневният размер на обезщетението е 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими вноски във фонд “Безработица” за последните 18 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. То не може да бъде по-малко от 7,20 лв. на ден съгласно чл. 10 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2011 г.
Безработните лица, чиито правоотношения са прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие или поради виновното им поведение на изчерпателно посочени в закона основания, получават минималния размер на обезщетението за безработица за срок 4 месеца.
Прекратяването на трудовия договор срещу обезщетение по чл. 331 от КТ обаче не е сред тези основания, така че парите за безработица в този случай се дължат в пълен размер и за целия срок, за който се полагат според стажа.
В този смисъл са разпоредбите на чл. 54а - чл. 54е от Кодекса за социално осигуряване

[Нагоре]

Данъчни погнаха и длъжници на длъжници

http://dnes.dir.bg/news/

НАП събира пари от длъжници на длъжници, съобщи bTV. Чрез тази схема е намаляла междуфирмената задлъжнялост.

Дори фирмата ви да е изрядна към държавата, може да осъмне със запорирани сметки. Все по-често данъчните събират дълговете чрез трети лица. Само през тази година по схемата в хазната са влезли два и половина милиона лева. Приемаме че фирмата "А" дължи пари на фирмата "Б", която има дългове към хазната. От приходната агенция могат да приберат дължимото като запорират сметките на фирмата "А" и приберат сумата оттам. Или казано иначе - могат да съберат дълговете на длъжниците си от техните длъжници.

Това се е случило цели 120 пъти само за тази година. В резултат са събрани 2 милиона и 400 хиляди лева. За последно схемата е приложена в строителния бранш. От НАП признават, че не стигат далеч в разследването, тъй като изисквало голям ресурс. Най-често се стига до втория в схемата, т.е. изгаря длъжникът на длъжника на хазната.

„Имаме в практиката случаи, в които длъжниците на НАП настояват за прилагането на този способ, защото имат множество неплатени вземания от трети лица", обясни Росен Бъчваров, говорител на агенцията. Така от подобно разчистване на сметки намалява междуфирмената задлъжнялост, която за 2010 година е около 100 милиарда лева, 40 милиарда от тях са просрочени плащания на бизнеса. Държавата също има дългове към бизнеса. Забавените плащания към частния сектор са за около 400 милиона лева. От НАП обаче могат да запорират сметки само на общини, не и на министерства.

[Нагоре]

Разяснение № 2-2025 от 22.07.2008 г. относно данъчно третиране на неустойки с обезщетителен характер

 

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

Дружеството, което управлявате, е придобило по силата на договор за финансов лизинг товарен автомобил от друго търговско дружество, местно лице за Швеция (страна членка на ЕС), което притежава валиден VAT - номер.
При придобиване на транспортното средство, като получател по ВОП сте начислили ДДС върху цялата главница по лизинговия договор и сте се разчели с бюджета за дължимия данък.
Поради финансови затруднения на предприятието, погасяването на дължимата месечна вноска сте извършвали с просрочие. Съгласно клауза от договора с шведската фирма, последната Ви начислява неустойки, документирани с инвойс, в който няма начислен ДДС.
Поставяте следните въпроси:
1. Следва ли да начислите ДДС върху неустойката, кое е основанието и по какъв начин се документира това.
2. Ако следва да се издава Протокол съгл. чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС следва ли той да се включва в дневника за покупките.
3. Относима ли е към изложения казус хипотезата на чл. 21, ал. 3, т. 2, б. "д" от ЗДДС.
Предвид описаната фактическа обстановка и изхождайки от действащата към момента нормативна уредба, изказваме следното принципно становище:
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката от получателя или от трето лице. Нов момент в ЗДДС, считано от 1.01.2007 г., е уточнението в изречение второ на ал. 2, че не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер.
Съгласно чл. 86 от Закона за задълженията и договорите неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението. Същите, когато имат обезщетителен характер,ясъгласно ЗДДС, не са елемент от данъчната основа.
Ако неустойките имат санкционен характер, съгласно ЗЗД, т.е. уговорени са като допълнителна санкция (в допълнение към тази, която компенсира неизпълнението на договора и представляват заместваща престация), то техния размер следва да бъде включен в данъчната основа на доставката, в конкретния случай в стойността на вътреобщностното придобиване (ВОП), което сте осъществили, тъй като няма да попаднат в обхвата на чл. 26, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС. Съгласно чл. 84 от закона данъкът при вътреобщностните придобивания е изискуем от лицето, което извърши придобиването.
Това разделение на неустойките, според тяхната правна същност, а оттам и задължението за облагане с ДДС, налага да бъде извършена преценка на характера на неустойките съгласно клаузите в конкретния договор.
На основание чл. 84 от ППЗДДС за документирането на неустойки с обезщетителен характер не се издава данъчен документ. Заплащането на обезщетение под формата на неустойка не е доставка по см. на ЗДДС, а паричен поток. За документиране движението на парични средства между контрагентите е достатъчно издаването на документ, удостоверяващ плащането им.
В случай, че заплатената неустойка има санкционен характер и подлежи на облагане, начисляването на данъка следва да се извърши с издаване на Протокол по реда на чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Изхождайки от обстоятелството, че неустойката със санкционен характер представлява част от стойността на реализираното вътреобщностно придобиване, то спрямо нея са приложими разпоредбите в ЗДДС, регламентиращи ВОП, включително:
- чл. 86 - регламентиращ задължението за начисляване на данъка;
- чл. 71 - регламентиращ условията за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит.

http://www.midora.bg

[Нагоре]

Становище относно ЗИД на Кодекса за социално осигуряване

 

00-210
Дата 11.08.2011 г.
ДО ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
ГР. ……………………………………..

ДО
ДИРЕКЦИЯ „ОБЖАЛВАНЕ
И УПРАВЛЕНИЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО”
ГР. ……………………………………..

Относно: Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ЗИД на КСО), обнародван в ДВ, бр. 60, от 05.08.2011 г.

Във връзка със Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване предвид функциите и правомощията на Национална агенция за приходите изразявам следното становище на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите:

Промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО), направени със Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, които са свързани с вноските за държавното обществено осигуряване (ДОО), са следните:
1. чл. 4, ал. 5 от КСО – разпоредбата се изменя, в резултат на което лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник могат да се осигуряват върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО). До влизане на изменението в сила лицата чл. 4, ал. 5 от КСО можеха да се осигуряват върху избран месечен осигурителен доход между минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и максималния месечен размер на осигурителния доход, определени със ЗБДОО за съответната година.
Изменението е в сила от 05.08.2011 г. – деня на обнародване на ЗИД на КСО в ДВ (основание § 25 от Преходните и заключителни разпоредби към ЗИД на КСО).

2. чл. 6, ал. 1, т. 1 и 2 от КСО – разпоредбите са допълнени вследствие на което в сила от 01.09.2011 г. размерите на осигурителните вноски за фонд „Пенсии” на ДОО, за лицата по чл. 69а от КСО, са определени, както следва:
§ 20,8 на сто за родените преди 1 януари 1960 г.;
§ 15,8 на сто за родените след 31 декември 1959 г.
Съгласно чл. 69а от КСО балерини, балетисти и танцьори придобиват право на пенсия при прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от възрастта им, при 25 години осигурителен стаж на длъжност балерина, балетист или танцьор в културни организации.
Културни организации по смисъла на чл. 69а от КСО са организациите, вписани в регистъра по чл. 14, ал. 4 от Закона за закрила и развитие на културата (чл. 18а, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж). Според чл. 14, ал. 4 от закона министерството на културата създава и поддържа информационен регистър на културните организации и институти, които подават заявление за вписване в регистъра преди започване на дейността си.
В тази връзка следва да се има предвид, че достъпът до информацията в регистъра се осъществява чрез справка. Всеки може да поиска изготвяне на справка за вписаната информация след подаване на писмено искане до министъра на културата. Справката се предоставя в 14-дневен срок от подаване на искането (основание чл. 7, ал. 5 от Наредба № Н-1 от 14 март 2007 г. за информационния регистър на културните организации).
Допълненията в чл. 6, ал. 1, т. 1 и 2 от КСО са във връзка с реда за зачитане на осигурителен стаж на лицата по чл. 69а от КСО. При определяне размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст на тези лица осигурителният стаж, придобит след 31 декември 2010 г., се зачита за трета категория труд (основание чл. 18а, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж).

3. чл. 6, ал. 3 от КСО – измененията и допълнененията на разпоредбата са свързани с осигурителния доход на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 9 от КСО (специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето). В резултат от промените осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 9 от КСО се дължат върху получените възнаграждения, но върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната. До влизане в сила на измененията и допълнененията осигурителните вноски за тези лица се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии.
Измененията и допълнененията на чл. 6, ал. 3 от КСО са в сила от 01.09.2011 г. (основание § 25, т. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към ЗИД на КСО).

Изпълнителен Директор на нап:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/

[Нагоре]

За по-ниско платена работа заболелият служител получава обезщетение

http://www.trud.bg/

ВЪПРОС: Трудоустроиха ме по предписание на здравните органи, но преминах на длъжност с по-ниска заплата. Чух, че в този случай ми се полага обезщетение от НОИ. Вярно ли е това? К. Н., Пловдив
ОТГОВОР: Щом след трудоустрояването сте преминали на длъжност с по-ниско трудово възнаграждение, наистина ви се полага обезщетение от държавното обществено осигуряване (ДОО), което се изплаща от НОИ. То ви се полага за времето на трудоустрояването, но за не повече от 6 месеца.
Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение от ДОО вместо възнаграждение при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Осигурените за трудова злополука и професионална болест имат право на обезщетение при трудоустрояване в тези случаи независимо от продължителността на осигурителния стаж.
При трудоустрояване поради временно намалена работоспособност вследствие на общо заболяване, трудова злополука или професионална болест на осигурения се изплаща парично обезщетение от ДОО, ако на новата работа се намали трудовото му възнаграждение.
От 1.01.2011 г. дневното парично обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение през 12-те календарни месеца, предхождащи месеца на трудоустрояването, но не повече от среднодневния размер на максималния месечен осигурителен доход, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването. Когато осигуреният е работил по-малко от 12 месеца до деня на трудоустрояването, обезщетението се определя като разлика между среднодневното възнаграждение, определено по чл. 41 от Кодекса за социално осигуряване и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването.
Документите, необходими за изплащане на парично обезщетение за трудоустрояване, се представят в съответното териториално поделение на НОИ от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за всеки календарен месец не по-късно от два работни дни след деня на изплащане на дължимите възнаграждения или част от тях. А когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени, документите се представят не по-късно от два работни дни след последния ден на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.
Справка: чл. 40, чл. 40а, чл. 41 и чл. 47 от Кодекса за социално осигуряване.

[Нагоре]

Уволнението се оспорва в двумесечен срок

http://www.trud.bg/

ВЪПРОС: Трудоустроиха ме по предписание на здравните органи, но преминах на длъжност с по-ниска заплата. Чух, че в този случай ми се полага обезщетение от НОИ. Вярно ли е това? К. Н., Пловдив
ОТГОВОР: Щом след трудоустрояването сте преминали на длъжност с по-ниско трудово възнаграждение, наистина ви се полага обезщетение от държавното обществено осигуряване (ДОО), което се изплаща от НОИ. То ви се полага за времето на трудоустрояването, но за не повече от 6 месеца.
Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение от ДОО вместо възнаграждение при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Осигурените за трудова злополука и професионална болест имат право на обезщетение при трудоустрояване в тези случаи независимо от продължителността на осигурителния стаж.
При трудоустрояване поради временно намалена работоспособност вследствие на общо заболяване, трудова злополука или професионална болест на осигурения се изплаща парично обезщетение от ДОО, ако на новата работа се намали трудовото му възнаграждение.
От 1.01.2011 г. дневното парично обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение през 12-те календарни месеца, предхождащи месеца на трудоустрояването, но не повече от среднодневния размер на максималния месечен осигурителен доход, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването. Когато осигуреният е работил по-малко от 12 месеца до деня на трудоустрояването, обезщетението се определя като разлика между среднодневното възнаграждение, определено по чл. 41 от Кодекса за социално осигуряване и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването.
Документите, необходими за изплащане на парично обезщетение за трудоустрояване, се представят в съответното териториално поделение на НОИ от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за всеки календарен месец не по-късно от два работни дни след деня на изплащане на дължимите възнаграждения или част от тях. А когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени, документите се представят не по-късно от два работни дни след последния ден на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.
Справка: чл. 40, чл. 40а, чл. 41 и чл. 47 от Кодекса за социално осигуряване.

[Нагоре]

Становище относно прилагане на чл. 122 от ДОПК

 


НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ
1000 София, бул. “Княз Дондуков” № 52 Телефон: (02) 98591 Факс: (02) 9870827

Изх.№ 24-00-4
Дата: 25.07.11 ДО
ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ НА НАП
ГР……………………….

ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ „ГДО”

ДИРЕКЦИЯ „оуи” – ГР.……………..

Настоящето становище се издава на основание чл. 10, ал.1, т.10 от ЗНАП и целта му е да даде разяснения във връзка с измененията на чл. 122 от ДОПК, действието на новата разпоредба на чл. 124а от ДОПК и прилагането на указание № 24-00-1/ 08.01.2009 г. на изпълнителния директор на НАП.

І. Общи бележки

Производството по реда на чл. 122 от ДОПК представлява особен процесуален ред, който дава възможност на органите по приходите да установяват задължения и в случаите, когато не са налице необходимите данни за извършване на ревизионното производство по общия ред. По отношение действията на органите по приходите, свързани с прилагането на чл. 122 от ДОПК е издадено подробно указание на Изпълнителния директор на НАП № 24-00-1/ 08.01.2009г.
Със Закона за изменение и допълнение на ДОПК, /обн. ДВ. бр.14 от 15.02.2011г., в сила от 15.02.2011г./ е добавена нова т. 8 в ал. 1 на чл. 122 от ДОПК и бе създадена новата разпоредба на чл. 124а от ДОПК, с която се регламентира възможността за установяване на задължителни осигурителни вноски по реда на чл. 122 – 124 от ДОПК.

ІІ. Действие и времеви обхват на разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 8 и чл. 124а от ДОПК

Следва да се има предвид, че разпоредбите на чл. 122 и сл. от ДОПК по своята правна същност представляват набор от особени доказателствени правила, които позволяват прилагането на материално - правните норми на съответен закон при съществена или пълна липса на необходимите доказателства за настъпване на фактическите състави, според материалния закон. С други думи, разпоредбите на чл. 122 – 124а, от ДОПК представляват специфичен процесуален ред за извършване на ревизионно производство по ДОПК по установяване размера на дължимите данъци, ЗОВ и вноски за Фонд „ГВРС”.
Съдържанието на чл. 122 и следващите от ДОПК определя тези разпоредби като процесуални норми, доколкото те имат за предмет уреждането на специален ред или производство за установяване на предвидените в закона факти. Действието на процесуалните норми по принцип е за в бъдеще или за напред, т. е. спрямо всички ревизионни производства, висящи към или образувани след влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ДОПК, /обн. ДВ. бр.14 от 15.02.2011г., в сила от 15.02.2011г./.
Когато след влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на ДОПК, /обн. ДВ. бр.14 от 15.02.2011г., в сила от 15.02.2011г./ има висящо ревизионно производство, при което се прилага особения ред по чл. 122 - 124 от ДОПК, за да бъдат установени в това производство и задължения за ЗОВ и вноски за Фонд „ГВРС”, в случаите, когато ревизията касае само задължения за данъци, е задължително да бъде издадена нова заповед за възлагане на ревизия по реда на чл. 113, ал.3 от ДОПК /в която да е посочено, че ще се ревизират ЗОВ и да се определи ревизирания период/, която следва да се връчи на задълженото лице. Изменението се смята за извършено от датата на издаване на новата заповед за възлагане на ревизия. Задълженото лице следва да бъде уведомено, че ЗОВ и вноски за Фонд „ГВРС” ще бъдат определени по реда на чл. 122 от ДОПК за периодите, за които са налице основанията на чл. 122, ал.1 и попадат в обхвата на ревизията. Извършените до момента процесуални действия по определянето на данъчната основа не следва да се извършват отново.

ІІІ. Неосигуряване на достъп като основание за прилагане на чл. 122 и следващите от ДОПК

Разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 8 от ДОПК обхваща две хипотези, а именно неосигуряване на достъп до подлежащ на контрол обект и неосигуряване на достъп до счетоводни и/или търговски данни от значение за производството, съхранявани на електронен носител.
Задълженията за осигуряване на достъп и правомощията на органите по приходите на достъп са уредени в разпоредбите на чл. 12, ал. 1, т. 4 във връзка с ал. 3 на същата разпоредба и чл. 13 от ДОПК и чл. 12, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 39 от ДОПК. По същество задължението на задължените лица по отношение представянето на всички данни и доказателствата, относими към установяването на задълженията им стои в основата на администрирането на данъците и задължителните осигурителни вноски. Най-пряк израз на това задължение са данъчните и осигурителните декларации, задълженията за подаването на които са уредени в съответния материален закон. Същевременно чл. 37, ал. 2 от ДОПК урежда по всеобхватен начин задължението на лицата, страни в конкретно административно производство, да представят всички доказателства относими към законосъобразното установяване на задълженията.
Събирането на тези доказателства най-общо се осъществява по два начина – чрез представянето им пред органа по приходите и чрез осигуряване на достъп до подлежащите на контрол обекти и данните на електронен носител. Във всеки случай събирането на доказателства изисква същите да преминат във физическо държане на органа по приходите. Именно и затова правната уредба оправомощава органите по приходите с правомощия за достъп до подлежащи на контрол обекти и достъп до счетоводна и търговска информация на технически носител, от които правомощия органите по приходите могат и следва да се ползват в пълнота.
При преглед на основанията за прилагане на особения ред за доказване на данъчната основа по чл. 122, ал. 1 от ДОПК се установява, че под една или друга форма те уреждат именно случаите, в които не са представени доказателства, например не е подадена данъчна декларация, не е представено редовно счетоводство и т.н. След изменението на разпоредбата и въвеждането на новата т. 8 въпросът с неосигуряването на достъп намира своето разрешение, следвайки общата логика на процеса, а именно, че страната, която препятства или не съдейства за събирането на доказателствата, следва да понесе неблагоприятните процесуални последици от това – в случая това ще бъде възможността за органът по приходите да установи основата за облагане въз основа на други достъпни нему, макар и понякога косвени доказателства.
При всички случаи осигуряването на достъп, както до подлежащ на контрол обект, така и до данни на технически носител, включва осигуряването от страна на съответния участник в производството на възможност по разумен, обичаен и незатруднителен начин да се прегледа мястото или помещението и находящите се там вещи и документи, съответно да се прегледат данните на технически носител. В този смисъл обичайният и разумен начин на достъп най-често е този, който самото лице използва. Осигуряването на достъп по начин, който е очевидно необичаен, излиза извън рамките на разумното или създава излишни или прекомерни затруднения за органа по приходите представлява всъщност отказ за осигуряване на достъп и органът по приходите може да приложи чл. 122, ал. 1, т. 8 от ДОПК.

1. Неосигуряване на достъп на ОП до подлежащ на контрол обект

Това са случаите, в които орган по приходите е възпрепятстван да упражни даденото му в чл. 12, ал. 1, т. 4 от ДОПК правомощие за достъп до подлежащи на контрол обекти, визирани в ал.8 на същия член.
Действията по неосигуряване на достъпа биха могли да бъдат извършени както от самото задължено лице или негови служители, така и от трети лица например охрана. Органите по приходите следва да имат предвид, че разпоредбата на т. 8 не включва случаите, в които те не могат да осъществят контрола в обекта поради неоткриването в него на задълженото лице или негови служители /заключени помещения и други обстоятелства/. Изключение от това би могла да бъде ситуация, при която орган по приходите е изискал от задълженото лице по реда на ДОПК осигуряване на достъп до обекта на определена дата, искането е било надлежно връчено (с изключение на връчване по чл. 28, ал. 3 и 32 от ДОПК) и въпреки това в посочените в него време и място не е открито лицето или негов представител, които да осигурят достъп до обекта.
Горните обстоятелства следва да се констатират в протокол, като същевременно по преценка на органа по приходите следва да се предприемат и действия с цел съхраняване на доказателствата, които се предполага, че се намират в обекта, до който не е осигурен достъп по реда на чл. 40 или 42 от ДОПК.

2. Неосигуряване на достъп на орган по приходите до счетоводни и/или търговски данни от значение за производството, съхранявани на технически носител в електронен вид

Такива са случаите, когато задължени лица не изпълнят задълженията си по чл. 39 от ДОПК за осигуряване на достъп на орган по приходите до автоматизирани информационни системи, продукти или архиви, използвани за събиране, обработка и съхранение на счетоводна, търговска и друга информация от значение за определяне на задълженията им за данъци и задължителни осигурителни вноски например чрез достъп до база данни на лицето или посредством терминал при лицето или другаде, свързан в локална мрежа със сървър, съхраняващ информацията, или посредством интернет базирано приложение. Органът по приходите следва да състави протокол, в който да опише неосигуряването на достъп и в какво се състои то (по какъв начин не е допуснат до всички счетоводни и/или търговски данни от значение за производството, съхранявани в електронен вид; до какви видове информационни системи, продукти и/или архиви не му е осигурен достъп).
С цел запазване на тези данни, които биха могли да послужат като доказателство в производството, по преценка на органа по приходите се предприемат действия по чл. 40 или 42 от ДОПК.
3. Що се отнася до преценката, дали след установяване на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 8 ревизията ще премине по особения ред на чл. 122 и следващите от ДОПК следва да се има предвид посоченото в т. ІІ на края от указание № 24-00-1/ 08.01.2009 г. на изпълнителния директор на НАП, а именно необходимо е извършване на преценка, доколко основанието е повлияло или би могло да повлияе върху възможността за установяване на данъчните задължения по общия ред, като тази преценка е в рамките на оперативната самостоятелност на органа по приходите, като се има предвид, че прилагането на особения ред е изключение от общите правила, същото води до установяване на вероятна данъчна основа и поради това приложното му поле следва да е сравнително ограничено. Отново следва да се подчертае, че разпоредбата на чл. 122 от ДОПК не е санкционна и няма за цел да наказва задължените лица за неправомерно поведение. Действително е почти неизбежно обаче разминаването между действителното положение и само вероятния размер на основата за начисляване на данъци или осигурителни вноски. Това се дължи на самата същност на особения ред по чл. 122 от ДОПК.

ІV. Особености при ревизия по реда на чл. 122 и сл., във вр. с чл. 124а от ДОПК, свързани с характера на задълженията за ЗОВ и вноски за Фонд „ГВРС”

1. С оглед възможността да бъдат установявани задължения за ЗОВ и вноски за Фонд „ГВРС” след влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ДОПК, /обн. ДВ. бр.14 от 15.02.2011г., в сила от 15.02.2011г./, органите по приходите следва да имат предвид, че разпоредбите на чл. 122 - 124 от ДОПК се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски.
Следва да се отбележи, че както основанията за прилагане на реда по чл. 122 и сл. от ДОПК, така и самите процесуални действия по определяне размера на дължимите осигурителни вноски, следва да бъдат съобразени с особеностите на осигурителното законодателство. С оглед на това, органите по приходите в хода на производството по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, трябва да имат предвид всички обстоятелства, свързани с определяне на ЗОВ за осигурените лица, както в случаите, когато са подавани данни за тях, така и когато такива данни липсват.
2. Основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК следва да се прилагат само тогава, когато посочените в т.1 – т.8 на ал.1 хипотези за прилагане на особения ред за извършване на ревизия налагат извода за неспазване на законовите задължения по отношение на определянето на дължимите от лицето задължителни осигурителни вноски.
Така например в хипотезата на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, когато в хода на извършена оперативна проверка в обект на ЗЛ са установени данни за укриване на приходи, например: неотчитане на извършвани продажби чрез издаване на фискален бон, или в резултат на осъществено наблюдение на обекта е установено многократно увеличение на оборота на обекта в сравнение с аналогичен предходен период и едновременно с това е установено някое от следните обстоятелства:
- при извършената проверка е установено, че в обекта работят лица, за които работодателят не е спазил законовото задължение за регистрация на трудовите договори в НАП, или
- при проверката е установено, че работещите в обекта лица се осигуряват на минималния осигурителен доход, а реално им се изплащат по-големи трудови възнаграждения,
може да се направи обоснован извод, че укриваните приходи имат връзка със заплащане на възнаграждения, подлежащи на облагане със задължителни осигурителни вноски и съответно е налице основание за преминаване към ревизия при особени случаи за определяне на техния размер.
Разпоредбата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК е основание за определяне по особения ред на дължими от физическо лице осигурителни вноски, когато в хода на производство по Кодекса е установено, че декларираните от лицето приходи, доходи и източници на финансиране не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за определен период и лицето не е предоставило доказателства за произхода на средствата, необходими за финансиране на това несъответствие. В тези случаи и доколкото анализа на събраните доказателства не дава основания за доказване на противното, органът по приходите следва да приеме, че лицето е извършвало трудова дейност, за която са дължими задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице. Налице е обоснован извод, че установеното несъответствие води до неплащане на задължение за осигурителни вноски, които следва да бъдат определени по реда на чл.122 – 124а от ДОПК.
По отношение на останалите основания на чл.122, ал.1 от ДОПК, като липсваща документация и неосигуряване на достъп, отново следва да става въпрос не просто за някакви нередности в счетоводството или други документи, а или за констатирани груби нарушения в отчетността, които поставят под въпрос редовността на цялото счетоводно отчитане, или за нередности, свързани именно със задължения за осигурителни вноски.
2.1 Същото се отнася и до хипотезите на неосигуряване на достъп. Следва да става въпрос именно за достъп до данни, свързани със задължителни осигурителни вноски, а не до други данни, свързани например със задълженията за ДДС. Така например неосигуряването на достъп до системата за заявки от клиенти няма да представлява достатъчно основание за прилагане на чл. 122 и следващите от ДОПК по отношение на задълженията за осигурителни вноски. Напротив, неосигуряването на достъп до системата за управление на персонала (назначения, заплати и т.н.) е самостоятелно основание за преминаване по особения ред за установяване на задълженията. Същият критерий следва да се приложи по отношение на достъпа до подлежащ на контрол обект. Когато неосигуряването на достъп всъщност възпрепятства установяване на обстоятелства, свързани с работещите в предприятието, например наличните работници на строителен обект, или съвпадението на работещите в ресторант с декларираните като осигурени лица пред органите по приходите, то ще е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 8 от ДОПК. И обратното, ако неосигуряването на достъп препятства извършването на инвентаризация на наличните стоки в склада на предприятието, то няма да е налице основание за преминаване към особения ред по отношение на задължителните осигурителни вноски, тъй като евентуалните липси или излишъци на стоки на предприятието нямат пряко отношение към задълженията за задължителни осигурителни вноски.
2.2 В този смисъл всеки отделен случай следва да се преценява конкретно с оглед всички факти и обстоятелства. По отношение на преценката дали да се премине към особения ред за установяване на основата за начисляване на задължителни осигурителни вноски, следва да се има предвид посоченото по-горе в т. ІІІ.3.

3. При прилагане на чл. 122 и следващите от ДОПК във връзка с установяване на задълженията за задължителни осигурителни вноски по-особен въпрос представлява установяването на задълженията на осигурител за осигурителните вноски, дължими от него, включително в качеството му на лице, задължено да удържи и внесе личните осигурителни вноски за осигурените лица. По-точно в тази връзка са налице две често срещани на практика хипотези.
3.1 При първата от тях се установява наличието на работещи лица, като задълженото лице изобщо не е декларирало наличието на осигурени лица – не са налице регистрирани трудови договори, не са подавани декларации образец 1 и 6. Това например може да се установи при проверка на строителен обект, заведение за хранене или хотел. В тези случаи от една страна органът по приходите следва да изпрати съответната информация на ИА ГИТ с оглед упражняване на правомощията и за обявяване за в бъдеще на налични трудови договори за конкретните лица, съответно възникване на задължения за осигурителя за деклариране и внасяне на съответните дължими вноски. От друга страна, що се отнася до изминалия период от време, през който съответното предприятие е осъществявало дейност, без да изпълнява задълженията си на осигурител, съответно задълженията си за подаване на декларации и поддържане на счетоводна и друга документация (например ведомости за заплати), то именно разпоредбите на чл. 122 и следващите от ДОПК позволяват установяване на неизпълнените задължения за ЗОВ на осигурителя. При това както на тези, при които осигурителят е носител на задължението, така и на онези, по отношение на които той се явява лице, задължено да удържи и внесе личните вноски на заетите лица.
С оглед даването на евентуална възможност за ползване на осигурителни права на осигурените лица, след преминаване към особения ред за установяване на задълженията от ревизираното лице следва изрично да се изиска справка с точно посочване на полагащите труд лица, периодите на полагане на труд и точния размер на техните възнаграждения. Освен това, макар и подадена такава справка, същата следва внимателно да бъде проверена и подкрепена с други достоверни и безспорни доказателства (например пропускателен режим, квалификация на работниците, документи за отчитане на работното време, предоставено от работодателя оборудване и пр.), тъй като справката сама по себе си не е допустимо да замести изискваните от закона декларации. При установена липса на съдействие или основателни съмнения за недостоверност на евентуално представени справки е допустимо и следва да се използва косвен метод за анализ и установяване на брутното задължение на осигурителя, определено общо за всички дължими от него задължителни осигурителни вноски. Това може да стане, например, по данни от други лица с подобна дейност – чл. 122, ал. 2, т. 12 от ДОПК и указание № 24-00-1/ 08.01.2009 г. на изпълнителния директор на НАП, т. ІІІ, т. 4, б. „л”. Така установеното задължение, което подлежи на заплащане във фондовете на ДОО, обаче не се разпределя към точно определени осигурени лица. Подобен подход е допустим с оглед принципа за солидарност и всеобщност на системата на ДОО, прогласен с чл. 3 на КСО.
3.2 При втората хипотеза, макар и да са налице данни за осигурените лица, се установява изплащане на възнаграждения, различни от посочените в трудовите им договори, съответно в подаваните от осигурителя декларации. Типичен пример в това отношение са установени скрити анекси към трудовите договори или скрити счетоводни и платежни документи, включително т.нар. черно счетоводство. В тези случаи освен посочените по-горе в т. 3.1 справки и други потвърждаващи документи следва да се съберат и допълнителни доказателства, например от самите работници и служители. Ако отново не се окаже съдействие, представят се недостоверни доказателства или такива, които не могат да се преценят като безспорни, е допустимо и следва да се премине към използване на косвен метод за определяне на общо брутно задължение на осигурителя, което подлежи на заплащане във фондовете на ДОО, без да се разпределя към точно определени осигурени лица.

4. Следва да се обърне внимание, че в случаите, когато спрямо задълженото лице са извършвани предходни ревизии и е налице влязъл в сила ревизионен акт и предмет на ревизията са били задължения за задължителни осигурителни вноски, прилагането на чл. 124а от ДОПК е възможно само при наличие на основание по чл. 133 от ДОПК за изменение на установените с акта задължения. От друга страна, когато на лицето е издаден ревизионен акт, с който са били определени задължения, включително по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, за данъци, но предмет на ревизията не са били задължения за задължителни осигурителни вноски, прилагането на чл. 122 и сл. от ДОПК във връзка с чл.124а. от ДОПК е възможно.

По отношение на всички въпроси, свързани с прилагането на реда по чл. 122 и сл. от ДОПК, когато органите по приходите определят задължения за ЗОВ и вноски за фонд „ГВРС” следва да прилагат изцяло и указание на изпълнителния директор на НАП изх. № 24-00-1/ 08.01.2009г.

 

Изпълнителен Директор на
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ

/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/

[Нагоре]

Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба Н-18 за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти

 

На Интернет страницата на НАП е публикувана информация относно проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба Н-18 за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, публикувана на Интернет страницата на Министерство на финансите на 15. 07. 2011 г., предвиждаща по - ранно въвеждане на дистанционна връзка с НАП от сроковете, регламентирани в § 59, ал.1, т. 1-3 от ПЗР на наредбата за лица, по отношение на които се констатира нарушение наредбата.

Има се предвид, нарушение изразяващо се:
в неиздаване на фискална касова бележка (фискален бон),
нарушение на реда и начина на регистриране или въвеждане/извеждане във/от експлоатация на фискалните устройства или реда на отчитане на оборотите от извършените продажби.
За тези лица дистанционна връзка с НАП следва да се въведе в десетдневен срок от съставяне на акта за нарушение.

Предложено е наредбата за изменение и допълнение на Наредба Н-18 да влезе в сила от деня на обнародването й в Държавен вестник.

[Нагоре]

НАП: Фирмите в България, които начисляват доходи на чуждестранни юридически лица, трябва да удържат и внасят данък при източника

 

1) Кои доходи на чуждестранни юридически лица от източник в страната са облагаеми с данък при източника съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)?
С данък при източника се облагат следните доходи на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната:
· Дивиденти и ликвидационни дялове от участие в местни юридически лица.
Това са доходи, които произтичат от участието на едно чуждестранно юридическо лице в капитала на местно юридическо лице, в качеството му на акционер или съдружник като:
- доход от дивидент е частта от паричното разпределение на балансовата печалба (т.е. след облагане с данъци) в полза на чуждестранно юридическо лице, съобразно неговият дял в капитала на конкретно местно юридическо лице;
- ликвидационен дял е разпределението на дял от имуществото на едно местно юридическо лице, в полза на чуждестранно юридическо лице в качеството му на съдружник/акционер, в случаите на прекратяване на местното лице, или при напускане на чуждестранното юридическо лице.
За дивидент се считат и доходите от дялови участия от неперсонифицирани дружества.

Изключение! – Не се облагат с данък при източника разпределените дивиденти и ликвидационни дялове в полза на чуждестранно юридическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

· Доходи от финансови активи, издадени от местни юридически лица, държавата и общините.
Това могат да бъдат доходи на чуждестранни юридически лица от лихви (премии) по облигации, ДЦК, съкровищни бонове и др.

· Лихви, в това число лихви, съдържащи се във вноските по финансов лизинг.
Лихва е доходът от всякакъв вид вземания за дълг, независимо от това дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, например:
- лихвите по кредити от финансови и нефинансови институции, когато кредитор е чуждестранно юридическо лице;
- лихвите по депозити на чуждестранни юридически лица в местни банки;
- доходите (премиите) от бонове и облигации, издадени от местни юридически лица;

· Доходи от наем или друго предоставяне за ползване на движимо имущество.
Това са доходи от наем на всякакъв вид движими вещи.

· Авторски и лицензионни възнаграждения.
В обхвата на авторските и лицензионни възнаграждения се включват плащанията, получени за:
- правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено, научно произведение, кинофилми, записи на радио-, телевизионно предаване, софтуер; или
- правото на използване на патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес; или
- правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване; или
- информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит (ноу-хау).
Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване.

· Възнаграждения за технически услуги.
В обхвата на възнагражденията за технически услуги се включват плащанията за монтаж или инсталиране на материални активи, както и плащанията за всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно юридическо лице.

· Възнаграждения по договори за франчайз и факторинг.
Възнаграждения по договор за франчайз са плащания за предоставено право на ползване на индустриална или интелектуална собственост, отнасящи се до търговски марки, търговски имена, фирмени знаци, изработени модели, дизайни, авторско право, ноу-хау или патенти.
Договора за факторинг е сделка по прехвърляне на еднократни или периодични парични вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги, независимо дали лицето, придобило вземанията (фактор), поема риска от събирането на тези вземания срещу възнаграждение.

· Възнаграждения за управление или контрол на българско юридическо лице.
Това са доходи, произтичащи от участието на едно чуждестранно юридическо лице в управлението и контрола на местно дружество.

ВАЖНО! - Авансовите плащания във връзка с изброените доходи не се облагат с данък при източника.

2) Как се определя данъчната основа, върху която се дължи данък при източника, за отделните видове доходи?
· Данъчна основа за доходите от: дивиденти, финансови активи, лихви, наем на движимо имущество, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги, доходи по договори за франчайз и факторинг, и доходите от управление и контрол на местно лице, е брутният размер на тези доходи.

ВАЖНО! В случаите, когато при договори за финансов лизинг лихвата не е самостоятелно определена, се приема, че е пазарната лихва.
Пазарна лихва е лихвата, която би била платена при същите условия за предоставен или получен кредит под каквато и да е форма по сделка между лица, които не са свързани. Пазарната лихва се определя според условията на пазара, като се отчитат всички количествени и качествени характеристики на сделката - форма, размер и валута на предоставените средства, срок на предоставянето им, вид, размер и ликвидност на обезпечението, кредитният риск и други рискове, свързани със сделката, профил на кредитополучателя или лизингополучателя, както и всички други условия и обстоятелства, влияещи върху размера на лихвата.

· Данъчна основа за доходите от ликвидационни дялове е разликата между пазарната цена на подлежащото на получаване от съответния акционер или съдружник и документално доказаната цена на придобиване на акциите или дяловете му.

3) С каква данъчна ставка за облагат различните видове доходи на чуждестранни юридически лица според българското законодателство (ЗКПО)?
· Данъчната ставка на данъка върху доходите от дивиденти и ликвидационни дялове е 5 на сто.
· Данъчната ставка при определяне на данъка, за всички останали облагаеми доходи е 10 на сто.

Изключение (чл. 200а от ЗКПО)! – Данъчната ставка на данъка върху доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения е 5 на сто, когато едновременно са изпълнени следните условия:
u Притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз, или място на стопанска дейност в държава - членка на Европейския съюз, на чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз;
u Местното юридическо лице - платец на дохода, или лицето, чието място на стопанска дейност в Република България е платец на дохода, е свързано лице с чуждестранното юридическо лице - притежател на дохода, или с лицето, чието място на стопанска дейност е притежател на дохода.
За целите на прилагането на редуцираната данъчна ставка за доходите от лихви и авторски и лицензионни възнаграждения едно лице е свързано лице с второ лице, ако е изпълнено поне едно от следните условия към момента на начисляване на дохода:
а) първото лице е притежавало непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала на второто лице;
б) второто лице е притежавало непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала на първото лице;
в) трето лице, което е местно юридическо лице или чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз, е притежавало непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала и на първото, и на второто лице

4) В кои случаи местните лица трябва да удържат данък при източника по реда на ЗКПО за начислените от тях доходи на чуждестранни юридически лица?
Местните юридически лица удържат данъка при източника, когато начисляват съответните доходи.
При определяне на дължимия данък при източника за конкретен вид доход на чуждестранно юридическо лице, местното лице – платец на дохода, следва да се съобрази със специфичните разпоредби на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане, ако е налице сключена такава със съответната държава, на която чуждестранното лице, получател на дохода е местно.
Облекченията по СИДДО се ползват след удостоверяване на основанията за това. Удостоверяването на основанията за прилагане на данъчните облекчения, предвидени в съответната СИДДО, може да се извърши:
- в процедурата по чл. 135 от ДОПК;
- в процедурата по прихващане или възстановяване по чл. 129 от ДОПК;
- в хода на ревизионно производство на чуждестранното лице-притежател на дохода или на местното лице – платец на дохода.

Местните лица са задължени да удържат и внасят данък при източника по реда на ЗКПО, когато е налице една от следните хипотези:
· Притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице, което е местно лице на държава, с която Република България няма сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО).
· Притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице, което е местно лице на държава, с която Република България има сключена СИДДО, и в спогодбата е регламентирано, че за съответния вид доход не е налице данъчно облекчение.
· Притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице, което е местно лице на държава, с която Република България има сключена СИДДО, и в спогодбата е регламентирано, че реализраният доход е освободен от облагане в България или подлежи на облагане с редуцирана ставка, но чуждестранното лице не е доказало основанията за прилагане на облекченията по СИДДО по предвидения за това ред.

5) В кои случаи местните лица трябва да удържат данък при източника по реда на съответната СИДДО за начислените от тях доходи на чуждестранни юридически лица?
Данъчната ставка, определена в конкретната СИДДО, се прилага, когато притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице, което е местно лице на държава, с която Република България има сключена СИДДО, и:
- в спогодбата е регламентирано, че доходът е освободен от облагане в България или подлежи на облагане с редуцирана ставка; и
- чуждестранното лице е удостоверило основанията за прилагане на облекченията по СИДДО.

6) В какъв срок местните лица трябва да внесат удържания данък при източника?
Местните юридически лица, които удържат данъка при източника върху доходи от дивиденти и ликвидационни дялове, са длъжни да внесат дължимите данъци, както следва:
- в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца, през който е взето решението за разпределяне на дивиденти или ликвидационни дялове - в случаите, когато притежателят на дохода е местно лице на държава, с която Република България има влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане;
- в срок до края на месеца, следващ месеца, през който е взето решението за разпределяне на дивиденти или ликвидационни дялове - за всички останали случаи.

Местните лица са задължени да удържат и внесат данъка при източника върху всички други доходи на чуждестранни лица, както следва:
- в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляване на дохода - в случаите, когато притежателят на дохода е местно лице на държава, с която Република България има влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане;
- в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляване на дохода - за всички останали случаи.

7) Трябва ли местните лица да декларират пред НАП данни за внесения данък върху доходи на чуждестранни юридически лица и в какъв срок?
Местните лица, удържали и внесли данъка при източника за начислените от тях облагаеми доходи на чуждестранни юридически лица, декларират това обстоятелство пред териториалната дирекция на Националната агенция по месторегистрация чрез декларация по образец.
Декларацията може да бъде изтеглена от web – сайта на НАП на адрес http://portal.nap.bg.
Декларацията се подава за всяко тримесечие в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е внесен данъкът.
В случаите, когато местно лице начислява на чуждестранно лице доходи от източник в страната с общ размер до 500 000 лв. годишно, същото е задължено да декларира до 31 март на следващата година размера на изплатените доходи и на предоставените данъчни облекчения. Декларирането се извършва чрез подаване на декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, в териториалната дирекция, където е регистриран или подлежи на регистрация платецът на доходите.

[Нагоре]

Парите за сделка - през нотариуса

 

От 1 юли действат нови правила при сделки с имоти. Когато цената е за над 10 000 лв., парите трябва да се преведат по специална банкова сметка на нотариуса или по сметка в избрана от купувача и продавача банка. Това гласят промените в закона за нотариусите, в сила от началото на този месец, съобщава "24 часа".

Според тях при извършване на възмездни сделки, с които се учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, страните декларират, че сумата в нотариалния акт е действително уговореното плащане по сделката. Именно то се превежда по банкова сметка, ако надхвърля 10 000 лв.

Ако става по сметка на нотариуса, преди това и двете страни - купувач и продавач, трябва да подпишат писмено споразумение с него за условията, при които ще се внесе сумата, и за нарежданията за плащания.

В закона изрично е записано, че върху парите в тези сметки не се допуска принудително изпълнение за задължения на нотариуса.

Основните мотиви за промените в закона бяха изсветляване на сектора и прекъсване на възможността за пране на пари. Според експерти обаче мярката е закъсняла, защото пазарът е слаб и масовите сделки са за ниски суми за малки апартаменти, които се купуват от нуждаещи се. Големите инвестиции и трансакции секнаха. Освен това съмненията са, че новите разпоредби лесно може да се прескочат и едва ли ще имат чакания ефект.

[Нагоре]

Всяка фирма с къртица - глобяват счетоводителите, ако не докладват на ДАНС за афери

 

Счетоводителите стават къртици на ДАНС. Те ще дебнат клиентите си за пране на пари. Счетоводните компании ще трябва да докладват на дирекция "Финансово разузнаване" към агенцията за национална сигурност, ако имат съмнение за нечисти сделки при оформянето на документите. Това гласят промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, които бяха приети на второ четене в бюджетната комисия към парламента. Агенти под прикритие стават и частните съдебни изпълнители, както и пощенските оператори, извършващи парични преводи.
Ако се усъмнят за пране на пари, одиторите ще са длъжни да протакат сделката, докато спецполицаите разкрият цялата схема и се намесят. Ако не го направят, може да отнесат глоба от 5000 до 20 000 лв. ДАНС също ще може да изисква информация за съмнителни операции, сделки или клиенти на счетоводните компании.

[Нагоре]

Закрила при уволнение на бременните

http://www.trud.bg

ВЪПРОС: Сключен е срочен трудов договор за завършване на определена работа. Две седмици след сключването му служителката разбира, че е бременна и представя на работодателя документ, издаден от здравните органи. Не е уговорен срок за изпитване. Може ли при това положение служителката да бъде съкратена, или е защитена от закона? Е. Ц., София
ОТГОВОР: Бременна жена, която работи по трудов договор, не може да бъде уволнена поради съкращаване на щата, защото се ползва със специална закрила на закона. От друга страна, е важно да се има предвид, че закрилата не важи при срочен трудов договор, когато той се прекратява поради изтичане на срока, за който е сключен.
Срочният трудов договор, сключен до завършването на определената в него работа, се прекратява без предизвестие със завършването на работата, за която е сключен на специално основание. Законът приема, че още при сключване на договора страните по него са знаели с каква цел и за какъв срок е и затова в тези случаи закрила няма. Преди да бъде приключена работата, за която е сключен договорът, работодателят може да реши да го прекрати по общия ред. Това може да стане само ако са налице предпоставките на някое от законовите основания за прекратяване на трудовото правоотношение. В този случай, ако работничката (служителката) е бременна, тя се ползва със защита при съкращение. Тя може да бъде уволнена с предизвестие само на основание:
- пълна ликвидация на предприятието;
- при отказ да последва предприятието или неговото поделение, в което работи, когато то се премества в друго населено място или местност;
- когато заеманата от нея длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност;
- при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.
Без предизвестие бременна жена може да бъде уволнена само когато бъде задържана за изпълнение на присъда и при дисциплинарно уволнение. Но второто може да стане само чрез и след предварително разрешение на инспекцията по труда.
Бременна или майка, която ползва отпуск поради бременност и раждане, може да бъде уволнена само поради закриване на предприятието.
Справка: Чл. 68, ал. 1, т. 2, чл. 325, т. 4 и чл. 333, ал. 5 и ал. 6 от Кодекса на труда.

[Нагоре]

Отчитане на придобиването и амортизирането на активи от дарение

 

сп. „Експерт”, бр. 9/2010 г.


Как следва да се отчете придобиването и амортизирането на активи, за които като източник на придобиването частично са използвани средства от дарение? Какво изисква ЗКПО в тези случаи?

Действително в ЗКПО има изрични разпоредби в това отношение. За да ги поясним и да посочим счетоводните записвания, предлагаме следния пример.

Пример: Търговско дружество придобива дълготраен материален актив за 20 000 лв. За придобиването му са вложени 8000 лева собствени средства и 12 000 лева финансиране от дарение. За актива е приета амортизационна норма 20%.

Ще се съставят следните счетоводни записвания:

- за получените суми като дарение с условие за придобиване на конкретния ДМА:

Дт с/ка 503 Разплащателна сметка в левове 12 000

Кт с/ка 753 Финансиране за дълготрайни активи 12 000

- за придобиването на актива:

Дт с/ка от група 20 Дълготрайни материални активи 20 000

Кт с/ка 503 Разплащателна сметка в левове 20 000

- ежемесечно се начислява счетоводна амортизация:

Дт с/ка 603 Разходи за амортизация

Кт с/ка 241 Амортизация на ДМА

За пълния срок на амортизиране ще бъдат начислени счетоводно 20 000 лева амортизации, а годишно – по 4000 лева.

Ежегодно ще се отчита приход от финансиране в размер на 60% от начислените счетоводно амор¬тизации - 2400 лв. (за целия срок - 12 000 лв.).

Дт с/ка 753 Финансиране за дълготрайни активи

Кт с/ка 705 Приходи от финансирания

(ежегодно и общо се формира приход от финансиране за 60% от начислените счетоводно амортизации - толкова, колкото е процентът на финансиране в общата стойност на придобиването на ДМА 12 000:20 000 - 60%)

Данъчно третиране по ЗКПО

Ежегодно и общо се признава данъчна аморти¬зация само за частта от стойността на ДМА,

придобита със собствени средства - 40% (8000 : 20 000 х 100 = 40%). Това е така, защото придо¬битият данъчен амортизируем актив с обща стой¬ност 20 000 лв. е включен в данъчния амортиза¬ционен план само за 8000 лева, т.е. с частта, при¬добита със собствени средства.

При тези данни за пълния срок на амортизира¬не счетоводният финансов резултат ще се увелича¬ва при преобразуването му съгласно чл. 54 от ЗКПО със стойността на начислените счетоводно амортизации - 20 000 лева (годишно 4000 лева), а ще се намалява общо с 8000 лева (годишно с 1600 лв.), колкото е признатата данъчна амортизация.

Ако вземем данните за целия срок, виждаме, че счетоводният финансов резултат се увеличава с начислените счетоводни амортизации 20 000 лв., а се намалява с данъчните 8000 лв., но в същото време се увеличава с финансирането от 12 000 лв. Явно има неравновесие. И за да се възстанови равновесието, трябва да се приложи разпоредбата на чл. 68 от ЗКПО. Тя изисква счетоводните при¬ходи и разходи, отчетени по повод на дарение, с които е намалена историческата цена при опре¬деляне на данъчната амортизируема стойност, да не се признават за данъчни цели. В случая приходите, с които е намалена историческата цена (20 000 лв.), са 12 000 лв. (финансирането). Те са отчетени чрез сметка 705 в отчета за приходите и разходите. Именно тази сума трябва да се намали при преобразуването на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 68 от ЗКПО.

[Нагоре]

Нов образец на болничен лист от 01.07.2011

 

Националният осигурителен институт уведомява осигурителите и самоосигуряващите се лица, че е утвърден нов образец на болничния лист, който е оформен в две части – медицинска част /”лице” на болничния лист/ и списък на причините за временна неработоспособност /”гръб” на болничния лист/. Новият образец на болничния лист е по-добре структуриран и е пригоден за бъдещо получаване на данните от медицинската част по електронен път от органите на медицинската експертиза и за бъдеща електронна обработка. На настоящия етап няма промяна в реда и начина на издаването на болничния лист и в реда и начина за представянето му в ТП на НОИ. Старите образци на болничния лист са валидни до изчерпване на количествата им, но не по-късно от 31 декември 2011 г.
Съгласно изменението в чл. 3, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, което влиза в сила от 01.07.2011 г., към всеки болничен лист задължително се прилага декларация от осигурителя (самоосигуряващия се) по образец, съгласно приложение № 15 с попълнени данни относно правото на парично обезщетение, като “гърба” на стария образец на болничния лист не се попълва.
Приложение № 15 е на хартиен носител и се прилага към всички болнични листове – първични и продължения, които се представят в ТП на НОИ след 30.06.2011 г., независимо от датата на издаването и периода, за който са издадени и независимо от това дали се представят за първи път или преди това са връщани от ТП на НОИ за корекции. Новият образец, приложение № 15, по същество е “гърба” на стария образец на болничния лист, разширен с някои реквизити, необходими за определяне на правото и изплащане на паричните обезщетения.
След 30.06.2011 г. в ТП на НОИ няма да бъдат приемани болнични листове, които не се придружени от приложение № 15.
Направено е допълнение и в описа на документите, приложение № 9 към чл. 11, ал.1 от наредбата, като в номенклатурата на приложенията към раздел І “Болнични листове ...............................броя; приложения .............броя” се добавя нов код 18 – “Декларация от осигурителя/самоосигуряващия се относно правото на парично обезщетение”. В описа на документите в реквизита "в отпуск до..." се вписва последният календарен ден от отпуска за временна неработоспособност или за бременност и раждане по болничния лист, независимо дали бланката на болничния лист е по стария или по новия образец. При връщане от ТП на НОИ на Приложение №15 за корекции винаги ще се връща и болничният лист, поради което Приложение №15 не може да бъде представяно самостоятелно, т.е то не може да се описва в раздел IА., а само в раздел I. на описа.
Образците на приложение № 9 и приложение № 15 към Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване може да разпечатите от сайта на Националния осигурителен институт:
http://www.nssi.bg/, като избирате последователно:
Нормативни актове
Нормативни актове по социалното осигуряване
Наредба за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване
Или избирате последователно:
Парични обезщетения и помощи
Парични обезщетения при болест, майчинство и трудоустрояване и помощи от ДОО
Наредба за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване
С кликване върху съответното приложение се зарежда макета на приложението, който може да разпечатите.
Подробни указания за попълването на Приложение № 9 и Приложение № 15 са публикувани на сайта на НОИ в рубриките "Парични обезщетения и помощи" и "Указания".

[Нагоре]

Безплатни съвети: Как да затрудните максимално счетоводителя си – схема в няколко стъпки

- Винаги закъснявайте с носенето на документите си, знаете че 14-ти е последният срок, значи на 13-ти следобед е тъкмо навреме и то ако ви работи факса !
- Каквото и да ви съветват, не се доверявайте просто така. В крайна сметка нали имате нюх на добър бизнесмен. Когато не се съгласявате с нещо, добавете „ А другите как се оправят и без да спазват това?”
- Бъдете над нещата, не събирайте разходни фактури, не издавайте приходните си навреме – какво са няколко месеца! Банкови извлечения? – „Ама не трябваше ли да ги хвърлям???”
- Не идвайте на срещите, не внасяйте осигуровките и данъците, губете написаните Ви платежни.
- Бъдете горди, за всичко обвинявайте предишната счетоводителка, секретарката, останалите си служители, всички напуснали !
- Бъдете загадъчни, давайте оскъдна информация по всички въпроси. Особено, когато имате по-сложен казус.
- Не отговаряйте на позвънявания, проверявайте имейла си 1-2 пъти в месеца.
- Сменяйте счетоводителите си често, поне 3 пъти в годината, така всичко ще изглежда по- заплетено и безнадеждно.

[Нагоре]

11 съвета за това как да намерите подходящата за вас счетоводна къща

1. Търсете счетоводна къща, която е на пазара поне от 5 години. Опитът е много важен.
2. В цената за абонаментно счетоводно обслужване трябва да е включено и годишното счетоводно приключване.
3. Търсете счетоводна къща в близост до вашия офис. Дългото пътуване изморява.
4. Добре е ако счетоводната къща предлага и събиране на документите от вашия офис. Това спестява много време. Също така попитайте дали може да изпращате документите сканирани на и-мейл адрес.
5. Търсете счетоводна къща, в която има слабо текучество на персонал.
6. Търсете счетоводна къща, в която има специалисти ТРЗ и личен състав, отделно от счетоводителите.
7. Търсете счетоводна къща, която работи в екип и с адвокати и данъчни консултации. Това ще ви създаде чувство на сигурност.
8. Търсете счетоводна къща, която предлага гъвкавост и бързина при решаването на вашите казуси - особено когато става въпрос за технически услуги, за които се иска бърза реакция.
9. Не на последно място търсете такава счетоводна къща, в която работата с и-мейл, Интернет и електронен подпис е на почит.
10. Винаги предпочитайте среща в офиса на счетоводната къща, когато става въпрос за първа опознавателна среща. Обърнете внимание на техническата й обезпеченост и настроението в офиса - дали колегите в съседната стая си говорят и се смеят?
11. Търсете счетоводна къща, която предлага задължително договор за счетоводни услуги.

[Нагоре]

София, ул. "Перник" 121; телефон: 828 0475; 828 0479; факс: 828 0482; е-mail: office@primabg.net

Създадено от OnlineMarketing.bg